И бунтът срещу статуквото
В едно скорошно интервю за италианския ежедневник „Кориере дела сера” най-четеният съвременен френски писател Мишел Уелбек изразява категоричната си убеденост, че представителната демокрация отдавна не работи. Партиите, както и техните хора, попаднали в парламента и правителството, вече нямат нищо общо с останалите граждани, смята писателят. Така на практика в тази система на представителност вече няма нищо демократично, защото управлява не народът, а елитите. Ето защо сега действащата система трябва да бъде заменена с директна демокрация, убеден е Уелбек. Според него няма нужда от парламент, защото законодателните промени ще се решават на референдуми. Писателят смята, че гражданите трябва да бъдат питани винаги. За всичко. Като се започне от това какъв да бъде броят на учителите в държавните училища и се стигне до това дали трябва да се строи ново летище. На логичния въпрос, дали гражданите могат да се произнесат компетентно по всички въпроси, Мишел Уелбек отговаря: „Тезата за предполагаемата некомпетентност на гражданите е дълбоко антидемократична. Вотът на най-неграмотния човек е също толкова важен, колкото и този на най-образования. Или сме съгласни с това, или трябва да оставим вземането на решения на експертите. Аз предпочитам първия вариант”. Ето как отговаря Уелбек на предположението, че може да го нарекат популист: „Когато чуя някой да говори за популизъм, знам, че дълбоко в себе си този човек е срещу демокрацията. Думата популизъм беше измислена, или по-скоро беше вкарана отново в употреба, защото вече стана невъзможно определени партии да бъдат обвинявани във фашизъм. Ще звучи твърде фалшиво. Затова беше измислена една нова обида – популист. Да, аз съм популист. Искам народът да решава за всичко. Основният принцип на Френската революция от 1789 г. е, че трябва да има равенство на гражданите по въпроса за вземането на решения. Отказът от този принцип е грешка”. Мишел Уелбек добавя, че развитието на технологията в днешно време позволява питането на гражданите да стане ежедневие. Така че класическият аргумент, че днес за разлика от времената на Древна Атина директната демокрация е невъзможна, просто отпада. По този централен въпрос, за въвеждането на директната демокрация, Бепе Грило е абсолютно прав, допълва френският писател. Последните социологически проучвания показват, че на това мнение са и повечето италиански гласоподаватели. Движение „Пет звезди”, олицетворявано от Бепе Грило, е политическа сила, която е антиистаблишмънт и в момента е най-одобрявана от италианците. Как се случи така, че едно движение, възникнало не толкова отдавна, днес оставя зад себе си традиционните десни и леви партии и има всички шансове да спечели следващите парламентарни избори? Двама души имат огромна заслуга за това – самият Бепе Грило и Джанроберто Казаледжо.
Създателите на Движение „Пет звезди” са тотално различни хора. Джузепе (Бепе) Грило е типичен екстроверт. Не спира да говори и се чувства най-добре, когато около него има много хора, които да убеждава в правотата си. Джанроберто Казаледжо е неговата противоположност. Той е класически компютърен спец, който ненавижда публичността. Сред малкото общи черти между двамата са буйните прически и скромният произход. Бепе Грило е роден през 1948 г. в Генуа в семейство, принадлежащо към долната средна класа. Майка му е пианистка, а баща му има малка фирма за производство на апаратура за заваряване. От тийнейджър Бепе свири на китара в нощните клубове. Още тогава забелязва, че репликите, които произнася между парчетата, предизвикват бурен смях у публиката. Няма обаче как веднага да стане стенд-ъп комик. Бащата е решил, че синът му трябва да работи в семейния бизнес. Затова Бепе учи счетоводство, след което започва работа във фирмата на баща си. Изкарва там цели три години, преди да реши, че това занимание определено не е за него. 23-годишният Бепе започва да се изявява като комик в различни заведения в Генуа, но тъй като не печели достатъчно, се налага да работи и като търговски представител на фирма за облекла. Скоро обаче взема две важни решения. Първо, че не бива да си губи времето с търговия и, второ, че ако иска да успее в шоубизнеса, трябва да се измъкне от периферията и да отиде там, където нещата се случват. Отива в Милано, където скоро го забелязва известният италиански телевизионен водещ Пипо Баудо, който го кани в телевизията. Дебютът на Бепе е през 1977 г. в шоуто Secondo voi по обществената телевизия РАИ. Пипо Баудо настоява откритието му да се представя не с артистичния си псевдоним Джузе, а с името Бепе Грило. Грило означава щурец, а за италианската публика думата има допълнително значение. В приказката „Пинокио”, позната на всички деца, има един говорещ щурец, чиято роля е да съобщава на главния герой неудобните истини. Може би единствено психоаналитиците могат да кажат до каква степен Грило е повлиян от името си, но е факт, че телевизионната му кариера тръгва от чистия хумор, за да отиде постепенно към политическата сатира. В различните предавания, които води по РАИ, все по-често звучат неудобни истини, свързани с италианската политика, икономика и обществен живот. Съответно и проблемите на шефовете му в телевизията нарастват. От една страна, те се радват, защото колкото по-злободневни и политически актуални стават изпълненията на Бепе Грило, толкова повече се увеличава телевизионната аудитория. От друга страна обаче, РАИ е държавна телевизия и нейните канали са под директния контрол на политиците. На тях никак не им харесват дързостите на Грило и нараства натискът върху тв шефовете за неговото отстраняване. Бепе е наясно с това, но не му пука особено. Иронията и сарказмът му по отношение на политическата класа не спират. На 16 ноември 1986 г. в съботното вечерно предаване Fantastico 7 Бепе Грило разказва на зрителите следната смешка, посветена на тогавашния италиански премиер и лидер на Социалистическата партия Бетино Кракси: „Един от министрите е на посещение в Китай. По време на вечерята, докато домакини и гости си хапват, пийват и водят любезни разговори, министърът се сеща за нещо и веднага отива да позвъни на Кракси. „Виж, в Китай живеят един милиард души и всички са социалисти, нали?” – пита министърът. „Да, защо?” – отговаря премиерът. „Добре, де. Ако всички тук са социалисти, от кого тогава крадат?” Това е и краят на работата на Бепе Грило в РАИ. Но не е край на желанието му да изобличава пороците на италианския политически и икономически живот. Той пътува из цяла Италия със своите спектакли. Те са посветени на най-злободневните проблеми на обществото и навсякъде, където се появи, той събира огромна аудитория. През 80-те Бепе Грило участва и в киното. За ролята си във филма „В търсене на Христос” (1982) на Луиджи Коменчини печели наградата „Давид на Донатело” за най-добър дебютиращ актьор. И все пак Грило предпочита живите изпълнения. В началото на 90-те години шоуспектаклите му толкова нашумяват, че в РАИ решават да забравят миналото. През 1993 г. държавната телевизия започва да излъчва неговия спектакъл, озаглавен „Добрите новини”. Успехът сред зрителите е невероятен. 