Истерията около руските кибератаки срещу Америка следва технологията на ЦРУ за „манипулиране на възприятията”, която следваше и Рейгън. Разликата е, че сега в играта са замесени всички разузнавателни агенции на САЩ.

Всички говорят за фалшиви новини, за пропагандна война, за хибридни заговори. Но никой не си прави труда да сравни новините преди и след, тоест, когато най-напред бъде разпространена информацията, и няколко дни след това, когато тя вече е разпространена. Да вземем информацията за руската кибератака, пусната от Washington Post през юли 2016 г., която стигна кулминацията през януари 2017 г. Още когато прочетох новината за първи път, знаех, че това са пълни глупости. Но когато връщам лентата назад през призмата на случилото се след това, вече разбирам каква е разликата между истината и лъжата. Така разбрах, че първият закон на fake news e: Когато съобщаваш такава новина, прави го така, сякаш съобщаваш истина, защото последствията стават непоправими!

Президентът Обама наложи „допълнителни санкции” срещу Русия заради „хакерските атаки”, макар че нито той, нито Конгресът представиха доказателства за това. Дори всички признаха, че в момента няма доказателства, но те ще дойдат на по-късен етап. Умно, нали! Много поучителна в това отношение е новината за руската хакерска атака в новогодишната нощ, която, ако беше истинска, можеше да стане повод за трета световна, този път кибервойна. Но след като се оказа пълна лъжа, никой не си направи труда да я опровергае и така последствията останаха, а аудиторията бе подготвена за следващите fake news.

Ето какво съобщи Washington Post на 31 декември под заглавие „Руски хакери проникнаха в електрическата мрежа на САЩ през станция във Върмонт”. В този момент руски дипломати и техните семейства се подготвяха да се върнат в Москва, след като бяха експулсирани от президента Обама. Зловредният софтуер е открит в системата на Burlington Electric Department в щата Върмонт и се свърза с руска хакерска операция с кодовото име Grizzly Steppe, дадено й от американски представители. Случаят повдига въпроса за уязвимостта на американската електрическа мрежа. „Тази атака разкрива колко необуздани са руските хакерски операции. Те са систематични, безпардонни, агресивни – каза конгресменът от Върмонт Питър Уелч. – Те биха хакнали навсякъде, дори във Върмонт, търсейки възможности да хвърлят в хаос нашата страна.” Компанията съобщава, че е била предупредена от правителството за опасността, сканирала е системата за вируси и е открила зловредния код в лаптоп, който не е бил свързан със системата. Електрическата мрежа на САЩ е с висока степен на електроника и експертите казват, че прекъсването на тока може да има катастрофални последици за болниците и службите за действие в извънредни ситуации. Руснаците не са използвали активно кода, за да навредят на компанията, според официален източник, с когото разговаря The Washington Post. Това е цялата информация. Не знам какво сте запомнили от нея, но тя звучи напълно правдоподобно, много сериозно и страховито. Всъщност сценарият изобщо не е нов и още през 1997 г. Агенцията за национална сигурност разиграва учебна тревога за „електронен Пърл Харбър”. Тогава са наети 35 хакери специално от разузнавателната агенция, които започват едновременно атака срещу американската електрическа мрежа: блокират електростанции, блокират работата на подстанции, изключват електрозахранването на болници, спешни служби, дори превземат мрежата на боен кораб. Учението се провежда под кодовото название Eligible Receiver и то доказва това, което днес знаем: че кибервойната е изключително опасно явление с много тежки последици за инфраструктурата на една държава. За разлика от 1997 г. сега не става ясно кой е източникът на информациите, кой подава официалните факти, какъв е зловредният шпионски код и каква заплаха носи. Вместо да търси и да даде отговори на тези въпроси, още на следващия ден Washington Post дава заден ход. Заглавието е променено на „Руска операция хакна електростанция във Върмонт и разкри рисковете за сигурността на електросистемата на САЩ”. Директорът комунални услуги на Върмонт Кристофър Рекия успокоява хората: „Няма опасност за електрическата система”. Но fake news ефектът вече е предизвикан и всички големи американски медии са цитирали първоначалното заглавие на Washington Post. ABC News: „Руски хакерски вирус открит в компютър на електростанция във Върмонт”. International Business Times: „Руски хакери се прицелиха в електрическата мрежа на Върмонт”. Chicago Tribune: „Руско хакване на електростанция във Върмонт разкри рисковете за енергийната мрежа”. Намесиха се и политиците: „Всички американци трябва да бъдат разтревожени от това, че един от водещите разбойници в света, Владимир Путин, се опитва да хакне нашата електрическа мрежа, на която разчитаме да подкрепя нашия живот, нашата икономика, здравеопазване, сигурност”, каза разгневен губернаторът на Върмонт Питър Шумлин. Сенаторът демократ от Върмонт Патрик Лихи добавя: „Това не е само хакване за развлечение, това е опит за проникване в нашата комунална инфраструктура с цел манипулация на електросистемата и блокирането й посред зима”. Ето как статията в авторитетния национален всекидневник успява да създаде впечатлението, че съобщава нещо изключително важно, когато всъщност реално не съобщава абсолютно нищо. Но очакваната (или търсената) реакция е налице. Модерен вариант на трагичната съдба на американския министър на отбраната Джеймс Форестал, който в началото на Студената война през октомври 1949 скача от 16-ия етаж под психозата „Руснаците идват!”. Неговите кошмари очевидно все още продължават да витаят в политиката.

