Какво стана с окончателното идентифициране на Русия като извършител на покушението в Солсбъри от страна на британското правителство? Самата истина е, че Русия не е единствената държава, която би могла да произведе нервнопаралитичния газ: десетки други държави също биха могли да го произведат. Освен това е възможно да е бил произведен и от голям брой недържавни субекти.

Агентът по продажбите в „Моторола“ Гари Айткънхед – необяснимо защо от януари насам изпълнителен директор на Института за изследвания в областта на химическите оръжия в Портън Даун – казва в своето интервю за „Скай Нюз“, че „по всяка вероятност“ само един държавен актьор би могъл да създаде нервнопаралитичното вещество. Това означава да се допусне възможността, че и недържавен субект би могъл. Дейвид Колъм, професор по органична химия в Университета „Корнел“, далеч по-квалифициран от продавача от „Моторола“, заявява, че и неговите студенти от най-горния курс могат да го направят. Професор Колъм ми изпраща следното съобщение в социалната мрежа „Туитър“: „От самото начало историята с това нервнопаралитично вещество е ясна. Чудя се къде са били останалите специалисти по органична химия, но ако бъдат попитани, те ще потвърдят колко прости са съединенията и колко абсурдни са твърденията.“

Ключовият момент в този „туит“, разбира се, е „ако бъдат попитани“. Държавните и корпоративните медии не са попитали нито професор Колъм, нито който и да било друг професор по органична химия в Обединеното кралство. Около случая не се наблюдават дори наченки на разследваща журналистика.

И като се има предвид, че самото оръжие не доказва по категоричен начин, че Русия е извършила атаката, какви тогава са доказателствата на Борис Джонсън? Оказва се, че доказателствата на британското правителство не са нищо повече от техническото умение да се намаже дръжката на вратата с нервнопаралитичното вещество. Всички медии в Обединеното кралство са информирани от „източници от службите за сигурност“, че Великобритания разполага с екземпляр от секретен руски наръчник за обучение на наемни убийци, в който подробно е описано как се поставя нервнопаралитична смес върху дръжка на врата и че щом като нервнопаралитичното вещество е открито върху дръжката на входната врата на дома на Скрипал, това е решаващото доказателство, убедило съюзниците от НАТО във виновността на Русия.

Ето какво съобщава „Дейли Мирър“ с помощта на буквални цитати от „източника от службите за сигурност“: „Става дума за руски шпионски наръчник, в който се обяснява как се прилага отрова върху дръжки на врати. Това е неопровержимо свидетелство. Това е убедително доказателство, че през последните десет години Русия проучва методи за използване на отровни вещества, включително и чрез намазване върху дръжки на врати. Показателен детайл е, че това са фактите, които помагат да бъдат убедени съюзниците, че само Русия би могла да извърши това покушение.“

Именно същата правителствена информация е публикувана от „Дейли Мейл“ в доста по-обширен материал и е отразена в многобройни други пропагандни мейнстрийм медии. Възникват два въпроса. Доколко е надеждна информацията, че британското правителство притежава секретния руски наръчник за обучение как да се използва групата нервнопаралитични агенти „Новичок“, и доколко е надеждна информацията, че Сергей и Юлия Скрипал са отровени от допира до дръжката на входната им врата. Залавяйки се най-напред с втория въпрос, виждам значителни проблеми, свързани с теорията, че бащата и дъщерята са били отровени чрез дръжката на вратата.

Ето какъв е първият проблем. След като е извършено това, което Дейм Сали Дейвис, главният съветник по здравните въпроси на правителството, нарича „строг научен анализ“ на веществото, използвано за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, правителството препоръчва на хората, осъществили вероятен контакт, да изперат дрехите си и да изтрият повърхностите с топла вода и мокри кърпички. Подозрителните места са измити с маркучи от противопожарната служба. Но ако субстанцията е в такава форма, че може да бъде отмита с вода, защо тогава е поставена върху дръжката на външната врата? Всъщност в Солсбъри през този ден вали силен дъжд, а и в по-дългосрочен план времето е било дъждовно.

Може ли някой да ми обясни сценария, в който бащата и дъщерята – и двамата – ще докоснат външната дръжка на вратата при излизането през нея и затварянето ѝ? А ако отровата е била пренесена от единия на другия, защо не се е прехвърлила и върху лекарката, която е оказала първоначалната медицинска помощ, довела до близък физически контакт с жертвите, включително и с телесни секреции?