15 милиона души гледат всяко шоу на Грило. Дори и това обаче не може да направи престоя му в РАИ особено дълъг. Все пак това е държавна телевизия, чиито шефове се интересуват много повече от партийното одобрение, отколкото от гледаемостта. А в шоупрограмите си Грило не спира да се гаври с политическите лидери, банкерите и изобщо с всички, които смятат, че светът се върти около тях. След поредната раздяла с РАИ Бепе Грило започва работа през 1998 г. във френския комерсиален канал Tele+. Четири години по-късно обаче телевизията е продадена на Рупърт Мърдок. Грило излиза със специално заявление, в което казва, че не иска да работи в притежавана от Мърдок медия и предпочита да изнася спектаклите си по площадите. Именно в този период Бепе Грило се запознава с Джанроберто Казаледжо. Тази среща превръща злостния ироник и изобличител на пороците в италианския обществен живот Грило в политически лидер с огромно влияние.
Казаледжо е роден през 1954 г. в Милано. Започва професионалния си път като програмист в италианската компютърна фирма Оlivetti. Именно там 20-годишният Джанроберто среща любовта – това е англичанката Елизабет Бъркс. В края на 90-те Казаледжо става изпълнителен директор на Webegg, интернет консултантска компания, която е под шапката на Telecom Italia. След тригодишна работа е отстранен заради лоши финансови резултати. През 2004 г. Джанроберто основава Casaleggio Associati, консултантска компания, която извършва проучвания в областта на електронната търговия. „Научих за съществуването на този човек в една книжарница – спомня си Бепе Грило. – Разглеждах книгите и попаднах на една за мрежата и Чингис хан. Сравнението между мрежата и големите исторически фигури ме заинтригува.” Интересно е да се отбележи, че преди срещата с Казаледжо Грило е яростен технофоб. Един от любимите му гегове по време на спектаклите е да сложи компютър на сцената и да го разбие с чук. Въпреки това е силно впечатлен от автора на въпросната книга и му се обажда, за да се срещнат. Ето как Грило описва първата им среща: „Казаледжо дойде в гримьорната ми и започна да ми разказва за мрежата, за това как тя би могла да промени света. Беше много убедителен. Обясняваше ми за излъчването по интернет, за пряката демокрация, социалните мрежи, интранет, опростяването и отказа от консуматорското поведение (downshifting), отказа от получаването на авторски права (copyleft). За да схвана по-добре мисълта му, ми цитираше Георгий Гурджиев (арменски философ и мистик – б.а.), Джорджо Габер (италиански бард и актьор, режисирал някои от спектаклите на Бепе Грило), Галилео Галилей, Ръдиард Киплинг. Беше напълно ясно: този човек е луд, заразен с онази лудост, според която всичко става по-добро благодарение на мрежата. Благодарение на това изобретение компаниите започват да се управляват по демократичен начин, хората застават в центъра на всичко, премахват се икономическите и политическите посредници, идва царството на свободната циркулация на идеи, както и отмяната на интелектуалната собственост.” Бепе Грило се чувства силно вдъхновен след този разговор. Да, спектаклите му пълнят цели стадиони, но това, което Казаледжо му предлага, е аудитория не от хиляди, а от милиони зрители. През 2005 г., година след като двамата са се видели за първи път, Грило създава своя блог, който не след дълго ще се превърне в истинска медия. Джанроберто Казаледжо признава, че това си е било жива авантюра. По онова време Италия е особено неподходяща за такъв технологичен експеримент. Населението е застаряващо, а когато Грило стартира своя блог, под 40% от италианците ползват компютър, а едва 30% имат достъп до интернет. Погледнато от друга страна обаче, Италия е идеална за целта. Вестниците нямат особено големи тиражи, а основната медия е телевизията. Преобладаващият брой телевизионни канали се контролират от един човек – Силвио Берлускони. Когато става премиер, към могъщата му медийна империя се прибавят и каналите на държавната РАИ. Между 2001 и 2011 г. Берлускони е премиер осем години. И съответно подчинените му телевизии излъчват послания, според които всичко в държавата е прекрасно. Италианците обаче с кожата си усещат, че нищо не е наред. Икономиката стагнира, безработицата се увеличава, все повече млади хора напускат страната. Непрекъснато расте броят на италианците, на които им е писнало от лепкаво-фалшивия оптимизъм, който се лее от телевизиите на Берлускони. Те имат нужда от истинска информация. Блогът на Бепе Грило се появява в точния момент на точното място. Появява се, за да задоволи нуждата от правдива информация и от силна критичност по отношение на управляващите. Неговите създатели прекрасно се допълват. Популярността на Грило и технологичните умения на Казаледжо са идеалните условия за създаването на успешна съвременна медия. Икономическите идеи на Бепе Грило са силно повлияни от възгледите на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който е яростен критик на пазарния догматизъм и на безконтролната глобализация. В политическо отношение Грило е яростен изобличител на статуквото в страната. Една от най-силните му кампании е за въвеждането на забрана за участие в избори на политици, които са извършили престъпления. Истинската му мишена обаче не са толкова корумпираните политици, колкото партиите, към които принадлежат. В Италия, пък и далеч не само там, тяхното влияние се простира върху всяка една сфера на обществения живот. Партийните босове решават коя фирма да получи контракт за милиарди евро, а също така и кой човек да заеме поста секретар на заместник-директора на някой археологически музей. В книгата „Щурецът пее винаги на залез слънце”, която представлява един всеобхватен разговор между Бепе Грило, Джанроберто Казаледжо и убедения привърженик на Движение „Пет звезди” писателя Дарио Фо, има интересни разсъждения не само за посланията на популярния блог, но и за използвания в него език. „Промяната трябва да се вижда не само в посланията – обяснява Казаледжо, – а и в думите, в конструкцията на фразите, в синтаксиса. Всичко минава през езика: например за Движение „Пет звезди” думата „лидер” е дума от миналото, омърсена. Лидер на какво? Това означава, че ти предоставяш на някой друг да взема решенията вместо теб. В такъв случай ти дори не си роб. Ти си просто неодушевен предмет.” Нобеловият лауреат по литература Дарио Фо е убеден, че езикът и революцията са в неразривна връзка. Той дава за пример Френската революция, която тотално е унищожила стария език, контролиран от аристократите, и чиято лексикална структура е пълна с баналности. От революцията се ражда не само съвременният френски език, но и става възможно възраждането на останалите европейски езици.
