Tази година Коледа в Румъния подрани. Северните ни съседи показаха, че вярват в чудеса. И им се яви белобрадият старец под формата на етническия германец Клаус Йоханис (наричат Клаус Йоханис Санта Клаус заради името и заради една негова снимка с американския посланик, на която е преобразен като Дядо Коледа – бел.авт.). Още преди да попадне в голямата политика, кметът на трансилванския град Сибиу се превърна в легенда. Заведенията пуснаха пици с неговото име. Премиерът Виктор Понта нае политически логопеди, за да се научи как да произнася „сашки салам” (саши – етнически германци). Радиостанциите завъртяха вечното парче на Франк Синатра Santa Claus is coming to town. А северните ни съседи започнаха да си разказват вицове за него. „Откакто Клаус Йоханис стана президент, всичко в Румъния започна да се движи, дори земните пластове.” Почти месец след балотажа на президентските избори шегата продължава да звучи актуално. Не толкова заради труса от 5,7 по Рихтер, който люшна хората отвъд Дунава на 22 ноември и беше усетен в цяла Североизточна България. А заради вятъра на промяната, заради ефекта „Йоханис”.

На 16 ноември, екипирани с четки за зъби, дъждобрани и термоси с чай, северните ни съседи се наредиха на опашката на демокрацията. Направиха го и сънародниците им зад граница. Не ги разколебаха нито веригите и огражденията пред консулствата, нито миниатюрният брой секции, нито начумерените погледи на полицаите, нито сълзотворният газ, нито студът или избледнялото мастило в тъмната стаичка. Преглътнаха, но за последен път. След това изкрещяха: „Долу Понта!”. Ехото отекна в урните – 89,73% за Йоханис в чужбина и 54,50% в Румъния. „Усещането беше, все едно сме вкарали гол на световното по футбол”, споделят гласоподаватели, чакали часове наред в Лондон. За тихата сила на масите, която се превръща в делириум, са изписани тонове книги. Едно писмо стига.

„Скъпи дядо, пише ти твоята внучка. Аз съм далеч. Отдавна не съм те виждала и ми стана мъчно. Скоро ще навърша 23. А съм сама, без семейство, в чужда страна, която не ми предлага нищо. Няма я топлината на домашния уют. С надеждата за промяна отидох да гласувам. Със счупен крак се наредих на опашка и чаках повече от четири часа. Чаках, за да упражня правото си на вот. И знаеш ли какво, дядо?! Не успях. Затвориха ми вратата под носа. Корупцията, лъжите и комунизмът ми тряснаха вратата под носа. Знаеш ли как се почувствах? Както, когато паднах от колелото и си счупих крака. Но се заинатих и се изправих. Изправих се срещу тези, които ми откраднаха бъдещето и шанса за промяна.”

