Интервю на Калина Андролова с Александр Владимирович РУЦКОЙ, руски държавен и политически деeц, генерал-майор от авиацията, първи и последен вицепрезидент на Руската федерация (1991-1993 г.), губернатор на Курска област (1996-2000 г.). Името му е изсечено на „Стената на славата”, намираща се на Червения площад в Курск. Александр Руцкой е един от организаторите на отбраната на руския парламент по време на т.нар. Августовски пуч. Руцкой подлага на унищожителна критика действията на Егор Гайдар, идеолог на икономическите реформи в Русия в началото на 90-те, като го обвинява, че работи срещу руските интереси. Военният пилот се обявява и против Беловежкото споразумение, което на практика слага край на съществуването на СССР
Александр Владимирович, сега, като се погледне назад към миналото, как мислите, имаше ли възможност да се смени икономическият модел на СССР, но да се запази федеративната схема между различните републики?
В политиката, още повече пък в държавното устройство, нищо не протича само по себе си, а винаги и навсякъде се преследва една цел: господството на една страна над друга, господството на една страна над десетки други или пък над целия свят чрез еднополярност. Защото само еднополярността, обезпечена с военна мощ, дава възможност да диктуваш на всички какво да бъде държавното им устройство, политическият и икономическият модел, като конструираш ситуацията преди всичко в твой интерес. Под валяка на еднополярността попаднаха Съветският съюз, страните от Източна Европа, Югославия, по-нататък Ирак, Либия, Сирия. При всичко това се преследваше и се преследва една цел: да се съхрани и укрепи световното господство на една страна – САЩ. Кой от народите от гореизброените държави започна да живее по-добре? Резултатите от политическата трансформация бяха милиони загинали, милиони бежанци, икономическа разруха, политическа и социална нестабилност. Съветският съюз се разпадна не заради икономическия модел, който беше планова икономика, а заради елементарното предателство в полза на политическата популярност на Горбачов и неговите сподвижници.
През 1985 г. Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС. И вместо да въведе елементарен ред в кадровата, икономическата и социалната политика, вместо да укрепи отбраната на страната, да реформира и укрепи отношенията със страните от Източна Европа, той се впусна в демагогия, наричайки бездарните си действия „перестройка” и „гласност”. И резултатът от тези действия не закъсня. Външният дълг на СССР се увеличи пет пъти, страната потъна в икономическа и социална криза, започнаха междуетнически конфликти, които достигнаха до етнически кланета, разрасна се кореновата система на сепаратизма. Така в републиките, влизащи в Съветския съюз, се зародиха идеи за излизане от състава на СССР. Това, което се случваше тогава в страната ни, се поддържаше от политическите ръководства на САЩ, Англия и другите страни от Западна Европа. Политическата популярност на Горбачов изключително нарасна на запад. Именно на фона на набиращото темп разпадане на СССР Михаил Горбачов стана лауреат на Нобелова награда.
Вместо подготовка за нов съюзен договор и укрепване на държавната власт и държавното устройство Горбачов и неговите сподвижници – Яковлев, член на Политбюро на ЦК на КПСС, и Шеварднадзе, министър на външните работи на СССР, разрушават вертикалната държавна власт. Те отменят Шеста статия от Конституцията за ръководната роля на КПСС, с което секретарите на КПСС, ръководещи съюзните републики, стават никои. На конгреса Горбачов избира себе си за президент на Съветския съюз, а по аналогия секретарите правят същото в съветските републики и стават президенти. Разрушава се опората на влияние на СССР в Европа. Премахва се отбранителният Варшавски договор, извеждат се съветските войски от Германия, Полша, Чехословакия и Унгария. Прекратява се функционирането на СИВ (Съветът за икономическа взаимопомощ). Отваря се вратата за движението на НАТО към границите на Съветския съюз. Под автогенно рязане мина настъпателното въоръжение на Съветската армия: танкове, артилерия, самолети, тактически и стратегически ракети.
Кое наложи разпадането на Съветския съюз и образуването на много самостоятелни малки републики, част от които виждаме, че са объркани и безпомощни в политиката днес? Същият сценарий отвън беше приложен и за Югославия, която беше доминантен фактор на Балканите...
