С Америка става нещо непонятно. Вече е реалност предупреждението на видния историк В. Д. Хансон, че: „Страната се разпада и привържениците на радикалния егалитаризъм побеждават“. Войната между Тръмп и медиите, „дълбоката държава“ (обобщено понятие на многочислените специални служби) и прогресистката партия в САЩ, съчетано с изобилието от скандали с обвинения и контраобвинения в корупция и заговори, са само симптоми на фундаментално нарастващо противопоставяне, което достига опасна кулминация. Разделителната линия в тази „студена гражданска война“ минава и през евреите. Както всяка реална война и тази е съпътствана от взрив на антисемитизъм. Първоначално обвиниха в антисемитизъм администрацията на Тръмп. Повод за това стана личността на бившия първи съветник на президента, Стив Банън.  Но по-късно, когато стана ясно, че Тръмп е филосемит и е най-произраелски настроеният президент в историята на САЩ, антисемитите насочиха своите атаки към зетя на Тръмп – Джаред Къшнър. Така например, авторката от левия ежедневник The Nation, Ейми Уиленц иронизира пригодността на Къшнър да участва в близкоизточната политика със следните думи: „Опитът в мениджмънта на 20 000 жилища в района на Балтимор, принадлежащите на семейство Къшнър, прави Джаред добър посланник на САЩ в израелско-палестинската ситуация. Това е така, защото неговата кампания ще помогне на израелците да изгонят хората в окупираните територии от техните жилища и от местата, които те са считали за свой  дом“. Това разбира се е поредното лъжливо внушение, че богатите евреи тормозят бедните и гонят арабите. На свой ред влиятелната вашингтонска журналистка А. Б. Стодард настоява Къшнър да бъде лишен от достъп до секретна информация, като казва: „Това ще бъде добре не само за него, а и за Тръмп и за Републиканската партия, и най-вече за страната“. Защо това е така? И досега никой не можа да разбере. Даже ръководителят на Антиклеветническата лига (Anti-Defamation League, ADL, американска, еврейска, неправителствена, правозащитна, обществено-политическа организация, бореща се с антисемитизма и другите форми на враждебност към евреите), Джонатан Гринблат, се оплака от „левите“, като казва, че „антисемитизмът се промъква в партията на прогресистите“. Той е огорчен, че три лесбийки от лигата са били изгонени от парада на гордостта в Чикаго, защото развявали знаме със „звездата на Давид“. Освен това на сцената на митинга имало транспарант с надпис „Животът на черните е важен“ и текст, който обвинявал Израел в геноцид към палестинците. А лидерът на движението на феминистките Линда Сорсур заявила на същия митинг, че феминизмът е несъвместим с ционизма. Проблемът на Гринбалт и неговите съмишленици е, че те от все сърце споделят идеите на тези съмнителни движения и се чувстват оскърбени от липсата на взаимност.

Цялата тази „лява“ измет на миналите избори обаче получи неочаквана подкрепа от „десните“. Известно е, че Сталин е бил голям шегобиец. Говори се, че един път на въпроса на някакъв старателен идеологически работник „Коя опозиция е по-лоша, лявата или дясната?“, той отговорил: „Тръгнеш ли наляво ще пристигнеш надясно.“ И действително, разликата между левите опозиционери Зиновиев и Каменев и десния Бухарин е само в датата, на която са разстреляни. Днес в Америка обаче нещата са точно в обратната посока, тоест, ако тръгнеш надясно ще пристигнеш наляво. Към най-големите врагове на президента, провеждащ консервативна политика, внезапно се присъединиха и десни интелектуалци, при това секуларни евреи, оглавяващи неоконсервативното крило на Републиканската партия. Най-изявени от тях са основателят и бивш редактор от дясното списание The Weekly Standard, Бил Кристъл, основателят на National Review Online, Джона Голдбърг, главният редактор на интелектуалното дясно еврейско списание The Commentary, Джон Подгорец и популярния радиокоментатор Майкъл Медвед. Бившия редактор от Jerusalem post Брет Стивънс пък от ненавист към Тръмп даже смени позицията си на външнополитически експерт в консервативния WSJ с длъжността колумнист в ултралевия NYTimes. Това е все едно католическа монахиня да се хване на работа в бардак. Своята неприязън към Тръмп не скрива и най-популярният журналист в Америка Чарлз Краутхамър. Неговите ежеседмични есета се препечатват от стотици издания в САЩ. Преди изборите той подкрепи лидиращата в проучванията на социологичните агенции Хилъри, като призова своите читатели да гласуват за победа на демократите.