„Американците са наистина щастливци. На север и на юг граничат със слаби съседи, а на изток и на запад – с рибите.”

- ОТО ФОН БИСМАРК 

Истерията с предполагаемата руска намеса в изборите за Белия дом стигна кулминацията чак до последния ден от мандата на най-слабия американски президент Барак Обама. Но остава мистерията защо американското разузнаване разчита на „косвени доказателства”, след като разполага с всички възможности да извади „твърди доказателства”. А тези твърди доказателства сочат безспорно, че имейлите на Демократическата партия не са откраднати от личните хакери на Владимир Путин, а са изтекли от вътрешен човек, който ги е предал на WikiLeaks. Ако хакери бяха проникнали в сървъра на Демократическата партия, Агенцията за национална сигурност щеше да знае това, защото щеше да засече както адресата, така и адресанта. Но след като няма физически следи, изтичането на информация е най-логичното обяснение, защото за това е необходимо данните да бъдат прехвърлени на физически носител, например върху USB памет, като при това не остават електронни следи в сървъра. След разкритията на Едуард Сноудън вече е публична тайна, че Агенцията за национална сигурност следи, подслушва, филтрира, контролира целия поток в интернет с мощни програми като Fairview, Stormbrew, Blarney. В тях са ангажирани около 30 компании, които обслужват Публичната комутаторна телефонна мрежа (PSTN) и интернет. През тях преминава целият входящ и изходящ трафик и всичко това се следи от АНС. Това означава чисто и просто, че всички данни, които преминават през сървърите на Националния комитет на демократите или през пощата на Хилъри Клинтън, се събират и проследяват от АНС. Тези данни съдържат адреси за дестинация в т.нар. „Пакети”, които позволяват всеки трансфер да бъде проследен и следван в мрежата. След като имейл-пакетите напуснат САЩ, другите страни от групата „Пет очи” (Five Eyes, държавите Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия) и още 7-8 държави, които участват в събирането на интернет данни в света, веднага записват къде отиват тези пакети, след като напуснат територията на САЩ. Тези ресурси за събиране на пощенските пакети са всеобхватни и шпионските програми Prism и Upstream следят маршрута на имейлите по цялата мрежа и в десетки хиляди сървъри по целия свят. Всеки имейл, който напуска един сървър и отива в друг, в най-лошия случай поне отчасти ще бъде разпознат, регистриран, проследен от всичките тези ресурси. Така че, ако наистина е имало масирана хакерска атака с трансфер на десетки хиляди имейли, няма как това да не е било регистрирано от шпионските програми на АНС или от нейните партньорски агенции било то във Великобритания, било то в Австралия и Нова Зеландия. Изводът е еднозначен: не е възможно АНС да не е била наясно с всеки хакнат имейл от сървърите на Демократическия комитет или на Хилъри Клинтън. А когато анонимни източници от тайните служби говорят уклончиво с изрази като „според наши предположения”, това означава само едно: че сървърите, за които се твърди, че са били хакнати от хакерa Guccifer 2.0, всъщност не са били хакнати. Защото всички доказателства, които би трябвало да са налице, изцяло липсват. В същото време има доказателства, че те са били откраднати от „вътрешен човек”, който след това ги е предал на WikiLeaks, и за това съществуват очевидни доказателства от страна на бившия британски посланик Крейг Мъри, който сега работи за Джулиан Асандж. Не е известно кой е този „вътрешен човек”, но това безспорно е човек с пряк достъп до сървърите на Демократическата партия или на Националната агенция за сигурност. Крейг Мъри разказва за Daily Mail, че е получил имейл от член на ръководството на Демократическата партия, след което е пристигнал от Лондон във Вашингтон и е получил имейлите на демократите върху USB памет, която му е била предадена в пакет близо до горичка срещу Американския университет. „Нито един имейл на Демократическия национален комитет или на Джон Подеста, шеф на кампанията на Хилъри, не е дошъл от руснаците”, казва в прав текст Мъри и добавя, че документите са предадени от „човек, който е имал законен достъп до документите. И те са дошли не от хакване, а от изтичане на информация”. Мъри разказва още, че „източникът му споделил, че изпитва отвращение към корупцията на фондация „Клинтън” и от начина, по който щабът на Хилъри Клинтън работи против Бърни Сандърс. Накрая Мъри отговаря директно на въпроса, защо не разкрие кой е този „възмутен член на Демократическата партия”: той също не знае името му, тъй като се е срещал само с негов посредник. Ако историята на Крейг Мъри звучи правдоподобно, то тя напълно опровергава версията на ЦРУ за „руска намеса в хакерската атака срещу демократите”; или означава, че Мъри умишлено е заблуден за самоличността на вътрешния информатор; или пък, че руснаците са хакнали имейлите само за своя собствена информация и не са ги предавали на WikiLeaks. Макар Daily Mail да е сред най-цитираните вестници, на следващия ден единствено Washington Post съобщава за интервюто с Крейг Мъри, при това с изричната уговорка, че той е уволнен от Форин офис. Ръководството на Демократическата партия използва съмнителните информации от ЦРУ за руска хакерска атака като опит да повлияе върху резултатите от президентските избори и с тайната надежда да се стигне до евентуална „промяна на ситуацията”.

