Повече от година жителите на наводнения квартал са се молили безуспешно община Варна да почисти деретата. Последната жалба е 35 дни преди трагедията

14 май 2014 г. е ден като ден. Пред сградата на варненското кметство Аспарухово шета делничната скука, а вътре група граждани обикалят канцелариите. Не правят нещо кой знае какво необичайно – пишат жалба. Недоволни са от затлачения канал до домовете им, искат общинската власт да го почисти.

Занятието им не прави впечатление на никого, най-малко пък на отегчените администраторки в канцелариите, защото ЖАЛБИТЕ СА ДОБРЕ ПОЗНАТИ. ТЕ СА ОБЩО ТРИ И СТАРТИРАТ ОТ ПРОЛЕТТА НА ПРЕДНАТА ГОДИНА. КАСАЯТ ЕДНО И СЪЩО – ЗАРИНАТИ С БОКЛУЦИ ДЕРЕТА, СПЕШНА НУЖДА ДА СЕ ПОЧИСТЯТ и т.н. Какво могат да сторят гражданите, освен да се жалват? Нищо, затова пишат писма.

От своя страна кметство Аспарухово, тъй като не разполага с бюджет, препраща сигналите към община Варна. Първата кореспонденция с подател районното кметство е от 9 април 2013 г. - „Във връзка със зачестили сигнали и жалби от граждани и необходимостта от неотложно почистване на замърсени участъци… моля да ни уведомите във възможно най-кратък срок предвидени ли са финансови средства за тяхното почистване”, пише кметът на Аспарухово Йордан Николов. 17 дни по-късно му отговаря Стойчо Бакалов, шеф на Дирекция „ Управление на сигурността и контрол на обществения ред” в община Варна: „Във връзка с Ваше писмо за неотложно почистване на замърсени участъци… Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” е изготвила възлагателно писмо до общинско предприятие „Инвестиционна политика” за провеждане на обществена поръчка.  Предложено е… предвидените средства за район Аспарухово да са до 66 666, 67 лв. без ДДС”. Последното писмо от районния кмет е с дата 10 юни 2014 г. – той пита какво е станало с тръжните процедури.

Копие на писмо от кмета на район Аспарухово Йордан Николов до община Варна, от което става ясно, че хора от квартала са се жалвали доста от непочистените дерета, като последната жалба е от 14 май 2014 г.

Във всички граждански жалби посочените дерета са две – по ул. „Горна студена” и по ул. „Моряшка”. Точно те. А община Варна няма време да отговори на районния кмет след сигнала от 10 юни, тъй като 9 дни по-късно се случва една от най-ужасяващите трагедии, сполетели града и България – наводнение, при което загиват 13 души, сред които деца. Смъртоносната вълна е по визираните от хората улици „Горна студена” и  „Моряшка”. АКО НЯКОЙ ДНЕС КАЗВА, ЧЕ НЕЩАСТИЕТО Е ДОШЛО ИЗНЕВИДЕЛИЦА ОТ НЕБЕТО, ИЗРИЧА НЕИСТИНИ – ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА ЖИТЕЛИТЕ НА АСПАРУХОВО СА СЕ МОЛИЛИ ЗАРИНАТИТЕ С БОКЛУ;И КАНАЛИ ДА БЪДАТ ПОЧИСТЕНИ. Буквално са падали на колене пред общинската администрация! Да не би те, или пък управниците, които са били добре запознати с жалбите, да не знаят до какво може да доведат заринати със смет и обрасли в растителност отводнителни канали?