За избирателите личните качества и политическите програми на Понта и Йоханис се оказаха по-важни дори от етническия им произход и клюките за имотното им състояние и личния им живот. Колко държави на Стария континент могат да се похвалят със същото? Кога България е имала за президент етнически турчин? Имала ли е Италия премиер от населения с германци Южен Тирол? Ръководена ли е била Великобритания от някой с афрокарибски произход? В регион, чиято история е пълна с политически напрежения по етнически линии, резултатите от изборите предложиха надежда за бъдещето на толерантност. Нека да си спомним, че именно немец, крал Карол I, създаде модерна Румъния – той беше този, който въведе либералната конституция. Крал Фердинанд I, крал на Румъния, също е немец. А сега етническият германец Клаус Йоханис. На 17 ноември северната ни съседка се събуди с Guten morgen, Romania! Съкрушен, Понта призна: „Народът винаги е прав”. Същият този Понта, който месеци наред подражаваше на героя на Кевин Спейси от популярния американски телевизионен сериал „Къща от карти”. Франк Ъндърууд, политикът, готов да убие, за да стане президент. Същият този Понта, който раздаде уж анонимно пликовете с масло, захар и брашно в окръг Бистрица-Нъсъуд. Същият този Понта, който организира транспорт с таксита до изборните секции в Гюргево. Същият този Понта, който отказа да промени по спешност чл. 44 от Закон 370/2004 и да удължи изборния ден в чужбина. „През 2012 година управляващият Социаллиберален съюз намери вратичка в закона, за да даде повече време за гласуване на референдума за импийчмънт на президента Траян Бъсеску! Сега обаче не го направи. Понта си изми ръцете с Венецианската комисия към Съвета на Европа, според която подобни промени се правят най-малко шест месеца преди изборите. Само че препоръките на въпросната комисия имат консултативен, не задължителен характер. И това, което се случи в чужбина, е спешна ситуация, която, ако искаше, правителството щеше да разреши”, обясни говорителят на Централната избирателна комисия Мариан Мухулет. Проблемът с гласуването на румънските емигранти доведе до оставката на министъра на външните работи Титус Корлъцян след първия тур на президентските избори. Струваше оставката и на новия министър Теодор Мелешкану само осем дни след назначаването му. Председателят на Комисията по европейски въпроси в Бундестага Гюнтер Крихбаум поиска Брюксел да проведе разследване във връзка с вота на румънците зад граница. Главният прокурор Тибериу Ницу обяви, че започва наказателно дело заради скандалите и нарушенията по време на гласуването в чужбина. Но вместо да си посипе главата с пепел и да се оттегли в някое пусто село в Карпатите да размишлява как може да подобри имиджа си, седмица след балотажа Понта замина за Дубай. И то без съпругата си Дачиана. Уви, няма беля, в която един политик не би се вкарал и която един журналист не би раздухал. Папараци щракнаха премиера в най-скъпия клуб Cavalli в компанията на магната Себастиан Гица и неизвестна брюнетка. Ден по-късно го хванаха да разпуска в не по-малко лъскавия One в Абу Даби. Медиите публикуваха касова бележка и изчислиха, че за една вечер Понта е похарчил 2690 евро. „Остани си в Дубай, Понта”, написаха някои вестници. Това беше капката, която преля, в морето на нетърпението на румънците, и те отново излязоха на улицата с искане за незабавна оставка на премиера и правителството. В официална декларация жителите на Тимишоара обявиха Виктор Понта за персона нонграта. Анализатори написаха: „Искаме да знаем какво ще каже на съпартийците си, които го защитаваха. Сигурно ще измърмори нещо от сорта: „Влакът се удари, а аз съм си загубил компаса”.

