Необявеният факт: войската спадна под 20 000 души. Офицерите си отиват, войниците бягат заради мизерни заплати и тотално пренебрежение от управляващите
В исторически аспект Българската армия се намира в най-тежкото си положение. Без преувеличение може да се каже, че то е сходно с националната драма от Ньой 1919 г. За разлика от тогава обаче сега я съсипваме по собствено желание и поради някои особености на националния характер. Включително от наивност, мутираща до глупост с непоправими последици. Нека го кажем направо – армията ни е на предсмъртен одър и вината за това е на ГЕРБ. Откакто партията на Бойко Борисов яхна държавата през 2009 г., войската се свива като шагренова кожа. Разпадът бе спрян по времето на кабинета „Орешарски” за кратко. Второто правителство на Борисов е огледален образ на първото по отношение на армията.
От 2010 г., та до сега, парите за отбрана са по-малко от бюджета на полицията. Това се случва за първи път в българската история. Първият военен министър на ГЕРБ Николай Младенов, който не е служил войник, сътвори световен парадокс, като предложи сам, по собствено желание военният бюджет на страната да бъде намален с 40%. В нормални държави за такова нещо всеки управник си подписва политическа „смъртна” присъда. Докато у нас това се счита за заслуга пред вожда и се възнаграждава с потупване по рамото и по-висок пост.
И през 2017 г. Българската армия е малка, но не е модерна и боеспособна. Каквато се твърдеше, че ще бъде, в редица концепции. Тя няма нито хора, нито съвременни оръжия. Вакантните места в частите в момента са 5500. Отначало тази цифра бе информационно табу. След това управляващите започнаха да я споменават под сурдинка, срамежливо. Отскоро се принудиха да я признаят официално. А неофициално се говори, че незаетите щатове във войската са много повече. Само за офицери са близо 1200. Със сегашния темп, с който военните вузове произвеждат лейтенанти всяка година – около 150 души, вакуумът в офицерския корпус може да се тушира за десет години. И то, при условие че „басейнът” само се пълни, а не се изпразва на изхода. Тоест никой да не напуска системата по собствено желание, да не се уволнява, да не се пенсионира. Което не кореспондира с реалния живот.
Ситуацията с войнишкия състав е още по-плачевна. Над 800 редници годишно напускат по собствено желание казармите. Изпълняват по един-два, най-много три договора и се уволняват, за да търсят по-добро препитание навън. Знаете ли колко е стартовата заплата на платения войник у нас? Точно 608 лева. Вие за тези пари ще се съгласите ли да служите на отечеството при ненормиран работен ден, в режим на 24-часово повикване. И то без право на друга странична дейност, без синдикална защита и т.н. – общо с 13 орязани граждански права. За сметка на това държавата ви подхвърля някакви трохи и срещу тях иска да я браните, да жертвате живота си, ако стане война. Е, как с тях да се храните, да издържате семейството и да плащате наем за квартира? Няма такава армия в НАТО. Не е нужно да се взираме надалече, а да погледнем към комшиите на север. Началната заплата на румънския редник е 800 евро. Там сержантът получава повече от български генерал.
И какво правят нашите войници? Някои си вземат неплатен отпуск и се хващат на сезонна работа в Португалия, в Англия или в Испания. Там си уреждат по-добре платена работа и като се върнат у дома с някоя и друга пачка в джоба, хвърлят рапорти за напускане.
В момента войската дотолкова се е оголила, че има бойни формирования, попълнени 40-50%, които с мъка си изпълняват задачите. А някои от тях дори са декларирани в алианса за участие в мисии. Недостигат механик-водачи за танкове, БТР-и и тежка бронирана техника. Липсват и шофьори. Е, как да ги има, като в градския транспорт вземат над хиляда лева. Войниците, особено в Казанлък, напускат и отиват в оръжейните заводи, където заплатите са от порядъка на 1200-1300 лв.
