(Големият сън)
На 1 март президентът Владимир Путин произнесе своето ежегодно обръщение пред Федералното събрание на Русия. То вече е класика и влезе в руската история. Обръщението на Владимир Путин се превърна във фундаментално събитие за 2018 година. То засяга не само Руската федерация, но и целия свят. Събитието надхвърля по значение речта на Путин през март 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността. Обръщението е адресирано към публика, която по численост надхвърля далеч руския електорат. Между поканените да присъстват и чуят руския президент са над 700 журналисти. Много от тях са кореспонденти на чужди медии. В действителност една значителна част от изявлението на руския президент беше адресирана директно към САЩ. В Германия през 2007 г. руският президент се противопостави на установената през 90-те световна хегемония на САЩ за сметка на руските национални интереси. Речта на Владимир Путин в Мюнхен постави началото на обрат в руско-американските отношения. Тази промяна ги доведе и до днешната огромна конфронтация. След 1 март тази година много анализатори заговориха за начало на втора световна Студена война, за нова надпревара във въоръжаването. Но дали това е точно така? Войната никога не е спирала. Днес тя просто не е това, което беше. Днес войната има множество хибридни измерения. Няма никакви признаци за начало на нова надпревара във въоръжаването. По-скоро наблюдаваме нейното приключване с руска победа и американско поражение. Някои трудно могат да приемат тази констатация. Едни не могат да повярват, други не искат да повярват. Обръщението на Владимир Путин към Федералното събрание на 1 март не е послание за изминалата година. То не съдържа текущи традиционни икономически цели, задачи и послания. Още по-малко е PR акция в рамките на предизборната президентска кампания в Руската федерация. На 1 март Владимир Путин оповести в концентриран вид програмата за развитие на Русия в средносрочна и дългосрочна перспектива, съчетана с изключително мощно външнополитическо послание. Ако първата част от речта на руския президент пред Федералното събрание касаеше икономически и социални теми, то втората част беше посветена по един зрелищен начин на последните уникални постижения на руския Военнопромишлен комплекс (ВПК). Владимир Путин обяви новите въоръжения, с които разполага руската армия. И които нямат аналог в света. Оръжия, които функционират на базата на пробивни технологии с голям потенциал за иновации, каквито не притeжава нито една страна в света. Включително и САЩ.С разпадането на СССР през 1991 г. Русия загуби своя статут на свръхдържава. Повече от едно десетилетие руската държава бе изгубила тотално своята геополитическа субектност. Но през февруари 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността Владимир Путин категорично отхвърли наложените от САЩ правила на играта в международните отношения. Руският президент ясно заяви, че Кремъл няма да се смири с въведения от американците диктат по света. Колективният Запад тогава се „позасмя” подигравателно. Западната логика беше, че не може „победеният” да диктува своята воля на „победителя”. Това е. Но още през август 2008 г. Москва показа в Грузия, че изказването на руския президент в Мюнхен не са само хвърлени думи на вятъра. През 2014 г. на Валдайския форум в Сочи Владимир Путин отново беше недвусмислен в своето изказване. Той с рязък тон предупреди, че повече не е възможно да се запази настоящата конфигурация на силите в света. В действителност през октомври 2014 г. Владимир Путин отправи последно предупреждение към Запада. Той поиска от него доброволно да се откаже от „правото на силния” в международните отношения. Владимир Путин постави ултиматум на Запада: или се договаряме за нови правила на играта, или Русия ще ги установи самостоятелно, без да се съобразява със западните партньори.
