Питър Диамандис проповядва идеологията на технологизма и вещае нова Велика космическа революция, която ще реши всички проблеми на цивилизацията и ще превърне всеки земен жител в милиардер.
Ако беше жив Джон Ленън днес, сигурен съм, че щеше да направи римейк на своя хит Give Peace a Chance и да го изпее като Give Space A Chance – „Дайте шанс на Космоса”. Мисля, че за всеки от нас е ясно, че проточилата се доста дълго икономическа криза, рецесията и трупащите се остри проблеми на Земята няма да се решат нито с капитализъм, нито с комунизъм, да не говорим за Bagism, Madism, Dragism, Shagism, Ragism, Tagism, както пееше Ленън. Днес милиардерът Питър Диамандис пее друга песен за Whigism, който ще реши всички проблеми на цивилизацията. Роденият в Бронкс американец от гръцки произход, израсъл със „Стартрек”, споделя прозрението на британските виги, че „технологичните постижения водят към преодоляване на всички социални проблеми”. В края на XVI век предшествениците на днешните либерали във Великобритания са дамгосани от политическите им противници с подигравателното прозвище на шотландските пуритани whiggamore, от whig – пришпорвам, и more – магарица. Те пък им отвръщат, като ги кръщават tory – разбойници (от ирланското tóraidhe). 53-годишният инженер-физик е финансирал развитието на проекти като Space Adventures Ltd и Zero-Gravity Corporation, а в момента е изцяло обсебен от идеята си да стане първият бизнесмен, който притежава мини в „големия астероиден пояс” чрез своята компания Planetary Resources, с която има намерение да колонизира космическото пространство. Или поне онази част от него, в която е доказано, че са заровени много, ама астрономически много пари. Някои го смятат за изкуфял мечтател най-вече заради провалилата се негова фикс идея да организира Rocket Racing League, космически вариант на Formula 1, или NASCAR, чрез който да насърчава ракетостроенето и да финансира космическата си революция. Тази идея наистина се проваля, но за сметка на това той реализира проекта X PRIZE, чрез който финансира с 10 милиона долара създаването на космическия апарат SpaceOneShip на милиардера Ричард Брансън. Неговата компания Virgin Galactic планира първа да започне редовни туристически полети в космическото пространство и вече има 700 резервирани полета, чиято първоначална цена е 200 000 долара на човек, но заради големия интерес след това е повишена на 250 000 долара. Сред звездите, запазили си място за първите полети, са Леонардо ди Каприо, Джъстин Бийбър, Анджелина Джоли и Мадона. Стават и провали, но Питър Диамандис знае много добре какво говори: изкуфели са всички, които все още баламосват масите, като проповядват ту капитализъм, ту комунизъм, ту онанизъм и прочее безсмислено пилеене на човешки ресурси.
„Нито с християнство, будизъм, ислям или каквато и да било друга религия или идеология могат да се решат социалните проблеми, а само чрез технологизъм и „експлоатация на астероидите”.Технологизъм, който ще ни отвори вратите към космически рудодобив. Диамандис е категоричен, че ако човечеството бе стигнало до това прозрение по-рано и бе посветило последните 100 години на реализирането на този проект, всеки един от днешните 7,033 милиарда жители на Земята щеше да бъде милиардер и щеше да разполага с минимуми 100 милиарда лично богатство! Най-сложният, най-трудният и същевременно най-хуманният проблем на земната цивилизация – ликвидирането на бедността и неравенството – щеше просто да бъде решен! Като един от основателите на Университета на Странностите (Singularity University) заедно с Google и Cisco Диамандис има само едно-единствено желание: да вразуми политиците и да им даде достатъчно аргументи, за да разберат, че проблемите на хората не се решават с идеологически капани за това колко опасен е светът и какви врагове са хората с различна религия и идеология. Не идеологиите ще решат проблемите, а високотехнологични