Президентът намери слабото място на Борисов – корупцията

Интервю на Десислава Пътева със социолога Андрей Райчев

Господин Райчев, каква е Вашата оценка за представянето на президента Радев за тези шест месеца, в които е на своя пост? Оправда ли доверието, което му беше гласувано както от избирателите, така и от партията, която го издигна, макар че той се дистанцира от нея и от нейния електорат? 

Първото нещо, което трябва да се подчертае е, че той е на този пост от три месеца. През предишните три месеца беше на друг пост. Влизането му в длъжност, за разлика от всички останали президенти, освен Петър Стоянов, който беше в подобна позиция, го завари в обстановка, в която трябваше да назначи служебно правителство, да отговаря за всички процеси в страната и да организира избори. Тези първи три месеца не са сегашните три месеца. Той се справи с онази задача. Някой казват, че се е справил криво-ляво, но аз не мисля така. Главният факт е, че протекоха втори прецизни избори.

Изборите за президент бяха абсолютно лишени от всякакви машинации, манипулации, купуване на гласове. Никой, абсолютно никой не каза и една дума. Парламентарните избори също протекоха така. Разбира се, някакви цигани са купени в патакламата, но никой не отправи съществени упреци. Служебното правителство беше нелошо, Герджиков видимо се справи. Въпреки някои припламващи искри, всичко мина много добре и изборите се състояха.Нямаше никакъв проблем, съставянето на правителството мина добре. Това се проточи до май, а той е президент на страната – в обикновения смисъл на думата – дори не от три, а от два месеца. 

Достатъчно ли му беше това време, за да си извоюва символен капитал, да представи себе си като държавен глава, чиито действия са ръководени в полза на обществото?

Първо, има едно сработване с правителството, дори едно чисто човешко свикване с факта, че той вече не управлява страната, а е един много важен наблюдател на управлението и коректор на управлението. Второ, има един много важен въпрос – изработването на личните отношения между президента и министър-председателя. Трето, изработването на отношенията между президента, издигнат от опозицията с опозицията. Това са много сериозни въпроси, особено последните два, които изискват изискват известно време и не зависят само от него. 

Както Борисов, така и Радев пазят много внимателно достойнството на другия, тъй като са силни мъже, генерали, макар че става въпрос за различен род генералство. Не се допусна момент на изпускане на нервите, на даване на оценки. В същото време имаше едни опипвания – да видят настроението на другия, реакциите му. Това беше свързано със самолетите, с известната история за шведския или американския самолет. Историята всъщност се свежда до стар или нов самолет, мен ако питате.

Радев показа, че въобще няма миролюбиви намерения, ако му навлязат в територията. Той беше пределно остър, почти напусна миролюбивата поза да кима с глава и да казва: „Добре, добре, хайде мир да има по света”. За комисията, която създадоха едва ли не като орган, който да му сътрудничи, беше употребено много остро словосъчетание – „орган за инквизиция”. Радев показа зъби. Според мен постъпи правилно, защото се опитаха да видят дали е мека Мария като предишните президенти. Случаят не е много съществен, но все пак говори, че те го пробват, а той трака със зъби – все още не се е стигнало до ухапване. Но Цветанов си позволи да се изцепи, че в Швеция има корупция – реплика, която се отрази лошо на президента. Освен това, на няколко пъти се опитаха да закачат жена му. Той отново изщрака няколко пъти със зъби: „Това е все едно да закачат мен”. С други думи, започна да си очертава периметъра.

Самият той намери слабото място на ГЕРБ, намери слабото място на Борисов – корупцията, и ще концентрира удара там. Вече на няколко пъти говори за нея и това е от ключово значение. В тази връзка, след първоначалната задължителна усмивка, свързана с възможния меден месец, който можеше да прерасне в медени пет години с Борисов, беше заменена от това, че и двете страни си изясниха, че там няма да има кой знае каква радост и рози.

Радев тръгна обратно да маневрира към Нинова, която до голяма степен беше изоставил. Не че той има някакви задължения към нея, напротив. И тя, и той, когато го избираха, подчертаваха, че той има една задача – да победи Бойко Борисов, а Нинова нищо друго не искаше от него. Той изпълни задачата – пито, платено. Той наистина не е президент на БСП, но се получи охлаждане и в някои случаи, особено при създаването на служебното правителство, направо прескачаха искри. Сега Радев е тръгнал да се сближава отново с нея, добре съзнавайки, че ако някой може да му помогне в историята с корупцията, то това е Нинова. Нинова рязко му се отблагодари, замаха с опашка на тази оферта, като на Бузлуджа направо изцепи, че БСП смятат, че той трябва да оглави движението против корупцията.

