Катар е наказан от САЩ и седемте арабски страни заради затоплените отношения с Техеран
В понеделник седем арабски държави начело с Египет и Саудитска Арабия скъсаха дипломатическите си отношения с Катар. Страните обясниха разривa с „подкрепата към терористични организации", включително Ал-Кайда и Ислямска държава от страна на Катар. Тежките санкции срещу Доха далеч не се изчерпват само с дипломатически мерки. Срещу малката държава е наложена морска, въздушна и сухоземна блокада. Самолетите на международна компания Qatar Airways и другите полети от Доха нямат разрешение да преминават през въздушното пространство на седемте страни, а освен това арабските държави наложиха пълна забрана на посещенията в Катар за свои граждани. Най-големият морски превозвач Maersk обяви, че вече няма възможност да доставя стоки до емирата. Една от най-влиятелните арабски медии с аудитория над 60 милиона души - катарският телевизионен канал „Ал Джазира”, е с отнет лиценз от Рияд и другите арабски столици и вече не може да излъчва програмата си в тези страни.
Какво се крие зад рязкото изостряне на напрежението? На пръв поглед фактите показват, че обвиненията за подкрепа към радикални групировки не са безпочвени. Наскоро Wikileaks публикува писма от електронната поща на бившия държавен секретар Хилъри Клинтън, от които става ясно, че Вашингтон е бил добре осведомен за потокът от пари и оръжие, които Доха изпраща за на най-различни терористични организации. В писмо до Джон Подеста, шеф на предизборната кампания на бившата първа дама Клинтън пише, че ситуацията в Ирак и Сирия е усложнена от намесата на Катар и Саудитска Арабия в полза на радикални групировки. Обсъждайки плановете на Вашингтон за подкрепа за бойците на Сирийската свободна армия, Клинтън пише, че САЩ са длъжни да „усилят натиска над Катар и Саудитска Арабия, тъй като те тайно оказват финансова поддръжка на ИДИЛ и други сунитски радикали в региона”.
И ако финансирането на Ислямска държава от Катар звучи сензационно, то катарската поддръжка за „умерения ислямизъм”, както коментатори наричат идеологията на „Мюсюлманските братя”, е добре известна в арабския свят, а катарският телевизионен канал „Ал Джазира” е важен инструмент в използваната от организацията „мека сила”. Катар открито подкрепя „Мюсюлманското братство” – мрежова структура с клетки в целия ислямски свят. Лозунгът на движението „Ислямът е решението” е красноречив – организацията си поставя за цел създаване на държава върху основите на политическия ислям. Според редица анализатори именно Доха е изпълнителят в сянка на избухналите размирици в арабския свят, станали известни като Арабската пролет. Протестите от 2010-2012 г. обхванаха Мароко, Тунис, Алжир, Либия, Египет, Йордания, Сирия, Саудитска Арабия, Ирак, Оман, Кувейт, Бахрейн и др. и доведоха до продължаващите конфликти в Либия, Сирия и Египет. Структурите в сянка във всички тези събития бяха именно „Мюсюлманските братя”.
Вълненията обаче като по чудо подминаха Катар. Обяснението е просто – малкият арабски емират е основният спонсор и покровител на влиятелната организация на „Мюсюлманските братя”. Критиките към Катар от неговите арабски съседи от тогава не са спирали. В Египет армията, начело с генерал Абдел Сиси, свали от власт разбунтувалите се „Братя мюсюлмани”, а духовният лидер на движението шейх Юсуф Ал-Кардави се укрива в Доха и до сега. Въпреки критиките на Кайро, Катар оказва поддръжка на Кардави. Либийското правителство, от своя страна, също открито обвинява емирата, че финансира и въоръжава „Мюсюлманските братя” и други ислямистки въоръжени сили в раздираната от конфликти арабска страна. Доха „представлява заплаха за националната сигурност на арабския свят”, заявяват либийските власти. Намесата на Катар във вътрешните работи на Египет и Либия среща яростния отпор на властите в двете страни и днес те намериха повод да скъсат дипломатическите си отношения с емирата и да предприемат рестриктивни мерки. Дълбоките причини за разрива обаче са други.