компании като Google, Cisco, Apple и Samsung. „През последните 100 години човечеството е дало огромни жертви, над 150 милиона убити във войните, загубите за световната икономика са 111 трилиона долара! И днес продължаваме да харчим милиарди за нови войни, за борба с тероризма, за използване на технологиите за негативни дейности” – казва Диамандис. Ето само два примера: във Виетнамската война убиването на един войник от Виетконг (Народният фронт за освобождение на Южен Виетнам) струва 400 000 долара. Днес ликвидирането на един джихадист от „Ислямска държава” струва 1,5 милиона долара! Само през 2014 година Пентагонът е похарчил за военни действия срещу ислямистите главорези 2,8 милиарда долара, а само едно въздушно нападение струва 8 милиона долара. В същото време най-великото постижение на цивилизацията от стъпването на човек на Луната, кацането на космическата сонда Philae на кометата 67P/Чурюмова-Герасименко, ни струва само 1,4 милиарда долара. Потенциалът на това постижение е неизчислим, защото то е прелюдия към истинската цел – колонизиране и експлоатация на астероидите от т.нар. „астероиден пояс”. Според изчисленията на NASA цялата операция за мисия за колонизиране на астероид би струвала около 2,6 милиарда долара. Запомнете тази цифра, защото по-долу следват изненади... Астероидният пояс се намира в пространството между Марс и Юпитер, където се реят десетки милиони астероиди на разстояние от около 150 милиона км от Земята. Тази дистанция все още е сериозна пречка за развитие на космическия рудодобив. Но времето и космическата динамика работят в наша полза: гравитационната сила на гигантската планета Юпитер непрекъснато откъсва астероиди от орбитата на този пояс и ги насочва към вътрешността на Слънчевата система, по-близо до Земята. Там те обикалят около Слънцето милиони години, докато не бъдат отново отхвърлени от своята орбита и не се стигне до колизия с някоя планета. В момента съществуват близо 9000 такива сравнително близко до Земята астероиди на около 45 милиона километра, а от тях около 1500 могат да бъдат покорени и експлоатирани от човека. „Само роякът астероиди близо до Земята съдържа подземни богатства на стойност 400 трилиона долара” – изчислява Джон Люис, най-големият експерт по астероиди, професор по планетология към Аризонския университет и издател на научния труд Mining the Sky. Според проф. Люис астероид с диаметър 1 километър има маса около 2 милиарда тона. В Слънчевата система има около 1 милион такива астероиди. Всеки един от тях съдържа 30 милиона тона никел, 1,5 милиона тона кобалт и 7500 тона платина. По средни борсови цени от 2014 г. само платината от един астероид струва около 288,3 милиарда долара! Нали запомнихте цената на една астероидна мисия? Целият масраф струва 2,6 милиарда долара, а ползата би била десетки пъти повече! Е, не е ли прав Диамандис? На този фон как ви изглеждат „бомбастичните новини”, че ислямските джихадисти са „сложили ръка” върху петролни полета, от които можели да реализират годишни приходи от 3,4 милиарда долара. А за да не допуснат това, САЩ харчат по 3,8 милиарда годишно (по данни за 2014 г.). Резултатите ги виждаме всички. Човечеството е в състояние със сегашното развитие на технологиите до десетина години да започне да усвоява това огромно богатство. Пътуването до около 1500 астероида изисква по-малко гориво, отколкото един полет до Луната, защото тяхната орбита наподобява тази на Земята и гравитацията им е доста слаба, поради което космическият апарат не се нуждае от толкова много гориво за маневриране преди кацане. „Близките до Земята астероиди могат да бъдат колонизирани много по-лесно от кацането на Луната и ще спечелим много, защото те са богати на стратегически метали като платина и никел, но и на ракетни горива. Астероидите са ниско висящите плодове на Слънчевата система” – казва поетично Диамандис. Просто трябва да протегнем ръка и да ги откъснем.