Предупреждението беше преди всичко към САЩ. Същината на речта на Владимир Путин в Сочи през 2014 г. беше, че руснаците повече няма да отстъпват на международната сцена. Отново Западът не обърна внимание на това, което каза стопанинът на Кремъл. Не пожела да чуе думите на Путин. И така се стигна до 1 март 2018 г. Изглежда, че Русия престана да се надява, че във Вашингтон и Брюксел ще се появят някои трезвомислещи политици. Четиринадесетото послание на Владимир Путин към Федералното събрание ще влезе в историята на Русия и на целия свят. Преди четири години на същата дата от месеца, 1 март, Съветът на федерацията даде разрешение на президента да използва Въоръжените сили извън пределите на руската територия с цел защита на руснаците и рускоезичните жители на Украйна. В последните свои послания Владимир Путин обикновено се позовава на някой руски мислител. През 2013 г. спомена Николай Александрович Бердяев, през 2014 г. Иван Александрович Илин, през 2015 г. Дмитрий Иванович Менделеев, през 2016 г. Алексей Фьодорович Лосев. Тази година не беше изречено име на руски мислител, но имаше скрит цитат на Александър Солженицин. В първата част на своето послание Владимир Путин използва израза „спасяване на народа”. От наследството на Александър Солженицин бе взета мисълта за необходимостта от подем в малките градове на Русия, за недопускане да бъде обезкръвена руската провинция. Днес хората там в резултат на необмислени реформи губят достъп до качествена медицина и образование. Самият Александър Солженицин влезе в историята на руската външнополитическа мисъл като теоретик на руския изолационизъм. На него принадлежи мисълта „Ние сме чужди на западната история и нас там не ни чакат”. Русия дълго време търсеше начин да бъде необходима икономически и стратегически на Запада. Изглежда, че този период приключи. В думите на Владимир Путин на 1 март се усети мекият изолационистки тон на Александър Солженицин. Той се усещаше и през войнствената втора част от посланието на руския президент. Владимир Путин заяви пред света, че Русия ще строи своя свят и че има начин и разполага със средства да не допусне някой да й попречи в това строителство. Преди години Ал Капоне твърдеше, че „с добра дума и револвер може да се постигне доста повече, отколкото само с добра дума”. Има основание да се твърди, че с добра дума и с междуконтиненталната ракета „Сармат” Москва ще накара Вашингтон и Запада да обръщат повече внимание на руските национални интереси.
„НЕ ВИЖДАМ НИЩО ДА СЕ СЛУЧВА”
Изключително важен е военнополитическият аспект на речта на руския президент на 1 март пред Федералното събрание. Светът беше шокиран от оръжейните технологични пробиви на руския Военнопромишлен комплекс. Един от първите въпроси, които бяха зададени, беше: Как американската Intelligence Community (Разузнавателна общност) и преди всичко ЦРУ, които ежегодно гълтат милиарди долари на американския данъкоплатец, „не са видели нищо да се случва”? На 1 март 2018 г. светът стана свидетел на най-умопомрачителната катастрофа в американската история от гледна точка на стратегическото разузнаване. В случая не става въпрос за някакво събитие, политика, програма, проект или конюнктурен факт, които американското разузнаване е проспало. Става дума за пробивна генерална стратегическа тенденция, която ще се проектира за много години напред. В някои оръжейни технологии руснаците изпревариха американците с 1-2 поколения напред. А Москва е основният геополитически противник на Вашингтон. Руската федерация е единствената стратегическа атомна свръхсила в света, която може да се противопостави на САЩ. Затова и пълното заслепяване на американската Intelligence Community е шокиращо. Още повече че става въпрос за разработване на паралелни програми, в които са използвани нови технологии. Но в никакъв случай непознати. Те обаче водят до стратегически пробив. За много от технологиите имаше частични информации, а за някои дори пълни, които бяха редовно публикувани в открити източници. Да не кажем „много открити”. За 18 години руснаците тихомълком направиха чудовищен пробив във военните технологии. Гилбърт Доктороу, доктор по история в Колумбийския университет в Ню Йорк и специалист по СССР