Впрочем тези дни варненската окръжна прокуратура и екип на Българската акамедия на науките (БАН) изрекоха именно немислимото – че виновно е небето. Наводнението е причинено основно от „природна стихия”, констатира експертиза на БАН, възложена като част от разследването.  ОБЕЗЛЕСЯВАНЕТО НА ХЪЛМОВЕТЕ НАД КВАРТАЛА Е ОТХВЪРЛЕНО КАТО ФАКТОР. Като източник на трагедията е отчетено и застрояването на дерето по ул. „Горна студена”, което обаче изиграло и  положителна роля – усмирило вълната. Малка вина – не е извършена оценка и картографиране на геоложкия риск, е стоварена върху МРРБ. А по отношение на непочистените дерета експертите са се произнесли, че битовите и строителните отпадъци били незначителни за мащаба на бедствието. Изводът може и да фактически верен, но той спестява друга част от истината - за тоталната липса на превенция и отсъствие на чуваемост спрямо гражданите. Нима само чрез смърт измерваме управленските действия? Каналите е трябвало да бъдат чисти, хората са молили за превенция и никой днес не може да бъде сигурен, че чисти дерета нямаше да предизвикат по-малко разрушения и да спасят поне един живот повече.

Варненската окръжна прокуратура оповести резултатите от експертизата на 16 юни. Ден по-късно министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков отиде на място в квартала и със задоволство констатира, че деретата се отводняват и предоставените милиони от европейския фонд „Солидарност” се усвояват успешно. Кметът на Варна Иван Портних пък отчете, че Аспарухово е кварталът, в който най-много се инвестира. Нещо подобно той каза и миналата година по същото време. Още по-предната година пък МРРБ „случайно” връчи европейските милиони пак навръх 19 юни – ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ГОДИШНИНИТЕ ОТ ТРАГЕДИЯТА СЕ УТВЪРДИ КАТО СВОЕОБРАЗНО „ЧЕСТВАНЕ“ НА УПРАВЛЕНСКАТА ГРИЖА.

Проблемът шества документално още през пролетта на 2013 г. Аспаруховският кмет сигнализира община Варна за „зачестили сигнали и жалби от граждани”.

А действителността е по-брутална дори от сценарий на филм. На 6 юни тази година, тоест само преди 2 седмици, във варненския квартал „Аспарухово” тръгна свлачище. Хората се изплашиха, настана паника. Свлачището се активизира не къде да е, а точно на  улица „Горна студена”, където смъртта взе най-много жертви преди 3 години. Хората живеещи там казаха, че скатът е започнал да се наводнява скоро след като община Варна тръгна да прави изкоп на блок. В сградата трябваше да живеят… пострадалите от наводнението. Строежът бе спрян заради протести, а днес се оказва, че свършеният-недосвършен блок създава нови проблеми. Но кой ли има сили да прожектира този и ироничен филм?

На 19 юни 2017 г. се навършиха 3 години от ужаса в Аспарухово. Разказахме за жалбите на гражданите, защото времето отминава, спомените избледняват, а разследването след още незнайно колко години вероятно ще утвърди, че нещастието е било случайна игра на природата  – и всичко ще бъде забравено. Писмата на хората и отчаяният им вик за помощ обаче са факт, те не могат да бъдат изтрити. Впрочем, макар за първи път огласени сега, те никога не са били тайна. Фигурират в доклад от 2014 г. на временна комисия към варненския общински съвет, дирила причините за трагедията. Докладът е едновременно и публичен, тъй като бе качен на сайта на община Варна, и таен, понеже впоследствие беше забутан и стана трудно откриваем. „Нищо не се предприе по него”, казва днес Костадин Костадинов, съветник от партия „Възраждане” и председател на временната комисия.

Всъщност документите от 2014 г. припомнят и друга добре известна истина – двата смъртоносни канала в Аспарухово, а и другите във Варна, са чистени през 2011 г., но в следващите две години не са проведени тръжни процедури за дейността, съответно не е чистено. И именно тогава валят гражданските сигнали. Варненски медии публикуват през 2013 г. оправдания на общински служители,  че обжалвания са забавили обществените поръчки. Това бе и нестабилен период за варненската власт – краят на управлението на Кирил Йорданов, последвано от няколко временни кмета и избирането на сегашния Иван Портних. Всичко това е официалната публична история. Пак официална, но затисната в бумащината, е историята на едно предизвестие, изпращано от жителите на Аспарухово повече от година. Кой ли е можел да предполага, че по страниците му ще има толкова черно пророчество от бъдещето? Кой ли и днес си мисли, че на дребните житейски сигнали, на простите молби на обикновените хора, не бива да се обръща внимание?