Сладко грозде
В началото на декември Япония изстреля космическата сонда „Хаябуса 2”, която пое курс към астероид 1999JU3. Както се очаква, сондата ще достигне небесното тяло през 2018 година и ще се завърне на Земята заедно с пробите през 2020 година. Китай планира да колонизира зловещия астероид Apophis, с който уж трябваше да се сблъскаме през 2013 г., но ни се размина. Аспирациите на NASA пък са свързани с астероида 2008 HU4, като първият проект е заплануван да се реализира на 24 януари 2020 г. Този астероид е избран неслучайно – държи се абсолютно цивилизовано, не застрашава никоя планета или спътник от Слънчевата система и следва орбитата си напълно прилично и възпитано. И това може да се окаже съдбоносно за него. Огромното парче скална маса от милиони години следва една и съща орбита около Слънцето. Още няколко обиколки и той най-вероятно ще бъде пленен, отвлечен и разфасован. На 24 януари 2020 г. от Земята ще бъде изстрелян космически апарат, който ще се позиционира в близост до астероида. С камери, радари и спектрометри той ще следи непрекъснато какво се случва на 8-метровата космическа отломка. След това астероидът ще бъде уловен и отвлечен. Зад това все още фиктивно отвличане стои екип от световни експерти от NASA, американския елитен университет Caltech и реномирани изследователски институти от САЩ и Европа. В едно изследване на калифорнийския Keck Institute for Space Studies учените са формулирали основните етапи на сценария за необикновената мисия: един роботизиран космически апарат ще има за задача да улови астероида, след това да го отклони от неговата орбита и да го пренасочи към орбитата на Луната. Тази операция ще постави началото на една нова епоха в живота на цивилизацията: „Демонтирането, разглобяването на астероиди ще се превърне в най-грандиозната промяна в икономическото поведение на хората от ерата на индустриалната революция. Всъщност това ще представлява новата индустриална революция, напълно нов, качествен скок в икономическото поведение на човека” – казва проф. Джон Люис. Според него по този начин е възможно сегашният дефицит на много минерални ресурси да бъде преодолян и дори да се стигне до тяхното свръхпроизводство и следователно до драстично падане на цените. Научните изследвания вече са доказали, че астероидите са просто летящи складове, пълни с най-разнообразни минерални суровини. Най-разпространени, естествено, са металите – до една трета от масата на астероидите. При това редки метали като среброто или редки земни елементи като лантан, скандий, итрий и лантаноиди понякога са в концентрация, 1000 пъти по-голяма от тази в земните недра на нашата планета. Според Еккехард Кюрт, експерт по астероидите към Германския център за въздушни и космически полети в Берлин (DLR), само в една огромна 500-метрова отломка от астероид е възможно да се съдържа толкова платина, колкото човечеството е добило през цялата си цивилизована история. А платината е изключително важна индустриална суровина за производство на катализатори или горивни клетки за автомобили. Само през 2014 година рудодобивните компании са реализирали оборот от 7,2 милиарда долара.
Операция "Отвличане на астероиди"
За пръв път в човешката история хората се осмеляват да планират експлоатация на богатствата, скрити в астероидите. Американската компания Planetary Resources обявява, че ще започне да експлоатира първата звездна кариера. Това не е просто една позакъсняла първоаприлска шега, а напълно сериозен бизнес проект и това личи от инвеститорите в него, собствениците на Google Лари Пейдж, президентът на космическата туристическа агенция Ерик Андерсън и холивудският режисьор на най-касовите и титулувани филми като „Титаник” и „Аватар” Джеймс Камерън. Андерсън обяви, че още преди 2020 г. тримата ще решат точно кой астероид да заловят и разфасоват. NASA планира да изпрати екипаж от астронавти, които да кацнат върху астероида и да го изследват цялостно. След което космическите кораби ще се превърнат в товарна флотилия, която ще транспортира до Земята метали на стойност десетки милиарди долари. При това космическите бизнесмени се надяват от астероидите да се добива също така и вода за екипажите, както и гориво, с което ще се зареждат космически станции за гориво. Те ще позволят да се развие цяла космическа индустрия за добив на злато и редки метали – една нова златна треска в невиждани мащаби. Освен това ще позволят да се изградят серия от междинни снабдителни станции, с помощта на които хората ще могат да се заселят на Луната. Там специални роботи ще монтират космически кораби за полети до Марс, а извличаните от астероидите суровини ще позволят да се конструират висящи в Космоса слънчеви електростанции. Те ще могат да изпращат електрическата енергия по безжичен път до Земята и да решат завинаги нашите енергийни проблеми. Доскоро всички тези сценарии пълнеха страниците на комикси и научнофантастични романи. Днес учените и експертите са убедени, че от техническа гледна точка няма никакви пречки за космическия рудодобив. Да, „отвличането” на астероиди е скъпа операция, но е напълно достъпна за земните хора, радиотелескопите са в състояние да ги измерват и изследват, ракетите са изцяло оборудвани за полети до тези космически обекти, а роботите са действително толкова интелигентни и способни, че да могат автоматично да ги улавят и разглобяват. Това вече е реализирано от японската космическа агенция JAXA макар и в умален мащаб. През 2005 г. японците изпращат първата космическата сонда „Хаябуса” до астероида Итокава, дълъг 535 метра. Пет години по-късно, след като измина разстояние от 4 милиарда километра, сондата върна на Земята и донесе няколко щипки извънземна почва. От хилядолетия шансовете за откриване на нови ресурси и подземни богатства принуждава хората да се впускат в най-безумни приключения, подтиква ги да предприемат изключително рисковани пътувания с кораби през морета и океани или да се спускат в най-дълбоките недра на планините. Инвеститорите, които сега финансират космическия рудодобив, не рискуват живота си, както някога Джеймс Кук, но пък залагат на карта огромното си състояние. Когато астрономите сондират с радарни вълни космическата отломка 1986 DA, те откриват такова огромно количество желязо, никел, платина и злато, че не са в състояние да изчислят истинската му стойност. „Само платината от дългия 2,3 километра астероид струва по текущи цени повече от 60 милиарда долара. Това се равнява на стойността на цялото произведено количество платина от всички държави на Земята за година и половина” – твърди проф. Луис.
