Прехваленото партньорство между Германия и САЩ често се описва като здрава основа на трансатлантическите отношения. Новото германско правителство обаче се опитва да даде отпор на напора на САЩ. Налага се. Страната е силно засегната от санкциите срещу Русия и се стреми да ги прекрати.

Канцлерът Ангела Меркел ще посети Вашингтон на 27 април. Това ще бъде нейната първа среща на високо равнище, след като беше преизбрана за четвърти мандат през март. Възможното вдигане на американските санкции срещу Русия ще бъде един от въпросите, включени в дневния ред. Новият списък със санкциите на американското министерство на финансите беше публикуван на 6 април. Германия иска да защити своята бизнес общност от голям финансов удар, като се откаже от ограниченията, наложени на германски компании като Daimler и Volkswagen, инженерният гигант Siemens, производителят на софтуер SAP, фирмата за ценни книжа Clearstream, която е под шапката на Deutsche Börse и др. Черният списък разколебава германските банки да предоставят финансиране за газовия проект „Северен поток – 2”, който е в процес на изграждане и е планирано да започне да функционира през 2020 г.

Германия привидно даде подкрепата си за въздушните удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу Сирия, които бяха извършени на 13 април, но не предприе никакви сериозни действия. Германският външен министър Хайко Маас заяви, че иска да поддържа диалога с Русия, тъй като вярва, че сирийският конфликт не може да бъде разрешен без Москва. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер пък смята, че Русия не бива да бъде демонизирана. По думите му неговата страна е изиграла историческа роля в запазването на този диалог. Той призова Русия и нейният народ да не бъдат обрисувани като враг.

Германският министър по европейските въпроси, Михаел Рот, написа статия за Die Welt, заявявайки, че Европейският съюз трябва да намали напрежението с Русия. Лидерът на германските социалдемократи, Андреа Налес, също подчерта значението на Русия за разрешаването на сирийския конфликт. Членовете на партията се противопоставят на „твърдата политика” спрямо Русия. По-рано Ангела Меркел постави под въпрос ефективността на санкционната политика. Тази гледна точка се споделя от обществото. Например 69% от германците се противопоставят на решението за експулсиране на четирима руски дипломати заради аферата „Скрипал”. 86% от германците вярват, че Западът трябва да направи по-сериозни усилия, за да подобри отношенията с Москва.

Германия застана начело на европейските държави, които се противопоставят на американските санкции, уязвяващи западните компании заради това, че правят бизнес с Русия. Съпротивата е най-вече срещу тези санкции, които застрашават „Северен поток-2” – проектът, който австрийският канцлер Себастиан Курц открито подкрепя, въпреки натиска на САЩ. На 16 април министрите на външните работи от Европейския съюз подкрепиха санкциите срещу Сирия, но не и срещу Русия, излизайки с позиция, която се различава от тази на Съединените щати.

Китай се развива и става все по-уверен. Очаква се тази година търговията между Русия и Китай да достигне 100 млрд. долара. Според Гао Фън, говорителят на министерството на търговията, тези взаимоотношенията няма да бъдат повлияни от външни фактори.

Турция може да бъде санкционирана заради закупуването на система за противоракетна отбрана С-400. Това заяви Уес Мичъл, помощник-държавен секретар по европейските и евроазиатските въпроси, по време на изслушване в Комисията по външните работи. Има начини Америка да уязви Турция. Например може да спре доставките на технологично оборудване, като по този начин замрази операциите на турските летища. Или може да атакува банките, участвали в сделката. Планираното закупуване на 120 изтребителя Ф-35 може никога да не се осъществи.

Някои държави вече загубиха битката. Япония престана да купува алуминий, защото не може да плати за него заради американските санкции. Плащанията се осъществяват само с американски долари (а при покупката на валута от американски банки, могат да възникнат проблеми - бел. пр.). Русия отговаря едва за около 15% от вноса на алуминий в Япония. Санкциите, приети от САЩ, незабавно удариха и Австралия, много близък и верен американски съюзник. Новите санкции срещу Русия вдигат цените на петрола, алуминия и други суровини, като засягат американските съюзници, но облагодетелстват Русия. С по-високи печалби тя ще стане по-силна и по-влиятелна, докато много от тези, които сляпо следват инструкциите на Вашингтон, ще пострадат. Техният принос за общите разходи на НАТО и други планове, свързани с дейностите на Запада, насочени към ограничаването на влиянието на Москва, няма да бъде голям.

Русия явно не усеща жилото на санкциите, тъй като следва целите си докрай, докато американските съюзници търпят загуби. Отношенията на Вашингтон с тях стават все по-сложни, тъй като съпротивата към санкционната политика продължава да расте. Вероятно желанието да демонстрира готовност за натиск върху Русия, съчетано със схващането, че тази политика е безполезна, е това, което кара президентът Тръмп един ден да налага санкции, а на следващия внезапно да набива спирачки.

Изглежда, че на американския държавен глава няма да му е леко на 27 април. Госпожа Меркел ще говори не само за ролята, която играе Германия, но и Европа. Ще повдигне много сериозни въпроси. Санкциите срещу Русия засягат и съюзниците, които стават все по-предпазливи към Вашингтон, тъй като САЩ се опитват да ги накарат да си купят американския шистов газ, вместо по-евтиния руски газ. Увеличаващата се съпротива срещу американската санкционна политика неизбежно ще разшири пукнатините във възхваляваното единство на Запада, докато Русия продължава своя път на себеутвърждаване. Единственият осезаем резултат от санкциите, наложени на Русия заради подкрепата към Сирия, е най-новият план за снабдяване на тази страна с по-сложни оръжия, като системата за въздушна отбрана С-300. С налагането на все повече санкции срещу Русия, САЩ се превръщат в най-лошия си враг. 

 Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева