За частното банкиране Ерве Фалсиани е онова, което е Едуард Сноудън за тайните служби. Любимият му девиз е „Да ограбиш банка е нищо в сравнение с това да основеш банка” от „Опера за три гроша” на Бертолт Брехт.
Сравняват го с Джеймс Бонд заради склонността да прелъстява красиви жени, да залага в казино и да се вживява в ролята на таен агент. Но най-големият му талант е да блъфира. Ерве Фалсиани е колоритна фигура, хазартен тип човек, който дори се кандидатира миналата година за депутат в Европейския парламент от испанската нова партия Citizen Network X Party. Но името му ще се запомни като информатора, който разкри най-грандиозната банкова афера в историята на банките. Началото на аферата датира някъде от средата на 2006 г., когато компютърният експерт Ерве Фалсиани, който притежава както френско, така и италианско гражданство, е преместен от HSBC Monaco в HSBC Private Bank в Женева. Задачата му е да подобри защитата на личните данни на клиентите и електронната обработка на данните в корпоративната мрежа. Той създава специален софтуер за целта, но внезапно среща съпротива от страна на началниците, дори враждебно отношение. Причината да бъде потърсен за съдействие е репутацията му на способен програмист. С негова помощ в банката в Монако успяват да разкрият „престъпна дейност на банкови служители”, които след това са осъдени. Той получава уверението на „голямото началство в Лондон”, че ще може да направи същото и в Женева, където също има подозрения за подобна „незаконна дейност”. „Исках да внедря IT проект, който ще подобри контрола върху дейността на банката. Работих заедно с екип, наричан „банкова промяна”, но се оказа, че имаме противник в лицето на друга група, която се наричаше „управлявай банката” и която не искаше нейната дейност да бъде контролирана, осветлявана и наблюдавана” – казва Фалсиани в свои записки от юни 2013 г., дадени пред френски следовател. Същата година на 16 юни в интервю за списание „Шпигел” Ерве обяснява: „Банки като HSBC създават механизъм за забогатяване, който е за сметка на обществото, като съдейства на най-богатите да укриват данъци, да перат пари и да извършват тайно банкови транзакции”. Той разкрива, че HSBC има специален секретен отдел, който се занимава само с това – да укрива самоличността на богатите клиенти и да осъществява тайно незаконни транзакции. Схемата става по доста оригинален начин: банката включва в играта компании посредници, понякога на няколко нива, и по този начин прехвърлянето на парите не се осъществява чрез собствените сметки на банката. Ето как работи този механизъм: наркобарон в Мексико има банкова сметка в местна банка с десетки милиони от контрабанда с наркотици. Банката му открива банкова сметка в Швейцария, в която няма нищо. Използвайки своя софтуер в Швейцария, банката вижда баланса в мексиканската банка и му отпуска кредит срещу същата сума. Така той може да каже, че е взел кредит и тези пари са си негови, а не от наркотрафик. По този начин той „дистанционно” изпира парите си, като дори отписва лихвите, които иначе би трябвало да плаща за кредита. Ерве Фалсиани разкрива и механизма, чрез който банката привлича богати клиенти от чужбина: „Клоновете на банката изпращат специални покани на такива клиенти за присъствие на важни културни или спортни събития. След това те се срещат с „посредници”, които им обясняват как да прехвърлят парите си в тайни швейцарски сметки, без да се налага физически да пренасят парите през граница”.
Няколко месеца след като работи в банката, Фалсиани „наивно” (както признава впоследствие) решава да информира своите началници за „проблемите в работата” на финансовата институция. Първоначално те уж се задействат и алармират швейцарската полиция да осъществи разследване. Но той самият не е допуснат до разследващите органи, или по-скоро получава указание да не се намесва. В крайна сметка разследването „не установява никакви неправомерни действия”. Впоследствие банката използва това разследване, за да укрепи репутацията си на банка, която „прилага строга програма против прането на пари и укриването на данъци”. Фалсиани разкрива, че лично е информирал швейцарските власти за нелегалната схема още през 2006 година, но те му отказали, защото той поискал да запази анонимността си, за да защити себе си и семейството си. След това решава, че ще опита да привлече вниманието на разследващите в други страни, най-добре е това да стане в страна, където HSBC не разполага с толкова силни позиции. През април 2008 г. например той предлага информацията си на данъчните власти в САЩ, но не получава никакъв отговор. Швейцарските власти и банката обаче разказват друга история: че Фалсиани откраднал личните данни и тайната информация за клиентите, за да се облагодетелства, като продаде тази ценна информация на банки в Ливан, а след това, като я предложи на страни извън Швейцария. Наистина през февруари 2008 г. Ерве заминава за Бейрут заедно с Джорджина Микаел, с която е работил в HSBC и която му помага да регистрира собствена фирма в Хонконг, наречена Palorva. Фирмата се представя на сайта си като консултантска агенция, която може да помага на банките да намират богати клиенти с помощта на „извличане на информация от бази данни”. След бягството на Ерве Фалсиани името на фирмата е разтълкувано от швейцарската полиция като съкращение от „Проектиране и осребряване на риска посредством амбиция”. Според „Уолстрийт Джърнъл” компанията спокойно би могла да бъде „Бизнесът е изкуството да измъкваш пари от чуждите джобове, без да прибягваш до насилие”. В докладите на швейцарските полицейски агенти е записано, че Джорджина всъщност е любовница на Фалсиани и тя му е помагала на емоционална основа, а не толкова на професионална. Докато са в Ливан, те предлагат услугите си на няколко банки, като Фалсиани се представя под фалшива самоличност като Рубен ал-Чидиак, търговец. Той обаче всеки път избягва деликатния въпрос, откъде разполага с тези данни. По-късно Джорджина Микаел разказва при разпитите в швейцарската полиция, че Фалсиани й казал, че имал нужда от тези пари, за да може да се разведе и да заживеят заедно. Той самият излага съвсем друга версия пред френската полиция: „Джорджина смяташе, че ще се установим да живеем в Ливан, и аз я оставих да си мисли, че това е моя идея. Но никога не съм й казвал, че имам намерение да продам и да спечеля пари от продажбата на файловете от HSBC. Всъщност продажбата бе само уловка, за да стигне информацията обратно до швейцарските власти и те да си дадат сметка колко всъщност уязвима е системата на банковата тайна”. Както й очаква, действията му не остават незабелязани и наистина информацията се връща в Швейцария. Първият сигнал постъпва от анонимен информатор, който изпраща съобщение до Асоциацията на швейцарските банкери, като ги информира, че „някой се опитва да продаде тайна банкова информация в Ливан”. Генералният прокурор на Швейцария мигновено се задейства и започва разследване на случая. В документите по делото срещу Фалсиани, което през декември миналата година му повдигна официално обвинение, е записано, че „прокуратурата е прекратила разследване срещу друг бивш служител на HSBC заради неговата „маргинална роля” в аферата. Там не се посочва име, но е записано, че този служител е от „френско-ливански произход”. Джорджина Микаел е французойка от ливански произход. В средата на 2008 г. Фалсиани и Микаел се връщат в Европа и правят опит да се свържат с европейските данъчни власти и разузнавателни служби, като в офертата си посочват, че разполагат „с имената на тайните клиенти на една от най-големите световни банки”. В лентата за subject на своите имейли те отбелязват: „Укриване на данъци, списък с клиенти”. В нито едно от тези писма никъде не става въпрос за пари или друго „овъзмездяване” срещу предоставяне на информацията. Фалсиани се решава на един последен отчаян опит: съставя шифрован списък с имената на седем французи, клиенти на HSBC и укриващи данъци във Франция. След това изпраща списъка лично на имейла на директора на Националния директорат във Франция за разследване на данъчни престъпления, като се подписва като Ал-Чидиак. Този път ходът на Фалсиани се оказва успешен. С него се свързва опитният Жан-Патрик Мартини. „На първата ни среща той се държеше изключително резервирано и трудно поддържахме контакт – разказва по-късно Мартини за вестник „Монд”. – Затова отидох на втората среща с психолог и тогава установих, че той наистина разполага с изключително важна информация. Той искаше от мен само едно – да разбере как смятам да използвам тази информация и дали тя наистина ще бъде използвана така, както той би искал”. След като предава информацията на Мартини, Ерве позвънява на швейцарската полиция в Женева и ги информира, че се е срещнал с главния данъчен инспектор на Франция и му е предал целия архив на HSBC.
ПОКЕР И ИЗМАМА
Още като тийнейджър Ерве започва работа на яхтата на руски милиардер. На 22 години става крупие в Casino de Monte Carlo, но непрекъснато го влече да се занимава с нещо, свързано с компютри. През 2000 г. негов приятел го урежда да замине за Хонконг, където започва работа като системен администратор в Hong Kong Shanghai Banking Corporation Holdings, накратко HSBC – най-голямата британска банка. Паралелно той продължава следването си в Университета в Ница и заради добрите препоръки от шефовете за кратко се завръща в клона на банката в Монако, за да бъде преназначен в централата на HSBC Private Banking на Женевското езеро. Годината е 2004-та, а на 32 години Ерве вече е успял да се разведе и да си намери ново гадже. В Женева заживява със седем години по-младата Симона К. в скромен тристаен апартамент на ул. „Гул” 9 в квартала на частното банкиране „Акациите” срещу сумата от 1820 швейцарски франка на месец. На следващата година от страстната им любов се ражда дъщеричката им Ким, но тя се оказва с вроден недъг и съпругата е принудена по цял ден да стои вкъщи и да се грижи за нея. Офисът на Ерве не е далеч, на ул. „Ноарет” 35 в Каруж, където той се грижи за 150 компютъра от мрежата на HSBC. Колегите му са почти само мъже, но през 2006 г. в отдел „Системна администрация” е назначена французойката от ливански произход Джорджина Микаел. Тя е симпатично 31-годишно миньонче с дълга кестенява коса и неизменна усмивка на лицето. Веднага забелязва Ерве и през ноември между тях пламва страстна афера. „Много го харесвах, а и му се възхищавах като професионалист” – разказва Джорджина. Една събота вечер в края на ноември Ерве й признава огромната си любов и за да й докаже, че е готов на всичко за нея, й разкрива тайна: могат да откраднат секретния архив на частните банкери, да го продадат на някоя банка в Ливан и с парите да започнат нов живот. „Защо пък не!”, отговаря Джорджина, която не приема думите му на сериозно.