Космически рудодобив
В бъдеще един цял рудодобивен конвой, въоръжен с кирки, мотики и въжета, би могъл да се прикрепи към някой скален колос в Космоса и да го колонизира с помощта на роботи и компютри. Роботите пробиват дупки в скалната маса и започват да събират малки скални отломъци и каменни прашинки, наричани още „реголит”. След това те се поставят в соларна пещ, където материалът се нагрява, а реактори отделят водата, златото и редките елементи. Полезните изкопаеми ще се товарят в специални контейнери, когато астероидът след няколко години отново се доближи до Земята. Засега все още 1 кг злато излиза твърде скъпо, тъй като само за транспортирането му са необходими по 40 000 долара, докато цената на златото на земята е около 10 000 долара за кг. Ето защо космическият рудодобив не е за всеки и той може да стане достъпен за достанапреднали експерти. Колкото и парадоксално да звучи, технологията, която се разработва за тази цел, предполага, че е много по-просто астероидите просто да се „улавят”, след което да се „отвличат” към нашата планета. За някои от тях това няма да е трудно. Така например се изчислява, че 2008 HU4 тежи 1000 тона, което е приблизително колкото два самолета от типа Airbus A-380. В специална научна разработка на Института KEK (Keck Institute For Space Studies) много прецизно и детайлно е изложена „хореографията” на космическия рудодобив. Космически апарат с дължина 20 м се доближава до астероид. След това разперва торба за улавяне (capture bag mechanism) с размери 10 метра дължина и 15 метра ширина. След това откритият край се затваря и космическият рудовоз се насочва към Земята със скорост 20 км/сек. Когато наближи нашата планета, се включват ракетните дюзи и апаратът завива към Луната, където се установява върху лунната орбита. Цялата операция е предвидена да трае 8 години, а предварително изчислената цена е, както посочихме по-горе, 2,6 милиарда долара. Според Питър Диамандис това изобщо не е скъпо и цената е напълно прилична: „NASA дори за тази година разполага с бюджет от 18,6 милиарда долара, а досега космическата агенция на САЩ е финансирала множество проекти от този ценови клас”.
А терористите?
Усещам какво вече си мисли всеки нормален човек, обсебен от всекидневните земни проблеми: а какво би станало, ако всички тези перспективни технологии и проекти се окажат в ръцете на алчни, злонамерени земни жители? Какво би станало, ако един хубав ден тази техника попадне в ръцете на „Ислямска държава” например? Или както там ще се казват бъдещите болни мозъци, които ще решат да използват астероидите като оръжие срещу Земята? Засега експертите са категорични: в обозримо бъдеще това няма да е възможно да се случи. Всички космически тела с размери от няколко десетки метра изгарят, след като навлязат в земната атмосфера, а по-големи космически отломъци лесно могат да бъдат прихванати и отклонени от тяхната орбита. Но ако учените успеят да закрепят един блок като 2008 HU4 в орбита около Луната, те ще имат щастието да разполагат със своя летяща изследователска лаборатория в Космоса. И там ще могат да изпробват всички етапи от развитието на една нова индустрия – да разполовяват, нагряват, магнетизират и химически да разлагат астероидните отломъци. Да положат основите на астероидния рудодобив. Астронавтите могат да тестват машини, с помощта на които ще раздробяват отломките на по-малки и удобни за обработване части. Физици и химици от целия свят през последните десетилетия разработват и усъвършенстват различни техники за обработка на лунни камъни и метеорити, които сега могат да се окажат изключително полезни при астероидния рудодобив. Звучи напълно логично, но не е толкова лесно. Експериментите в лабораторни условия са едно, а реалното използване на тези техники за рудодобив – нещо съвсем друго. Защото астероидите притежават някои свойства, които са твърде своеобразни и различни от това, което познаваме на Земята. Така например е известно, че гравитацията на 900-метровия астероид 1999 JU3 е толкова малка, че ако някой се опита да го пробие със сонда, която не е здраво привързана, още след първия удар бормашината ще отскочи и ще се загуби в космическото необятно пространство. Ако някой се движи с кола на астероида, доста ще се затрудни, защото гумите непрекъснато ще превъртат и машината ще буксува постоянно и колата просто ще стои на място. Ето защо единствената възможност за придвижване върху астероида е сондите да подскачат по повърхността и да се придвижват на отскоци от по няколко метра. Такава технология е разработена за мисията на „Хаябуса 2”. Освен това всяка операция върху астероидите трябва да е напълно автоматизирана, защото поне на първо време изпращането на хора се оказва изключително скъпа авантюра. Ето защо според Питър Диамандис най-адекватното решение е в пространството между Земята и Луната да се изгради малък интерпланетарен рудодобивен индустриален парк – истинското Елдорадо в Слънчевата система. След години космическите сонди ще доставят там уловените в космическото пространство астероиди и ще ги предават на роботи за по-нататъшна обработка. Най-напред те ще бъдат раздробявани, после поставяни в специални слънчеви доменни пещи, задвижвани от соларни инсталации и от тях ще се извличат полезните изкопаеми – редки метали или кислород. След това космически совалки ще превозват до Земята тонове платина или паладий. При цени на транспорт под 50 000 долара за килограм операцията не би изглеждала чак толкова страховита.