Координираният ход на седемте арабски страни не е следствие на поредното агресивно действие на Катар срещу суверенитета на двете страни. Доха направи друг непростим геополитически ход – рязко подобри отношенията си с Иран в светлината на изгражданата от САЩ антииранска коалиция.
За разлика от Египет и Либия, държавите на Арабския полуостров имат опасения не толкова от „Мюсюлманските братя”, колкото от Иран. Саудитска Арабия, Бахрейн, Йемен и Обединените арабски емирства имат на своя територия значителни шиитски малцинства и разглеждат шиитски Иран като свой главен външнополитически опонент. Битката шиити – сунити намира проявления в целия регион – от Сирия и Ирак до Йемен.
Натискът към Катар от страна на Саудитска Арабия и другите шест арабски страни „безусловно е опит той да бъде принуден да „прояви разум” и да не поддържа Иран или „Мюсюлманските братя”, смята професорът от Института за Близкия Изток в Националния университет на Сингапур Питър Слаглет. Наскоро авторитетното англоезично издание Financial Times разкри любопитни факти за отношенията между Катар и Иран. Както е известно през декември 2015 г. двадесет и шест членове на катарското кралско семейство бяха похитени от радикални групировки по време на лов в пустинята Наджаф в близост до границата със Саудитска Арабия. Според вестника в продължение на една година между Иран и Катар са водени интензивни преговори за освобождаването им, участие в които е взела и ливанската групировка „Хизбула”. През април стана ясно, че заложниците са освободени, но не бяха оповестени никакви подробности около развръзката. Financial Times разкрива, позовавайки се на свои източници, че с посредничеството на Техеран са били преведени 1 милиард долара на нелегална иракска групировка. Този случай отвори очите на монархиите в Персийския залив за засиленото сътрудничество между Катар и Иран. В последните години икономическите връзки между двете страни се развиват успешно, а емирът на Катар дори заяви, че шиитската групировка „Хизбула” трябва да се разглежда не като терористична организация, а като една от съпротивителните сили срещу общите заплахи.
Броени дни преди скъсването на дипломатическите отношения между седемте арабски страни и Катар избухна голям международен скандал, който стана предвестник днешните събития. По време на посещението си в Рияд президентът на САЩ Доналд Тръмп положи големи усилия за сплотяване на арабските съюзници на Вашингтон срещу Иран. Вместо да се присъедини към антииранската коалиция, емирът на Катар Тамим Бин Халифа Ал Тани, цитиран от катарската агенция QNA, критикува държавите от района заради политиката на изолация спрямо Иран. Изявлението му подейства като шок. По-късно правителството се опита да се измъкне от дипломатическия скандал като обяви, че изявлението е измислено, а агенцията е станала жертва на хакерска атака. Флагманът на либералното слово CNN веднага разкри на своите зрители сензацията, че скандалното изявление на емира е фалшива новина дело…на руските хакери.
Като оставим настрана екзотиките, зад дипломатическата криза безспорно стои „иранската мина”, която емирът Ал Тани настъпи с рязкото затопляне на отношенията с Техеран. Тезата, че атаката срещу Катар идва под натиск от Вашингтон беше развита и от режима на аятоласите. Висш служител от екипа на президента на Иран Хасан Рухани обяви, цитиран от Independent, че САЩ стои в центъра на сценария за ескалация на дипломатическа криза в Персийския залив след неотдавнашното посещение на президента Доналд Тръмп в Саудитска Арабия. Доказателство за думите му стана задоволството от антикатарските санкции, което изрази американският президент във вторник, 6 юни. „Толкова е хубаво да видя, че срещата ми в Саудитска Арабия с краля и 50 други държави вече се отплаща”, написа Тръмп в Туитър.