Но Ерве изобщо не се шегува. Между октомври 2006 г. и март 2007 г. той успява многократно да проникне незабелязано в архива на HSBC и да открадне над 35 хиляди досиета на клиенти с тайни банкови сметки. Всъщност Ерве Фалсиани е програмист и няма достъп до базата данни на клиентите. Затова остава загадка как той е успял да се сдобие с кодовете и да пробие системата за сигурност. Според разследващите от Федералната съдебна полиция това най-вероятно е станало през октомври 2006 г., когато е осъществена реорганизация в работата на компютърната мрежа и Ерве Фалсиани е оставен да работи в банката абсолютно сам пред банковия терминал през целия уикенд. Но дори да е проникнал в базата данни, всички досиета са криптирани, така че той не би могъл да ги разчете. Обаче като опитен програмист Ерве познава слабите места на системата: когато в системата бъде регистриран технически проблем (който той би могъл да симулира изкуствено), файловете се разшифроват и той би могъл да ги разчете като Excel файлове. След това просто ги прехвърля на диск. Разследващите само предполагат, че е станало точно така. Единствено само той би могъл да обясни как е откраднал базата данни. Ерве се оказва кошмарът на всяка система за сигурност: интелигентен, технически много грамотен компютърен експерт, с пълни познания за системата, с комбинативен ум, с лични проблеми и неудовлетворителна работа – идеалните условия за планиране на голям удар. Брат му Филип Фалсиани при разпитите в швейцарската полиция съобщава, че първоначално е нямал представа за плановете на Ерве и че той му разкрива идеята си едва след като се покрива и изплува в Ливан. Джорджина Микаел обаче твърди, че от самото начало планът е бил разработен, за да могат двамата бързо да спечелят пари, с които той да може да се раздели със Симона, като й остави достатъчно пари, за да отгледа самостоятелно тяхната дъщеричка. Но през март 2007 г. Ерве прави внезапно нещо много странно. Вместо да се раздели със Симона, той й предлага брак и двамата официално стават семейство. Джорджина, естествено, се чувства излъгана и предадена, но той я уверява, че прави това само в интерес на детето. А освен това трябва да може да продължи да работи по плана за кражбата на базата данни, без да събуди подозрение. За да я успокои, той й разкрива целия план за продажба на секретния архив, като й дава предплатена SIM карта, с която тя да се обажда на банки в Близкия изток анонимно, без да се появява името, без да има регистрация на телефонния номер. Дали Джорджина е знаела, че досиетата са откраднати? Тя твърди, че изобщо не е имала представа как той се е добрал до тях. Швейцарската полиция обаче успява да открие техен разговор по Skype, където тя твърди друго. „Да не те хванат?” – казва му тя, представяйки се с името Palomino на любимия й бял гривест кон, когото тя обича да язди. След това го пита дали ще успее да „вземе целия архив”. Той й отговаря, че ще му трябват още поне три месеца. На което тя казва: „Гледай да не те спипат!”. Той я успокоява, а тя му казва: „Внимавай, бебчо!”.
На 17 юни 2007 г. те организират първата покупко-продажба. Джорджина изпраща имейл на арабския банкер Ясер Бакр, собственик на Direct Marketings Services в Джеда, Саудитска Арабия. Изпраща офертата от адрес whitepalomino@hotmail.com, като тя е доста висока: по 1000 долара на клиент, като му разкрива, че разполагат с тайните сметки на 812 саудитци в HSBC. Тоест, ако иска да купи архива, Ясер Бакр би трябвало да им плати близо 1 милион. „Това ще бъде нашият бизнес” – казва й тогава Фалсиани и двамата решават да създадат обща фирма. Това, което прави впечатление при този първи опит да пласира „стоката” си, е фактът, че Ерве се опитва да се скрие зад любовницата си Джорджина, която оставя сама да се оправя. Тя също така поема инициативата за създаване на общата им фирма, която нарича Palorva, съкращение от името на любимия кон PALOmino, неговото име HeRVé и GeorginA. Целта е на сайта на фирмата www.palorva.com да предлагат консултантски услуги на банки как да привличат богати клиенти. За да точи архива на HSBC, Ерве Фалсиани използва лаптопа на съпругата си Симона. Но той се нуждае от друг, където да може да съхранява информацията, и Джорджина му дава 1000 долара, за да си купи нов. В замяна той й обещава, че ще плати пътуването до Ливан, където ще се опитат да продадат архива. На 7 януари 2008 г. в 8,56 часа Ерве купува през интернет два самолетни билета от Женева до Бейрут през Будапеща. Цената е 705 евро и 75 цента, но тъй като в картата си няма толкова пари, той използва тази на съпругата си. Заминаването е планирано за 1 февруари, а завръщането на 9 февруари. В Ливан първоначално се настаняват в град Джуние, на 16 км от столицата Бейрут. Отсядат в четиризвездния хотел Bel Azur, като Джорджина се регистрира с името си, а Фалсиани използва фалшивото име Рубен ал-Чидиак. През следващите дни си уреждат срещи в няколко банки – Byblos Bank, SAL FFA Private Bank и Société Générale. Единствено от Credit Suisse им отказват среща. По време на своите визити Рубен ал-Чидиак (Фалсиани) показва на своя лаптоп базата данни, с която разполага, и всъщност иска да покаже „колко е лесно да се добереш до свръхсекретна банкова информация, ако знаеш как и какво да търсиш. Реакцията на събеседниците му обаче е доста хладна и никой не проявява интерес да даде пари за информацията, която им предлага. Още от Женева двамата са се разбрали да се срещат само с ливанци, за да не бъдат разкрити самоличността им и мястото, където работят. Но тъй като Джорджина организирала срещите чрез имейли, тя няма как да знае, че директор на Audi Bank е швейцарка. На 4 февруари Фалсиани пристига в офиса на 47-годишната Фатима, която е от кантона Сен Гален. Тя е изключително опитна и когато той започва да й демонстрира базата данни, с които разполага, тя забелязва логото на HSBC. Веднага разбира, че тук има нещо нередно, но премълчава и спокойно изслушва презентацията му, като не му дава никакъв конкретен отговор, а само обещанието „ще се свържа с вас”. Завръщат се безславно в Женева на 9 февруари, а на 14-и гръмва първата бомба: германската полиция арестува директора на Deutsche Post Клаус Цумвинкел, който е обвинен в укриване на данъци за милиони евро. Заедно с него са арестувани десетки германци, които разполагали с тайни сметки в банка LGT в Лихтенщайн. Германското разузнаване BND купило два диска с данни за тайните сметки на германски граждани в чужди банки за 4,6 милиона евро. Ерве Фалсиани решава да действа. На 7 март 2008 г. в щабквартирата на BND в Пулах край Мюнхен е получен имейл, който е регистриран в 13,21 часа. Подателят е избрал странното име toomuchwalls@yahoo.fr (прекалено много стени). В полето „относно” е написано: укриване на данъци. В имейла се съдържа кратък текст на английски: „Притежавам списък с клиенти на една от петте най-големи частни банки в света. Намира се в Швейцария, имам достъп до компютърната система на банката”. Впоследствие швейцарската полиция установява, че подател е Ерве Фалсиани. Ливанската авантюра се оказва пълен провал, но сега надеждата е да продаде архива на германските тайни служби. Моментът изниква като по поръчка! Отговорът се забавя, но на 25 март той получава имейл от Маргит Вентер, която не уточнява каква позиция заема, но е написала след името си само BND. Той отговаря още същия ден, но от нов адрес: barack_j@yahoo.co.uk. В имейла си пише на доста лош английски: Here are some things to better describe what I have, след което описва „стоката си” като на пазар: „Разполагам с HSBC Private Bank SA (Швейцария), 20 130 компании, 107 181 души, 40 диска с обем 70 GB”. Окуражен от този успех, той, без да се бави, изпраща същото писмо и до американските данъчни власти. Internal Revenue Service (IRS). Не получава директен отговор, но за писмото му са информирани френските тайни служби, които се заемат със случая. Междувременно се задейства и швейцарската полиция, която тръгва по следите му. Грешката с Фатима в банка Audi ще се окаже фатална за него: тя информира веднага Асоциацията на швейцарските банкери (SBA), че някой си Ал-Чидиак се е опитал да й продаде досиета на клиенти на тайни банкови сметки в HSBC Private Bank SA. След издънката с лихтенщайнската банка LGT банкерите са станали нервни и не биха искали да допуснат втори провал. На 20 март 2008 г. Банковата асоциация алармира швейцарските тайни служби и настоява да бъде проведено пълно разследване. Но те не разполагат с нищо: бързо разбират, че визитките на името на Рубен ал-Чидиак са фалшиви. Веднага обаче успяват да идентифицират неговата спътничка Джорджина Микаел, която живее на ул. „Воланд” 72 в Женева, и този адрес е поставен под наблюдение. На 28 април прокуратурата дава разрешение нейният телефон да бъде подслушван. Същия ден офертата на Рубен ал-Чидиак се оказва на бюрото на шефа на могъщата данъчна полиция – Националната дирекция за финансови разследвания (DNEF), която се занимава изключително само с парите на елита. Ролан Вилпьо веднага разбира, че тук става дума за нещо много сериозно, но запазва самообладание и преди да предприеме каквото и да било, иска да се увери, че става въпрос наистина за автентична информация. Незабавно се разпорежда френските тайни служби да открият кой се крие зад самоличността на Ал-Чидиак. Дали може да му се вярва? Дали мафията не се опитва да осребри някаква информация? Случаят поема агентът на DNEF Жан-Патрик Мартини, на 55 години, шеф на Бригадата за специални разследвания, врял и кипял в какви ли не афери в своята близо 30-годишна кариера на финансово ченге. Той е известен с прякора „Аперитива”, който е намек за името му. Но и за стила му на работа с данъчните измамници. „Гаврътва ги като аперитив”, казват за него колегите му. Срещата е насрочена за 28 юни в едно кафене в центъра на Париж. Жегата е непоносима, 37 градуса на сянка. Ал-Чидиак се явява в странно облекло: по тениска и с чанта на гърба. Мартини е скрил микрофон във вратовръзката, затова дори в летния зной стои, закопчан догоре. Наоколо са и четирима агенти на тайните служби DGSE, които скрито снимат „компютърния експерт” във всички възможни пози и от всички възможни ъгли. Разговарят цял час и накрая Фалсиани се съгласява да остави част от архива си, засягащ тайните сметки на няколко французи. Пет дни по-късно на 3 юли 2008 г. Мартини получава на електронната си поща имейл, пристигнал точно в 22:17:14 часа от toomuchwalls@yahoo.fr. Пише само: from ruben. В писмото има прикачен файл data.tc. Фалсиани и Мартини не са се уговаряли да си разменят шифровани файлове. Мартини се опитва да го отвори и разчете, но не успява. Тогава изпраща есемес на Ерве, като му съобщава, че не може да отвори файла, защото не разполага с парола. Фалсиани му връща есемес с паролата rbJ0 $ RY3T62n_chxVBMzXRGka. Този път Мартини успява и с интерес започва да чете файла. Веднага се уверява, че информацията е напълно автентична и че наистина става въпрос за швейцарските сметки на седем познати френски бизнесмени. Това, което разбира Мартини, надминава и най-оптимистичните му очаквания.