Водата - най-ценният продукт
Колкото и да ви се струва странно, но най-ценният елемент, който може да се извлича от астероидите, не са златото и платината, а водата. Сега доставянето на 1 литър вода на Международната космическа станция струва 20 000 долара! Тоест водата в Космоса е 20 пъти по-скъпа от среброто на Земята. А само Европейската космическа агенция (ЕКА) изпраща на своите астронавти всяка година по 300 литра вода. Вече са проведени десетки експерименти за извличане на вода от космически отломки. Според метода на Едуин Етъридж от Космическия център на NASA „Маршал” в Хънтсвил, щата Алабама, отломките се загряват най-напред в микровълнова печка, докато от тях се изпари водата. Парата от този процес се отлага върху специална охладена плоскост, където се втечнява и се превръща в лед, най-удобната форма за транспортиране на вода. „Водата е най-ценният материал в Космоса – казва Етъридж. – От нея например е много лесно да се произведе гориво за космически кораби.” С помощта на електролиза водата се разлага на водород и кислород, след което двата елемента изгарят в ракетния двигател и се получава достатъчно тяга за привеждане на космически апарат в движение. Днес ракетите излитат от космодрумите, снабдени с огромни резервоари с гориво. Според най-разпространената формула 90% от масата на ракетата при старта представлява горивото. А за да се достави един килограм материал на Луната, струва 200 000 долара. Така че ако стане възможно космическите апарати да презареждат в Космоса, цената на космическите мисии ще падне драстично. Не всички астероиди са подходящи за космически рудодобив. От комерсиална гледна точка най-голям интерес представляват космическите отломки с високо съдържание на въглерод, т.нар. C-астероиди (карбонови астероиди). Те съдържат поне 20 процента вода, повърхността им е доста шуплеста и лесно се раздробява. Така например вече споменатият астероид 2008 HU4 съдържа около 100 тона от ценната субстанция. Според изчисления на компанията на Питър Диамандис Planetary Resources един 50-метров космически отломък съдържа повече гориво, отколкото е използвано в цялата програма „Космическата совалка” на NASA! Американците планират да коригират тази диспропорция, като изградят серия от космически станции за зареждане с гориво, тоест астероиди като космически бензиностанции. В бъдеще ракетите ще бъдат изстрелвани с почти наполовина от сегашното количество гориво, след което ще пълнят резервоарите от станциите в космическото пространство. „Горивните депа в Космоса в момента представляват най-реалистичният вариант на космическата търговия с горива” – анализира Маркус Ландграф, експерт по космическите мисии на ЕКА. Най-подходящото място за изграждане на тези станции би била една от т.нар. „Точки на Лагранж”, тоест това е система от три тела, при която всички параметри на движението по кръгова орбита остават постоянни във времето. Обектите, които се намират в една от тези точки, дълго време запазват позицията си по отношение на Земята и Луната. Причината е, че гравитационната сила на небесните тела и центробежната сила на спътниците се изравняват почти напълно. Поради това космическата бензиностанция ще трябва само от време на време да коригира позиционирането си с включване на двигателите си. Освен това до десетина години в геостационарна орбита около Земята ще заработи първата слънчева електроцентрала, която ще изработва и ще ни праща електрически ток денонощно, защото никога нито едно облаче няма да засенчва соларните клетки. При това дори сегашните технологии са способни да реализират този проект, токът ще се изпраща до Земята чрез микровълнови лъчи. По данни на Международната академия по астронавтика цената на този ток няма да е по-скъпа от тази, произвеждана чрез въглища в ТЕЦ-овете: тоест под десет цента за киловат. Питър Диамандис чрез своята Planetary Resources възнамерява сериозно да се заеме с тази задача и за целта планира да организира през следващата година първото частно деветдневно пътуване около Луната