Конституцията на СССР предвижда излизане на републиките от състава на СССР, но няма юридическа основа, която да определя начина, по който да се случи това. Горбачов я създава. През 1989 г. пленум на ЦК на КПСС приема постановление за „Нова национална политика”, с което на републиките, влизащи в състава на СССР, се дава статут на суверенни независими социалистически държави. С това постановление се залага и мината за разпада на Съветския съюз. На Конгреса на народните депутати на СССР под ръководството на Горбачов се приемат закони, свързани с реда на излизането от състава на СССР, както и ред други закони, подпомагащи разпадането на съветската държава. И чак след това на фона на разразяващата се политическа и икономическа криза се разработва новият съюзен договор. Следва бягство на Горбачов в Крим в навечерието на подписването на новия договор. Следва и ГКЧП. (ГКЧП е самопровъзгласил се орган на властта в СССР от 18 до 21 август 1991 г., организиран за съхраняване на СССР и срещу реформите на Горбачов. Основната му цел е да не допусне разпад на СССР на множество суверенни държави. Действията на ГКЧП довеждат до т.нар. Августовски пуч, бел.ред.) Трима дейци – президентът на Русия Елцин, президентът на Украйна Кравчук, председателят на Върховния съвет на Белорусия Шушкевич, без да имат никакви държавни пълномощия и игнорирайки резултатите от всесъюзния референдум за съхраняване на СССР, извършват предателство. Това е престъпление в Беловежката гора, на 8 декември 1991 г., когато подписват договора за разпадането на СССР и за създаването на СНГ, който по-късно също се разпадна. След подписването на договора първият човек, на когото Елцин съобщава новината, че СССР вече не съществува, е президентът на САЩ Джордж Буш-старши. От това може да се направи извод кой е дирижирал и Горбачов, и Елцин, и разпадането на СССР. Ето така прекрати съществуването си една велика страна, отначало Руска империя, а след това Съветски съюз, страна, която никой не е могъл да завоюва. Светът стана еднополярен. След това, както казах по-горе, последваха Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, разгул на тероризма и милиони бежанци потопиха Европа. За САЩ обаче всичко това се оказа малка нестабилност и те организираха държавен преврат в Украйна, за да упражняват политически диктат. Също така стимулираха възраждане на фашизма и героизация на фашистките престъпници в Украйна, които разстрелваха собствения си народ, поляците, евреите...
Мислите ли, че всичко това се с случило от само себе си. Не. Това е управляван процес, както и създаването на Евросъюза, който се управлява от Брюксел, от една страна – Германия. Какво са получили от Евросъюза България, Гърция, Румъния, прибалтийските републики? Преди всичко унищожаване на промишлеността, селското стопанство и изобщо на цялата икономика. И кой ръководеше тези бедни страни? Основно марионетки, съгласувани с Вашингтон и Брюксел. Днес народите в края на краищата разбраха, че могат да поправят ситуацията по един-единствен начин – като изберат лидер – патриот за своята страна, който има самостоятелно мислене и може да поведе след себе си народа за възстановяване на независимостта и за икономически разцвет.
Концепцията на Русия за евразийско партньорство основно цели консолидиране на постсъветското пространство. Смятате ли, че именно този ход провокира истеричното отношение на САЩ към Русия през последните десет години, демонизирането й и обявяването й отново за враг номер 1, както беше по време на Студената война?
На нас ни е нужно не постсъветското пространство, а славянският свят, към който да се присъединят и азиатските народи. От това най-много се страхуват САЩ, Англия и страните – лидери в Евросъюза. Затова и Студената война никога не е прекъсвала. Тя продължава от векове и представлява война за световно господство. Именно от тези позиции Барак Обама обяви изключителността на американската нация. Всички останали народи по тяхно мнение са генетичен боклук. Ние преминахме през това през 30-те и 40- те години на XX век, нима на света му е нужно още едно повторение? Аз мисля, че това е достатъчно.
Вярно ли е, че дисертацията Ви е свързана с военна психология? Бихте ли обяснили с какво Русия е заплаха за националната сигурност на САЩ, както американски сенатори често подчертават, а също и с какво е опасна за Европа?
Аз съм доктор на икономическите науки и професор, моите дисертации са в икономическата област, а с военна психология съм се занимавал като с хоби. Колкото до това, че Русия застрашава САЩ или Европа, това наистина е болно въображение. Русия многократно е спасявала света и хората от поробване, включително и България. Кой унищожи фашистката чума през XX век? Русия. Кой сега реално се бори срещу чумата на XXI век – тероризма? Русия. Според политиците в САЩ и Европа могъществото на Русия и нейният разцвет са недопустими, както е недопустим и биполярният свят, който би преустановил локалните войни в борбата за икономически и политически диктат на земята.
Вие сте били вицепрезидент на Русия по времето на Борис Елцин. Защо Западът много харесваше Русия на Елцин, а днес се обявява срещу Русия на Путин? Явно, че Русия със свален суверенитет и пиян президент е много удобна за западните сили...