Показателно за това са и реакциите на водещите регионални фактори след избухването на дипломатическата криза. Сунитските Либия, Египет, Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Малдивската република наложиха санкциите, но управляваните от шиитите Иран и Ирак подкрепиха Доха. Още във вторник, 6 юни, председателят на парламента на Ирак обяви, че Катар и Ирак са решили да засилят сътрудничеството помежду си. Подкрепа дойде и от Иран. След затварянето на саудитското въздушно пространство, самолетите на международната компания Qatar Airways започнаха да летят изцяло над иранска територия.
Нюансът е по-различен в отношението на Египет и Турция към кризата. Той е свързан изцяло с дейността на „Мюсюлманското братство”. Двете страни имат коренно противоположни разбирания за ислямистката мрежова структура. Египет, наред с Либия, се опасява от дестабилизиращата роля на Катар в подкрепата за влиятелния египетски клон на „Мюсюлманските братя” и след настъпването на „иранската мина” от емира на Доха намери отличен повод да наложи рестрикции. За разлика от Кайро, Анкара е един от най-близките съюзници на братството. Президентът на Турция Реджеп Ердоган често е забелязван да поздравява своите привърженици с високо вдигната ръка с четири изправени пръста. Знакът е символичен. Сваленият египетски президент от „Мюсюлманските братя” Мохамед Морси беше четвъртият поред държавен глава на страната. По-важното - на арабски „четири” е „рабба”. Морси беше свален от власт от генерал Абдел Сиси след кървави сблъсъци на площада пред джамията „Рабаа ал Адауия”, при които загинаха стотици „братя мюсюлмани”. Думата „рабба” стана символична за мрежите на братята навсякъде по света. Близостта на Ердоган с тези структури е причината Турция да се обяви срещу наложените рестрикции над Катар.
Освен регионални, кризата има и глобални геополитически проекции. Катар е страна с около 300 000 граждани – по-малко от жителите на град Пловдив. Очевидно е, че макар и богата, толкова скромна държава не може сама да извоюва сериозните стратегически позиции в ислямския свят, които има Доха. Катар е особена държава – проект на емирското семейство Ал Тани и част от западния елит. Историята започва през 1868 г. когато сър Люис Пели, генерал от армията на Великобритания и служител в Източноиндийската компания пристига в региона и установява договорености с местните шейхове. Британците признават особени права над Катар на първия владетел от династията Тани – Мохамед, а след Първата световна война страната е част от Британската колониална империя. До 70-те години на XX век Катар е в състава на Великобритания, а корпорациите, наследници на Източноиндийската компания, между които Англо-персийската петролна компания (днешната British Petroleum) разработват богатите въглеводородни находища на страната.
До ден днешен британските военновъздушни сили имат база в Катар, а паричният поток от Доха към Лондон напомня този в колониалната ера. Малката страна е сред най-големите акционери в транснационалната корпорация Shell, банката Barclays и Лондонската стокова борса. Капитали с катарски произход контролират най-големия английски небостъргач Shard в Лондон, един от най-известните луксозни магазини Harrods, Олимпийското село в британската столица и много други. Катарските пари са добре посрещнати и във Франция, където имат 7,5-процентов дял в енергийната корпорация Total, 12% в транснационалната корпорация Lagardere Group и редица значими инвестиции в недвижимите имоти и строителството. Когато президентът на Сирия Башар Асад беше запитан кой носи отговорност за конфликта в страната, той отговори, че това е Катар и поддържаните от него терористи с одобрението на Великобритания и Франция.
Както пише руският анализатор Пьотр Акопов понякога е трудно да се установи къде започва битката за ислямските ценности на „Братята мюсюлмани” и къде завършват спецоперациите на някои западните служби, къде започва BBC и къде завършва „Ал Джазира”. Конфликтът между Катар и неговите съседи няма да завърши докато страната не направи избор в полза на антииранската коалиция, а този въпрос далеч не се решава само в Доха.