„Да се забиеш в най-скъпия клуб в Обединените арабски емирства, след като си убеждавал бедното население, че има ниски доходи? Да липсваш от държавата, когато по спешност трябва да се решават един куп важни въпроси, включително бюджета за 2015 година? Компании, фирми, дружества, граждани не могат да си направят разчетите за догодина, защото не знаят какви данъци ги очакват”, възнегодува и досегашният президент Траян Бъсеску. „Парламентът трябва да гласува вот на доверие на правителството”, предложи бившият премиер Адриан Нъстасе, който доскоро беше зад решетките и е ментор на Понта. Почетният председател на социалдемократите Йон Илиеску поиска провеждане на извънреден конгрес на партията до края на декември. Той не изключи възможността за провеждане на предсрочни парламентарни избори. „Понта трябва да поеме отговорност не само като провалил се кандидат за държавното кресло, а като глава на партията и на правителството. Въпросът е дали опозицията е готова да управлява?”, попита Илиеску. Коментарът, който последва от новоизбрания президент Клаус Йоханис, прозвуча като „да”. „Има нужда от промени в кабинета. Настоящото правителство не е ефикасно! Най-късно след парламентарните избори през 2016 година ще има моя партия в управлението. През 2015-а ще настъпи промяна на политическата сцена в Румъния, промяна на силите в парламента. Възможно е да има и друго мнозинство”, каза Йоханис в ефира на румънския телевизионен канал Pro TV. „Именно затова му гласуваха доверие хората. Но социалдемократите контролират правителството и местните структури. Парламентарните избори през 2016 година ще бъдат решаващи за това така наречените местни барони да бъдат премахнати, а парламентът – реформиран. Новият президент ще трябва да извърви труден път. Той не е имунизиран от враждебното парламентарно мнозинство, с което се сблъскваше и предшественикът му”, разсъждава политическият анализатор Мирча Мариан. Йоханис е наясно. И смело цитира мисълта на Айнщайн, че 99% от успеха са труд и пот. Вместо да се опие от категоричната си победа, той запретна ръкави и започна да действа. Парламентът се съобрази с неговото искане и отхвърли с 293 гласа „за” противоречивия проектозакон за амнистия, който щеше да осигури чадър на корумпирани политици. „Значи можело”, написа доволно Йоханис във Facebook. Доволно потри ръце и отиващият си президент Траян Бъсеску. „Депутатите най-после разбраха, че не са господари на правото!”, коментира той. Вероятно това са си казали и в Брюксел. Със сигурност в януарския доклад на ЕК за напредъка в правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност северната ни съседка ще бъде похвалена. Поредната червена точка си спечели в края на ноември. Тогава висшият прокурор Алина Бика, ръководител на румънската Дирекция за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма, беше арестувана по обвинение за корупция и нанасяне на щети върху държавната собственост в особено големи размери. Магистратът е с мярка за неотклонение арест за 30-дневен срок. 40-годишната Бика е заподозряна, че е одобрила завишено обезщетение за бизнесмена Георге Стелиан, правоприемник на парцел от 13 хектара в Букурещ. Според обвинението са нанесени вреди в размер на 62,5 милиона евро. Антикорупционните прокурори твърдят, че Бика умишлено е убедила останалите членове на комисията да одобрят обезщетението. „Напредъкът на страната е забележителен. Не мога да преброя колко бивши министри и депутати са в затвора, включително един бивш премиер. Това не може да бъде съпоставено с нищо друго в региона и в ЕС. Числата могат да бъдат сравнени само с италианската борба с мафията през 90-те години на миналия век. Но там говорим за организирана престъпност, докато в Румъния говорим за корупция. Това е нещо, което страната може да изнася, защото е много плодотворен опит”, коментира Чиприан Чуку от Румънския център за европейски политики. Затова мотото на Йоханис „Румъния – добре свършена работа” може да стане мото и на Брюксел. Новият президент на северната ни съседка си поставя като приоритет не само борбата с корупцията. Той иска Румъния да приеме еврото. Силно се застъпва за развитието на капиталовия пазар и за вливането на чуждестранни инвестиции в страната. Планира да намали ДДС от 24% на 19%, но да запази плоския данък. Много голямо внимание Йоханис обръща на пенсионната система. Той казва, че равнището на заетост сред пенсионерите в Румъния е едно от най-ниските в Европейския съюз, а делът на разходите за пенсии (спрямо БВП) също е един от най-ниските в общността. Румъния е в топ 5 на страните – членки на ЕС, с най-бързо застаряващо население. Според Йоханис е необходимо създаване на частни пенсионни фондове. „За съжаление репликата „Не сме в състояние да плащаме пенсиите” често се използва в публичния дискурс или за популистки предизборни съображения, но това не е сериозно”, коментира Йоханис. Уверява, че за него грижата за пенсионерите не е идеологически въпрос. Новият президент планира да заделя по 6% от БВП за здравеопазване и 2% за отбрана. Мечтае за силна средна класа и за индустриализация на селското стопанство. Освен това Йоханис иска да завърши дебата за промяна на конституцията до 2015 година. Но не да се фокусира върху процедурата за назначаване на премиер или връзката между президента и правителството, а върху баланса между държавата и гражданите. „Не може избирателната система да се променя веднъж на всеки четири години заради популистки причини или косвени интереси на политическите актьори, които искат да си осигурят предимство на изборите” – пише на страницата си в интернет новият държавник. И допълва: „Румънците се нуждаят от предвидимост и по-малко политически промени. Трябва да признаем, че често елитите в страната лекуват ефекта, а не причината за проблемите”.

Йоханис е убеден, че трябва да бъдат предприети финансови ограничения по време на предизборните кампании и най-вече прозрачност при финансирането на партиите. А след затрудненото гласуване на тези избори в чужбина Йоханис ще се бори още по-страстно за въвеждането на модерна процедура, която да улесни вота зад граница – гласуване чрез кореспонденция или електронно гласуване. Що се отнася до геополитиката, Йоханис е за задълбочаване на стратегическото партньорство със САЩ и за европейския път на Молдова. Новият президент ще се изправи срещу някои неотложни въпроси, включително икономиката, която отново е в рецесия. Румъния е втората най-бедна държава в ЕС след България. Сивата икономика е сред най-големите проблеми. Независимо от изискванията, налагани от ЕС и МВФ на Румъния, укриването на данъци остава сред най-големите проблеми на страната и струва на Румъния 16,2% от БВП, или около 22 милиарда евро – стойност, два пъти по-висока от 9,1% през 2000 г. Жителите на Сибиу вече му повярваха. Защото за разлика от повечето политици той направи неща, които могат да се видят с просто око. Градът, който ръководи от 14 години, изглежда различно от другите. Сибиу стана туристическа атракция за западняците. Превърна се в културна столица на Европа през 2007-а. Дали и на национално ниво Йоханис ще отбележи такива успехи? Рано е да коментираме.