Постигането на договореност между Турция и Русия за ПВО система за турската отбрана изнерви САЩ. В момента Америка прилага същите ходове, които провалиха подобен договор между Турция и Китай. Зад острата реакция срещу използването на руската система се крие желанието на САЩ да оставят Турция беззащитна. Това пише проправителственият вестник „Йени Шафак“.
След продължително търсене и преговори Турция най-накрая се подготвя да подпише договор с Русия за зенитно-ракетния комплекс С-400. В същото време Америка прави всичко възможно да попречи на сделката. Като се вземат под внимание предишните опити за саботаж на подобна покупка, която е изключително важна за турската въздушна отбрана, можем да направим извода, че Америка не действа добронамерено.
Когато китайска фирма спечели конкурса за осигуряване на ПВО система за турската армия, Америка направи всичко възможно, за да осуети сделката. Първо дойде аргументът, че такава система не отговаря на изискванията на НАТО, а после беше издигната тезата, че китайската фирма попада в черния списък на фирмите, уличени в пране на пари. Когато на дневен ред дойде идеята за закупуване на руската система, американската реакция не закъсня.
След като Анкара и Москва постигнаха договореност по техническите параметри, свързани с бъдещата експлоатация на системата С-400, се очакваше подписване на предварителен договор. С навлизането на сделката във финална фаза, недоволството от страна на НАТО се засили. Лично шефът на генералния щаб на американската армия Джоузеф Дънфорд коментира ситуацията така: „Турция все още не е закупила ПВО системата С-400. Ако го направи, това щеше да бъде изключително притеснително за НАТО.“ Турция се опитва да заобиколи забраната с тезата, че ще използва системата само за гарантиране на собствената си безопасност, без тя да бъде интегрирана в системата на НАТО.
Освен че не получава подкрепа за осигуряване на въздушната си отбрана от съюзниците в НАТО, Турция винаги досега се сблъсква с неразбиране по въпроса за осигуряване на такава система от друг източник. Най-скорошният пример е случаят с избора да закупи китайска система. Сделка беше анулирана, въпреки аргументите, че зенитно-ракетния комплекс С-300 (предшественикът на С-400), който е на въоръжение в гръцката армия, е успешно интегриран в системата на НАТО и изпълнява своята функция.
Когато въпреки това натискът продължи, Турция започна да защитава тезата, че тази военна техника ще бъде само за национална употреба и няма да бъде част от колективната отбрана на НАТО. Но и това не се оказа достатъчно за американските съюзници, които хвърлиха още по-големи усилия за осуетяване на доставката. Последният удар се оказа вкарването на китайската компания CPMİEC в черен списък за пране на пари, което автоматично означава, че Турция щеше да понесе наказание за тази сделка.
Дълго време Турция не постигна решение за въздушната си отбрана, което да включва трансфер на технологии и бъдещо съвместно производство. След като дипломатическите усилия на Анкара да си осигури необходимата система не се увенчаха с успех, ръководството на страната взе решение за внос от държава, която не членува в НАТО. Ситуацията в Сирия постави закупуването на такава система като първостепенна задача за техническото осигуряване на турската армия.
За решаването на тази задача Турция подготви план в две стъпки. Първата стъпка е закупуването на готова техника, а втората е свързана с идеята за съвместно производство. По този въпрос беше постигната договореност с Русия. Руската система ще бъде използвана без да се интегрира в системата на НАТО, а Турция подписа договор със съюзните страни Франция и Италия за участие в бъдещото съвместно производство. Обаче и това не удовлетвори достатъчно Америка. Турските власти вече разглеждат щатските усилия за осуетяване на каквато и да е възможност за решаване на въпроса с въздушната отбрана на Турция като настояване турската държава да не е защитена.
Америка иска да продаде на Турция американска система ПВО, но Вашингтон не е готов да дискутира предложената цена, която е значително по-висока от всички останали. Предложението за бъдещо съвместно производство е категорично отхвърлено. Поискана е и гаранция, че турски инженери няма да имат достъп до системата. Освен това, ако към момента на сделката Турция е закупила друга система, струваща милиарди, то тя трябва да бъде извадена от експлоатация. Както при всяка сделка, свързана с военна техника, Турция ще бъде длъжна да съобщава на САЩ къде, кога и срещу кого тя се използва. А американски военни ще провеждат мониторинг на системата.
Източник: Yenisafak