Скоро след създаването на блога си Бепе Грило и Джанроберто Казаледжо започват да призовават читателите не просто да споделят мнението си, а да организират групи по местата, където живеят, за да обсъждат най-наболелите теми на обществото. През 2007 г. двамата решават, че вече имат достатъчно привърженици, за да организират събитие от национален мащаб. Така се стига до проявата, наречена по типичния за Грило екстравагантен начин, Vaffanculo (Да ви го начукам!) Day. Основните получатели на това съобщение са корумпираните политици. Целта на проявата, провеждана в няколко италиански града, е да се събират подписи за внасянето на нов закон в парламента по инициатива на народа. Този закон засяга критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за депутати, възможността за тяхното отзоваване и промени в избирателния кодекс. Централното събитие на V-Day е митингът в Болоня, на който според Грило присъстват 200 000 души. По време на митинга на специална видеостена са изписани имената на 24 италиански политици, които са осъдени за различни видове престъпления, включително корупция, данъчни измами, подстрекаване към убийство. В крайна сметка са събрани над 330 000 подписа, които в пъти надвишават необходимата бройка за вкарването на закона в парламента. Окуражени от успеха, на следващата година Грило и Казаледжо организират V-Day-2, посветен на медиите. И по-точно казано, на критичното отношение на двамата към традиционните италиански медии. Казаледжо и Грило обвиняват повечето от тях, че отдавна са престанали да бъдат носители на обективна информация и че са се превърнали в слуги на истаблишмънта. Вече след официалната поява на Движение „Пет звезди” неговите двама създатели категорично забраняват на членовете на формацията да гостуват в телевизионните политически предавания. Казаледжо и Грило са убедени, че това са тъпи и безсмислени предавания. Никога не се говори конкретно, спори се по принцип, като целта на въпросните програми е да провокират глупави скандали, за да бъде висок рейтингът. Джанроберто Казаледжо има същото критично отношение и към вестниците. „Веднъж написах статия за „Кориере дела сера” – разказва той. – Казах им, че го правя при условие да я публикуват така, както съм им я дал. Обещаха, че няма да пипнат и една запетайка. Прекрасно. Само че заглавието, което бяха сложили, нямаше нищо общо с моя текст. Обадих им се да ги питам защо са го направили. Отговориха ми, че така решил онзи, който отговаря за заглавията. Какво значи това? Как да ви вярвам от тук насетне? Друг пример. Дадох интервю за английския вестник „Гардиън”. В италианската преса излезе превод, който изобщо не съответстваше на оригинала. В интервюто говорех за евангелското послание и за това как апостолите са го разпространявали. Сравних този процес с това как днес се разпространяват посланията по мрежата. А в превода пишеше, че за мен Грило е като Исус. Тоест бяха ме изкарали някакъв налуден Йоан Кръстител, който предвещава идването на някаква нова религия. В телевизията е още по-лошо. Можеш да говориш много умни неща, но ако камерата се спре на течащия ти нос, никой от публиката няма да забележи твоята умност.” За манипулативната същност на традиционните медии говори и Бепе Грило. Той дава за пример проведения в Торино V-Day-2. „Бяха ме снимали до задника на коня на пиаца „Сан Карло”, и то от такъв ъгъл, че на снимката бяха само нашите две фигури. Тоест не е имало никой друг на площада. Другият любим номер на журналистите е да дойдат рано, преди да са се събрали хората, и да кажат: „Ами ето, няма никой”. По време на нашите събития говорят икономисти, Нобелови лауреати като Дарио Фо, Джоузеф Стиглиц, Мухамад Юнус, но никой не ги споменава. Никой не посвети дори две секунди ефирно време на дъщерята на Алдо Моро, на майката на Федерико Алдрованди, убитото от полицията в Болоня момче, на синдикалиста, на работника, на държавния служител. Единственото съобщение беше, че съм пратил всички на майната им.” Медийните манипулации обаче не успяват да спрат възхода на Грило и Казаледжо. Вторият V-Day съвпада с местните избори, на които се явяват първите кандидати, издигнати от т.нар. граждански листи, съставени от двамата антисистемни играчи. За да попаднат кандидатите в тези листи, трябва да отговарят на няколко условия: не трябва да членуват в политически партии, не трябва да имат осъдителни присъди, трябва да живеят на същото място, откъдето се кандидатират. Единственото, което обединява всички тези хора, е, че споделят критичното отношение на Бепе Грило към действителността, което личи най-ясно в блога му beppegrillo.it. По този начин около един блог и няколко събития се заражда едно движение, което обещава да преобърне политическия живот в Италия. Официалното обявяване на Движение „Пет звезди” (MoVimento 5 Stelle или M5S) става на 4 октомври 2009 г. Името идва от петте приоритета на новата структура: околна среда, развитие, вода, транспорт, достъп до интернет. Това учредяване се предхожда от интересни събития. През юли Бепе Грило обявява, че смята да се кандидатира за лидер на Демократическата партия, основната лява сила в страната. Подава документи за членство в партията и за вътрешнопартийните избори за лидер. И двете му молби са отхвърлени с аргумента, че вече е участвал в избори срещу Демократическата партия и програмата му влиза в противоречие с нейната. Учредяването на M5S става в Милано, като датата е избрана съвсем съзнателно. 