ВЕЛИКИЯТ МАНИПУЛАТОР
Германските данъчни служби малко по-рано са получили имейл от някоя си Gina, който стига до митническия инспектор Барбара Нойхаус. По-късно тя вписва в доклада си: „Обади ми се по телефона жена с източноевропейски акцент, поиска пари в замяна на данни за клиенти с тайни банкови сметки”. Това е Джорджина и швейцарските тайни служби са засекли разговора й. Тя се е обадила от телефон 0041 22 343 07 99, който се оказва, че е уличен, близо до фитнеса на Ерве в Женева. Този контакт е прекъснат, тъй като няма реакция от страна на Нойхаус. На 24 юли Gina отново се появява, този път от Франция. Тя съобщава, че в момента преговарят с френските власти, и пита дали и германските проявяват интерес към информацията. Федералната данъчна служба я пренасочва към данъчната администрация във Вупертал, една от провинциите, където законът позволява да се плаща за банкова информация и чрез която BND е закупила информацията за тайните сметки в LGT Bank в Лихтенщайн. Започват преговори, които продължават доста дълго, като случаят е поет от германския данъчен инспектор Петер Беркоф. Той в крайна сметка се съгласява на среща с Ерве Фалсиани в началото на декември в германския град Констанс на границата с Швейцария. Той е успял да разнищи скритите сметки на германци в банка Julius Bär и е предложен от шефовете за повишение. Затова при благоприятна развръзка на новата му задача той веднага би се изстрелял нагоре по йерархията. Но съдбата му устроила неприятна изненада. Той пада лошо и си счупва капачката на коляното, поради което два дни преди срещата се налага да бъде приет в болница. Веднага е заменен с негов колега, но той не успява да си уреди среща с Фалсиани. Така че всичко пропада. Междувременно пропада и връзката на Фалсиани с Джорджина. Тя продължава да използва неговия телефон с предплатената SIM карта, като в телефона случайно открива, че той е говорил с още две жени. Така Джорджина разбира за съществуването на още две жени в живота му – Сара (на 32 години) и Мирела (на 26 години), с които той има връзки. Ерве се запознава със Сара в края на април на турнир по бридж, тя е студентка по психология. В показанията си пред швейцарската полиция по-късно тя разказва, че Ерве й е говорил за силни чувства и че е бил влюбен в нея. Така Сара постепенно хлътнала също по него. С Мирела пък се запознал, като ходил на басейн в Париж в дните около срещите си с Мартини. Чували се от време на време, но той й казвал, че е много зает и не могат да се виждат често. Джорджина взима твърдо решение, че къса с Ерве. „Край, това е краят! Не издържам повече!”, казва му тя. На 19 декември Джорджина подава оставка от банка HSBC, а на 26 декември трябва да върне ключовете от апартамента си в Женева и да напусне. Но примката около вратовете на двамата обаче се затяга още повече.
ИЗТИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Лейтенант Лоранс Боала е най-младият шеф на Съдебната полиция в Швейцария и една от трите жени на този пост в страната. Когато заема този пост през 1998 г., тя е само на 28 години и има зад гърба си няколко безупречно разрешени казуса, затова за никого не е изненада, че тъкмо на нея поверяват разплитането на аферата с откраднатите бази данни от HSBC. Но този път разследването е твърде необичайно, а и информацията, с която разполага, е доста оскъдна: име на някой си Ал-Чидиак и няколко скрийншота от компютърни данни, които не е известно дали са реални, или са просто опит да изнудване. На 23 октомври 2008 г. тя получава от Фатима снимка, на която има трима души – директорката на Audi Bank в Бейрут и други две лица. Едното е Джорджина Микаел и тя веднага я разпознава, защото е обект на разследване още от април. Но кой е другият? На 10 ноември поисква пълна разпечатка на всички разговори на Джорджина между 23 февруари и 30 юли. И бинго! В този период тя е говорила най-много с човек на име Ерве Фалсиани, повече от 500 пъти! Дали това не е мистериозният Ал-Чидиак! В хода на разследването Лоранс Боала разбира, че на 26 декември Джорджина се готви да напусне апартамента си и Женева, като не се знае накъде ще се отправи. Дали не се опитва да избяга и да прикрие следите си? Тя няма отговор на този въпрос, защото все още не знае за интимните тайни между двамата любовници и за техния разрив. Затова незабавно иска заповед за арест и обиск. На 22 декември сутринта полицията нахлува в апартамента на Джорджина. След като я арестуват, тя е подложена на разпит и почти веднага разкрива самоличността на Ерве: „Да, Ал-Чидиак е Ерве Фалсиани”. После признава, че са предлагали на директора на Audi Bank в Бейрут да купи досиета на клиенти на частно банкиране. Но не тя е мозъкът на цялата операция, а Ерве Фалсиани. Тя само му помагала, защото той я лъжел, че така ще могат да заживеят като семейство. Лейтенант Боала веднага се разпорежда да арестуват Ерве Фалсиани. След половин час той е задържан и доведен за разпит в централата на Съдебна полиция на ул. „Гравиер” 5. Разпитът продължава часове наред, но за разлика от Джорджина той изобщо не е словоохотлив и не разкрива абсолютно нищо. „Изобщо не ни помага”, докладва по-късно лейтенант Боала на вътрешния министър. Малко след 23 часа Фалсиани започва да хленчи и да се моли да го пуснат, за да се види със семейството си, използвайки отново коронния си номер за оправдание: дъщеря му е много болна, страда от тежка форма на аутизъм и не може да заспи без него. Затова той моли да го пуснат да се види с нея. Великият прелъстител Ерве Фалсиани отново успява да надхитри поредната жена, изпречила се на пътя му. Лейтенант Лоранс Боала го пуска. Тя допуска единствената грешка в досегашната си кариера, но тя се оказва най-сериозната, която след това ще има изключително тежки последици за самата нея. Фалсиани се качва на мотопеда си, за 7-8 минути пристига до дома си. Веднага щом се прибира у дома, Фалсиани събужда съпругата и дъщеря си, събират си багажа и след половин час са вече на френска територия в град Анмас, на 4 км от дома им. Там той изважда своя лаптоп и започва да даунлоудва базата данни за 35 000 тайни сметки в банката. Той скрива информацията в шифрован виртуален сървър в интернет. Това са личните досиета на тайните клиенти на банките и техните частни банкери, както и цялата документация към тях. На 26 декември Ерве Фалсиани си урежда среща в 10 часа сутринта в малкото бистро „Лазурен бряг” край аерогарата в Ница. Трябва да се види с инспектор Мартини, за да му предаде най-накрая пет диска с цялата база данни за тайните сметки на клиенти на HSBC. Изминали са шест месеца в преговори и уговорки между двамата. Данъчният експерт получава неочаквано щедър коледен подарък: пет сребърни диска с всички тайни данни за финансови престъпления, извършвани от 106 458 клиенти на HSBC в 203 държави посредством 13 145 секретни сметки на стойност точно 102 053 547 470 долара. На 20 януари 2009 г. швейцарската полиция официално иска от главния прокурор на Ница да издаде заповед за обиск в къщата на бащата на Фалсиани в Ница, където той е отседнал в момента. Той разказва на полицаите, че материалите, които търсят, са вече предадени на Жан-Патрик Мартини. След като разбира това, главният прокурор на Ница Ерик де Монголфие решава да прекрати операцията и отказва на швейцарските власти по-нататъшно съдействие. Френските власти се заемат с обработването на базата данни, която се оказва с огромен обем: 600 файла с обем от 100 GB. Задачата не е лесна, защото те са криптирани и всеки файл се отваря с помощта на различни кодови таблици, които също преди това трябва да бъдат дешифрирани. Но това не е единственото препятствие към разгадаване на конспирацията. Една част от клиентите, около 130 души, дори липсват в базата данни, тъй като техните имена не са въвеждани в компютрите с базите данни. Техните имена се появяват само върху малки картончета, които