Вашият въпрос е продължение на предния. След разпадането на СССР САЩ и Европа се захванаха сериозно с Русия. Но не успяха окончателно да унищожат нашата страна. За всичките години на своето управление през 1999 г. Елцин прие единственото свое правилно решение – подаде оставка и на свое място предложи един достоен човек. Възможността да се разруши и самата Русия също беше подготвена от Горбачов. За това вече говорих преди малко. Откритият парад на суверенитетите на автономните републики в Русия, една след друга обявяващи себе си за независими държави, започна през 1991 г. и завърши през 2000 година. Този парад беше преустановен от Владимир Путин. Той не позволи и Русия да се разпадне, така както това се случи със СССР. Защо на Европа и САЩ им харесваше тази Русия с разрушена до основи промишленост и селско стопанство, с небоеспособна армия, една страна, в която под лозунга за приватизацията мошеници на различни нива завличаха промишления, енергийния, суровинния, военния и икономическия потенциал на държавата? Защо силните в света равнодушно и без осъждане наблюдаваха как Елцин разстреля парламента? Отговорът е много прост. Русия уверено вървеше по пътя на самоунищожението, превръщаше се в суровинен придатък и нейното териториално величие заприличваше на безредна купчина от територии.
Днес Русия е друга. Страната ни излезе от задънената улица, изправи се на крака и е способна да защити не само себе си, но и да окаже помощ на други. Еднополярността се руши. Светът, който беше доведен до границата на трета световна война, се спря и се устреми към стабилност. Именно с тези цели Владимир Путин формира Евразийския съюз, при това, преследвайки една-единствена линия – да не допусне развитие на световна геополитическа катастрофа. Ще се харесат ли тези действия на САЩ, Англия и ЕС, които похарчиха трилиони долари, за да разрушат СССР и Русия? Разбира се, че не. И след като не се получи разрушаването, нека поне да се откъсне нещо – санкции, държавен преврат, възраждане на нацизма в близки страни до Русия като братска Украйна, въоръжаване на балтийските републики, провокационни учения на НАТО, масирано въздействие чрез медиите на населението в Европа по отношение на Русия и руснаците, етикетирайки ги като врагове на европейската цивилизация.
Тъй като имате изключителен опит от Афганистан, където сте участвали в бойни действия като пилот, как ще коментирате стратегията на САЩ да инструментализират исляма и да го превръщат в технология за водене на войни? „Ислямска държава” и въобще т.нар. ислямски екстремизъм не са ли просто едно продължение на подхода с муджахидините в Афганистан?
Тероризмът на тази земя – Ал Кайда, Талибан, Хизбула, Въоръжената ислямска група GIA, Хамас, Ал Джихад и десетки други – са творение на една-единствена държава, САЩ, по-точно казано, на предишните й президенти Рейгън, Буш-старши и Буш-младши, Клинтън и Обама. Защото нестабилността, малките страни, лишени от държавност, междунационалните конфликти, развитието и поддръжката на уахабизма, враждата между шиити и сунити в исляма – всичко това създава условия за достъп на безценица до енергийни ресурси като нефта. Локалните войни и насилието, това е един кървав бизнес с невинни хора, който се извършва под лозунга за внедряване на демокрация. Всички знаем, че демокрация е гръцка дума и означава народовластие. Власт на народа – мнозинство. За каква власт на народа може да става дума, когато в центъра на Европа бомбардираха Югославия, когато заляха с кръв Либия, Ирак, Сирия? Каква демокрация, каква власт на мнозинството насаждат на един смазан и унижен народ? Уверен съм, че 45-ият президент на САЩ Доналд Тръмп ще прекрати това безразсъдство на предишните администрации. Един политик на високо ниво, президент на велика държава може да разбере какво се случва в света само ако е създал сам себе си, тоест, ако се е занимавал не с бърборене, а с реални практически дела.
За нашите читатели ще бъде много интересно да научат, че по време на бойните действия в Афганистан самолетът Ви е свален и попадате в плен. Какво всъщност се случи?
През 1985, 1986 и 1988 г. воювах в Афганистан и бях на следните длъжности: командир на отделен щурмови авиационен полк, а след това бях заместник на командващия и лично съм изпълнил 565 бойни полета. През 1988 г., изпълнявайки бойна задача в нощни условия за унищожаване на складове с боеприпаси и въоръжение в приграничен район с Пакистан, бях свален от изтребители на Пакистанските военновъздушни сили. Цяла седмица се криех от преследвачи на територията на Пакистан. Но в една от схватките с преследващите бях ранен и попаднах в плен. Считаха ме за изчезнал без вест, но след това бях открит. Размяната се случи в Посолството на СССР в Пакистан, размениха ме за полковник от ЦРУ.