Това е болезнена за Борисов височина, поради простия факт, че корупцията е в неговите редици. Не защото, евентуално, ГЕРБ са по-корумпирани от другите, а защото са на власт. В Румъния е обратното – корупцията винаги е в опозицията. За сметка на това, активно арестуват представителите на тази опозиция. В нормалните страни – там, където нямаме такава прокурорка, размахваща малкия си меч, целяща да направи впечатление на Европа, корупцията е главоболие на властта. Досега не съм видял някой да бори рушветната опозиция. Тя, евентуално им помага, когато станат на власт.

Това, че Радев показва зъби, означава ли, че са се провалили всички опити да бъде опитомен, особено опитите на неговите опоненти? Някои анализатори дори таят надежда, че държавният глава може да участва в подмяната на политическия елит в България. Това възможно ли е?

Радев не може да бъде опитомен, няма за какво да го хванат. Опитомяването винаги е свързано с някаква предистория или с някакви политически амбиции. Да му кажат, че ще получи подкрепа за еди-какво си. Радев може и да има някаква амбиция за втори мандат, може и да няма. И да е така, и да не е така вторият му мандат изобщо не минава през дълг към някого, а през впечатлението, което ще остави у българския народ. Няма никаква причина той да разчита на Борисов да го направи президент или нещо подобно. Така че те не могат да сключат сделка. Това е една от най-хубавите страни на ситуацията. Но тук се появяват хейтърите. Те се появяват по силата на факта, че малко им мина главата от удара, който получиха по време на поражението си на изборите, малко посвикнаха, че пак са извън парламента, окопитиха се и започнаха да съскат. 

Последните критики, които Радев отнесе бяха свързани с това, че не е наложил вето на промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети набързо преди ваканцията на депутатите...

Ще ме извините, но основната критика е, че е ходил бос. Това е не просто смешно, това показва действително едно тежко отчаяние на тази група от хора. Ако излъже, че не се събува бос вкъщи, просто никой не би гласувал за него. Той трябва да е психопат, който ходи с обувки вкъщи. Разбира се, че ще ходи бос като му е топло. Пък и какво лошо е направил? Под дрехите всички сме голи, нали? Смехотворно е, камо ли от някакви хора, които се правят на либерали. Това е чисто съскане, и то от злоба.

Хората яздят кон, решават да преплуват река Хуанхъ... Естествено, че колкото по-умело президентът на едно съвременно общество покаже, че е нормален човек, толкова повече хората не съжаляват за избора си. Това е малоумие. Ако някой червен беше направил такава бележка, същите тези хейтъри щяха да кажат, че е тъпанар от миналото. Но понеже няма за какво да го ухапят, нападат жена му. Не се обличала подходящо, тя пък взе да се облича. Казала какво мисли за гейовете... Това беше рисковано, но някак си се отърва, получи много фенове. Друго нямат какво да кажат. Него пък го критикуваха, че не разбира от самолети – това просто е смешно. Той разбира много повече от самолети от всички нас взети заедно.

Скандалите, които се разразиха, особено тези около съпругата на президента, не можеха ли да бъдат туширани от екипа на Радев? Допустимо ли е тя да използва социалните мрежи за трибуна, от която да изказва мнението си?

Първо, тя се опитва да се държи като западна дама, като Мишел Обама или госпожа Саркози, която навремето беше популярна. На Запад това поведение щеше да бъде добре прието. На Изток – например в Русия, това поведение отдавна щеше да е довело до омраза, защото руският лидер трябва да си крие жената. За жената на Путин ние не знаем и две думи, един път сме я видели на театър. Откакто е разведен, не знаем нищо – има ли, няма ли втора жена. Това са западния и източния модел. В България повече работи източният модел, президентът трябва да крие жена си. Най-добре с въпроса се справи Георги Първанов. Зорка Първанова се занимаваше с някаква благотворителност, повтаряше много умело едни и същи думи, насочени към цялото общество, като това, че децата трябва да бъдат щастливи и т.н. Радева се опитва да излезе от тази роля, което нейните противници не ѝ позволяват и натискат най-примитивните копчета в душата на българския народ: „Тази какво се обажда, за каква се мисли тая...”.

Освен това, тя плаща данъка на всяка хубава жена. Като видят хубава жена, онези, които я мразят, нямат какво да кажат за нея и затова сипят лични обиди. Най-голямата жертва в това отношение беше Надежда Михайлова, която беше хубавица с къса пола. Леле какво я направиха тази Надежда Михайлова! И то без никакво основание, просто защото е хубава. Трябва да ви кажа, че комплексираният мъж като види хубава жена, започва да се държи отвратително. Това наблюдаваме и в момента.

Трудно ми е да кажа дали Радева ще се опита да удържи тази по-публична позиция, или малко ще я тушира и ще се прибере. По-изгодно им е да се прибере, но това ще намали тяхната ефективност. Смисълът на присъствието на президентската двойка е символът. Те нямат задачи от някакъв административен тип, те имат задачи от символично-национален тип. На нашите не им дават да бъдат символи, така да се каже, но в Азия няма никакви жени, а тези, които ги има, са с фереджета.