Или как на европейския бизнес му писна от Държавния департамент

Изпълнителните директори Марио Мерен, Райнер Зееле и Клаус Шефер на трите крупни енергийни компании от немскоезичния свят, съответно Wintershall, OMV и Uniper, призоваха Европейската комисия да даде правна подкрепа за Северен поток 2. Трите корпорации считат, че дискусията около проекта се е превърнала в емоция, докато нуждите от газ реално се увеличават. На германския бизнес му писна от „опозицията” срещу газопровода в лицето на Полша, Украйна и балтийските републики, които САЩ използват като прокси бухалки в ЕС, за да проектират чрез тях своите интереси и несъгласия. През последните почти 30 години Източна Европа беше подложена на безпрецедентен натиск от спечелилите Студената война, който доведе до болезнени икономически загуби и промени в социума. Натискът прекрати дори строежа на „Южен поток”, от който можеха да се ползват редица южно- и средноевропейски държави. Когато обаче геоикономическите „хитри” ходове на САЩ, арогантни и носещи безспорни щети за Европа, засегнаха най-накрая и Германия, ситуацията ескалира до смело изговаряне на истината. Така трите енергийни компании категорично поискаха от ЕК да бъде обективна, в крайна сметка целият брюкселски организъм живее за сметка на европейските данъкоплатци, а не на вербовъчните конференции, ивенти, посещения, доклади и прочее мероприятия, организиращи се непрекъснато от САЩ с цел, меко казано, създаване на стратегически „френдли” отношения с европейските бюрократи.

Днес дългосрочните американски инвестиции в персонални облаги за брюкселските чиновници заплашват да взривят търпението на стария енергиен бизнес в Европа. „Може би сте забелязали, че миналата седмица беше много студено. Но може и да не сте го забелязали, защото сградите са с много добро отопление. А те са с толкова добро отопление благодарение на доставките на газ от Русия, най-вече по газопровода Северен поток. Норвежците не успяха да увеличат доставките, единственият партньор, който отговори на нуждите на Германия, това е Русия”, заяви на пресконференция Марио Мерен, изпълнителният директор на Wintershall. Освен двете германски и една австрийска фирма инвестиции в газопровода Северен поток 2 (с дължина 1225 км и капацитет 55 млрд. куб. метра газ) имат още английско-холандската група Shell и френската Engie. Общата стойност на проекта е 11 милиарда долара, от които петте западноевропейски компании осигуряват половината. Шефовете на Wintershall, OMV и Uniper ясно подчертават, че „енергийната сигурност на Европа не може да бъде играчка, зависеща от икономическата политика на САЩ или от действията на САЩ в сферата на сигурността и геополитиката”. Тонът на европейския едър бизнес започва да се втвърдява спрямо налаганите политически и финансови интереси на САЩ за сметка на европейските. А това вече е промяна на статуквото, наложено през последните 30 години. Американският газ, транспортиран с кораби, ще бъде по-скъп с около 20-25% в сравнение с руския газ, който ще идва по Северен поток 2. Няма индустриалец в Европа, който ще предпочете осезаемо по-скъпия газ с несигурна регулярност, освен поляците, разбира се, но техните мотиви не са пазарни, не са дори и истори чески. Това са нерацион а л н и т е мотиви на новия фаворит на Америка, на слугата, който се грижи за настроението на господаря си. Удържането на Германия да не нараства в посока на своята политическа независимост от Америка, като ползва своя суверенитет за свои политики и германско управление на Европа, е поредният остър проблем за САЩ през настоящия век. Идеята за ЕС като ключов механизъм за обща контролирана власт върху Европа от страна на САЩ загуби смисъл, когато Германия започна да осъзнава своята мощ. И да се опитва да скъса неофициално рамките на американската опека. Всяка нарастваща сила, натикана на тясно, рано или късно разрушава контролните стени. Същото се отнася и за Русия. Проектът Северен поток 2 ще бъде поредната частична победа в битката за суверенитет на Германия. САЩ нямат интерес от силен ЕС под лидерството на мощна Германия, която да ползва съюза за собствения си растеж. САЩ обаче нямат и интерес ЕС напълно да го няма, защото тогава нищо и никой няма да може да пречи на Германия, а и на другите страни, когато решат да се договарят с Русия. САЩ имат полза точно от такъв смъртоносно ранен ЕС, разложен от корупция на върха, объркан и вътрешно конфликтен, бюрократично тромав, а по някои въпроси дори глуповат, лишен от чувство за самосъхранение. Тъй като ЕС е изкуствен чиновнически организъм, той не притежава силните инстинкти на естествената национална държава (нищо, че е съюз от национални държави; в химията две молекули правят едно, три молекули съвсем друго). Затова ЕС често взема решения, които са лишени от здрав смисъл, а се осланят на фалшиви културологични дефиниции и псевдоморални интерпретации като например кризата с мигрантите (пряк резултат от американските войни и конструкторски решения в определени части на света). И днес с всички свои действия президентът Тръмп тласка Европа към еманципация, като руши досегашната симбиоза – американски пазари за европейските стоки (основно германските) срещу позволението за геополитически диктат. Търговските протекции отпаднаха, но политическият натиск върху Европа остана. Тоест ползите изчезнаха, загубите продължават.