Настъпи ли краят на хегемонията на САЩ? Има ли нужда империята от почивка?
Преди всичко искам да напомня какво е това хегемония. Това е предводителство, управление, ръководство, върховенство, господство на един над всички останали. Има много исторически примери как са приключвали държави хегемони. И наистина, като че ли вече идва и редът на САЩ. Само погледнете какво се случва в Америка в момента! Нима мислите, че това противопоставяне се случва от само себе си и хората сами се организират?! Не. И още веднъж – не! Разгоря се борба между политическите и финансовите кланове на САЩ. До какво ще доведе тя, ще видим скоро. Аз лично се отнасям с дълбоко уважение към американския народ и съм много радостен, че американците избраха президент, който не е поредният демагог, а изглежда като практичен и последователен човек, патриот. Доналд Тръмп. Надявам се, че САЩ ще променят политическия формат на своите действия и ще се превърнат в страна, която ще укрепва мира на земята.
Считате ли, че новият американски президент Доналд Тръмп ще успее да се справи със съпротивата вътре в Републиканската партия и да предприеме по-разумна политика за САЩ? Според Вас възможно ли е отношенията между Русия и САЩ да се стоплят наистина, или има непреодолими пречки за това, например фактът, че Руската федерация единствена в света поставя хегемониалния статут на САЩ под въпрос?
Всичко, което президентът Тръмп подчертаваше в своите предизборни речи, считам за правилно, включително и това за Русия и другите страни. Съвсем друг е въпросът, ще му разрешат ли да реализира своите обещания и идеи. Ако съдя по това, което в момента се случва в САЩ, прави се всичко, за да му се противодейства. Предлагам на Тръмп да прочете забележителния труд на Николо Макиавели „Владетелят”. Моето мнение е, че ако Тръмп не се разбере по законен ред с всички, които се опитваха да го дискредитират, които манипулираха резултатите от гласуването, които организираха и организират масовите шествия, митинги и погроми, то те просто няма да му разрешат да работи – което е по-добрият случай, а по-лошият е, че могат да го унищожат физически. Бог да пази това да не се случи! Но подлостта, особено целенасочената подлост, употребена за лични користни цели, не бива да се прощава! Той сам трябва да определи как да постъпи, както му подсказват съвестта и интересите на народа, който го е избрал.
Роден сте в Украйна. Как възприемате сегашната власт в Украйна, която, първо, е марионетна и поставена с преврат от външен фактор и, второ, гради идентичността на Украйна единствено на базата на краен национализъм и русофобия?
Роден съм в Русия, но моите родители получават свидетелството за моето раждане в Украйна, където по онова време служи моят баща. Баща ми беше кадрови офицер, към онзи момент на служба в Украйна. Но днешната Украйна с толкова открит нагъл сепаратизъм, с разгула на откровения фашизъм – тя също е проект на предишната американска администрация. Този проект имаше за цел да не допусне съюз с Русия. Можем ли да наречем власт едни подмазвачи на Америка, които разстрелват от танковете с артилерийски оръдия своите съграждани в Донбас (Донецк и Луганск)? Тази украинска власт, която унищожи икономиката на страната и потопи населението в нищета при това, обогатявайки сама себе си приказно? Категорично не! За тази „власт” има едно-единствено название – временен окупационен режим.
Как мислите, Александр Владимирович, победи ли Русия в битката за Украйна? Беше ли стратегически много важна съпротивата на Русия срещу арогантната западна намеса в Украйна? Това ли беше повратната точка, която накара Русия да преосмисли досегашната си политика на всевъзможни компромиси със САЩ?
Русия никаква битка за Украйна не е водила, не води и няма да води. Русия не се намеси и няма намерение да се намесва във вътрешните работи на Украйна. Временният окупационен режим, той затова е и временен, скоро ще приключи своето съществуване. Предполагам, че към лятото украинският народ ще изгони негодяите, пропагандиращи фашизъм и сепаратизъм, които върнаха икономическото развитие на Украйна с 40 години назад. Европа също ще се опомни и ще постави на скамейката на Европейския трибунал тези убийци и крадци, които в Украйна наричат себе си „власт”. Ако престъплението не се накаже, то има свойството да се повтаря. Това не бива да се допуска, ако искаме мир и благополучие.