Съществува един интересен аргумент, че в името на истинската демокрация процесът на гласоподаване не бива да се улеснява, а е по-добре да се затруднява. Защото тогава електоралното мнозинство ще се окаже резултат от усилията на по-отговорното гражданство, а не на по-малко отговорното. Обикновено с улесняване на избирателната процедура се избират демагози, популисти и хора, чиято разпознаваемост има по-голямо значение от реалните им качества. Тиранията на мнозинството (недостатък на класическата демокрация) е лош съветник за управлението на една държава. Затова могъщите елити отдавна са разбрали, че не може демокрацията да бъде оставена сама на себе си. Необходимо е тя да бъде контролирана. За съжаление елитите контролират демокрацията не в полза на общото благо, а съобразно личните си интереси и задачи, което отново изкривява базовия смисъл на демокрацията. Постепенно в този процес медиите започват да се използват не просто като рекламен канал за пораждане на внезапни намерения, а като средство за формиране на по-дълготрайни убеждения, на цялостен светоглед, включващ мислите, нагласите, политическите емоции, вкуса и дори познанията на зрителите (гражданите). Днес медиите определят почти напълно информационното знание на гражданите, като по този начин могат да конструират паралелен свят, различен от фактическия. 

След края на Студената война, в новия уж общ свят, става ясно, че медиите са инструмент за водене на невидима война. Защото каква е целта на всяка война? Получаване на власт върху територията и лишаване от субектност на националните елити. В информационното общество на XXI век комуникационните канали и въздействията им върху хората често са по-ефективни от оръжията на военните. Америка е създала и поддържа най-модерните и ефективни формати за информационно въздействие, които имат почти глобален обхват. Но ключов обект на американското информационно въздействие е Европа и особено Германия, като икономически и политически лидер на ЕС. Чрез формиране на публичните позиции на Европа на международната сцена САЩ си осигуряват респектираща блокова подкрепа за своите национални интереси, свързани с ресурси и пазари, както и с поддръжка на хегемониалния си статут. В тази стратегия основен враг е Русия. Макар че истинската заплаха ще дойде от Китай. Но Русия е на прага на Европа. Чрез яростната антируска стратегия САЩ се опитват да задържат Европа в своята орбита и да не допуснат сближаване с Русия, която има исторически отношения с Европа. Комунизмът беше естествена бариера, сега тази бариера не съществува. Блокът САЩ плюс Европа самовлюбено, макар не съвсем без основание, се самоопределя като „цивилизованият свят”. Невъзможно е да се вземе глобално решение по даден международен казус без участието на евроатлантическия блок, който в повечето случаи доминира и направлява това решение. Блокът САЩ плюс Европа се базира на американската военна сила и на европейската раздробеност, която чрез бюрокрацията на ЕС е приятно и удобно събрана. Европейските държави по отделно са с ограничени възможности. Но дори когато са в голям общ съюз, какъвто е Европейският съюз, европейските държави се оказват безсубектни в настоящия световен ред. Съвсем скоро наблюдавахме подобно нездравословно поведение от страна на много европейски държави по случая „Скрипал”. Те изгониха руски дипломати, без да имат доказателства за руската вина, направиха това и поради информационната инвазия, която е създала трасета за защита в публичното пространство дори на напълно абсурдни решения. Но основно направиха това под натиск в контекста на поредната мащабна антируска операция. Действията на тези държави подчертаха второстепенната им роля на международната сцена, като за пореден път стана ясно и под чия диктовка се случват събитията. България реагира напълно адекватно и смело в казуса „Скрипал”, можем да поздравим премиера Борисов! Реакцията на европейските държави по случая „Скрипал” показва безпрецедентна зависимост от външен фактор, липса на държавничество, липса на разум и податливост на елементарни, зле скалъпени манипулации. Всичко това е много обидно за Европа. И не обещава благоразумно и защитено бъдеще. Първата стъпка към връщането на субектността на европейските държави и общо на колективна Европа е получаването на контрол върху медиите, действащи на националните им територии. Няма да е лесно националните медии да се противопоставят на глобалните информационни канали, но при всички положения ще внесат