се пазят в специален сейф. Като например „Мосю АС”, френски гражданин със сметка от 2 милиона долара. Неговото банково досие сочи, че той има офшорна компания и се представлява от женевския адвокат Марк Бонан. Но там, където би трябвало да е изписано името му, има само следния текст: „Формуляр А Сейф ГД”. Тази забележка означава, че става въпрос за прословутия „Формуляр А”, основния документ, върху който швейцарските банки фактически изписват името на титуляря на сметката и който се съхранява в сейфа на Генералната дирекция. Запитан за самоличността на AС от швейцарския вестник „Ле Тан”, разследващ аферата с HSBC, адвокат Марк Бонан отговоря, че няма никакви спомени за такова лице. „Противно на общоразпространените представи за номерираните швейцарски сметки, те не са анонимни – обяснява адвокат Бонан. – Терминът означава само, че не всяка млада секретарка може да има достъп до самоличността на титуляря на сметка, това знаят само малцина, двама или трима души.” Още от времето на банкера Едмонд Сафра и неговата Republic National Bank имената на клиентите са вписвани в компютър, изключен от мрежата, намиращ се в строго охраняваната стая на „шефа”. Само трима души имат достъп до този компютър. Един от тях веднъж или два пъти в седмицата влиза в тази стая, за да извърши изискваните от закона счетоводни сметки. След 2000 г. първият закон против прането на пари прави вече подобна конспиративна тайнственост невъзможна и банките са задължени да разширят кръга на хората, които имат оторизиран достъп до секретните компютри с имената на клиентите от тайните сметки. Случва се точно обратното: банките вписват в личните досиета на своите клиенти прекалено много техни лични данни и те свободно циркулират в мрежата. Така се стига дори до изтичане на информация, както се случва с френския мултимилионер господин З., който има на сметка 130 милиона долара, чиито данни се появяват дори в търсачката на Google заедно с година на раждане, адрес и дори „бележка”, че той е „мултимилионер, инвеститор и филантроп”. С идването в HSBC на новия шеф Александър Зелер, който е направил преди това кариера в Credit Suisse, това се променя. Той отново връща старата практика и „политически интересните имена” влизат в списъка с „Формуляр А”, който се държи в сейфа в кабинета на Зелер. Когато Ерве Фалсиани започва да рови във файловете с тайните сметки в мрежата, тези 130 имена не са там, те са известни само на директора. Но той намира начин да си осигури достъп и до тях и да ги прибере. Разследващите във Франция осъзнават колко важен източник на информация и свидетел е Ерве Фалсиани, затова е разпоредено той да бъде охраняван денонощно, да бъде сменена самоличността му, а когато излиза, винаги да бъде маскиран. В началото на 2010 г. информацията най-после е разкодирана и сортирана по държави, след което френските власти започват да предлагат списъците на съответните страни – най-напред на Великобритания, после на Италия, Испания, Гърция, Белгия... Френските власти споделят своята информация с Върховната прокуратура на САЩ и американските власти използват тази информация, за да осъдят HSBC и да я глобят за пране на пари на наркобарони и престъпни организации, съдействие при финансиране на терористична дейност и улесняване на укриването на данъци на американски граждани. Архивът на HSBC е споделен и с разследващ екип от в. „Монд”, който се заема да разплете, както се оказва по-късно, гигантската глобална схема за пране на пари и укриване на данъци. Аферата задейства също така прокуратурите в Аржентина и Белгия, където започва разследване и са повдигнати обвинения на техни граждани, станали част от финансовата схема. В Гърция срещу бившия министър на отбраната Янис Папандониу също са повдигнати обвинения в престъпно бездействие, злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на официални документи, тъй като опитал да заличи имената на трима свои роднини. Впоследствие той и неговата съпруга Рула Кураку са осъдени на 4 години затвор за укриване на данъци, след като двамата бяха признати за виновни за предоставяне на неверни данни за приходите им, за имотното им състояние, притежавани акции и заработени средства през 2009 г. Те са включени в т.нар. „Списък Лагард”, в който фигурират имената на около 2000 гърци с големи влогове в женевския филиал на банка HSBC. Папандониу и съпругата му са разследвани и за неплатени данъци на стойност 3 милиона евро в периода между 2000 и 2010 г. Друг министър, този на финансите, Георге Папаконстантину, който заемаше поста от 2009 до 2010 г., в момента е съден за опит да заличи имената на трима свои роднини от същия този списък. Ако специалният трибунал го намери за виновен, Папаконстантину може да получи доживотна присъда. Независимо какъв е бил първоначалният интерес на Фалсиани, дали да продаде данните и да спечели пари, или да ги използва, за да разкрие глобална престъпна финансова схема, той става причина за разкриване на порочните банкови практики на една от най-големите световни банки.