и Източна Европа, стига до следната констатация: „По-важни са последствията от речта на Владимир Путин, които ни показват, че американските разузнавателни централи са дремели кротко през последните 14 години, ако не и повече. За страната е национален скандал да загуби надпреварата във въоръжаването, за което даже и не подозира. Трябва да се търкалят глави! Процесът трябва да започне със съответните изслушвания в Конгреса. По причини, които ще станат известни от това, което ще последва. Едни от първите призовани свидетели трябва да бъдат вицепрезидентът Дик Чейни и бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд”. Гилбърт Доктороу добавя: „В миналото едно такова разкритие за наличието на голяма разлика в сигурността с основния геополитически и военен конкурент на страната би довело до яростни политически взаимни обвинения и тежки наказания. Това, което се случи на 1 март, е много по-тежко, отколкото MISSILEGAP (убеждението, че САЩ изостават от СССР при ракетите с голям обсег по време на Студената война) в края на 50-те. И което доведе Джон Фицджералд Кенеди в Белия дом след една привлекателна кампания, целяща да даде отново жизненост на американската политическа култура, да я разбуди след сънливите години на самодоволство на Дуайт Айзенхауер и други”. Гилбърт Доктороу се опитва да сравни сегашната катастрофа на американското стратегическо разузнаване с тази, която се случи през 1956-1960 г. по отношение на MISSILEGAP. В този случай обаче сравнението е абсолютно неподходящо. Тогава бе вдигнат медиен шум, че СССР има катастрофално предимство пред САЩ. Не след дълго стана ясно, че американската войнствена политико-военна група от ВВС начело с генерал Къртис Лeмей се е обявила срещу редица разузнавателни оценки на ЦРУ, които според нея занижават атомния потенциал на СССР. В действителност тогава реалната ситуация беше точно обратната на тази, която описваха американските медии. ЦРУ беше най-близо до истината и имаше обективна оценка за военната мощ на Москва. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век САЩ имаха голямо предимство пред СССР по отношение на стратегическите атомни оръжия. Ако се търсят някакви паралели със случилото се днес, то по-скоро може да се каже, че имаме аналог с кризата, наречена Team B, название на паралелна аналитична група, упълномощена от ЦРУ през 70-те да направи контраанализ на изводите на ЦРУ на базата на същите изходни секретни данни. Самото ЦРУ бе наречено Team А. Тогава, през 1975-1977 г., ЦРУ беше обвинено, че сериозно подценява съветските военни разходи, за да фаворизира „разведряването” и сближаването със СССР. Тогава бъдещите неокони начело със сенатора Хенри Скууп Джаксън и бъдещата звезда на „партията на войната” Ричард Пърл атакуваха изводите на ЦРУ за СССР. Необходимо е да се отбележи, че днес „партията на войната” и неоконите, или по-точно почти целият вашингтонски истаблишмънт, включително американската Разузнавателна общност и ЦРУ, са антируски настроени в максимална степен. За разлика от 1975-1977 г., когато ЦРУ беше атакувано от „партията на войната” за това, че е за „разведряване” и е „благоразположено” към СССР. Според Гилбърт Доктороу сегашната криза има абсолютно противоположно съдържание в сравнение с периода 1975-1977 г. Това е така, защото днес огромната русофобия е съпроводена с пълно незнание и яростно отричане на възможностите и очевидния прогрес на Русия. Тя е придружена с маниакален стремеж за самонадценяване, комбиниран с безпрецедентна американска арогантност. Не липсва и типичната психология във време на криза, пораждаща агресивност и желание за разрушаване на Русия, включително и от страна на ЦРУ. Тази същата Русия, която неясно защо и с какви аргументи все още наричат презрително „провалена държава”. Затова шокът след 1 март 2018 г. е огромен. Как може една такава „провалена държава” да достигне, даже да над мине стратегическото ниво на САЩ? Невероятно, но факт. Става въпрос за криза, която не е в резултат единствено и само на неграмотна преценка на руските военни възможности. Кризата е психологическа и тя препятства всеки един професионален поглед, позволяващ обективна техническа оценка. Поглед, позволяващ да се стъпи на рационална база, която няма да изврати преценката на руския военен капацитет. Наблюдаваме изключителна омраза към Русия, която отрича тотално възможностите на руснаците. Това води до подценяване на Руската федерация и пълно неосъзнаване на нейните ресурси и капацитет. Естествено, този поет път от Вашингтон води от изненада към изненада по отношение на стратегическия и тактическия руски военен капацитет. Гилбърт Доктороу обръща внимание на следното: „Още повече че анонсът от 1 март за разполагането на нови руски оръжия, които променят баланса на световните сили, е само един случай сред поредица от други забележителни реализации на Русия през последните четири години, които изненадаха американските ръководители... ”. За какво става въпрос? Събитията в Крим през февруари и март 2014 г. бяха изненада както за САЩ така и за НАТО. Пентагонът беше абсолютно изненадан и дори шокиран през септември 2015 г., когато Владимир Путин декларира пред Генералната асамблея на ООН, че на следващия ден Русия изпраща свои самолети в Сирия. Американците отново бяха за пореден път изненадани, когато руснаци, иранци и иракчани създадоха общ военен разузнавателен център в Багдад. НАТО беше изненадано и от бомбардировките в Сирия на руските стратегически самолети Ту-160 и Ту-95, които прелетяха над Иран, след като им бе затворено въздушното пространство над Балканите. Остава пълна загадка как, след като САЩ имат хиляди свои военни и дипломати, разположени в Ирак, не разбраха нищо за договорките на руснаците с иракските управляващи. Как стана така, че ЦРУ и останалите звена от американската национална сигурност потънаха в „дълбокия сън” в резултат на ирационалното и истерично убеждение, че Русия „не съществува”? Легендарният руски разузнавач и ръководител на руското разузнаване генерал Леонид Шебаршин преди години каза: „Западът иска само едно: Русия да я няма повече”. Но Русия я няма само във виртуалния свят, в който Западът живее от доста години в абсолютен комфорт.
СМИСЪЛЪТ НА ЗАГЛАВИЕТО THE BIG SLEEP
The Big Sleep е заглавието на първия роман на американския писател Реймънд Чандлър. Той е издаден през 1939 г. Разказвач и главен участник в историята е популярният Чандлъров герой частният детектив Филип Марлоу. Действието отвежда детектива в имението на богат и уважаван пенсиониран генерал. Той има две разглезени дъщери, които са заплетени в множество проблеми с хора от престъпните прослойки на Лос Анджелис. Историята е изпълнена с много и богато обрисувани образи в заплетена мрежа от взаимоотношения. Новелата е адаптирана за филмовия екран през 1946 г. под режисурата на Хауърд Хоукс с участието на Хъмфри Богарт като Филип Марлоу в ролята на детектива. И ако в киното е допустимо незадоволителното вникване в интригата, то в света на голямата стратегическа политика това е абсолютно недопустимо. В подобно объркано и жалко положение се оказаха американската Разузнавателна общност и ЦРУ по отношение на Русия. Поразени от тежка русофобия, те попаднаха в ситуацията на режисьора на The Big Sleep Хауърд Хоукс, който по отношение на своя филм заявява: „Аз не познавам вероятно смъртта. Но във всички случаи това звучи добре”. Интригата във филма е изключително комплексна. Стига се до там, че Хауърд Хоукс е принуден да пита един от сценаристите, известния писател Уилям Фокнър... дали един от героите на филма, който трябва да умре, го убиват, или се самоубива. Уилям Фокнър признава, че не е сигурен в отговора и телефонира, за да попита Реймънд Чандлър. Той е убеден, че авторът на романа задължително ще знае правилния отговор. Отговорът на Реймънд Чандлър обаче е, че той не знае нищо по въпроса. Режисьорът Хауърд Хоукс по-късно си признава: „Аз никога не разбрах добре историята на „Големият сън”. Точно както ЦРУ и американската Разузнавателна общност „никога не разбраха добре” това, което се случи в Русия. Какво струва днес твърдението за американската хегемония в света, ако САЩ не могат да осъзнаят, че Pax Americana вече се разпада. Така както Римската империя в миналото се е разпадала постепенно и неусетно за Рим. Вероятно отговорът е подобен на фразата, казана от Хауърд Хоукс: „Аз не познавам вероятно смъртта. Но във всички случаи това звучи добре”.