4 октомври е денят, в който се почита паметта на Франциск от Асизи. Това е светецът, който проповядва любов, смирение и отказ от всякакви нетрайни земни благини. „Интернет е типично францисканско и антикапиталистическо явление – заявяват създателите на движението. – В мрежата идеите и тяхното споделяне струват много повече от парите. Партиите имат нужда от пари, сгради, пресофиси, служители и вестници. В интернет нищо такова не е нужно.” През 2010 г. Движение „Пет звезди” за първи път участва на местни избори и успява да излъчи общински съветници. Две години по-късно, отново на местни избори, движението вече постига изборен резултат, който го позиционира като трета политическа сила. За първи път M5S печелят и кметско място – в град Парма. Това е градът, който по някакъв парадоксален начин съчетава най-доброто и най-лошото в италианския живот. Осмоъгълната баптистерия, изградена от розов мрамор, е едно от най-прекрасните произведения на средновековната архитектура. Светът е задължен на Парма за прословутите шунка и сирене. Градът е родно място на такива знаменитости като диригента Артуро Тосканини и режисьора Бернардо Бертолучи. В същото време Парма е центърът на един от най-зрелищните съвременни корпоративни провали. Става дума за фалита на „Пармалат”, обявен през 2003 г., след като е установена липса от 14 милиарда евро от сметките на млечната компания. 130 000 души губят парите си вследствие на това, а собственикът Калисто Танци попада в затвора. Освен това в началото на 2012 г. градът вече се управлява от центъра в Рим. Местното самоуправление е разпуснато, след като няколко негови членове са арестувани по обвинения в корупция. С други думи Парма е идеалното място, където една антисистемна политическа сила може да постигне успех. На местните избори през май 2012 г. кмет на града става 38-годишният Федерико Пицароти, издигнат от Движение „Пет звезди”. Движението печели кметския пост в още няколко по-малки града плюс доста съветнически места. Само за три години новата формация се озовава сред водещите политически сили. Грило и Казаледжо обаче се безпокоят от една тенденция. M5S е популярно най-вече в Северна Италия, икономически по-развитата част на страната, а те искат да са силни навсякъде. Насрочените за октомври 2012 г. местни избори в Сицилия са отлична възможност тази тенденция да бъде променена. Бепе Грило преценява, напълно основателно, че ако иска да има успех там, не може да разчита единствено на интернет. Просто Сицилия е място, където повечето гласоподаватели се информират от традиционните медии и не живеят изцяло в мрежата. Логичният извод е, че е нужно Грило да се появи по телевизията. Не би трябвало да има проблем с това. Откакто Движение „Пет звезди” е станало основна политическа сила, Грило и Казаледжо са затрупани с покани за телевизионни участия. Вече стана дума за омразата, думата не е преувеличена, на двамата към политическите телевизионни формати. Те не само отказват да се появяват в токшоута, но нареждат и на останалите активисти на движението, които вече заемат изборни длъжности, да правят същото. Когато една общинска съветничка в Болоня нарушава забраната и се появява в едно политическо предаване на РАИ, Грило пише убийствен коментар за нея в блога си. Обвинява я, че единственото, което я интересувало, било да намери G-точката си, тази, която й причинявала оргазъм, в телевизионното студио. В същото време той настоява, че не е противник на телевизията по принцип, а само на участията в безсмислени политически предавания. „Ако поискат от някой наш кмет или общински съветник интервю за работата, която върши, те не бива да отказват – обяснява той. – Токшоуто обаче е съвсем друга работа.” За началото на предизборната кампания в Сицилия Бепе Грило измисля ход, който задължително ще привлече вниманието на всички медии. Въпреки че много пъти е обсъждана идеята островът да бъде свързан с Италия с помощта на мостове или тунели, тези идеи никога не се осъществяват. Тази откъснатост на Сицилия се превръща в нещо като метафора на вечното разделение между Северна и Южна Италия. За да обърне още веднъж внимание на този факт, Бепе Грило решава да преплува разстоянието между материка и острова. Решението му предизвиква както изумление, така и големи съмнения. Да, той е отличен плувец, но все пак е на 64 години, а Месинският пролив дори и в най-тясната си част е дълъг над три километра. Освен това там се пресичат множество течения, които създават условия за страховити водовъртежи. Пък и температурата на водата на места не надвишава 7-8 градуса. Грило обаче е твърдо решен да изпълни плана си. Освен всичко друго този план представлява и шеговито намигване към прословутото преплуване на река Яндзъ от китайския лидер Мао Дзъдун през 1966 г. (Спомняте си шегата, заради която Грило е изгонен преди години от РАИ, нали?) Тогава Великият кормчия е на 73 години, но иска да докаже на раздираната от Културната революция страна, че е в отлична форма и държи здраво властта в ръцете си. Мао успешно преплува реката, но независимо от огромния пропаганден шум, съпътстващ акцията му, е ясно, че през цялото време е бил подпомаган от солиден екип от плувци. За разлика от китайския ръководител Грило не ползва чужда помощ и преодолява разстоянието за час и половина. Когато излиза на брега в Сицилия, обяснява на очакващите го десетки журналисти, че се чувства отлично и че е имал само един проблем: „Стремях се в никакъв случай да не гледам към Казаледжо, който ме следваше със спасителната лодка. С жилетката, шапката и очилата имаше толкова безумен вид, че ако дори само веднъж го бях погледнал, щях да се разсмея и да се нагълтам с вода”. След успешното плуване телевизионните екипи следват Грило навсякъде. Така някогашният водещ отново е по всички телевизии, но това става според условията, които той е наложил. Резултатът от местните избори в Сицилия показва, че „плувният експеримент” на Грило се е оказал изключително успешен. Движение „Пет звезди” печели най-много гласове на острова. Разбира се, неговите критици използват преплуването на Месинския пролив, за да започнат да му отправят най-често срещаното днес обвинение в популизъм. От последващите действия на Бепе Грило не личи той да се е развълнувал особено много от това. Дори по време на все по-многохилядните митинги, които организира, самичък призовава събралите се да скандират по негов адрес: „Попу-лист! По-пу-лист!”