Ако си спомняте, първият кабинет на Бойко Борисов написа „Бяла книга за отбраната”, в която числеността на армията бе закована на 26 000 души. Нейният срок изтече и второто му правителство съчини програма и план за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. В тези документи вече не се говори за численост на армията, а за численост на въоръжените сили. Посочено е, че трябва да са минимум 37 000 души (забележете – души, а не военнослужещи!) и максимум 40 000. Армията не фигурира никъде. Защо? Ами много просто, защото числеността на войската остава същата, само че състоянието й се е влошило. И като я слагат в един кюп, се замазва трагедията. Мислите ли, че обикновеният зрител веднага прави разлика между армия и Въоръжени сили? Не, разбира се. А числото 37 000 звучи внушително и успокоява. Но пък умишлено прикрива армейската мизерия. Защото в общия кюп на Въоръжените сили влизат и военна полиция, военните вузове плюс академията, военно разузнаване, ВМА с нейния 3-хиляден персонал барабар с медсестрите, Гвардията с естрадните изпълнители и народните певици и т.н. Общият им дял е в рамките на 10-12 хил. души, останалата квота е за армията. Трябва да се знае, че това са обслужващи армейските части структури, които не формират боен потенциал. Те само спомагат и съдействат армията да разгърне възможностите си, ако стане въоръжен конфликт. Тези структури не фигурират на картите и в оперативните планове за водене на реални операции. Преди време, когато все още имахме Генерален щаб, висшето командване направи разчети какъв трябва да е санитарният минимум на войската, за да удържи няколко дни на въоръжена агресия срещу държавата и да запази териториалната й цялост, докато сработят международните фактори. Оказа се, че минимумът трябва да е 60 000 бойци.
А каква е реалната ситуация сега? Нека извадим от 26 000 броя на свободните места – 5500. Остават 20 000, но реално са по-малко, тъй като тук влиза и числеността на платените резервисти, които по план трябва да са 3000 души след три-четири години, а сега са едва около 600. От тези, да речем, 20 000 души, които приемаме, че са в строя, 15% са жени – близо 3000. Нормативът в НАТО за дамите е 10%, но ние сме първенци по този показател. Офицери твърдят, че процентът на нежните половинки в родната войска е много по-голям, но се крие. А колко са в майчинство – не се знае. Това е най-голямата „тайна” в държавата. От МО винаги отговарят, че не водят такава статистика. Повечето от дамите са на канцеларски и щабни длъжности, много малко са в бойните разчети и екипажите. С цялото уважение към тяхната служба, това е резонно, тъй като командири са на мнение, че дама с автомат и близо 25 кг оборудване на гърба трудно би се придвижвала на бойното поле, особено ако трябва да атакува (има и други биологически особености, които не се съобразяват с реалната обстановка). В такъв случай как да я хвърлиш в боя? Като теглим чертата, ще видим колко е „мощна” храбрата ни войска. Наоколо само армията на Македония вероятно притежава по-слаба боеспособност. А сред натовските ни съседи на Балканите нашата е най-беззъба. Вече преизпълнихме съветите на щатския генерал Кифенаар, който дойде през 2000 г. да ни съветва, че не можем да си позволим и не ни трябва армия над 20 000 души.
Голямата драма обаче е друга. Няма кандидати за платени бойци. Войнишката професия се конкурира на пазара на труда като всички останали, но нейният престиж е никакъв. Преди имаше мераклии заради мисиите зад граница. След една мисия в Афганистан или Ирак войникът, ако остане жив, се връщаше със спестени близо 32 000 лв. С две мисии момчетата от провинцията си купуваха жилище и после напускаха. Сега това кранче секна и липсват мераклии да носят пушка. И това е естествено при тези заплати, останали от времето на министър Николай Цонев, който в интерес на истината ги вдигна двойно. Преди него войникът получаваше 391 лв. Офицери твърдят, че благодарение на това все още имаме армия. В момента войската се крепи на възнагражденията, останали от кабинета „Станишев”. Оттогава не са пипани. Оттогава е и основната база, по която се изчисляват парите на редниците, сержантите и офицерите – 380 лв.
На последния обявен прием за редници в уж елитната 61-ва Карловска механизирана бригада, която даваме на НАТО по силата на Член 5 за колективната отбрана в случай на война, се видя колко е отчайваща ситуацията. През 2013 г. там проведоха конкурс и попълниха всички обявени 670 места. Тогава за едно място се състезаваха 4-5 души. Миналото лято обаче нямаше и по един човек за място. Командирите се видяха в чудо – близо две трети от подадените документи бяха на жени и ниско образовани роми. След отсяване останаха половината. От тях пък над половината се провалиха на теста за интелигентност, включващ 100 въпроса за обща култура. За обявените 350 места изпитната комисия с мъка успя да подбере 190 души, за да ги назначи. В някои подразделения като в Пловдив например за специалните сили кандидатстваха по 0,6 мераклии за едно свободно място. Едва шест души се явиха на изпита за 30 вакантни щата за командоси. В гвардията пък за 29 свободни позиции се намериха 16 ентусиасти да „премерят сили” на конкурса. Това е положението.