НА 1 МАРТ СВЕТЪТ ВИДЯ РУСКИЯ ВАРИАНТ НА ОПЕРАЦИЯ „ШОК И УЖАС”
От 2002 г. водената американска политика има за цел да даде възможност на Вашингтон да нанесе изпреварващ ядрен удар върху Русия. Основно, като бъдат елиминирани руските междуконтинентални балистични ракети, които могат да нанесат след американската атака ответен удар върху американската територия. Ако все пак са останали няколко и са изстреляни в посока на САЩ, то с тях трябва да се справи изгражданата от Пентагона система ПРО. Затова станахме свидетели на дълго разпространяваната измама на Пентагона по отношение на целите на американската ПРО. Първоначално беше обявено, че тя е насочена срещу ракетите на Северна Корея, а после срещу ракетите на Иран. Сега включително и американските военни най-после признават, че изгражданата години наред от тях ПРО е насочена срещу руските и китайските междуконтинентални ракети. Но новите свръхманеврени и свръхбързи руски ракети (достигащи скорост 10 и 20 Маха) и новият руски подводен атомен дрон правят илюзорни всякакви американски сценарии за избягване на опустошителен ядрен удар от руска страна върху територията на САЩ като отговор на изпреварващ първи американски удар срещу Русия. Експертите са категорични, че целият Военноморски флот на САЩ, включително и огромните десетина самолетоносача, както и корабите около тях, се превръщат в sitting ducks (мюрета), тоест видими, парализирани и безпомощни цели, които чакат своето разрушение. В последната част от своята реч пред Федералното събрание Владимир Путин разкри, че Русия притежава една поредица от свръхмодерни и без аналог в света стратегически оръжия. Едни от тях вече са застъпили на бойно дежурство, други са в процес на последни изпитания, трети лежат на чертожните маси в конструкторските бюра. Владимир Путин изброи шест големи програми:
НОВА МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНА БАЛИСТИЧНА РАКЕТА „САРМАТ” с радиус на действие 17 000 километра. Нейните ядрени глави разполагат с революционни възможности. Те са автономни и самонасочващи се. Някои от главите могат да летят в ниска орбита и да атакуват целите от тази позиция. По-ясно казано, могат да се появят от всички възможни посоки.
НОВА КРИЛАТА РАКЕТА С ЯДРЕН ЗАРЯД И МИНИ АТОМЕН ДВИГАТЕЛ, която разполага с неограничена автономност. Въпросната крилата ракета е преминала изпитания и е тествана в оперативна обстановка.
ПОДВОДЕН ДРОН С АТОМЕН ДВИГАТЕЛ, който има вид на торпила. Той може да плава в свъхдълбочините на Световния океан. Разполага с автономност от порядъка на 10 000 километра. Подводният дрон плава със скорост от 56 до 100 възела (100-185 км/ч). Може да носи на борда мощно атомно оръжие, сравнимо с бомба „Цар”, която е с мощност 100 килотона и е експериментирана в началото на 60-те.
РАКЕТА ВЪЗДУХ-ВЪЗДУХ „КИНЖАЛ”, която се изстрелва от свръхзвуков самолет, достигащ скорост на полета 5 Маха (5300 км/ч) и таван на полета 11 000 метра. В момента „Кинжал” може да се изстрелва от стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160. Естествено, и от бъдещия футуристичен бомбардировач, който е проектиран и се строи от руския ВПК. Скоростта на „Кинжал” е такава, че никаква ракета или антиракета не е способна да го порази. Владимир Путин заяви по отношение на ракетата „Кинжал”: „Мои приятели, Русия вече притежава това оръжие”. Системата е в процес на оперативно интегриране.
