Интервю на Десислава Пътева с политолога Андрей Райчев

Господин Райчев, преди обявяването на персоналния състав на кабинета, особено в ключови ведомства като просветното и здравното, за министри се спрягаха съвсем различни имена. Изненада ли Ви финалният избор, който направиха ГЕРБ и Обединените патриоти? 

Няма особени изненади, освен това, че Лиляна Павлова го отнесе за скъпите чанти. Също така – не се решиха да сложат ярка фигура начело на образованието, сложиха един опитен чиновник. Третата изненада е изборът на Нено Димов, който поема Министерството на околната среда и водите. Това са нещата, които могат да се разчетат отсега. В образованието се изисква много тежка реформа, като тази, която правеше Даниел Вълчев. 

Знаете, че Борисов е политик, който е центрист по маниер, по начин на мислене. Прилича малко на Тодор Живков. Идва някой от Банско и му казва: „Тези ни пречат да правим писти”. Борисов казва: „Ти си прав”. После идват фундаменталистите еколози и казват: „Тук червеите ще загинат”. Борисов пак ще каже: „И ти си прав”. Някой като каже: „Не може и двамата да са прави”, Борисов ще каже: „И ти си прав”. Това е дълбочинният метод на неговото управление и той е причината за неговия голям успех.

При всички случаи трябва да се отчете това, че той взема трети кабинет, което е много голям успех, чудо. Министър-председател, който е управлявал по-дълго време, е Стефан Стамболов. След година и един месец, този факт може да изчезне. Ако той остане на власт до юни догодина, той вече ще е управлявал по-дълго от Стамболов. А ако изкара пълен мандат, ще управлява по-дълго от Станко Тодоров, тоест ще постави абсолютен рекорд по управление, даже независимо от това дали смятаме само демократичното управление, или не смятаме само него.

Връщам се на това какви знаци четем при министрите. В образователното министерство това назначение означава, че няма да има радикална реформа. И да се прави нещо, ще се прави на час по лъжичка, в стил „пусни-дръпни”... Ако говорим за Нено Димов, той е човек, който има доста правилни, според мен, възгледи за екологията, които ще изненадат мнозина. Той смята, че нашите еколози сa надути, неудобно ми е да кажа „мошеници”. Тоест, там можем да очакваме по-активни реформи.

Споменахте и казуса с Лиляна Павлова, която вече няма да ръководи едно от министерствата, с които ГЕРБ се идентифицира, още повече когато става въпрос за саниране и за строене на магистрали. Оправдан ли беше ходът на Борисов, като знаем, че тя е един от най-активните му министри, а в момента е понижена?

Борисов е много чувствителен към рейтинга, защото това е главният му капитал. Тук няма никакво съмнение. Той няма кой-знае какво друго зад себе си. В моите очи, тя пострада по изключително глупав начин. Първо, на една жена, която има скъпа чанта, никой няма право да я пита откъде е. Може пък да е от гаджето. Второ, ако министър-председателят или заместник министър-председател не може да си купи скъпа чанта, кой да може да си купи скъпа чанта тогава? Да вземем да ги разстреляме всички с чанти. Дотук говорех като човек. Като политолог ще ви кажа, че българският народ не понася чанти. Всеки, които иска да ръководи властта, трябва да си скрие някъде скъпата чанта и поне докато ръководи да ходи с евтина чанта.

Смятате ли, че моделът „Москов” за прокарване на привидни реформи в сферата на здравеопазването, които само ще ощетяват системата, ще продължи с назначението на проф. Николай Петров? По-големи надежди се възлагаха на това д-р Даниела Дариткова да поеме поста, защото атакуваше предложенията на бившия здравен министър, чиито нововъведения бяха отхвърлени в съда. 

Здравеопазването е най-слабото място на Борисов изобщо. Сменя министрите непрекъснато. Помните, че Анна-Мария Борисова я беше намерил на една бензиностанция. Това е поредното му залагане. Да видим дали ще му излезе картата. Не знам нищо за проф. Петров. Само знам, че има много добри отзиви за неговото управление във Военномедицинска болница, след генерал Тонев, което не беше лесно. Просто е рано да се каже. 

