Да пуснеш няколко хиляди варела да плават в лондонско езеро, както направи Кристо, може да бъде наречено всякак, само не и изкуство. Това е нелош PR и гъделичкане на снобското чувство у охкащата и ахкаща публика  по света и у нас. Днешната арт-сцена е пълна с подобни акции, които минават за суперавангардни и исторически, а в същността си са олицетворение на нищото. Абсолютно същото важи и за политическата сцена. Преди няколко дни премиерите на Македония и Гърция също сътвориха един пърформанс, наречен подписване на договор за името на македонската държава. За да придаде на церемонията по-творчески и непосредствен характер, Зоран Заев дори си свали вратовръзката и я подари на Алексис Ципрас. Гръцкият премиер е известен с това, че никога не носи вратовръзки, в знак на протест  срещу статуквото. Всъщност, откакто е на власт, Ципрас имаше много поводи да протестира доста по-ефикасно срещу статуквото и истаблишмънта. Например като не се съгласи с условията, които „Тройката” наложи на Гърция. Още повече, че на свикания от самия него референдум повечето гръцки граждани се произнесоха категорично срещу тези условия. Ципрас обаче предпочете да остане на власт, вместо да протестира. Така неговият протест, както и радикалната му лявост се оказаха просто един трик, фалшив образ, създаден с единствената цел да бъдат печелени избори. Зоран Заев също се води ляв. Тук трябва да имаме предвид, че македонската социалдемокрация има силно изразени соросоидни характеристики. Ако в България десницата е тази, която се ползва с щедрата подкрепа – както интелектуална, така и финансова – на всевъзможни чуждестранни NGO- та, то в Македония на подобна помощ се радва левицата. Затова и не е случайно, че именно левият Зоран Заев беше избран да участва в реализацията на един отдавна замислен сценарий. Крайната цел на въпросния проект е вкарването на страната в НАТО. А за да бъде осъществено това, трябваше да бъде решен спорът за името на македонската държава. Е, решиха го. И съвсем скоро на Балканите ще има още една натовска държава. Тоест още една фигурка в битката срещу Русия. Интересно, какво ли пък е обещано на Ципрас, за да заучи репликите си в тази постановка. Опозицията в Гърция вече директно го обвини, че е изтъргувал съгласието си за името Северна Македония срещу облекчаването на гръцкия външен дълг. Така Ципрас, който сега е заклеймяван от своите политически противници като предател на националната кауза, ще може да отговори: „Наричайте ме, както искате, но благодарение на моята политика, гърците сега живеят много по-добре от преди”. Много е възможно някой да нарече подобен алъш-вериш „страхотна лява политика”. Така, както има хора, които инатливо твърдят, че бидоните, кейовете, чадърите и опаковките на Кристо са изкуство. А, истината е, че политици като Ципрас и Заев имат толкова общо с лявото, колкото и Кристо с изкуството. В случая говорим за едни ловки опаковчици. За хора, които опаковат безсмислието си и го пласират на винаги готовата да цъка с език публика. Няма значение дали ще нарекат опакованото нещо „историческо споразумение” или „дълбоко изкуство”. И едното, и другото е ерзац, заместител, фалшификат. Красиво изрисуван параван, зад който се крият грозни политически сметки или бездарни арт-проекти.