. Грило категорично отказва да се дефинира като ляв или десен политик, запазвайки си по този начин възможността да апелира и към левите, и към десните. „Нашето движение е движение на идеите, а не на идеологията – обяснява той. – Идеите не са леви или десни. Те са добри или лоши.” За него няма разлика между консерваторите на Силвио Берлускони, от една страна, и екскомунистите и християндемократите, от друга, които са съставната част на Демократическата партия, основната лява сила днес. За него и десните, и левите са част от една и съща каста, чиито членове се интересуват единствено от защитата на собствените си интереси. Този възглед върху политиката се харесва особено на младите хора, много от които са привърженици именно на Движение „Пет звезди”. За тях, особено пък за родените във времето на падането на Берлинската стена, да не бъдеш нито десен, нито ляв е съвсем естествено състояние. Голямото предизвикателство пред Движение „Пет звезди” тепърва предстои. Това са поредните предсрочни парламентарни избори. Те са насрочени за края на февруари 2013 г. Бепе Грило и Джанроберто Казаледжо обявяват, че движението ще направи предварително гласуване по интернет за всички кандидат-депутати. За да няма манипулации на вота, право да гласуват получават само тези, които в предварително определения срок са изпратили документите си по електронен път. Право да се кандидатират имат хора, които преди това са работили за Движение „Пет звезди” на предишни местни избори. На упрека, че такъв избор на кандидат-депутати е прекалено виртуален и дистанциран, че гласуващите не могат да си съставят достатъчно добра представа за кандидатите, Казаледжо отговаря така: „Тъкмо обратното е. Всеки кандидат има профил във Facebook и Twitter, както и кратко филмче в YouTube, където са изложени политическите му възгледи, както и всичко останало, което би било важно за гласоподавателите. Вотът е напълно свободен и лишен от натиск. Имаме 1400 кандидати във всички избирателни секции, от които ние с Грило познаваме лично едва петима”. Освен това кандидат-депутати се избират в местата, където живеят. Няма спускане на „парашутисти” от единия край на страната в другия. Бепе Грило обяснява как точно е гласувал на предварителните избори на движението: „Седнах у дома на дивана с компютъра в скута и прегледах кандидатите в моя регион. От 24 души познавах само двама. Прочетох биографиите им и гледах филмчетата, които бяха направили. След което гласувах: за безработен младеж, за самотна майка с три деца и за инженер”. Грило обяснява още, че макар повечето привърженици на Движение „Пет звезди” да са мъже, на предварителните избори повечето от избраните са жени. Това е категорично скъсване с италианската политическа традиция, според която жените в парламента са рядкост или, както е в случая с листите на Силвио Берлускони, жените кандидатки се избират по един-единствен критерий – дали са красиви. Сред избраните кандидати веднага прави впечатление една липса. Самият Бепе Грило не се кандидатира за парламента. Както вече споменахме, един от основните принципи на движението е, че законодатели от негово име не трябва да са хора, които са осъждани. А Грило има осъдителна присъда. На 7 декември 1981 г. той е зад волана на автомобил, в който вози приятелско семейство с детето им. Пътят е хлъзгав и колата се обръща. Грило се отървава по чудо. Останалите пътници загиват. Съдът на първа инстанция го оправдава. Следват още седем години обжалвания и контраобжалвания. В крайна сметка окончателната присъда, произнесена на 8 април 1988 г., е 14 месеца затвор условно. Предсрочните избори през 2013 г., на които неговата политическа сила за първи път кандидатства за влизане в парламента, се провеждат в необичайно време. По принцип лятото в Италия е особено горещо, а зимата е твърде студена. Затова изборите обикновено се провеждат през пролетта. Така на политиците не им се налага да се потят в жегата или да умират от студ по време на предизборните обиколки. Пък и пролетта е идеалният сезон, през който могат да бъдат отправяни послания за възраждане и надежда. Този път обаче няма време за подобни сметки. И понеже от разпускането на парламента до предсрочните избори има само два месеца, политиците от всички партии се бият за по-голямо присъствие в телевизионния ефир, тъй като това ще им донесе директен достъп до максимален брой гласоподаватели. Като казвам „всички партии”, изключвам, разбира се, тази на Бепе Грило. Той категорично отказва да се включи в обичайните тв дебати. Вместо това организира т.нар. „Цунами тур”. Тръгва на обиколка из Италия с ван, в който най-важните хора са техническите лица. Грило особено обича да се шегува с единия от тях, който е родом от Сардиния, и започва да яде прословутото сирене пекорино, произведено от овче мляко, още от 6:00. Всички митинги, които Бепе Грило прави по време на обиколките, всичко, което казва, директно се излъчва в YouTube. Така всеки, който притежава компютър и има интернет връзка, може на живо да следи кампанията му, която минава под лозунга на песента на Боб Марли Get Up, Stand Up. Социологическите проучвания през януари показват, че Движение „Пет звезди” може да разчита на под 14 процента от гласовете на избирателите. Само че колкото повече кампанията приближава към своя край, толкова повече нараства популярността на движението. Ден преди изборите се случва нещо, което показва, че M5S ще се представи доста над очакваното. В предизборна Италия има традиция, според която лявата Демократическа партия закрива кампанията си с грандиозен митинг на римския площад „Сан Джовани”. Този път обаче Грило изпреварва конкурентите и резервира площада за себе си. На 22 февруари 2013 г. на „Сан Джовани” идват 150 хиляди привърженици на Движение „Пет звезди”. Никой не прави изчисление колко хора са се събрали на съседните улици, но без съмнение са много. Те стоят в дъждовната и мразовита вечер с часове, докато слушат Грило и останалите говорещи. Това е най-големият триумф на някогашния телевизионен водещ. А за да не остане някой с погрешното впечатление, че единствено на него се дължи успехът на движението, той успява да убеди да се качи на сцената и Джанроберто Казаледжо, вечно бягащ от светлината на прожекторите. Когато излизат официалните резултати от изборите, те надвишават дори и най-смелите надежди на привържениците и активистите на Движение „Пет звезди”. В Долната камара на парламента движението получава 25% и 109 депутатски места. В Сената взема 54 места. Това нарежда новата структура веднага след Демократическата партия и партията „Народът на свободата” на Берлускони. Традиционните леви и десни обаче се явяват в коалиции, което ги подрежда на първо и второ място. Ако се броят гласовете само на отделните партии, M5S е на второ място. Заради зашеметяващия успех на движението на Грило и Казаледжо нито левите, нито десните имат мнозинство, за да съставят правителство. Стига се до традиционните за Италия, а и не само, пазарлъци, в резултат на които в крайна сметка е съставено правителство начело със зам.