Ще кажа друго – ние по рефлекс мислим това управление и го гледаме през очилата, през призмата на управлението на Борисов с Реформаторите. Обаче случаят не е такъв, патриотите не са реформаторите. Има големи разлики. Реформаторите просто се бяха разделили на две – на такива, които се залепиха за Борисов, за да изкарат мандатче, да имат кресло, постче, еврокомисарство и всякакви такива работи. Има и друга част, която протестираще срещу това, като Радан Кънев. Това са лидерски партийки, отцепиха се и така се провалиха. Това ги разкъса, защото те не влязоха на принципна основа, а на лична основа. На принципна – трябваше да се скарат, на лична – трябваше да се съберат. Разделиха се на по-хитри и на балъци.

Патриотите не са в това положение. Те са идейно обединение. Въпросът е как е възможно къде по-близките реформатори да се разцепят, а хора с гигантски скандали помежду си, каквито са Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, да се обединяват. И то се обединяват около един от тях на президентските избори – Каракачанов, и влизат като един. Отговорът е много прост – това е идейна формация, те са носители на определени социални тенденции. На пръв поглед изглежда, че Борисов навсякъде е разположил свои министри. А патриотите даже за места, които им се пазят по квота, са дали други хора. Коалиционният съвет не е дреболия. Събират се тези четиримата – тримата патриоти и Борисов, и ще си говорят и това ще е управлението на страната.

Тази история няма да е като предишната. Тя съдържа няколко много сериозни подводни камъка. Първият от тях е Турция. Това предполага, че те са изработили обща политика към Турция, че Борисов трябва я втвърди. Това не е лесно, тъй като той дълго е градил меки отношения. Съвсем не казвам, че неговата политика е погрешна, а тяхната е вярна. Въпреки че приятно е, разбира се, да водиш по-твърда политика спрямо съседна страна, оглавявана от човек, за когото не съм сигурен, че отговаря за думите си, да не кажа нещо повече. Възниква ситуация на реално политическо разминаване. При първата остра ситуация с Турция, а тази остра ситуация вече е настъпила, Борисов трябва да мине на по-твърди позиции. Говоря за това дали нашите сънародници ще имат право да гласуват, под влиянието на турската държава. Ако мине – ОК, но ако не мине, това реално е пукнатина. И не е пукнатина в смисъл, че Меги Кунева се е разсърдила на Даниел Вълчев или нещо подобно, а пукнатина в същинския смисъл на думата, която ще трябва да избягва.

Второто нещо – те са много антикорупционно настроени, особено Каракачанов, който е пред очите ни вече повече от 25 години. Това е човек, за който няма обвинение и за една стотинка, той не е крадец, не е корумпиран. Случаите на очевидно замитане на корупцията под килима, които наблюдавахме преди, няма да минават. Тоест ще има две неща, които реално могат да ги скарат. И отново ги приемаме не като лична история – кой на кого се разсърдил и кой на кого е взел колата, самолетчето, кабинета или килимчето, а като реални конфликти. 

Прави впечатление, че Обединените патриоти смекчиха тона, направиха отстъпки по отношение на въпроси, за които имаха разногласия с ГЕРБ, като например този за вдигането на минималните пенсии... 

По отношение на пенсиите – тяхното искане беше твърде високо. И съдържа в себе си един елемент на несправедливост. Тук ГЕРБ бяха прави – да повишиш пенсиите само на онези, които не са си плащали здравните вноски, не е правилно. ГЕРБ бяха по-прави, като намалиха абсолютния таван. Все пак целта е да се повишат пенсиите на всички, а не само на най-бедните пенсионери.