В опозиция на тези неокони застанаха трима от водещите американски публицисти и дълбокорелигиозни евреи. Това бяха радиоводещият Денис Прегер, социологът Давид Голдман и професорът от Йейл Давид Гелентер. Изглежда, че религиозните евреи виждат света по друг начин, за разлика от светските. Възможни са различни обяснения на патологичната ненавист, която Тръмп предизвиква у истаблишмънта, включително у неоконите. Едно от обясненията, които се разпространяват е, че причина за това е снобизмът. За разлика от повечето представители на управляващата класа, обучени да мислят абстрактно в юридическите факултети на Йейл и Харвард, Тръмп е примитивен. Той е мениджър в жилищното строителство. Някои от другите бизнеси на Тръмп пък не са престижни. Той има казина и организира конкурси за красота. По този повод Давид Гелентер казва: „Много интелектуалци считат, че Тръмп е вулгарен. Това се отнася  и за консерваторите. Той им изглежда като селянин и говори като селянин“.

Другото обяснение е близко до първото. Елитът счита, че Тръмп е лош човек. Тръмп е обвиняван в недопустим за ХХI век грях. Той обича жените. През ХХ век това все още не беше грях. В края на века обаче, благодарение на успехите на феминизма критериите се промениха. Клинтън премина през импийчмънт заради прекалената си слабост към жените. Истината е, че той беше обвиняван и в недостойно поведение, и даже в изнасилване. За разлика от Клинтън, жените на Тръмп са доволни от него и го харесват. Именно това вбесява елита. Преди доста години в съблекалнята на спортната зала младият Буш със скрит микрофон запитал Тръмп какъв съвет може да му даде за успех сред жените. Бъдещият президент тогава произнaся възмутителната сентенция, че жените харесват знаменити и влиятелни мъже. Преди изборите Буш разпространи дълго съхранявания компромат. Незаконните записи днес не се порицават, даже се приветстват. За тези свои думи Тръмп веднага бе обвинен в женомразство.

В негова защита радиоводещият Денис Прегер приведе четири аргумента. Последният от тях гласи, че сентенцията на Тръмп е истина. Прегер оспорва оценката за политиката на президента базирана на личния му морал. Той пише: „Действията на политическите лидери са много по-важни от техния характер. Един от безкрайните примери за това е Джон Кенеди. Независимо, че беше прелюбодеец, той подкрепяше Израел, докато пуританът Джими Картър беше антисемит.“ За ортодоксалните евреи Израел играе важна религиозна роля и те са на мнение, че подкрепата за страната е морално задължение на всеки евреин. Светските американски евреи обаче са точно обратното. Те са безразлични към Израел. В защитата си за Тръмп, Прегер прави една смела асоциация. Той казва: „Като религиозен човек аз знам от Библията, че сам Бог е избрал морално небезупречна личност за осъщесвяване на великите си цели. Спомнете си за цар Давид, който убил съпруга, за да прикрие прелюбодеянието, което извършил с жена му. Или за проститутката Рахав, която помогнала на евреите да завоюват Ханаан (обетована земя). Моралните качества на Тръмп са по-малко важни, отколкото необходимостта да победи „левите“. Ако „левите“ победят, Америка ще загуби. А ако Америка загуби, то злото ще завладее света. Аз мисля, че Тръмп като личност е много по-добър от това, което твърдят неговите критици“.  