-шефа на Демократическата партия Енрико Лета, заменен година по-късно от Матео Ренци. Междувременно 26-годишният Луиджи ди Майо от Движение „Пет звезди” става най-младият депутат, избиран някога за заместник-председател на парламента. Ди Майо, подобно на Грило, живее в интернет. Той обожава да гледа Формула 1, за кратко време става едно от най-разпознаваемите лица на движението, а Дарио Фо го нарича „невъобразим”. Много от депутатите на M5S приличат на Ди Майо – млади и без никакъв политически опит. Преди изборите Грило казва, че би искал да вкара в парламента работници, хора с кратковременни трудови договори, безработни, домакини, учители, шофьори, дребни предприемачи. След изборите се оказва, че сред парламентаристите от Движение „Пет звезди” 88% са хора с висше образование. Това е най-високият процент от всички парламентарни групи. Средната възраст на групата е 37 години. Много от тях са отлично запознати с вътрешната и външната политика, но, естествено, и има и такива, които нямат особени познания в тази сфера. Също толкова естествено е и вниманието на традиционните медии да бъде обърнато именно към представителите на втората група. С огромно удоволствие те откриват 31-годишната счетоводителка Джесика Ростелато, която идва на работа с бебето си, количката и мечето му. Журналистите са щастливи, понеже са разбрали, че Джесика не знае кой ръководи Европейската централна банка, а именно италианецът Марио Драги. Подобни случки само засилват традиционното недоверие на членовете на Движение „Пет звезди” към журналистите. Грило и Казаледжо и без това ги смятат за слуги на партиите от мейнстрийма. Освен това като грях на конвенционалните медии се сочи и това, че са игнорирали успеха на организираните от Грило V-дни, а и че продължават да обръщат малко внимание на движението. В защита на журналистите обаче трябва да бъде казано, че въпреки всичките им усилия те трудно успяват да вземат интервю от Грило, а да интервюират Казаледжо е практически невъзможно. Войната между журналистите и M5S става особено видна след успеха в Сицилия. Тогава от движението изпращат официални писма до всички медии, в които с ултимативен тон е заявено, че по отношение на Движение „Пет звезди” не бива да се използват думите „лидер”, „партия” и особено „грилини” (почитатели на Бепе Грило). Ако един политик, бил той стар или нов, не бива да прави нещо, то това със сигурност е да казва на журналистите какви думи да използват. Ето защо въпросните писма са посрещнати със смесица от неверие и подигравка. Независимо от това жадните за сензации медии не спират да преследват новите депутати от M5S за интервюта. Те са нови и затова са интересни. Колкото и да са различни един от друг, споделят, или поне дават вид, че споделят някакви общи принципи. Например францисканския аскетизъм. Първото им събиране в Рим, вече като избрани депутати, става в тризвезден хотел, а официалната вечеря е в ресторант, където има фиксирано меню с цена 18 евро на човек. Веднага след като заемат местата си в парламента, няколко депутати от движението решават да обядват в стола (и той като стола на нашия парламент е с ниски цени), но останалите просто не им позволяват. Италианските парламентаристи, както и много техни колеги в други страни, получават доста високи заплати плюс всевъзможни бонуси. Едно от обещанията, които Движение „Пет звезди” прави в предизборната кампания, е, че неговите депутати ще харчат тези пари изключително скромно и за всеки разход ще представят бележки. Неизползваните средства пък ще бъдат връщани в хазната. Два месеца след като новият парламент започва работа обаче, се оказва, че половината от депутатите на M5S не са върнали нищо. Налага се Бепе Грило да свика извънредно заседание, за да върне „заблудените овце” в правия път. Този инцидент изглежда комичен, но всъщност е показателен за два много важни въпроса. Първо, за отношението на създателите на Движение „Пет звезди” и техните депутати. Второ, за демокрацията вътре в движението. Както обича да казва самият Грило: „Нашите депутати могат, тук ще използвам евфемизъм, могат да правят каквото им скимне, без да носят отговорност пред никого”. Този въпрос е много важен за едно движение, което претендира, че оформя политиката си посредством мненията на всички членове в интернет и че депутатите са просто изразители на тази политика. Според теорията на Джанроберто Казаледжо интернет позволява на редовите членове не просто да решават каква да бъде политиката на M5S, но и да настояват за нейното изпълнение от страна на всички, избрани от името на движението. „Нашите представители във всички видове власти – обяснява Казаледжо – са подложени на ежедневен мониторинг в мрежата от своите избиратели. Ако те преценят, че действията на някой представител не отговорят на принципите на движението, могат да му поискат обяснение и ако е необходимо, дори да го изправят на позорния стълб.” Този принцип обаче явно не се отнася за лидера на M5S. Запитан какво ще стане, ако редовите членове на движението решат да си изберат друг ръководител, Грило отговаря пределно откровено: „Ще бъдат напълно свободни да си намерят друго движение”. В интерес на истината в Движение „Пет звезди” няма процедура по изключване. Но тъй като притежател на марката M5S е Грило, той има пълното право да забрани на „провинилите се” да използват този символ. Което си е равносилно на изключване. Присъствието на стабилна група на Движение „Пет звезди” в парламента изправя създателите му пред една много важна дилема: дали да се стремят към постигане на определени цели в настоящето, което означава съвместна работа, включително и коалиция с други партии, или да преследват неотклонно дългосрочната си цел – унищожаване на представителната демокрация и заменянето й с директна демокрация, базирана върху многопосочния диалог в мрежата. В крайна сметка всички въпроси от управлението на страната трябва да се решават с организирани в интернет референдуми. На резонния въпрос, че не всички граждани искат да се занимават с управлението на страната и да участват в допитвания, Джанроберто Казаледжо, идеологът на M5S, отговаря така: „В мрежата, както и в реалността, не е възможно да си компетентен по всяка тема. Тя обаче дава