„Това са някакви идиотизми.”

- ДМИТРИЙ ПЕСКОВ, ПРЕССЕКРЕТАР НА КРЕМЪЛ

На 27 юли 2016 г. Джош Рогин от Washington Post пише: „Кампанията на Клинтън реши да ескалира риториката срещу Русия, след като Тръмп обяви в сряда, че ако Русия наистина е хакнала електронната й поща, би трябвало да публикува писмата от нейния сървър”. В този момент никой не се интересува от „руска хакерска атака” и сериозните наблюдатели оценяват обвиненията като изборен политически каламбур. Връзката между Владимир Путин, Доналд Тръмп и електронните писма започва да изплува веднага след като Путин изразява бегло задоволство от предизборния успех на Тръмп и го нарича „ярък човек”. От този момент демократите виждат в това възможност да атакуват своя републикански противник, като заложат на антируската карта. Съветниците на Барак Обама усещат в това идеална възможност да отстрелят с един куршум два заека: хем да не подкрепят директно кампанията на Хилъри и да запазят дистанция, хем да трупат политически актив. По време на предизборен митинг в подкрепа на Хилъри в Маями на 20 октомври Обама казва: „Когато градиш кариера, идеализирайки Роналд Рейгън, как можеш да позволиш кандидатът на твоята партия за президент да се подмазва на Путин”. Предизборният екип на Хилъри надушва много удобна възможност да не предлага решение на проблемите, а за всичко да прехвърля вината върху Русия, не само за хакването на имейл сървъра на Демократическата партия, но и за хакерската атака срещу избирателната комисия в Аризона. И веднага се появяват кресливи заглавия като „Руски хакери атакуваха избирателната система на Аризона”. Естествено, отново във Washington Post от 29 август 2016 г. Всъщност това заглавие и последвалите редове трябва да влязат в наръчника за fake news и анализът им дава много любопитни резултати. Хакери нарочват системата за регистрация на избиратели в Илинойс и Аризона, а ФБР алармира властите в Аризона още през юни, че „зад това стоят руснаци”. Просто, сбито и ясно. Но веднага след това репортерът от Washington Post Елен Накашима дава заден и започва с условностите: „Разузнавателното бюро описа заплахата като „правдоподобна” и „значителна”, тоест от степен 8 по 10-балната система, обяви говорителят на щатския секретар на Аризона Мат Робъртс (републиканец)”. В резултат на това щатската система за регистрация е затворена за една седмица. Но веднага идва поантата: „Оказва се, че хакерите изобщо не са компрометирали щатската и дори общинската система. Те са откраднали единствено потребителското име и паролата на един от членовете на изборната комисия в окръг Хила”. И толкова! Никакво доказателство, никакви подробности за „значителната” и „правдоподобна” заплаха! Само страховити заплашителни твърдения като „Експертите по киберсигурност са единодушни, че всичко това много прилича на ръководена от руското правителство хакерска атака”. Очевидно конспиративният дух е обладал дори властовите структури. На 7 октомври Обама директно обвинява Путин, че е наредил лично да бъдат откраднати имейлите на Демократическата партия, на Хилъри Клинтън и на други високопоставени демократи, като шефа на предизборната й кампания Джон Подеста, както и да бъдат дадени на WikiLeaks. Веднага след това цяла „армия от киберексперти” се нареждат на опашка да вземат думата, а сенаторът Бен Сас от Комисията за вътрешна сигурност призовава: „Русия да си поеме отговорността”. Елен Накашима признава, че „единственото доказателство” за категоричните обвинения срещу Русия, последвани от безпрецедентни дипломатически мерки, е доклад на частната американска фирма за киберсигурност Crowdstrike. Накашима разкрива разпространените от Crowdstrike детайли. „Онлайн персона, която се представя за Guccifer 2.0, пое отговорността за постинга в интернет. Тази персона и този сорт сайтове са в пълен унисон с методите и мотивацията на целенасочените руски усилия. Имайки предвид мащабите и агресивността на тези усилия, ние сме убедени, че само най-високопоставените руски управници биха могли да оторизират тези действия.” Нито една институция, нито една медия не изважда каквито и да било доказателства за тази вина, а Мария Кардона от CNN от време навреме повтаря, че „нито една разузнавателна агенция на САЩ все още няма доказателства за хакерските атаки освен спекулативните догадки”. Агенциите, върху които се осланя Хилъри Клинтън, са