Световното и цивилизационно значение на мисията на Тръмп, за което говори Прегер, много интересно е обяснено от Голдман исторически. Той нарича своята статия за войната срещу Тръмп: „Причината за ненавистта към Тръмп се дължи изцяло на исляма“. Днес рейтингът на Тръмп не е впечатляващ, но решението му да ограничи посещенията в САЩ на граждани от най-опасните мюсюлмански страни се подкрепя от минимум 60% от американците. По този повод Голдман пише: „Решителността на Тръмп хвърли в ужас истаблишмънта, но вероятно в бъдеще той ще бъде награден за това. Тръмп отхвърли политиката на десните и леви политици относно исляма. Западните лидери от Джордж Буш до папа Франциск I правеха всичко възможно, за да избегнат сблъсъка на цивилизациите. Те възхваляваха исляма като религия на мира. Тръмп постъпи обратно. На 21 май, на срещата на мюсюлманските лидери в Саудитска Арабия, той заяви, че бремето на отговорността лежи върху тях. Те са длъжни да ликвидират терористите в страните си и в джамиите“. Голдман дели причините за ненавистта към Тръмп на база на лявата или дясна насоченост на политиците. В своята статия той пише: „Понятията на демократите включват в обща група жертвите на колониализма, без да правят разлика дали те са мюсюлмани или цветнокожи. За тях е без значение, че ислямът е водил добре документирани кървави завоевателни войни и е основател на търговията с роби от Африка. Републиканският истаблишмънт и неговите „експерти“ - неоконите гледат на ислямския свят като на гигантска лаборатория за експорт на демокрация. Такава политика провеждат ЦРУ и останалите представители на „дълбоката държава“, живеещи богато за сметка на продажбите на оръжие от запасите на полковник Кадафи на „умерената опозиция“ в Сирия. Това пряко или косвено доведе до бързото разрастване на Ислямска държава, за което генерал Майкъл Флин предупреди в рапорт до разузнавателното управление към Министерство на отбраната още през 2012 г. За този рапорт, промюсюлманският президент Обама изпрати Флин в оставка“.

От темата за исляма Голдман прави извод и за конфликта на Тръмп с неоконите по повод отношенията с Русия. Бившият редактор на Jerusalem post Брет Стивънс е против заключението на Прегер, че „западните медии са много по-голяма опасност за западната цивилизация отколкото Русия“. На 19 юли той пише в NYTimes: „Чрез развитието на криптофашистка идеология, която съчетава в себе си свиреп етнически шовинизъм и реваншизъм, икономически корпоративизъм, религиозен традиционализъм и култ към личността, Русия създаде модел за автократите от Унгария до Турция и Филипините“. Ето, вижте, от колко далеч идва заплахата за Америка. Тя не е в медиите, заливащи американците с дезинформация, не е в колежите, индоктриниращи младото поколение с „лява“ ширпотреба. Оказва се, че най-голямата заплаха за американците е негативният пример на Путин за филипинския президент и още нещо от сферата на научния комунизъм. В отговор на тази статия Прегер пише: „Реална заплаха за западната цивилизация е самата западна цивилизация, престанала да вярва в себе си. И в тази връзка Русия не е опасна, колкото „левите“, които доминирайки в медиите и в университетите, са заплаха с летален изход“. На свой ред Голдман определя различието между Тръмп и неговите критици по следния начин: „Неоконите се надяват, че новосъздаденият демократичен, проамерикански, мюсюлмански свят ще тръгне срещу Русия. Но Тръмп не го интересува как руснаците управляват страната си, докато те ни съдействат да сдържаме заплахите насочени към САЩ. Ние сме длъжни да гледаме на другите страни в съответствие с това дали те ни помагат да прокарваме нашите интереси, а не дали сме най-добрия пример за тях.“.

Днес в Америка вече се чувства известна промяна от времето на Обама. При президентството на Обама от време на време Америка беше разтърсвана от мащабни терористични актове. Президентът успокояваше гражданите с това, че за тях е по-опасен хлъзгавият под в банята, а не това, което се случва. При Тръмп броят на терористичните актове намаля, а мащабни такива въобще няма. Изглежда организаторите им изпитват някакъв страх от Тръмп. Разривът между интелектуалците преди години помогна да дойдат на власт болшевиките в Русия и нацистите в Германия. Сега, както пише Гелентер: „Левите са завладели американската култура. Почти всеки университет, вестниците, телевизиите, Холивуд, издателствата, средното образование и музеите. В продължение на целия ми живот като възрастен десните не направиха нито една съществена стъпка против либералната културна машина. Обединението на неоконите в един строй с партията на прогресистите може да се окаже решаващо за победата им в разразилата се „студена гражданска война“.

А от това, както предупреди Прегер: „Америка ще загуби и злото ще завладее света“.

 

Автор: Борис Гулько

Източник: mignews.com

Превод: a-specto