възможност на хората с познания от целия свят да се свързват помежду си и да формират обосновано мнение по който и да е въпрос”. Като част от концепцията, че депутатите на Движение „Пет звезди” са влезли в парламента не за да подобряват системата, а за да я разрушават, създателите му налагат и промяна в терминологията. Например депутатите биват наричани „граждани”. „Като по времето на Френската революция – обяснява Казаледжо, – което съвсем не е просто съвпадение. Що се отнася до Бепе Грило, той ще играе ролята на Робеспиер.” Грило бърза да уточни, че не мечтае за връщане на гилотината. Говори за мирния характер на движението и подчертава, че то играе една много важна роля, която, ако го нямаше, би се паднала на крайнодесни групировки от рода на гръцката „Златна зора”. Два са основните начини, по които трябва да стане смяната на системата – премахване на държавната субсидия за партиите, както и отказ от всякакво сътрудничество с тях в парламента, за да не са в състояние да управляват Италия. „Прекрасно съзнаваме, че сме срещу мейнстрийма във всички области. Това е, защото сме различни. Искаме водата да бъде обществена собственост, образованието да е обществено, здравеопазването също. Държавата трябва да премахне концесиите и най-накрая да стане демократична. За това са необходими нови правила, които да предпоставят основната роля на гражданите, а не на големите икономически групи и на банките”, обяснява Бепе Грило. Според Джанроберто Казаледжо основните промени, които носи Движение „Пет звезди”, са свързани с прозрачността, информацията, връзката с гражданите. Той дава за пример работата на избраните от M5S представители в местната власт. Всички решения, за които гласуват представителите на движението, най-напред се обсъждат със симпатизантите в мрежата и така те могат да изразят мнението си. Същото се отнася и до парламента. Всеки законопроект трябва да се обсъжда в интернет със симпатизантите и едва след като е ясно мнението им, депутатите на движението гласуват „за” или „против”. Вероятно това е начин, с който да се върне респектът на гражданите към законите. „Струва ми се, че всички основни проблеми, за които говорим днес, т.е. законите, които не се прилагат, работници, които умират на работните си места, трудът като изнудване, превръщането на хората в роби, в крайна сметка опират до парите. Именно парите имат абсолютно надмощие във всяка една сфера на нашия живот. А натрупването на все по-големи и по-големи печалби е несъвместимо с демокрацията. Тези, които притежават най-много, са в състояние да влияят на политическите процеси така, че техните интереси да са винаги защитени за сметка на интересите на останалите. Докато парите са концентрирани в ръцете на един изключително малоброен елит, демокрацията остава едно риторично упражнение, карикатура на самата себе си”, пояснява Казаледжо. Именно с критичното отношение към постоянното натрупване е свързан и фактът, че създателите на Движение „Пет звезди” избират деня на свети Франциск, за да обявят раждането на своята структура. Един от най-известните светци в историята е роден през 1182 г. в Асизи в заможно семейство. В един момент се отказва от типичния за младите хора купонджийски живот и се посвещава на Бога. Интересното при него е, че не просто се отказва от всички земни блага. Неговата аскеза не е пасивна, изразяваща се в оттеглянето от грешния свят. Тъкмо обратното, свети Франциск е убеден, че трябва не да се самозатваря в уединение, а, напротив, да проповядва активно истините, до които е стигнал. Числото на неговите последователи, тоест на хората, които вярват, че бедността е най-прекият път към спасението, постоянно се увеличава. Така се стига и до основаване на Ордена на францисканците през 1209 г. В книгата „Щурецът пее винаги на залез слънце” Дарио Фо разказва, че свети Франциск винаги учи събратята си да не приемат милостиня, а да призовават даващите я да я предоставят на бедните, които действително имат нужда от нея. Свети Франциск казва: „Не на мен или на някого от нас, недостойните, трябва да давате храна, дрехи и пари. Вместо това намерете някой беден, на когото да предложите вашата помощ”. Знаменита е срещата на светеца с тогавашния папа Инокентий Трети. Те двамата символизират двете лица на Християнската църква. Папата олицетворява властта и могъществото, а свети Франциск – смирението, любовта и отказа от всички земни блага. Светецът иска да му бъде позволено да проповядва Словото Божие не на латински, както е било задължително тогава, а на простонароден италиански. Папата решава да се пошегува, неособено изискано, и отговаря: „Става. Обаче първо иди в свинарника тук, наблизо, и си поговори на простонародния език със свинете, пробвай да ги покръстиш”. За изненада на всички присъстващи светецът наистина отива, а когато се връща, казва: „Беше прекрасно. Прегръщах ги и ги целувах, а и те правиха същото с мен”. След този разказ свети Франциск прегръща папата. Да не забравяме, че в този момент той е покрит с всичко, което може да бъде открито в една свинска кочина. Според разказа на Дарио Фо първоначално Инокентий Трети се вбесява и иска да хвърли светеца в затвора. Кардинал Джовани Колона обаче го предупреждава: „Внимавай! Това не е кой да е. Той е син и баща на всички онези, които го чакат отвън. Горко на този, заради когото падне дори и един косъм от главата му”. В крайна сметка папата удовлетворява молбата на свети Франциск. Следващите важни избори, на които Движение „Пет звезди”, избрало за свой патрон този светец, се явява, са европейските през 2014 г. Този път движението на Грило и Казаледжо печели 21,15 процента, 17 места в Европарламента и твърдо второ място веднага след управляващата Демократическа партия. Месец преди изборите обаче идва и една много тежка новина. Лекарите откриват тумор в мозъка на Джанроберто Казаледжо. Прогнозата след направената операция е, че на гуруто на Движение „Пет звезди” му остават само няколко месеца живот. В действителност Казаледжо живее още две години. Последната му публична поява е през март 2016 г. Заедно с Дарио Фо присъства на възпоменателна церемония за Франка Раме, починалата съпруга на Нобеловия лауреат. На 12 април идва новината, че Джанроберто Казаледжо е починал от инсулт. „Вероятно едва от сега нататък ще започнем да разбираме важността, далновидността и визията на Джанроберто”, пише в Twitter Бепе Грило. Последните седмици от живота си Казаледжо посвещава, доколкото му позволява здравето, на предизборната кампания на