Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е предан привърженик на „Мюсюлмански братя”, и то още откакто влезе в политиката. В ранните си години като премиер, малко след 2000 г., той се пазеше, внимаваше да не радикализира дневния ред прекалено рано. Въпреки ислямистките си възгледи, той направи официално посещение в Израел през 2005 г., където беше приет с почести от израелския премиер Ариел Шарон. Не след дълго обаче близките отношения, в които се намират Турция и Израел, започнаха да се влошават. Повратната точка дойде през 2009 г. с първия конфликт между Израел и движението „Хамас”, което пое властта в ивицата Газа и безразборно изстрелваше ракети по Израел. 

На годишната международна среща в Давос през въпросната година Ердоган не можа да се сдържи. Обръщайки се към израелския президент Шимон Перес, Ердоган нарече израелската операция в ивицата Газа „варварско престъпление срещу човечеството”. Размахвайки пръст на Перес, той заяви: „Когато става въпрос за убийства, знаете много добре как да убивате. Знам много добре как удряхте и убивахте деца по плажовете”. По-късно, вбесен от отказа на модератора да му предостави повече време, за да отговори на емоционалния укор на Перес, той слезе от сцената. 

Между тази първа индикация за крайната ислямистка позиция на Ердоган и невъздържаната му реакция спрямо съобщението на американския президент Доналд Тръмп от 6 декември 2017 г., с което призна Йерусалим за столица на Израел, се крие скандала с „Мави Мармара” – сблъсъкът в открито море между израелски войници и турска флотилия от шест кораба, привидно участващи в хуманитарна мисия за облекчаване на онова, което се описва като обсада на ивицата Газа. По време на схватката девет души от онези, които са на борда на „Мави Марама”, губят живота си.

Ердоган изманипулира ловко ситуацията, като я определи като пробив в турско-израелските отношения, който продължи шест години. Но последвалата поредица от разследвания разкри циничен антиизраелски заговор, планиран със съучастието на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР), а вероятно и на самия Ердоган, който е лидер на партията. 

Беше планирана прецизна операция, замаскирана като предоставяне на хуманитарна помощ за Газа, насочена към предизвикването на конфликт с Израел. Западни активисти, работещи с турската Фондация за човешки права и свободи (IHH), сформираха флотилия от шест кораба. Неправителствената организация, която е подкрепена от турското правителство, има дългогодишен опит с контрабандата на оръжие и насилието в подкрепа на ислямистките каузи по целия свят. Корабът, който е бил начело, „Мави Мармана”, е закупен от IHH от голяма корабоплавателна компания, която е собственост на община Истанбул, ръководена от управляващата ПСР. Корабите далеч не са били препълнени до перилата с хуманитарна помощ, а три от шестте кораба в конвоя всъщност не са превозвали каквато и да било помощ. „Мави Мармара” е бил един от тези кораби.

Близо 40 въоръжени активисти са били във водещия кораб на флотилията, „Мави Мармара”, като са се качвали на борда от различни места и не са били подложени на никакви проверки за сигурност. Те са водени от ръководителя на IHH.

Турски журналист на борда на „Мави Мармара” заяви: „Флотилията е сформирана с подкрепата на турското правителство, а премиерът Ердоган даде инструкции преди да отплава”. Военната намеса на Израел и последвалата смърт на девет от войниците предоставиха на Ердоган политическа и дипломатическа възможност, на която едва ли се е надявал. Той побърза да се възползва от нея, като упрекна Израел за извършването на „клането”. Участието на неговата партия ПСР в заговора до голяма степен остава скрито.

Бяха необходими шест дълги години, прекарани в интензивни преговори, преди дискусиите по този въпрос да бъдат прекратени през юни 2016 г. Но въпреки че Ердоган публично пренебрегваше Израел почти ежедневно, израелско-турската търговия нарасна значително през този период. През май 2017 г. голяма бизнес делегация от Турция посети Израел, като се застъпи за 150-процентното увеличение на турско-израелската търговия през следващите пет години. „Трябва да променим схващането на израелските граждани спрямо турските граждани и обратно”, заяви Мехмет Буюкекши, председател на Турската асоциация на износителите.

Реакцията на Ердоган относно известието за решението на Тръмп за Йерусалим обаче, изглежда предвещава повтарянето на случая с „Мави Мармара”. В изявление в парламента в Анкара, Ердоган заяви: „Йерусалим е червена линия за мюсюлманите. Това може да ни накара да прекъснем дипломатическите си отношения с Израел”.

Три дни по-късно той се обърна към Израел, определи го като „терористична държава”, обещавайки да използва всички средства, за да се пребори с признаването на Йерусалим за столица на Израел. Израелският премиер Бенямин Нетаняху реши да му отвърне по същия категоричен начин в тази словесна битка. Представяйки Ердоган като брутален диктатор, той заяви: „Не съм свикнал да получавам уроци по морал от лидер, който бомбардира кюрдски селяни в родната си Турция, който хвърля журналисти в затвора, който помага на Иран със заобикалянето на международните санкции и който помага на терористите, включително в Газа, да убиват невинни хора”.

Авторитетът на Ердоган след епизода с „Мави Мармара” се вдигна – както в страната, така и мюсюлманския свят. Сега той отново поема инициативата. Той свика специална среща на Организацията за ислямско сътрудничество, на която в момента е председател. Представяйки себе си като мюсюлманския защитник на Йерусалим, той осъди изявлението на Тръмп, разкритикува вялата реакция на Арабския свят и призова световните сили да признаят Йерусалим за столица на Палестина.

Ердоган има още три причини, за да се нахвърля върху Съединените щати. Първо, той ненавижда това, че Америка предоставя помощ на сирийските кюрди, които бележат успехи в борбата срещу „Ислямската държава”. Второ, досега САЩ отказват да екстрадират Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган обвинява, че е инициирал безплодния опит за преврат срещу него през юли 2016 г. Трето, което е и най-притеснително за Ердоган, е делото, на което е даден ход в Йорк, в което е замесен иранско-турския бизнесмен Реза Зараб.

Зараб е ключов свидетел в наказателния процес срещу турския банкер Мехмет Хакан Атила. В своите свидетелски показания Зараб въвлече Ердоган в международна схема за пране на пари, която той и банкерът са ръководили между 2010 г. и 2015 г. Предполага се, че Иран е имал достъп до световните пазари въпреки санкциите на ООН и САЩ. Той свидетелства, че през 2012 г. тогавашният икономически министър на Турция му е казал, че Ердоган, който тогава е министър-председател, е инструктирал турските банки да участват в мултимилионната схема.

Последната заплаха на Ердоган бе да създаде турско посолство, акредитирано в Палестина, в Източен Йерусалим. Независимо дали ще предизвика бурни вълнения по казуса с Йерусалим, само времето ще покаже дали ще успее да отклони вниманието на света от други, по-смущаващи въпроси.

Автор: Невил Телър

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева