Президентите на Русия, Турция и Иран проведоха знакова среща на върха на 22 ноември, за да предвестят своята победа в Сирия. Сирийското правителството приветства съвместното изявление на тримата лидери, които призоваха Дамаск и умерената опозиция да „вземат конструктивно участие” в преговорния процес.  

„Стана ясно, че чрез своя гамбит Асад, Путин и Рухани почти са постигнали крайната си цел в Сирия”, заяви Пол Сейлъм, старши вицепрезидент на Близкоизточния институт (Middle East Institute). Руснаците „искат да покажат своята политическа значимост и влияние извън военната фаза” и да посредничат за политическо уреждане на кризата, добави той.

Наистина, „Ислямска държава” претърпя пълно поражение, но Съединените щати възнамеряват да поддържат своето военно присъствие в Сирия. Според Washington Post американските военнослужещи ще останат в страната, след като „Ислямска държава” бъде победена напълно. Присъствието на американски военни ще остане осезаемо в Северна Сирия, където обучават и подпомагат Сирийските демократични сили в борбата им срещу „Ислямска държава”, и ще установяват ново местно управление в тези области.

Силите, подпомагани от САЩ, имат влияние в територии на изток от река Ефрат в югоизточната част на Сирия, както и по границите на Израел и Йордания на югозапад. Няма причина да се счита, че легитимното сирийско правителство може да установи контрол над тези области, докато коалицията, ръководена от САЩ, е там.

Министърът на отбраната на САЩ Джим Матис обеща, че американските сили ще останат, за да предотвратят появата на „Даеш 2.0”, докато се постигне стабилност в политическия процес на разрешаването на кризата. Неговите коментари се появиха на фона на нов доклад на Отдела по отбрана. В документа се посочва, че американските войници в Близкия изток са се увеличили с 33% през последните четири месеца. В момента 1 723 души са в Сирия, което представлява увеличение от юни насам, когато са били 1 251 души.

Основната цел на Съедините щати е да се противопоставят на разгръщането на влиянието на Иран. „Трябва да пресечем възможността Иран да разрасне своето влияние”, заяви пенсионираният генерал от Военновъздушните сили Чарлс Уолд. „Трябва да продължим изграждането на нашата коалиция със страни, които имат сходен начин на мислене”.

Представители на сирийската опозиция пристигнаха в Женева на 28 ноември за осмия кръг от мирнитe преговори, подкрепяни от ООН, които целят прекратяването на шестгодишната война в Сирия. Стафан де Мистура, специален пратеник на ООН за Сирия, се срещна с представители на Русия и външните министри на 25 ноември, за да обсъди подготовката на събитието в Женева. Русия ще бъде домакин на Конгреса на народите в Сирия, който бе отложен за февруари идната година и ще се проведе в курортния град Сочи.

Очевидно е, че военното присъствие на САЩ в Сирия е незаконно. Когато „Ислямска държава” бъде напълно разгромена, администрацията ще трябва да развихри въображението си, за да измисли причини, с които да оправдае операциите си на сирийска територия. Администрацията никога не е правила опит да обясни каква е нейната стратегия.

Военната база в Ал-Танф в югоизточната пустиня на Сирия се превърна в основен фронт в кампанията за противодействие на иранското влияние в Близкия изток. Съоръжението позволява блокирането на „сухопътен мост”, свързващ Иран с Ливан през Сирия и Ирак. Освен това се счита за полезно средство за постигане на целите на сирийското правителство на Башар ал-Асад. Бежанският лагер „Рукбан” се намира до Ал-Танф на границата между Сирия и Йордания и вътре в охранявания от САЩ периметър – окупирана територия, едностранно обявена от САЩ за зона за деескалация („deconfliction” perimeter). ООН е на мнение, че условията в „Рукбан” са тежки. Организацията предупреди за още една „хуманитарна катастрофа в Сирия”, докато в същото време 50 хиляди разселени жени и деца в лагера гладуват.

Ръководената от САЩ коалиция контролира района, въздушни патрули пазят небето над него, периферията на района се охранява, но цивилните са оставени сами на себе си. Никой не им подава ръка. Част от американската стратегия ли е да се говори толкова малко за това в публичното пространство? Ситуация около Ал-Танф демонстрира бъркотията, в която са се забъркали САЩ по отношение на политиката си в Сирия. Ако „Рукбан” е сирийски проблем на територията на Сирия, тогава какво прави там коалицията, ръководена от САЩ, защо пречи на усилията да се помогне на страдащите хора?