M5S за кметското място в столицата. Той често обича да повтаря: „Нашата победа в Рим ще бъде само началото, а следващата ни спирка е Министерският съвет”. Изборите се провеждат два месеца след смъртта на Казаледжо. Печели ги 37-годишната нова звезда на Движение „Пет звезди” Вирджиния Раджи. Тя става и първата жена кмет на Вечния град. Още една кандидатка на Движение „Пет звезди”, 32-годишната Киара Апендино, печели кметското място в Торино. Федерико Пицароти, първият човек, спечелил кметски избори за движението, тези в Парма през 2012 г., казва по повод смъртта на Джанроберто Казаледжо: „Напусна ни един мечтател. Той превърна мечтата си в политически проект, от който страната ни имаше и продължава да има абсолютна необходимост. Не мога да скрия също така, че между нас често избухваха ожесточени спорове. Да не го кажа не би било справедливо към този голям човек”. По странна ирония на съдбата само месец след като пише това, Пицароти губи доверието на Бепе Грило и на практика е отстранен от Движение „Пет звезди”. Причината е, че не е съобщил, че срещу него се води разследване за корупция, макар да е знаел за това от месеци. Грило научава за въпросното разследване от медиите. Смъртта на Джанроберто Казаледжо поставя може би най-важния въпрос: кой ще наследи неговата роля в Движение „Пет звезди”. Да, Бепе Грило е лицето, получилият плът и кръв образ на движението, но ролята на гуруто, на вдъхновителя е не по-малко важна. Веднага след смъртта на Джанроберто става ясно и кой ще бъде наследникът му. Всъщност това не е особена изненада за членовете и привържениците на M5S. В ролята на починалия Джанроберто влиза неговият първороден син Давиде. Факт е, че той се подготвя за тази си позиция още докато баща му е жив. През 2016 г. Давиде е 38-годишен и отдавна се занимава както със семейния бизнес, фирмата Casaleggio Associati, така и с делата на движението. Той създава блога на групата в Европарламента, той организира пътуването до Брюксел и преговорите с Найджъл Фараж, той пише мейлите и становищата срещу нарочените за отстраняване от движението недоволни. В едно отношение Давиде е пълно копие на баща си. И двамата ненавиждат публичността. Синът на Джанроберто е също толкова неоткриваем, колкото и баща му. Дори най-дългогодишните членове на Движение „Пет звезди” почти никога не са го виждали. Ръководи цялата логистика на движението, без да се появява никъде. Давиде е роден през 1976 г. и от малък е много добър в играта на шах. Дипломира се в престижния частен университет „Бокони” в Милано. Тук е една от разликите с баща му, който не завършва висшето си образование по физика. Специалността на Давиде е онлайн бизнесът. През 2012 г. излиза книгата му „Ти си мрежата. Еволюцията на бизнеса, маркетинга и политиката посредством социалните мрежи”. Заедно с приятелката си, 33-годишната Паола Джаноти, живеят в градчето Ивреа, провинция Торино. Живеят в истински замък, който е наследство на Паола. Двамата обичат да спортуват. Фенове са на алпинизма и подводното гмуркане. Освен това той се занимава редовно с триатлон, а тя с тай-бокс и колоездене. В края на 2016 г. Движение „Пет звезди” е изправено пред още едно важно изпитание. На 4 декември премиерът Матео Ренци е насрочил референдум, на който да бъдат одобрени или отхвърлени неговите предложения за конституционни промени. Този референдум обаче се разглежда и като тест за това с каква подкрепа се ползват управляващите от Демократическата партия. Бепе Грило е сред най-активните противници на предлаганите конституционни промени. Резултатите от гласуването показват, че така мислят и повече италианци. Близо 60% от гласувалите отхвърлят поправките. В резултат на поражението Матео Ренци подава оставка. Два месеца преди провеждането на референдума от този свят си отива един от най-популярните привърженици на Движение „Пет звезди”, 90-годишният Дарио Фо. Известният с левите си убеждения драматург и режисьор винаги е твърдял, че хората гласуват за създадената от Грило и Казаледжо формация, защото тя им осигурява пространство, където може да бъде намерена информация, пренебрегвана от останалите. „Вие информирате за действия и факти, които са неизвестни, и в това е изненадата. Произвеждате съдържание за разлика от другите партии. Вие показвате, че може да има политически ръководители, които получават наполовина от това, което вземат останалите, и въпреки това успявате да промените политиката. Показахте, че премахването на пожизнените привилегии и плащането под масата, толкова характерни за политическия живот, могат да бъдат променени”, казва Дарио Фо. Последните социологически проучвания, проведени през месец март тази година, показват, че доверието към Движение „Пет звезди” продължава да расте. В момента движението е първа политическа сила с 32,3%. Управляващата Демократическа партия е втора с 26,8%. Подобен резултат е съвсем логичен. Още от своето създаване Движение „Пет звезди” започна да заема мястото, където преди се разполагаше автентичната левица. Освен всичко друго все повече хора започнаха да разпознават в движението тази сила, която е в състояние да постави и, най-важното, да реши въпросите, свързани със социалната и политическата справедливост. Огромна роля в изобличаването на политическите недъзи играят иронията и игровото начало, които са запазената марка на Бепе Грило. Отново Дарио Фо описва най-добре този процес: „Бепе произлиза от една дълга традиция на театралното действие, в която политиката и нейните представители постоянно биват вземани на подбив. Очевидно е, че и двамата вярваме в театъра като форма на гражданско участие. Вероятно Движение „Пет звезди” произлиза именно от този тип театър, който има дълга история. Навремето Църквата е искала тотално да забрани театъра, който й причинявал много главоболия. Има едно писмо на кардинал Карло Боромео (един от най-видните дейци на Контрареформацията през XVI в., б.а.), който обяснява, че литературата, т.е. поетите и писателите, изобщо не са опасни. Истински опасни са актьорите, защото знаят как да говорят на хората, да стигнат до тяхното равнище, да говорят техния език и преди всичко спектаклите им са много забавни. Опасни са, защото учат зрителите на неподчинение. Поставят под въпрос ценностите на Църквата, учат хората да не уважават клира. Карло Боромео прави всичко, което е по силите му, за да накара властите в най-различни места да изгонят театралните трупи. Винаги новите неща са били гледани с огромно подозрение от тези, които са на власт”.