с туристическата агенция Space Adventures. Това ще бъде презентация на истинските му намерения да се насочи към най-перспективния от гледна точка на космическия рудодобив астероид. След това ще започне и истинското индустриално експлоатиране на Космоса за благото и в интерес на цялото човечество. Днес дори хората, които живеят под прага на бедността в развитите държави, имат електричество, течаща вода, тоалетна, хладилник, телевизор, мобилен телефон, климатик и кола, нещо, което дори императорите и най-богатите разбойници отпреди 100 години не са притежавали. Всичко това се дължи на технологизма, а не на някаква отвлечена и неясна войнствена идеология. Питър Диамандис дава следния пример от средата на XIX век. През 1861 г. кралят Сиам Рама IV (Монгкут) подарява на Наполен III алуминиеви прибори за хранене. По онова време императорът на Втората френска империя и президент на Втората френска република се храни със златни прибори, а неговите войници – със сребърни вилици и лъжици. Но тайландският крал има прибори от най-ценния метал на планетата, който струва повече от златото и платината. И дори френският монарх не може да си ги позволи. Поради една- единствена причина: алуминият представлява 8,3% от масата на Земята (златото е 1,2%), но той никога не се среща в чисто състояние и винаги е свързан с кислород и силикати. Поради това е толкова скъп, отделянето му е изключително трудоемко. Едва след като през 1886 г. е изобретена електролизата на алуминия (методът Хол-Еру), това става много лесно и днес алуминият е толкова евтин, че го използваме с манталитета на метал за боклука. Всъщност модерните разбойници и императори се опитват да се превърнат в търговци пред храма на технологизма и да ни продават индулгенции, за да печелят повече. Като само ни замъгляват главата със своите идеологии. Да вземем един прост пример, цялата шумотевица около „алтернативните енергийни източници” и по-специално соларните инсталации. За какво са необходими нови скъпи ядрени мощности, нови вятърни станции и прочее измишльотини, когато планетата ни е залята от енергия: на всеки 88 минути Слънцето ни подарява по 16 трилиона вата (16 теравата) енергия, или 5000 пъти повече, отколкото човечеството потребява! Така че, когато политиците ни говорят, че имало недостиг на енергия, знайте, че лъжат. Или замислят нова далавера. Изобщо в енергетиката не може да се мисли за дефицит, единствено вярната дума е „достъпност”. И в много държави като Индия слънчевата енергия заема все по-голям дял от потреблението и цените падат. В други държави мошеници се опитват да ни продават по свои цени слънчевата енергия, като при това се застраховат с фючърсни сделки, за да могат да печелят пак толкова и след 50 години. Според изследване на Масачузетския технологичен институт до края на това десетилетие слънчевата електроенергия в САЩ ще струва 6 цента за киловатчас в слънчевите части на страната в сравнение с 15 цента като средно ниво за страната. Но този доклад е неизвестен и дори се крие от населението, всеки може да си отговори на въпроса, защо. За да постигне това, Питър Диамандис учредява нова X PRIZE на стойност 15 милиона долара, с които той насърчава проекти за създаване на софтуер, който ще учи децата в развиващите се страни да четат, пишат и най-вече да се занимават с математика. Той е категоричен: не бива и дори е престъпно да се инвестира в атомни електростанции, грандомански енергийни проекти и „алтернативни източници на енергия”. Единственото, в което си заслужава да се инвестира, е солидното образование на децата. „Днес воин от племето масаи в Кения с мобилен телефон в джоба има много по-добра комуникация от президента Рейгън, а дете от Мумбай със смартфон има достъп до повече информация, отколкото е имал Клинтън като президент на САЩ. Днес просто „подготвяме терена” за новия финал на цивилизацията. Аз не казвам, че всеки ще има Ferrari, но очаквам всеки да има четири неща: отлично образование, вода, храна и здравеопазване. Какво му трябва още на човек!”