Не, целта не е да се облекчи тежкото положение, в което се намират обикновените хора, а да се отслаби влиянието на Иран. Тази политика няма нищо общо с меморандума (Memorandum of Principles), сключен в Аман, Йордания, на 8 ноември 2017 г. между Хашемитското кралство Йордания, Руската федерация и Съединените американски щати. Иран не беше включен в списъка като чужда сила в Сирия, която трябва да бъде изтеглена, за да се гарантира мира. Изявлението бе приветствано със съвместно изявление на президента на Съединените щати и на президента на Руската федерация, направено на 11 ноември по време на неотдавнашната среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC). На 14 ноември руският външен министър Сергей Лавров специално подчерта, че присъствието на Иран в Сирия е легитимно.

Американската администрация е подложена на силен натиск да направи промяна в своята политика – от това да се бори с „Ислямската държава” към това да се изправи срещу Иран. Нов доклад (Countering Iranian Expansion in Syria) на бивши американски генерали и дипломати призовава за неотложен натиск срещу Иран в Сирия. Материалът е  публикуван на 20 ноември от иранска работна група към Еврейския институт за национална сигурност на Америка. Съавтори са шестима бивши генерали, в това число и Джеймс Конуей, бивш командир на Американския морски пехотен корпус, както и група бивши двупартийни дипломати и държавни служители. Според него САЩ се нуждаят от „кохерентна стратегия и силово присъствие, които обхващат не само предстоящото падане на „Ислямска държава” (ISIL), но и това Иран да бъде отказан от своите дестабилизиращи цели, както и да се възстановят механизмите за борба с Техеран”. Докладът предупреждава, че „пълната победа на Асад, с помощта на Русия и Иран, допълнително ще подкопае доверието в ангажиментите на САЩ към региона и ще превърне Техеран в доминираща сила, застанала на стратегическия кръстопът в Близкия изток”.

43 членове на Конгреса на САЩ призоваха държавния секретар Рекс Тилърсън да се противопостави на Иран в Сирия. Писмото датира от 14 ноември и е подписано от членовете на двете основни партии след пътуването им до Израел. Чрез него се призовава за изготвяне на „стратегия за Сирия, включваща план на САЩ, чрез който да се попречи на Иран да установи постоянни позиции на прага на Израел и Йордания, както и да се блокира иранския износ на оръжие за „Хизбула”. Законодателите предупредиха, че „ако бъде разрешено на Иран да има постоянно военно присъствие в Сирия, това би представлявало сериозна заплаха за интересите на Израел, Йордания и Съединените щати”.

В доклада се споменава рискът от ирански коридор от Техеран през Ирак до Сирия и в Ливан, ако стратегията не бъде променена. „Всяко споразумение или политика, които позволяват на Иран да разположи сили на или в близост до границата между Израел и Йордания, не обслужва интересите на САЩ”, се казва в писмото само една седмица след като САЩ сключиха с Русия споразумение за деескалация в Южна Сирия.

Това, че правителството в Сирия се ръководи от Асад е знак за САЩ, че в района ще има силно иранско присъствие в обозримо бъдеще. Ето защо те не са склонни да предлагат инициативи, които да бъдат прибавени към дневния ред на мирните преговори в Женева. Влиянието на Иран? Дали това може да е причина за военен сблъсък и прекратяване на усилията за постигане на мир? Декларацията от 11 ноември предвижда „свободни и честни избори, наблюдавани от ООН, провеждани съгласно най-високите международни стандарти за прозрачност. В тях ще участват всички сирийци, които отговарят на условията, включително членове на диаспората”. Сирийският народ ще реши съдбата си, включително и какво да бъде влиянието, което искат или не искат. Има ли нещо по-справедливо от това?

Специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура предупреди, че изтича времето, в което трябва да се намери решение на конфликта. „Призовах към това да се концентрираме върху проблема и да бъдем реалисти, защото страните трябва да пристъпят към реални преговори по отношение на онези точки от дневния ред, чрез които има вероятност да стеснят пукнатините помежду тях”, каза той в края на октомври по време на брифинг. Американският президент Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин отново потвърдиха подкрепата на своите правителства за този мирен процес в телефонен разговор на 21 ноември. „Сирийският лидер потвърди, че е съгласен с политическото разрешение на кризата, с провеждането на конституционна реформа и на президентски и парламентарни избори”, заяви Путин пред президента Тръмп.

САЩ са поканени да бъдат страна в многонационалните преговорни усилия, но те свързват военното присъствие с процеса на уреждане на конфликта. С разгромяването на „Ислямската държава”, разкъсаната от войната държава, която се бори за мир, се изправя пред възможността да се превърне в бойно поле за война срещу Иран.

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева