Интервю на Десислава Пътева за a-specto.bg
Фотография: Антоанета Киселинчева

След консултациите си с парламентарно представените политически сили президентът Росен Плевнелиев сподели, че диалогът с 43-тото Народно събрание е по-конструктивен от този с 42-рото. Според вас може ли да се говори за подобряване на политическия климат? Как оценявате речта на Плевнелиев пред народните представители? Тя отново бе атакувана от общественото мнение, в социалните мрежи и бе определена като неадекватна на обстановката.

Всеки един от нас има правото да стане, тоест да бъде избран за президент. Но не всеки един от нас става за президент. Плевнелиев е едно убедително доказателство за тази проста истина и този иманентен недостатък на демокрацията. И, наистина, определението за него като неадекватен за този пост изчерпва дискусията, при това без да отправя обида. Той е напълно неадекватен за позицията президент, без това да означава, че е глупав, грозен или неспособен човек. Комичността на фигурата му обаче произтича от шокиращата му неспособност да си даде сметка за собствената си неадекватност.

Ето, аз например в музикално отношение съм кретен, не чувам тоновете. Това изобщо не ми пречи да съм успешен в много други начинания. Но представете си как бих изглеждал, ако бъда избран за диригент на филхармонията и с огромен ентусиазъм започна да размахвам диригентската пръчица… Пълна какафония ще се получи, нали?! Точно така звучи президентската музика на Плевнелиев.

Оттук идва и отговорът на въпроса ви относно сравнението му между 42-рото и 43-тото Народно събрание по отношение на политическия диалог. Истината е точно обратна на твърдението му – обективни предпоставки и необходимост за диалог имаше по време на предишния парламент, именно поради сложната ситуация тогава. Но тъй като той не е способен да води сериозен политически дебат му се струва, че не е имало обективни условия. И обратно – какъв диалог води той с Борисов, за Бога! Никакъв, естествено. И именно затова му се привижда, че сега е факир на диалога. Наистина, определението неадекватен изчерпва сюжета.

Тази година трябва да започнат дебатите и подготовката на националната програма за развитие „България 2030”. През последните години непрекъснато се говори за разнообразни програми. Считате ли, че те реално допринасят за развитието на страната или представляват едно формално планиране? Като че ли практическите действия, които са жизнено необходими за „спасяване” на нацията  и държавата, се подменят с формален патос. Мислите ли, че причина за това е и постоянно задълбочаващата се липса на административен капацитет?

С първата част – за формалния патос, съм напълно съгласен. Проблемът обаче изобщо не се свежда до липсата на административен капацитет, макар и да няма изобилие от него по родните земи. Когато за национални цели за развитие ни се представят задачи като закупуването на осем (или осемдесет, все тая) изтребителя, създаването на центрове за високи и най-високи технологии (самата представа за технологията като висока е недоразумение) и ограничаването на бъркането в чужди джобове (така нареченият „антикорупционен патос”), то отново определението „неадекватност” излиза на преден план. Първо трябва да разберем от какво е болна България (и дали въобще е болна), а след това да правим програми. Ако например се съгласим, че в дългосрочно и стратегическо отношение най-тежките ни проблеми са да речем: демографията (за 25 години загубихме 3 милиона население, в следващите 25 години ще загубим още 3 милиона); образованието (базовата неграмотност се увеличи 10 пъти, придобитата простотия обхвана над половината нация) и монополите/картелите (всеки един от нас им плаща по 100 лева на месец – да, над 7 милиарда годишно), то не е трудно да разберем, че изтребители, феноменални технологии и кристален висш съдебен съвет – не че не ни трябват – няма да ни спасят. А плевнелиевци, тоест мнозинството от политическия ни елит, именно това ще ни предложат да правим до 2030-та година. Амин!

Свидетели сме на фолклорни сценки при някои от министрите, като например министър Ненчев. Според вас кои точно негови качества го изведоха на позицията член на кабинета на Борисов? Не е ли това назначение комично?

Комично щеше да ми е, ако Ненчев беше министър във Франция. Но той е тук и на мен не ми е до смях, плаче ми се.

