Журналистът Улрих Киенцле използва предаването на Сандра Маишбергер, посветено на случая Бьомерман, за уреждане на сметките с турския президент. Той се нахвърли на един бивш германски политик с груби аргументи.

Вероятно идеята е замислена по-скоро да се разясни казуса с Бьомерман, но въздействието е преди всичко като сатира. Една голяма част от зрителите никога не са чували за стихотворението на Бьомерман за турския президент Ердоган, но колегите от ARD в токшоуто на Сандра Маишбергер го показаха още веднъж. Макар и само откъси от него и без оригиналния саундтрак.

Говорещият също така е друг, той рецитира в неутрален делови тон думите, които Бьомерман и неговият помощник Ралф Кабелка разиграват в късните часове на 31 март. Точно тези думи по-късно успяват да предизвикат политически скандал в държавата.

Така хората научават още повече за „нещото”, което мирише на дюнер, за предпочитанието на турския президент „да се чука с кози” и да „потиска малцинства”, както и че за това, естествено, не може да се говори .

Стихотворението е представено с прекалено сериозен глас, дори са предвидени субтитри. Това трябва да бъде инсценировка напълно в стила на Бьомерман, мъжът на мета-ниво. Но сатирикът мълчи, както е известно. И заради това тук в ARD публично се води спор, дали неговият принос в предаването Neo Magazine Royale е сатира или обида. И правилна ли е съдебната процедура, повдигната по случая.

Дискусия като в юридически лекция

Повечето от участващите в дискусионния кръг са „за” това, съществуващият параграф 103 от Наказателния кодекс за обида на органи на властта и длъжностни лица от чужди държави да бъде премахнат . Според зеления политик Юрген Тритин правилото да има такъв параграф за обида на „царски” величия, върху което се  позовава Ердоган, е от „преддемократични времена”.

Канцлерката каза „да” на съдебното разследване по случая Бьомерман, което да бъде основано точно на този параграф 103, но веднага след това пледира за това, той да бъде премахнат от системата. С това поведение, което критиците определят като парадокс, едновременно се позволява и забранява наказателно разследване . Точно така го описва и медийният адвокат Ралф Хьокер. Той смята, че все пак, в края на краищата ще се стигне дотам Бьомерман да бъде осъден, тъй като неговото стихотворение „показва прекалено неприемливо принизяване”.

Сандра Маишбергер превръща дискусията в нещо много специализирано. С уточнението „Сега ще има лекционен семинар!”, тя се опитва да поведе разговора отново извън света на параграфите, а повече към външната политика.

Политиците от Християнсоциалния съюз не виждат никаква зависимост от Турция

Прикляква ли Меркел пред Ердоган, за да не изложи на опасност концепцията си за бежанците? Юрген Тритин казва, че основното подозрение по отношение на нея е това, че заради споразумението канцлерката е загубила своята независимост. Според Щефан Майер от Християнсоциалния съюз това „не е толкова очевидно”.

Майер напомня, че през бежанския идеал Турция също е поставена в зависимост от Европа, например с това, че страната се нуждае от „европейски пари”, за да контролира ситуацията. „Напълно е погрешно да се казва, че сме се предали на Ердоган” , казва още политикът Майер. Между Европа и Турция е имало много повече „взаимозависимости”, допълва той.

Единствено телевизионният журналист Улрих Кинцле използва дискусията преди всичко, за да направи генерална оценка на турския президент и неговата партия – консервативно-ислямистката Партия на справедливостта и развитието. Той описва Ердоган като „нео-султан” и го обвинява, че му липсва търпимост в отношението му към критиците.

„Ердоган е случай за психиатрията – коментира още Кинцле. – Човек, който съди 2000 души за обида, той със сигурност не е с всичкия си” . Кинцле по никакъв начин не се страхува от това, че би могъл да стане част от този списък.

При това, той дори успява да намери начин да похвали политиците от Партията на справедливостта и развитието. Това, че Ердоган е ограничил властта на военните в Турция, Кинцле нарича „зряло постижение”. Той също така удостои Ердоган с думите, че в родината си е „инициирал икономическо чудо”. Но въпреки това, след добрите постижения през първите години от управлението на Ердоган, политиците от Партията на справедливостта и развитието са се развили все повече и повече в едни „недемократи”.

Проблеми със свободата на словото? Не и в Турция?!

След разсъжденията на Кинцле за Ердоган, се намира някой, който да му влезе остро: Озан Чейхун. Германо-турският политик се представя като ревностен почитател на турския президент. Той работи като съветник към Партията на справедливостта и развитието, а през 2015 г. е бил дори кандидат на партията в Измир. „Ердоган демократизира Турция” , избликва в предаването Чейхун. И веднага добавя след това: „Откакто в Турция управлява Партията на справедливостта и развитието, няма кой знае какви проблеми със свободата на словото”. Няма да сгрешим, ако определим Чейхун просто като един политически хамелеон. Дълго време той е бил член на Зелените – от 1998 г. до 2000 г. е бил член на Европейския парламент като част от редиците на екопартията. След това отива в Социалдемократическата партия. От едно известно време той ясно демонстрира политическия си ангажимент в служба на партията на Ердоган. Чейхун е считан за един от близките довереници на турския президент.

Кабаретната артистка Идил Байдар коментира ситуацията с медиите в Турция, като пояснява, че „не може да се говори за демокрация” , след като „повече журналисти отиват в затвора отколкото на работа” . Така тя успява да отвърне хладнокръвно на Чейхун. „Няма журналисти в затвора в Турция”, съответно реагира от своя страна Чейхун. Тези, които са задържани са журналисти само на хартия, но те всъщност са терористи, подкрепяни от Кюрдската работническа партия.

„Не всеки, който се представя за журналист, в действителност е такъв”

Озан Чейхун също така се изказва и по повод на кореспондента на ARD Фолкер Швенк, който ръководи централата в Кайро и на когото му е отказано влизане в Турция миналия вторник. Швенк е искал да замине за турско-сирийската граница, но категорично му е отказано на летището в Истанбул .

„За това си има причини”, изказва се отново Чейхун като посочва, че вече има все по-чести проблеми с журналисти, които искат да се срещат с бойци на сирийските кюрди от партия Демократичен съюз. И добавя: „Не всеки, който се представя за журналист, в действителност е такъв.” Деспотичното и самовластно представяне на Чейхун показва едно нещо: диалогът с Ердоган и турското правителство на Партията на справедливостта и развитието няма да става по-лесен в бъдеще.

Въпреки това има и една добра новина – преди всичко за феновете на Ян Бьомерман. Медийният адвокат Ралф Хьокер казва накрая на предаването: „Сатирикът със сигурност не трябва да бъде в затвора”.

Източник: Die Welt
Превод: Юлия Владимирова