пукнатини в механизма за въздействие. Ще се наруши общият информационен фон, който поради мащаба си създава усещането за власт, която е в състояние да притиска националните власти и да ги принуждава да действат съобразно интересите на външния фактор. Медиите са инструменти за несилово влияние с огромна ефективност. Затова контролът върху тях осигурява фактическо сваляне на суверенитета, без това да се разбира ясно от обществото. В България информационното влияние работи за процесите на поляризация на обществото, за привилегироването на една идеологическа група за сметка на демонизирането на друга, за формирането на трайни „възгледи” и „мнения” (например за енергетиката, отношенията с Русия, мигрантите и пр.), които обслужват фактора, който контролира информационното въздействие. Освен това става дума и за дезинтеграцията на населението с наративите за „европейския гражданин” и свободния общ свят, където всичко е богато и успехът зависи единствено от качествата на еврогражданина. Чрез „лошата” алтернатива „да останеш в България” и подхранване на гнева от неразбориите у нас се инжектира в обществото лишаване от национална идентичност. „За какво да обичаме България, за какво да оставаме тук, да я защитаваме и пазим, за да се сражаваме за богатството на управляващите и техните далавери ли? За яхтата и скъпите автомобили на този или онзи? На власт са крадци и бездарници и няма смисъл да се мисли за България. Изчезваме.” Българите заминават заради възпитанието в омерзение към родината им, която е „бедна, скапана, разграбена и въобще за нищо не става”. Американецът е американец. Българите сме граждани на света. Друго си е да си космополит в „некоя” пицария в Западна Европа, да чистиш домове, да разхождаш кучета, да береш ягоди и пр. „Важното е, че не си останал в България като един пълен оръфляк, където комунистите управляват всичко”, каза ми едно лице от протестърското съсловие, което броди гладно из Франция, но „по-важно е, че е там, а не тук”. Когато политическите решения на властта не устройват външния фактор, моментално се вади картата с комунистите. Навсякъде във властта са комунисти и агенти на ДС, твърдят грантаджиите, подхранвани от мрежовите структури на американския външен фактор, понякога прикрит зад европейски инструменти и неправителствени организации. Нищо, че от падането на комунизма са минали 30 години. Шантажът по мрежовите канали върви и въздейства, основно защото властта върху националните медии е напълно изгубена. Разшумява се по конкретната тема, после се притиска правителството със скандали и обвинения да действа „правилно”. Дали ще е строителство на атомна централа, приемане на конвенция, сформиране на черноморска флотилия, интегриране на Западните Балкани, изгонване на руски дипломати и др., няма значение. Операторът не прощава непослушание. Американският информационен механизъм работи перфектно. Забележете, че патриотизмът в Америка е естествена гордост, той е тема на безброй публични дела, той се възнаграждава, възпява, финансира, филмира, пропагандира... Но патриотизмът в европейските страни се заклеймява като провинциален упадък и отживелица, крайнодесен идиотизъм и безсрамна културна деградивна шовинистична линия, водеща до дъното на дъната. Тъй като националната субектност на европейските държави пречи на САЩ да действат по стратегическите си задачи. Националните интереси на САЩ не са националните интереси на европейските държави. И този конфликт до голяма степен се управлява през медиите, през агентура на високо ниво, през подмяна на обективната реалност с операции като „Скрипал”, които задвижват емоциите и потискат разума. В крайна сметка обаче двойните стандарти на американската политическа етика водят до натрупването на необратимо недоверие към САЩ. Въпреки всичко Европа все още не успява да се еманципира, заклещена в информационната клетка, в която е поставена почти доброволно. Европа няма стратегически суверенитет. Тя е жертва на глобалистките теоретици, които говорят за изчерпване на националната държава и за необходимостта от сформиране на наднационално управление. В известен локален смисъл ЕС е такова управление. И ние наблюдаваме абсурдите му. ЕС е добра идея. Но тя беше направлявана да се случи, за да се контролира Европа по-удобно. Което не само я опорочава напълно, но я прави в известен смисъл опасна. Пример: случаят „Скрипал”. Солидарна Европа би започнала и трета световна война, без да са й нужни доказателства... въпрос на натиск и емоции.