разузнаването на ВВС, военното разузнаване, ЦРУ, разузнаването на гранична охрана, разузнаването на Министерството на отбраната, Министерство на енергетиката, Министерството на вътрешната сигурност, Държавният департамент, Министерството на финансите, Агенцията за борба с наркотиците, ФБР, Разузнаването на морската пехота, Националната агенция за геокосмическо разузнаване, Националното управление на военно-космическото разузнаване, Агенцията за национална сигурност, Разузнаването на ВМС и Управлението на директора на Националното разузнаване. Един конкретен въпрос: какво може да знае Разузнаването на пограничната охрана за имейлите на Демократическата партия и на Джон Подеста? Или Агенцията за борба с наркотиците? Отговорът е само един: нищо. Защо тогава участват в масовката? Точно заради масовката. Щом няма доказателства, тоест качество, тогава поне да има количество. Същото се получава през юли 2016 г., когато WikiLeaks публикува първите писма на Демократическата партия. Тогава Белият дом не се осмелява да посочи с пръст виновника за изтичането на имейлите, макар че официалната позиция е плахо обвинителна. По същото време сенаторът демократ Хари Рийд оглавява независимо разследване, което трябва да разобличи „хората от екипа на Тръмп, свързани с Русия”. До сега Хари Рийд така и не е представил нито един разобличителен факт. Това е напълно обяснимо. Хари Рийд може да разчита само на конфиденциална информация от Intelligence Community, същата, която информира Джордж Буш за ядрената програма на Саддам Хюсеин (после се оказа несъществуваща), същата, която подведе държавния секретар Колин Пауъл за въображаемите Winnebagos of Death, или т.нар. „мобилни лаборатории на смъртта”, които бълвали антракс, за да отровят целия свят. Няма как същите тези агенции да не знаят и за хакерските наклонности на Владимир Путин. Разбира се, президентът Обама не за първи път надава вой за агресивни чуждестранни хакерски атаки, които са използвани за политически цели. През 2014 г. той по същия категоричен начин обвинява и Северна Корея за хакването на сървърите на Sony Pictures в Холивуд. Още на следващия ден CNN излъчва репортаж за севернокорейския диктатор, който създал нелегалната хакерска част Bureau 121. CNN се оправдава, че още няма конкретни доказателства за това, но се позова на данни, предоставени (отново) от частната фирма Crowdstrike. Истерията около хакерската операция на Русия в САЩ разкрива две основни цели на истаблишмънта във Вашингтон: 1. Военноиндустриалният комплекс премества акцента от „войната срещу терора” към „нова Студена война”; 2. Преувеличавайки руската заплаха, медиите създават антируска истерия и задвижват ме- ханизми за блокиране на американската външна политика при Тръмп, както и гаранции за гласуване на по-голям военен бюджет в Конгреса. Офанзивата на демократите стана особено истерична, след като за държавен секретар бе определен изпълнителният директор на Exxon-Mobil Рекс Тилърсън, който не споделя първичната омраза на демократите към Владимир Путин и подкрепя реалполитиката на Доналд Тръмп – идеята, че да се прави бизнес, е най-добрата политика. Тук е необходимо едно уточнение: докладът за руските хакерски атаки е първият съвместен документ, разработен от 17 шпионски агенции – безпрецедентно събитие. Но факт е, че те всички и особено ЦРУ, почти изцяло разчитат и зависят от Агенцията по национална сигурност по отношение на телекомуникационните данни. Не е тайна, че АНС разполага с най-мощния в света компютър, „Черната вдовица”, чиято стойност е 17,5 милиона долара (гигантска машина от 32 хиляди процесора, която може да обработва стотици терафлопа информация в секунда). За един ден този компютър е в състояние да обработва толкова информация, колкото цялото население на земята би пресяло, ако работи с дигитално устройство 365 дни в годината, 24 часа непрекъснато! За да съхранява астрономическия масив от записани телефонни разговори, имейли и документи, АНС разполага с хранилище 43 664 608 кв. метра на стойност 130 милиона долара в Сан Антонио, щата Тексас, с капацитет на пет стадиона. Тоест там може да се събере цялата информация на света, съхранявана през цялата изминала година! Възможно ли е наистина при такъв капацитет и такива възможности един румънски хакер като Guccifer 2 да се разхожда свободно из американските сървъри, и то под носа на АНС?