Тук те отстъпиха с удоволствие. Това беше един силен предизборен лозунг. Те го издигнаха, за да продължават да помпат онзи успех, който постигнаха на президентските избори, където събраха почти 600 000 гласа. Но, забележете, тук стигам до най-важния момент – след този успех на президентските избори, в един момент те се върнаха в изходна позиция, дори и след силната пропаганда, която направиха след цял месец на размахване на байрака. При парламентарните избори те се върнаха на своите 300 000 на изборите. Би трябвало патриотите да съзнават, че вълната не ги носи нагоре. Могат да си правят илюзии, каквито сме виждали да си правят десните, че сега ще дойде нов пик и ще се качат на Еверест. Но светата истина е, че умният човек ще си каже, че е достигнал максимума на своето политическо влияние и сега трябва да го използва за реални неща.

Това обяснява онова, което вие казвате – че кротуват. Те съзнават, че не могат да кажат „реконтра” и предпочитат да подпишат малкото, но да реализират нещо. Помислете, че за една малка партия, особено да речем за „Атака” и за ВМРО, вероятността да се окаже в някакво голямо управление е много малка. Когато си по-краен или вземаш цялата власт или нищо не вземаш. Те са в положение да реализират идеите си, пък и не са млади хора, на по 55-60 години са. Не е като да кажеш, че имат 20-годишна перспектива. Те съзнават ясно, че каквото могат да реализират като идеи в политиката, ще бъде сега. Затова, разбира се, са по-кротки. Затова пък мога да гарантирам на Борисов, че няма да са готови на голям компромис. Това не са онези министри като Москов, които за да останат министри още няколко месеца, ще предадат своите, партията си, всичко.  

Каква ще бъде ролята на противоречива личност като Веселин Марешки в парламента? Какво цели той със заявката да подкрепя ГЕРБ? 

Неговата роля ще бъде на резервна гума, класическа. Марешки каза това, защото предвижда възможност при определена криза в самата коалиция, да речем, ако един от коалиционните партньори полудее и бъде изхвърлен, той да го замени. Тези, които приемат неговата подкрепа, също осъзнават тази му роля. Не е най-приятната роля, но е така като имаш само 12 депутата.

Казахте, че един от подводните камъни в управлението ще бъде външната политика. В този смисъл смятате ли, че изборът на Екатерина Захариева за външен министър е добър? Очаквате ли тя да продължи линията на предходни външни министри, които говореха остро срещу Русия, а възхваляваха САЩ?

Зависи от каква гледна точка се счита за добър. Това беше много разумен избор от гледна точка на интересите на Борисов. Защо мисля така? Захариева е министър на умните и красивите. Сложена е точно на тези ресори, които са решаващи при работата с тях. Първо, тя ще отговаря за правосъдната реформа – главният препъни камък на отношенията. Второ, ще отговаря за спонсорите на умните и красивите. Тя – чисто и просто – ще ходи да ги убеждава, че съдебната реформа е направена, докато ония ще казват: „Нищо не е направено, те само симулират”.

Съдбата на тези, които са останали извън парламента, но немаловажен слой българи, е един от ключовите елементи на това, което ще се случва. Те няма да оставят нещата така – няма да останат кротки, няма да останат тихи. В момента просто изживяват ужаса на поражението си. Рано или късно, този ужас ще бъде преживян и те ще започнат да правят каквото знаят. Така че Захариева е сложена баш за тях. Можем да бъдем 99% сигурни, че тя няма да замени досегашната политика с някакъв вид неочаквана, по-самостоятелна политика. 

Много се надявам „Атака” и Каракачанов да не допуснат, нито пък Радев, да се стигне до тези влошавания, които имахме при Плевнелиев. Така че основните фактори за влошаване на отношенията с Русия са премахнати. Но, ако няма общо подобрение на отношенията между Русия и Запада, няма кой знае колко да се подобрят нашите отношения с тях. Все пак като виждам действията на Меркел, ако съдя по това, че ще има среща с Путин в Хамбург, има реална надежда да се спре с тези съвсем измислени абсурди, при които се оказа, че Путин е автор на победата на Тръмп.