Как си обяснявате „крайното” поведение, отношение и говорене на външния ни министър Митов по отношение на Русия? То е близко до агресивния стил на неговите колеги от Прибалтика и се разминава драстично с умереното и балансирано говорене на неговите колеги от Централна Европа, например с германци, чехи, унгарци, французи, италианци, испанци..

Натегачество с цел лични кариеристични подбуди и грубо погазване на националния интерес на България. Или – вдигнала жабата крак да я подковават. Или – на гол тумбак чифте пищови… Желанието да се угодничи на господаря не е проява на неадекватност. Напротив – адекватността е пълна. И напълно отвратителна, когато за едно тяло жертваш душата на цял народ.

В своето обръщение към народните представители Росен Плевнелиев изтъкна, че най-смисленият национален приоритет е образованието. Според вас каква е причината все повече хора да излизат неграмотни от университетите ни?

Проблемите са поне два. Първо, има прекалено много университети, поне два пъти повече от необходимото. И съответно липса на достатъчно качествени преподаватели и специалисти, тоест занижаване на критериите. Второ, сбъркана е системата на финансиране, която стимулира количеството за сметка на качеството. Накратко казано, това е система, която обогатява некомпетентни и сиви висшисти за сметка на джоба на всеки от нас. Разбира се, няма страна, в която да няма лоши преподаватели и слаби студенти. Проблемът у нас е, че те рязко преобладават. Днешна България има сили и средства да подготвя по около 15 000 – 20 000 студенти на прилично равнище. А кандидатите са 50 000,  местата – 70 000. Коментар е излишен – и ученик в трети клас може да реши подобна задача.

Stoychev_1

При консултациите си с президента ГЕРБ заявиха, че техен основен приоритет е продължаването на съдебната реформа, като фокусът ще бъде антикорупционното законодателство. Европейската комисия вече пришпорва България час по-скоро да приеме антикорупционен закон, за да премахне съмненията за политическо влияние върху съдебната система. Не считате ли, че тази реформа отново ще обслужи определени интереси, в това число и външни? (Например в Румъния по-голяма част от осъдените по линия на корупцията са хора опоненти на управляващите).

Твърденията за неудържимата победа на правовата държава в Румъния, както е казал класикът, са леко преувеличени. Преувеличава се и ролята на външните интереси – свеждането на корупцията до поносимо равнище си е наш вътрешен проблем. Българският народ е радикално настроен – до фашизиране – към корупцията по върховете, която навсякъде в преобладаваща степен е невидима и трудно доказуема. И същевременно българинът напълно толерира – до степен и лично участие – корупцията долу, във всекидневието. И понеже повечето ни политици са популисти в говореното си, понеже действията на тях са неприсъщи, те се топят един друг, с което не просто режат клона, на който стоят, а отдавна вече са тупнали на земята и са в бинтове. За да имаме успех, антикорупционната политика трябва приоритетно да се насочи надолу, към подкупите с малки банкноти и задължителност почти на закон, а не към единичните случаи с милиони.

Попитайте всеки сериозен криминалист и той ще ви каже: успешна е онази битка с престъпността, която изкоренява малките, всекидневните бандити и хулигани. Защото по този начин унищожава „хранителната среда”, от която се рекрутират големите престъпници. Затова и с корупцията трябва да постъпим по същия начин – да я елиминираме долу, при катаджиите, общинските служители, дребните чиновници. Когато казваме, че в САЩ няма корупция, това се има предвид, а не че горе, по върховете, те са светци. Не, не са светци – само при военната кампания в Ирак, по официални данни, се изпаряват 1 трилион долара (това е сума, равна на 20 пъти БВП на България). А в Германия последният корупционен скандал с известна фирма беше за над 600 милиона евро. Естествено, че на този фон ние сме джуджета в този спорт – корупцията, но сме удобен пример за сочене с пръст с цел отвличане на вниманието. Да не забравяме, че преди не толкова много години цялата Европейска комисия, която все по-фалшиво играе ролята на девица, бе разпусната за проституция, тоест за корупция.