Пари за войнишки заплати няма, но за чиновниците в министерството има. Броят им в централната администрация е около 800 души. По времето на социализма, когато Българската армия наброяваше 120 000 щика, в МО и в Генералния щаб работеха 700 цивилни и военни. Общо в двете структури. Сега един демократичен чиновник изяжда заплата за двама редници. Което означава, че Ненчевите „бели якички“ вземат пари колкото за три войнишки батальона. Има обаче и рекордьори. Небезизвестният реформатор и бивш син депутат, известен и с отказа си да подпише Конституцията – Пламен Даракчиев, първоначално бе назначен от земеделеца за парламентарен секретар. После стана негов съветник, а след време го прехвърлиха в пресцентъра на МО без конкурс като държавен служител, за да не може да го пипне новата власт. Със запазена заплата от 2500 лв. и самостоятелен кабинет. Небезизвестният хибридчик Тодор Тагарев – идейният съратник на главния хибридчик Велизар Шаламанов, бе назначен без конкурс от подсъдимия в момента Ненчев за шеф на Института по отбраната. Заради него министърът промени щата, сложи го на поста и му даде 4000 лв. възнаграждение (2000 лв. на ведомост, а другите чрез вътрешни механизми), за да има стимул Тагарев усърдно да подменя параметрите на конкурса за нов изтребител, защото били на ген. Румен Радев.
В цялата ситуация обаче е загадъчно мълчанието на патрона на отиващото си правителство. Не знае ли премиерът какъв е халът на войската? Интересно защо Борисов не се снима с напускащи войници, които е убедил да оттеглят рапортите си? Да застане с горда осанка до тях, както позира с дръжката на онази култова метла, подарена му от чистачките на аерогарата, след като ги отърва от съкращения. Благодарността им си заслужаваше – хигиенистка на аерогарата се разписва срещу 1200 лв. А българският войник, кучета го яли!
Финансовият гуру на ГЕРБ Владислав Горанов намери 2,3 млрд. лева за нови изтребители и кораби. Но не можа да извади 11 млн. лв. за 2017 г., за да бъдат назначени 500 войници. Вероятно защото от заплати комисиони няма. А кой ще управлява техниката, не се знае. Това е тактиката на Горанов – отпуска пари за хората, които са по списък. А не за толкова, колкото трябва да бъдат по щат. Командирите от джобовете ли си да плащат, за да назначат нови редници?
За два непълни мандата в управлението ГЕРБ наведе и острига армията като последния новобранец. Партията на Борисов премахна цяла социална глава от военния закон, въведе възраст за пенсиониране, увеличи годините за стаж в армията от 20 на 27. Анулира правото, което всеки военен имаше веднъж за целия период на службата – да си купи евтино жилище от фонда на МО, премахна и редица допълнителни плащания. Това го направиха Аню Ангелов, военен министър от първия кабинет на ГЕРБ, и неговият заместник Валентин Радев, дългогодишен кадър на Института за перспективни изследвания на отбраната. Същият Ангелов, който обиколи няколко партии, преди да започне да служи на ГЕРБ, и който в момента е военен съветник на премиера. Още като беше министър, той отиде да успокоява пилотите от база „Граф Игнатиево”, защото за първи път този кабинет въведе възраст за пенсиониране в армията. Когато летците го попитаха - а защо няма такова изискване и за балерините, нали и те са първа категория труд, невъзмутимо им отговори: „А знаете ли колко е трудно да ходиш по цял ден на пръсти?”. Не търсете логика! Също както и във философията, която изповядваше начело на МО – че войниците не идват в армията за пари, а за да се докажат. И че не трябва да вземат военна пенсия. Тези възгледи на Ангелов, разбира се, съвсем не му попречиха да си купи евтино жилище от МО и да се пенсионира без възраст. Както и заместникът му Валентин Радев.
Заради всичко това войниците и офицерите бягат от строя. А над цялата трагедия Борисов гледа като господ от Вазовата поема „Кочо” – тих и невъзмутим. Целият в бяло.