Този въпрос задават едни бивши високопоставени шефове от разузнавателните служби на САЩ: Уилям Бини – бивш технически директор на Отдела за световен и геополитически анализ на АНС и съосновател на Центъра за автоматизирани изследвания SIGINT, Майкъл Грейвъл – бивш офицер от Службата за комуникационно разузнаване, специален агент от Корпуса за контраразузнаване и бивш сенатор на САЩ, Лари Джонсън – бивш офицер от разузнаването на ЦРУ, член на Отдела за контратероризъм към Държавния департамент, Рей Макговърн – бивш анализатор на ЦРУ, Кърк Уиби – бивш старши анализатор в АНС.

В средата на 70-те години нито един уважаващ себе си вестник не би публикувал нищо от докладите на ЦРУ, особено след серията от комисии в Конгреса, които разследваха криминалните операции на шпионската агенция и злоупотребите с властта. Днес журналисти от вестници с легендарна аура като New York Times и Washington Post публикуват от името на шпионските агенции съмнителни непроверени досиета. Но това вече не са същите вестници. Новите медийни феномени като BuzzFeed (с 200 млн. посещения месечно) изобщо не изпитват скрупули от публикуването на fake news – като фалшивото досие на Тръмп от 35 страници, скалъпено от бившия британски таен агент Кристофър Стийл. CNN отказва да го публикува, тъй като „фактите в него изобщо не подлежат на верифициране”. При това най-четеният американски информационен сайт публикува сензацията с директното предупреждение, че „досието” е „непроверено” и дори „включва някои очевидни грешки”. Което е безпрецедентно в журналистиката. На следващия ден Тръмп нарича досието „жалка купчина боклук”, а репортерът на CNN Джейк Тапър окачествява публикацията като „безотговорна”. Бившият кореспондент на WSJ Джо Лориа определя публикациите около инсинуираните от Белия дом и разузнавателните агенции информации за предполагаема руска хакерска атака и намеса в изборите за Белия дом като „връх на непрофесионалната журналистика в САЩ след 2003 г.”. Повечето от вестниците обещават да публикуват „нови доказателства” за тази намеса следващия път, но в крайна сметка използват триковете на абсурдното заглавие на първа страница на New York Times от 11 декември 2016 г. „Преценката на ЦРУ за Русия се гради върху много доказателства”. След което в осемте хиляди думи на материала читателят се надява да прочете едно след друго разобличаващите открития, но се натъква само на оправданието и уговорката „както твърдят анонимни разузнавателни източници”. В крайна сметка читателят разбира, че доказателството за руската хакерска атака се крие единствено в беглото признание на Путин от юли 2016 г., че предпочитал като победител в президентските избори Доналд Тръмп. По този повод Ендрю Англин от аналитичното онлайн издание Daily Stormer пише ехидно: „Това е, все едно мъж да бъде осъден за изнасилване само защото е казал, че намира жената за атрактивна”. На 16 декември 2016 г. местната телевизия в Атланта WSB-TV2 съобщава, че разследващият журналист Арън Дайъмънт е научил за два опита за неоторизирано проникване в компютрите на изборните агенции в Западна Вирджиния, Кентъки и Джорджия. Любопитното в историята е, че опитите са дошли от един и същи IP адрес, който обаче не води към Кремъл в Москва, а към 3801 Nebraska Ave NW във Вашингтон, а това е адресът на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ! Новината се огласява от държавния секретар на Джорджия Браян Кемп, който разкрива, че след като е проследен маршрутът на атакуващите, адресът стига до Министерството на вътрешната сигурност. Атаката е регистрирана на 7 ноември 2016 г., точно осем часа преди началото на изборния ден. В Кентъки атаката е регистрирана на 1 ноември, а общо за изминалите десет месеца преди изборите са регистрирани девет подобни атаки. Когато Комисията по разузнаването към Камарата на представителите иска в началото на януари 2017 г. директорите на ЦРУ, ФБР и Националното разузнаване да представят при закрити врата информация по тези случаи, те категорично отказват. По-късно директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапер обявява, че „подготвя доклад за руското хакерство” за Конгреса. Крайната цел на сценария е съвсем конкретна. Демократите се надяват на чудо – да се ревизират изборните резултати в полза на Тръмп. Впрегнати са всички американски медии, социални мрежи, неправителствени организации, звезди от шоубизнеса и, естествено, политически активисти, за да бъде осуетено встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. А цялата гигантска манипулация с руските хакерски атаки е така необходимият фон за реализиране на тези сценарии. Няма никакво значение дали те са реални или не, никой не си поставя за цел да представя доказателства. Но дори да бъдат доказани руските атаки, по-важното е, че нито една от информациите в имейлите на демократите не е опровергана като фалшива. А от тях става ясно, че Демократическият национален комитет през цялото време фаворизира Хилъри Клинтън пред Бърни Сандърс, както се осветляват и някои съмнителни практики на фондация „Клинтън”. И не на последно място разкриват се речи на семейство Клинтън пред банкери от Уолстрийт, които двамата упорито се опитват да скрият от общественото внимание. Американският журналист ветеран Сиймор Хърш, носител на „Пулицър” и на отличието „Джордж Оруел” за разследваща журналистика (той разкри клането в Ми Лай по време на войната във Виетнам, той първи писа за мъченията на иракски пленници в Багдад в затвора „Абу Грейб”) нарича медиите crazy town заради публикуването на непроверената и фалшива информация за досието на Тръмп. „Начинът, по който се държаха по руската тема и хакерството на Путин, беше възмутителен – казва Хърш в интервю за The Intercept. – Толкова им се искаше да вярват на всичко. И когато шефовете на разузнаването им съобщиха обвиненията си, вместо да атакуват ЦРУ заради липса на доказателства, те ги съобщиха като свършен факт. Какво означава всъщност „преценка”? По преценка на разузнаването Путин е „заповядал кампания за влияние през 2016 г., насочена към президентските избори, и се е стремил да подпомогне избора на Доналд Тръмп, като руснаците публично дискредитират и представят в неблагоприятна светлина Хилъри Клинтън.” „Но преценката не е ли просто само мнение? Това не е констатация на националното разузнаване. Ако това е реална констатация, щеше да има пет или шест на друго мнение. Но те казаха, че 17 разузнавателни агенции са съгласни с това. Така ли? Гранична охрана и ВВС и те ли са съгласни? Всичко това е възмутително, но никой не го написа. Преценката си е само мнение и това е! Правили са го много пъти!” – добавя Хърш.