Смисъл би имал само закон, насочен надолу, към дребната – но като общ ефект всъщност огромна – корупция. Достатъчни са 20 агента под прикритие, за да „сварят” катаджиите, плюс ефективни едногодишни присъди. Достатъчни са 265 постоянно ротиращи се дансаджии, които само да следят за спазването на сроковете на услугите, защото основният рекет е по повод на тези срокове, плюс една ефективна година затвор за хванатите служители. И още двайсетина агента под прикритие при монополистите частници, защото и у нас монополът се осъществява с тлъсти подкупи. Тоест, с има-няма 300 нови щата, но с категорична политическа воля, България може да се нормализира. Направим ли това, корупцията ще падне и горе.

Неотдавна при анализ на политическата обстановка в страната, направен от Института по социология „Иван Хаджийски”, премиерът Бойко Борисов бе крититуван за това, че губи контрол над управлението, че то е застанало на един крак. Как ще коментирате тези констатации на вашите колеги?

Борисов е великолепен актьор и може да си играе ролята и на куц крак. Той е способен дори да ни убеди, че на куц крак е по-добре. Но единствената причина за това е, че ние сме куци, а не той. Българският народ иска реалити и го получава, при това без шега от висока класа. Проблемът с всяко реалити обаче е все един и същ – менте е, макар и обикновено да е забавно. В политиката обаче това е най-скъпото забавление, защото зрителите, тоест гласоподавателите или данъкоплатците, плащат. Затова твърдя, че сме най-богатият народ на планетата – за реалитито „Борисов“ вече пряко платихме 10 милиарда. А непряко – поне тройно.

Може ли да се говори за пробойна в коалиционните отношения в правителството и доколко се запазва балансът на силите? От АБВ смятат, че коалиция „ГЕРБ плюс” няма да е работеща оттук нататък. От Патриотичния фронт също подават сигнали, че не са съгласни с това да се вземат решения под натиска на Борисов.

Тази коалиция е слепена с дъвка още от първия си ден. Без шега – Борисов е наистина факир, не познавам друг такъв. Не бих се изненадал да изкара пълен мандат, жонглирайки успешно с тези десетина коалиционни партийки във въздуха.

Наскоро коментирахте, че министър-председателят трябва да действа бързо и да изчисти от управлението хората на Радан Кънев. Защо? Смятате ли, че премиерът Борисов допусна грешка като предостави несъразмерна власт на реформаторите, предвид електоралните им резултати?

Не, не е грешка даването на тях на несъразмерно участие във властта. Те легитимираха управлението му и го направиха възможно. Балансът в политиката има друго значение, а не едно е равно на едно. Борисов тръгна в това правителство като експлицитен заложник на Реформаторския блок, но ловко успя да го разцепи и сега няма проблеми – трябва само от време на време да хвърля съчки в техния вътрешен огън.

Според вас какво имаше предвид Радан Кънев, когато призова останалите реформатори да престанат да бъдат „параван в разпределянето на облаги”? Каква е причината изведнъж да започне да сочи с пръст своите партньори?

Господин Кънев е убеден, че той води хорото, че той задава дневния ред в отношенията и с Борисов, и вътре в Реформаторския блок. Затова сочи с пръст. Или, както пее Висоцки: „Забыл, что он бумажный” и че виси на конче. А морализаторството му е потресаващо, защото е от позиция на човек, който е вътре в бардака.

Как ще коментирате кандидатурата на Корнелия Нинова за лидер на БСП? Какви са шансовете й да оглави столетницата? Считате ли, че тя е по-удобният председател на БСП за (евентуална бъдеща коалиция) с ГЕРБ, отколкото настоящия?

БСП е пред реалната перспектива да се върне към началото си отреди 125 години, тоест да стане партия-джудже. Господин Миков – един честен и почтен човек – кара колата натам, като господин Янаки Стоилов – един също честен и почтен човек – дава още и още газ, заедно с още неколцина сектанти. Победа на този отбор на червения конгрес означава само едно – свеждането на БСП до секта от типа на Костовото ДСБ, тоест максимален изборен таван до 10%. И обратно – госпожа Корнелия Нинова може да даде хоризонт на БСП до около 25%. Интересът на България е това да се случи, защото 10-процентната партия на господин Миков е идеалният партньор за господин Борисов. Убеден съм, че тези политически мъже играят тази игра, независимо съзнателно или подсъзнателно.