СВРЪХЗВУКОВИЯТ „СНАРЯД” „АВАНГАРД” е в процес на разработка и изпитания. Той е междуконтинентален. Предвидено е „Авангард” да променя посоката на своя полет. Неговата скорост е от порядъка на 20 Маха. „Снарядът” се движи благодарение на своята кинетична енергия. За „Авангард” Владимир Путин каза следното: „Той лети към своята цел като метеорит или огнена топка. Температурата на неговата повърхност достига до 1600-2000 градуса, но управляващият блок е защитен и го насочва към целта ефективно”. ЛАЗЕРНО ОРЪЖИЕ: Става въпрос за позната технология, която до този момент се ползва в системи с ограничен капацитет. Неговото приложение е познато от времето на „звездните войни” на Роналд Рейгън. За първи път американският президент спомена лазерното оръжие през март 1982 г. Тази технология се използва в системите на ПРО. След представянето на новите руски оръжейни системи Владимир Путин подчерта: „Ние трябва да осъзнаваме реалността и да бъдем сигурни, че това, което казвам, не е блъф, повярвайте ми, това е начин да ви дадем материал за размисъл и да предупредим тези, които живеят в миналото и са неспособни да приемат бъдещето, да престанат да клатят кораба, в който се намираме всички и който се нарича Земя”. В крайна сметка какво се оказа? САЩ години наред инвестираха трилиони долари в самолети пето поколение, ПРО, самолетоносачи, бомбардировачи и други. И на 1 март 2018 г. американците се събудиха и разбраха, че всички тези въоръжения са морално остарели. Всички страни като Полша и Румъния, които приеха на своя територия съоръжения на американската ПРО, си сложиха главата в торбата. Същото се отнася за държавите, които приемат американски бойни кораби в своите пристанища или имат на своя територия американски военни бази.
КАКВО НОВО В СВЕТА СЛЕД 1 МАРТ 2018 ГОДИНА?
Западните медии реагираха по различен начин на обръщението на Владимир Путин пред Федералното събрание. Financial Times направи всичко възможно да се покаже като обективна медия. Предостави трибуна на двама влиятелни руски политици във външната политика – Константин Косачев и Алексей Пушков. И двамата са бивши председатели на Комисията по външна политика в руската Дума. В останалите коментари по темата редакцията не излезе от известния антируски „коловоз”. Ръководството и коментаторите на изданието бяха демодирани и неспособни да покажат адекватна визия за случилото се. Относно „декларациите” на Владимир Путин за „неустоимите” атомни оръжия редакцията ги оцени като „неподплатени с нищо твърдения”, внушавайки известен скептицизъм по отношение на тяхната достоверност. Financial Times все още не може да си представи, че надпреварата във въоръжаването вече е приключила. Washington Post незабавно след 1 март публикува дълга статия. Тя бе изпълнена с цитати от речта на Владимир Путин. Цялото съдържание на статията се резюмира в нейното заглавие: „Путин претендира, че Русия е разработила атомни оръжия, способни да преодолеят противоракетната отбрана”. Очевидно е, че журналистите не са разбрали какво каза руският президент. Не става дума, че „претендира”, а че една от системите е дислоцирана в Южния военен район на Русия и е на бойно дежурство. Останалите оръжейни системи са в серийно производство. Не става въпрос за „неподплатени с нищо твърдения” или „претенции”. Става дума за груби факти, почти брутални. New York Times бе особено муден. Неговите ръководители и журналисти бяха тотално сюрпризирани и неподготвени по темата. След определен брой часове бяха публикувани две статии, които третираха изключително втората част от речта на руския президент. Журналистите, които написаха двата коментара, Нийл Макфаркуар и Дейвид Е. Сангър, поставиха акцент върху понятието „блъф”. И двамата лекомислено решиха, че Владимир Путин е произнесъл предизборна реч, за да „повдигне патриотичните чувства на руснаците” и да консолидира своята изборна победа. Според тях „въпроси могат да се поставят, когато се знае, че тези оръжия реално съществуват”. Спекулациите на New York Times показват, че медиите съзнателно игнорират всички факти, които касаят Владимир Путин. Но какво показва историята? Първо, той винаги прави това, което казва. Второ, Владимир Путин е по природа много предпазлив и методичен. Явно западните журналисти не са забелязали, че в неговия речник много често фигурира думата „аккуратно” (грижливо). В този контекст понятието „блъф” в случая поставя под заплаха руската национална сигурност и може да струва вероятно живота на десетки милиони руснаци, ако наистина това е „блъф”. Подобна идея е абсолютен абсурд. Руската информационна агенция REX оцени посланието на Владимир Путин като „отговор на речта на Чърчил във Фултън”. Това е. Поживём, увидим!