ИДЕАЛИСТЪТ ИЗМАМНИ
С развитието на скандала Фалсиани продължава да разиграва своята собствена одисея. През февруари 2012 г. той се свързва най-напред с главния прокурор на Швейцария, а след това и с прокурора на Берн. „Срещнахме се на аерогарата в Женева. Те ми обясниха, че ако се призная за виновен в това, в което те ме обвиняват, ще ми съдействат да получа условна присъда. Но аз не се съгласих”, разказва Фалсиани. Отново няма сделка с швейцарското правосъдие. След това той сменя тактиката и в интервю за вестник „Ел Паис” от 1 юни 2012 г. разказва, че в момента е започнал сътрудничество с Министерството на правосъдието на САЩ. Те го предупредили, че ако неговата информация се потвърди изцяло, американското правосъдие ще съди HSBC за пране на пари и липса на контрол върху авоари, с които се финансира терористична дейност. Тогава той ще бъде в смъртна опасност, поради което те му предлагат два избора: или да започне нов живот като защитен свидетел на САЩ, или да замине някъде инкогнито, за да спечели време. По същото време в САЩ е завършено друго разследване от подкомисия на Сената, озаглавено „Уязвими места в САЩ при пране на пари, финансиране на тероризъм и наркотрафик: казусът HSBC”. То е осъществено от американските компетентни служби, без да са използвани никакви информации от архива на Ерве Фалсиани. След като този доклад е одобрен в Конгреса, на британската банка е наложена глоба от 1,9 милиона долара за улесняване на прането на пари от латиноамериканските наркобарони. Фалсиани отказва американското предложение, но от ЦРУ го съветват да се установи за по-сигурно в Испания. Той решава да последва съвета им, но щом пристига в Барселона на 1 юли 2012 г., веднага е арестуван от каталунската полиция и остава зад решетките пет месеца и половина по искане на швейцарските власти. Освободен е на 18 декември, без да бъде екстрадиран. Испанската прокуратура решава да му гарантира „условна свобода” заради съдействието, което оказва на редица европейски данъчни служби за разкриване на данъчни престъпления и за „демонстриране на положително отношение”. Той обаче не може да напусне страната и е задължен редовно да се подписва в участъка в Барселона. На 8 май 2013 г. Националният съд на Испания отказва на швейцарската прокуратура да екстрадира Фалсиани с железния аргумент, че нарушаването на Закона за банковата тайна не е наказуемо престъпление в Испания. В решението се допълва още, че той е предал на властите „банкова информация” и съдейства за разследване на укриване на данъци в особено големи размери. Междувременно Фалсиани получава възможност да се върне във Франция и продължава да работи с френската прокуратура и данъчните. „Чувствам се много слаб и самотен”, споделя той в едно интервю за канадската медия Canwest News Service. След което разказва, че трудно свиква с мисълта да бъде охраняван от по трима бодигарда 24 часа в денонощието. Canwest News Service разширява историята си и разказва, че бившата любовница на Фалсиани го съди във Франция „за клевета” заради версията му, че бил „отвлечен” от агенти на Мосад, които искали да го принудят да им издаде тайни сметки на хора, свързани с Хизбула. Джорджина Микаел твърди, че е християнка и няма нищо общо с Хизбула. Според Фалсиани историята се разиграва през 2007 г. и това става още преди той да изчезне с тайните списъци. За „Бизнесуик” той разказва, че докато се разхождал из Женева, някакви хора излезли от микробус и го принудили да влезе вътре, след което се представили за агенти на Мосад и поискали от него да им помогне „HSBC да не продължава своята досегашна практика”. Те не са му споменавали изрично точно какво искат от него, но той смята, че те били загрижени за „финансирането на тероризма”. Фалсиани има доста солидна подкрепа за своята версия, че прави тези разкрития напълно безкомпромисно и с единствената цел да освети мръсните тайни на HSBC. „Той дори не искаше да говори за пари – твърди французинът Мартини. – Той не ме е питал за нищо и ми казваше единствено, че изпълнява своя дълг на гражданин. Той каза, че за него това е измама, че банката е съучастник в незаконни действия и той изпитва нужда да сложи край на това, защото може да го направи. И аз винаги съм бил убеден, че той наистина изпълнява своя дълг на съвестен гражданин.” През последната година Ерве Фалсиани се чувства доста по-уверен и се появява на срещи с медиите с малък мотопед, който сгъва и държи подръка. Работи по различни проекти на Френския институт за изследвания в областта на компютърните науки и автоматиката. Работи също така и за създаването на компютърна платформа, където хора с важна и секретна информация, която може да помогне за разкриване на тежки престъпления, да могат да се свързват и да контактуват. Тя ще бъде ръководена от петима директори, като единият от тях е Джерард Райл, ръководител на проекта „Международен консорциум за разследваща журналистика”, обединението, което разкрива най-голямата престъпна схема за укриване на данъци. В интервю за „Шпигел” журналистът Мартин Хесе пита Фалсиани защо всъщност е решил да работи в банка. Той разказва, че след като бил роден в Монако, това било нещо естествено, защото херцогството не предлага толкова голям избор с индустрия и различни бизнеси. „Когато бях млад, си мислех, че банките са създадени, за да защитават парите на хората, като са наистина загрижени за тях. В банка HSBC много бързо разбрах, че те защитават съвсем различни интереси.” Въпреки намеренията на Фалсиани швейцарската прокуратура продължава да го тормози и на 11 декември 2014 г. задочно му повдига обвинение за „незаконно придобиване и укриване на лични данни и банкова информация за клиенти на HSBC с цел финансови облаги и личен интерес”. Наказателният кодекс на страната не изключва той да получи присъда задочно, без да се яви в съда и да се защитава. Затова той споделя пред „Монд”, че ако това се случи, ще „изчезне”, ще смени самоличността си, ще заживее с ново име и ще води нормален живот вече като друг човек. Ерве дори споделя, че тайно си мечтае за това, защото ще се почувства истински горд, че е получил официално признание от швейцарските власти, че това, което е направил, е наистина важно. „Много ми се иска да имам присъда, да ме наричат с някакъв прякор, „информатор” или „вътрешен човек”. Това би било за мен реален знак на уважение за всички рискове, които поех. Но засега нямам нищо. Не, не съм рицар на бял кон, но има нещо красиво в това да отстояваш истината. Помага ти да издържаш в лоши времена. Не ми пука за пенсията, която така или иначе няма да получавам. Загрижен съм за нещо по-голямо: да има полза от мен!”