„Третата световна война представлява партизанска информационна война без разделение между военно и цивилно участие.”

- МАРШАЛ МАКЛУЪН

Америка е податлива на дезинформация. Живеем в епохата на false news, които се разпространяват масово и несанкционирано. Освен това фактите все по-директно се свързват със социалните и политическите позиции. Тоест, изглежда, фактите не съществуват извън определен политически контекст. В миналото по време на Студената война, когато едната партия загубеше изборите, тя отиваше в опозиция, но въпреки това работеше и участваше в законодателните инициатива на победителя. Днес партията, която загуби, счита, че единствено кризите, апокалиптичните сценарии, саботажите, политическите трикове могат да сработят и да я върнат на власт. Сътрудничеството, разумните политически ходове са изключени. Развитието на технологиите позволява и на чуждестранни сили да оказват влияние върху социалните и политическите настроения в една страна. Русия е обвинена, че е повлияла върху изборите в САЩ. Дали е вярно, няма никакво значение. САЩ при други условия и в други времена правеха това, без да изпитват никакви политически скрупули, и в архивите на секретните служби има факти за повече от 100 намеси в чужди избори. Онова, което САЩ проповядват като защита на демокрацията или подкрепа за активисти демократи в чужди държави, реално означава пряка намеса в политическия живот на чужди нации. В миналото световната хегемония се крепеше върху т.нар. ABC оръжия (атомни, биологични, химически). Списание Der Spiegel публикува любопитен материал за т.нар. D оръжия (дигитални), които могат да парализират цели компютърни мрежи, както и инфраструктурите, които те наблюдават и контролират, като мрежите на летища, фабрики, водни каскади, банкови институции. Бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс нарича това „нелегални шпионски практики”. Днес всички електронни устройства могат „да комуникират” помежду си чрез интелигентни устройства. Но това означава също така и край на личния живот, край на тайните, никой не е защитен. Агенцията за национална сигурност на САЩ има Програма за кибероръжия, която е в състояние да хакне дори хладилника на руския президент. Което би било доста безобидна операция. Но ако президентът на чужда държава има проблеми със здравето и животът му се крепи на безупречната работа на неговия пейсмейкър, какво би станало, ако чуждата шпионска централа спре неговия животоспасяващ електронен механизъм? Разпространението на електронни устройства, които работят чрез Wi-Fi, превръщат в рискована игра възможностите за дистанционно манипулиране и хакване на чуждите компютърни мрежи. Наистина идеята нашите електронни устройства да ни шпионират тайно е налудничава, но тя е реалност. Компанията Samsung вече предупреждава своите клиенти да внимават какво говорят, защото смарт-телевизорите са способни да разпознават нашите разговори. Чрез използването на Voice Recognition телевизорите са способни да разпознават и събират информация, която след това предават „на трета страна” в интерес на зрителя, разбира се. Но какво би станало, ако тази функция се използва и за шпионски и впоследствие за политически цели. Истината е, че правителствата вече не са в състояние да предотвратят или да спрат подобни кибератаки. Това, което могат да направят правителствата, е само да подготвят хората за живот в новата монументална архитектура за наблюдение, което не е нищо друго освен опит за установяване на пълна доминация над нашите действия, предпочитания, избор, политически възгледи. От военна гледна точка наблюдението над компютърните системи на противника представлява само Phase 0 в новата дигитална стратегия на САЩ. Според документите за функционирането на АНС, разкрити от Едуард Сноудън, целта на това наблюдение е да открие пробойни в чуждата система за защита на дигиталните устройства. След като те бъдат открити, веднага се преминава към Phase 1, защото в следващия момент тези пробойни могат да изчезнат. Инсталират „невидими импланти”, които осигуряват „перманентен достъп” до чуждите сървъри. Накрая е ред на Phase 3, където ключов елемент е „доминираща роля”. Тя позволява да бъдат „контролирани/разрушени” критични дигитални системи или мрежи. Особено важни за тази „невидима шпионска дейност” са обекти на енергетиката, комуникациите и транспорта. Крайната цел на тези операции е (според терминологията на АНС) „контролирана ескалация в реално време”. Стратегията на АНС твърди, че следващата световна война ще бъде в киберпространството. В момента за тази дейност военният бюджет на САЩ отделя 5 милиарда долара (при само 1 милиард през 2013 г.). Само по 50 милиона долара се отделят всяка година за разработване на „неконвенционални решения” на днешните проблеми.

За целта е създадена свръхсекретната част Център за дистанционни операции, който е известен с кодовото название S321. Отрядът се помещава на третия етаж в централата на АНС във Форт Мийд, щата Мериленд, и неговото мото е многозначително: „Вашите данни са наши данни, вашето оборудване е наше оборудване”. В същото време системата за киберзащита Tutelage идентифицира чужди шпионски атаки и се опитва да предотврати чуждите атаки да постигнат целите си. Така например протестното движение Anonymous използва за блокиране на неприятелски сайтове примитивна зловредна програма, наречена „Йонно оръдие за ниска орбита”. Защитният софтуер Tutelage използва алгоритми, които разпознават и блокират IP адресите, използвани за хакерски атаки (DoS). Но съществува един парадокс, който касае проникването в компютърните мрежи на трета страна с шпионска мисия: никой не може да е сигурен, че няма да стане жертва на своите собствени методи и да бъде инфилтриран от частни хакери, престъпници и дори цели шпионски централи. За да контролира чуждите зловредни програми, Центърът за дистанционни операции остава свързан с тях посредством тяхната скрита мрежа, по която преминават важни телефонни записи, зловредни програми, пароли. Събирането на ключовете към VPN мрежите, паролите, вирусите и троянските коне има твърде висока стойност. Тези, които ги притежават и разполагат с тях, могат да манипулират банкови сметки, да блокират военни операции, да отклоняват чужди самолети, да спират чужди електростанции. Това реално означава „глобална доминация над мрежата”. Може да ви се струва доста шизофренично, но точно такъв е шпионският свят днес. Агенцията по национална сигурност изпълнява много деликатна мисия: от една страна, задачата й е да защитава интернет и да блокира слабите места. В същото време пък изпълнява програма за използване на тези слаби места за своите шпионски цели. Така че АНС е едновременно и полицай, и крадец, което напълно съвпада с мотото на шпионската централа: „Разкрий техните тайни, защити своите”. Реално сървърите приличат на градския транспорт по време на час пик: те са препълнени и постоянно някои слизат, а други се качват. Разликата е само в това, че собствениците на сървърите нямат представа кой е вътре. А властите стоят настрани и не правят нищо по въпроса. Поради това, докато шпионите шпионират другите шпиони, те също са обекти на чужд шпионаж. В отговор на това те се опитват да прикрият следите си или пускат фалшиви следи. Казано на технически език, шпионските хакери пускат димки: след като проникнат в компютрите на трета страна, започва процесът на „отстъпление” – процесът на експортиране на данните, които са събрани на чуждия сървър. Но „плячката” не се изнася обратно на сървърите на атакуващата страна, тоест на IP адресите на шпионската централа. Вместо това те се насочват към т.нар. цел „изкупителна жертва”. Това означава, че откраднатата информация може да се окаже на сървърите на някой друг, който да бъде обвинен, че той е бил неканеният извършител. Но преди данните да отидат при „изкупителната жертва”, АНС копира данните с помощта на своята мощна инфраструктура за разузнаване и ги праща обратно в Центъра за дистанционни операции. Но тази тактика за прикритие е доста рискована и може да предизвика конфликт между замесените шпионски агенции. Но тъй като дигиталните шпиони не оставят реални следи, поне не такива, които биха издържали обвинение в съда, те продължават да действат безнаказано в интернет. Затова ни поднасят само информацията, която е изгодна на една или друга политическа централа.

Къртици

Двама руски тайни агенти, работили за Федералната служба за сигурност (ФСБ), и програмист от антивирусната лаборатория „Касперски” са набедени, че са предавали в продължение на седем години държавни тайни на САЩ, съобщава вестник Times. Полковник Сергей Михайлов и майор Дмитрий Докучаев, които са работили за киберотдела към руската служба по сигурност ФСБ, и Руслан Стоянов от отдела за киберсигурност на „Касперски”, са арестувани през декември 2016 г. и са обвинени в сътрудничество с ЦРУ. Според Times тримата са помогнали на американските тайни служби да разкрият руската хакерска операция в сървърите на американските изборни комисии по време на последните президентски избори. Американските специални служби през лятото на 2016 г. обявиха, че руският президент Владимир Путин е наредил намеса в американските президентски избори в полза на Доналд Тръмп и че руски шпиони са хакнали компютърните системи на Демократическата партия на САЩ. Вестник Times разкрива, позовавайки се на анонимни източници от разузнаването, че двамата офицери от ФСБ получавали пари, за да предават секретни данни на Руслан Стоянов и на още един служител на компания за киберсигурност, чието име не се посочва. След това тази информация е предавана „на познати в чужбина, които работели за чуждестранни специални служби”. „Това не е еднократна шпионска операция, а те са изпълнявали тези функции в продължение поне на седем години и са нанесли огромни вреди на интересите на Руската федерация”, коментира руската агенция Росбалт. Според „Новая газета” двамата са разследвани тайно от Управлението за вътрешна сигурност (УСБ) към ФСБ още от края на 2015 г., когато лично директорът на ФСБ разпорежда телефоните им да се сложат под контрол, да се поставят подслушвателни устройства в кабинетите и жилищата им, да се проследи цялата им дейност в интернет. В операцията са ангажирани само четири човека от най-висшия ешелон на ФСБ. Сергей Михайлов, директор на Центъра за информационна сигурност към ФСБ, е арестуван по време на конференция в Москва миналия декември. Той е в залата, когато там нахлуват специални части, нахлузват черна торба върху главата му, слагат му белезници и така го извеждат от помещението. Дмитрий Докучаев е известен руски хакер от групата „Шалтай-Болтай” (Humpty Dumpty) и действа под псевдонима Forb. Той е принуден да работи за ФСБ с гаранцията, че няма да бъде предаден на съд за незаконната си дейност. Адвокат Иван Павлов, който е защитник на един от тримата арестувани, коментира за британския всекидневник, че арестуваните са обвинени в „държавна измяна” и ако бъдат признати за виновни, ги заплашва затвор минимум от 20 години. Той уточнява, че обвинителният акт е за шпионска дейност в полза на Америка, но никъде не се споменава ЦРУ. Вестник „Новая газета” съобщава, че Сергей Михайлов предал на американските си шефове информация за Владимир Фоменко, собственик на King Servers, през които руските хакери успяват да проникнат до избирателните сървъри в Илинойс и Аризона през юли 2016 г. Тази информация се съобщава първо от американската фирма за киберсигурност ThreatConnect. След като САЩ обвиняват Русия в хакерски атаки срещу пощенските сървъри на Демократическата партия, а след това и на избирателните комисии в Илинойс и Аризона, казусът е предаден за разследване в Центъра за киберсигурност на Сергей Михайлов. Той подготвя справка с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО. ЕКЗЕМПЛЯР ЕДИНСТВЕН” и го предава лично на директора на ФСБ Александър Бортников. В тази справка Михайлов пише, че наистина руски хакери са извършили атаката срещу американските сървъри. Но тъй като Сергей Михайлов вече е под подозрение в шпионска дейност в интерес на САЩ, разследването е поверено и на Центъра за информационна защита и специални комуникации. Това второ разследване установява, че Владимир Фоменко и King Servers нямат никакво отношение към тези престъпления, за които пише американската преса. Дори нещо повече – ЦРУ изобщо не проявява интерес към Фоменко, няма международна заповед за неговия арест и той си живее спокойно в Алтайския край, където са разположени неговите сървъри. Иван Павлов съобщава също така, че Сергей Михайлов най-напред прави „пълни самопризнания” по време на разпитите, но след това се отрича от тях. В същото време в шпионския скандал се появяват пикантни подробности, които така и остават в сянка. Става въпрос за коментара на един от най-големите американски независими анализатори на темата „киберсигурност” Браян Кребс, публикуван в неговия блог KrebsOnSecurity.com. Още през 2010 г. Кребс публикува скрийншот на електронно писмо, написано през септември 2010 г. от руския IT бизнесмен, основател и президент на руската компания Chronopay Павел Врубльовски. Неговата поща била хакната и писмото било откраднато през 2011 г. Така се оказало в ръцете на Браян Кребс. Той обаче го публикува едва на 28 януари 2017 г. след ареста на Сергей Михайлов и Дмитрий Докучаев. Писмото разкрива, че още през 2010 г. Павел Врубльовски е подозирал, че Сергей Михайлов работи за американските тайни служби, най-вероятно за Агенцията по национална сигурност. Изведнъж започва кампания за дискредитиране на Павел Врубльовски, който е обявен за „киберпрестъпник №1” и за опасен международен хакер. Именно Сергей Михайлов започва разследване на Врубльовски, което завършва със съдебен процес и присъда от две години и половина затвор, които той излежава в Рязанска област. Остава открит въпросът: ако връзките на Сергей Михайлов с американските тайни служби са били известни на Врубльовски още през 2010 г., защо ФСБ не е предприела нищо до декември 2016 г. Според руските медии арестът на Михайлов е свързан с конфликти вътре в системата на ФСБ. Агенция RBK съобщава, че Центърът за киберсигурност, в който работят Михайлов и Докучаев, е в конфликт с Центъра за информационна защита и специални комуникации към ФСБ – паралелна структура, която изпълнявала същите функции. Неин директор е Андрей Ивашко, личен приятел на руския милиардер и националист Константин Малофеев, президент на групировката „Царград”, председател на фонда „Св. Василий Велики” и член на попечителския съвет на „Лига за безопасен интернет”. Тъкмо „Царград тв” първи съобщава за ареста на Сергей Михайлов и Дмитрий Докучаев, като в информацията се казва още, че общо са арестувани четирима, но като съучастници са посочени осем души. Това дело има връзка с делото на хакерската група „Шалтай-Болтай” и е възможно да има участие и шефът на отдела по разследване на киберпрестъпленията – лабораторията „Касперски”. През ноември са арестувани хакерите Владимир Аникеев, известен с аватара Lewis, и двама негови сътрудници с аватарите March Hare и The Hatter. Тяхното задържане става ясно едва сега, след като руските медии започнаха да разкриват цялата афера. Руското следствие работи по версията, че те са проникнали нелегално в компютърната мрежа на ФСБ, а Сергей Михайлов използвал информацията там за свои собствени цели като „американски информатор”. Тази история скандализира цяла Русия.