Вторият проблем е, че нервнопаралитичните вещества от групата „Новичок“ действат моментално. Не съществува такова нещо като нервнопаралитичен агент със забавено въздействие. Не забравяйте, че Тереза Мей специално подчертава, че това нервнопаралитично вещество е до десет пъти по-мощно от разработвания в Портън Даун нервнопаралитичен агент VX, с който в рамките на петнайсет минути е убит Ким Чен Нам – братът на севернокорейския лидер. Ако обаче е бил върху дръжката на входната врата, последният контакт, който е възможно да са имали с отровното вещество, е цели три часа преди да започне неговото действие. И нещо повече – те са в достатъчно добро състояние, за да шофират, да се разхождат из търговския център, да посетят пъб, а после – и това е действително най-невероятното явление – централните нервни системи на бащата и на дъщерята да функционират толкова добре и техните храносмилателни системи да са в такава хармония, че те съумяват да седнат и да обядват пълноценно в италиански ресторант. И едва след всичко това те – и двамата, по едно и също време въпреки значителната разлика в теглото им, внезапно са повалени от нервнопаралитичния агент, който, подобно на часовников механизъм, е настроен от първоначално нулево до смъртоносно въздействие.

Този разказ просто изобщо не звучи достоверно. Нервнопаралитичните вещества– и преди всичко „нервнопаралитичните агенти за военни цели“ – имат предназначението на бойни оръжия. Те не оставят противниците, годни часове наред да се сражават. В научната литература няма описание на нервнопаралитично вещество, разполагащо с необичайното въздействие на бомба със закъснител. Ето как друг истински професор описва тяхното светкавично въздействие в списанието „Сайънтифик Америкън“:

„За разлика от традиционните отрови, нервнопаралитичните вещества не е нужно да бъдат добавяни към храна и напитки, за да бъдат ефективни. Те са доста летливи, безцветни течности (с изключение на Ви Екс, за който се твърди, че прилича на моторно масло). Концентрацията в изпаренията на стайна температура е смъртоносна. Симптомите на отравяне настъпват бързо и включват стягане в областта на гърдите, затруднения в дишането и твърде вероятно задушаване. Сред съпътстващите симптоми са повръщане и значителна инконтиненция. За жертвите от газовата атака в Токийското метро се съобщава, че повръщат кръв. Ким Чен Нам умира за по-малко от двайсет минути. В крайна сметка човек умира или от задушаване, или от спиране на сърдечната дейност.“

Ако нервнопаралитичното вещество е било намазано върху дръжката на вратата и Сергей и Юлия Скрипал са влезли в досег с него, появата на тези симптоми е щяла да настъпи още преди да са стигнали до автомобила си. И със сигурност не биха имали желание да седнат за изобилен обяд два часа по-късно. Освен това щяха да са починали още преди три седмици. Всички ние се молим Сергей също да се възстанови.

Втората част от извънредно щастливото стечение на обстоятелствата с нервнопаралитичния агент, поставен върху дръжката на вратата, и притежавания от британското правителство руски наръчник за прилагане на нервнопаралитични вещества върху дръжки на врати, е дали този наръчник действително съществува. На мен ми се струва, че е неправдоподобно – напомня твърде много на вида разузнавателна информация, с която правителството разполагаше за иракските оръжия за масово поразяване по онова време. Също така се твърди, че наръчникът е разработен през последните десет години, следователно това не се е случило в периода на хаос, а в Русия при управлението на Путин, когато ФСБ е една доста стегната и дисциплинирана организация. А способностите за проникване на МИ-6 просто не са толкова големи.

Ключовият въпрос – естествено – е откога Обединеното кралство притежава този наръчник и какъв е неговият произход. Друг важен въпрос е защо Великобритания пропуска да го представи на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) – и всъщност защо не го публикува сега, изключвайки всякакви идентификационни белези на конкретния екземпляр, след като вече нашироко е оповестила за съществуването му и обстоятелството, че разполага с него. Ако Борис Джонсън иска да му повярваме, нека публикува руския наръчник.

Би следвало също така да обмислим дали ФСБ наистина разгласяват своите секретни техники за извършване на убийства в наръчници. Подобно на други висши служители на Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност съм участвал в редица курсове на обучение на МИ-6. Един от тях – за работа с експлозиви, се провеждаше във Форт Монктън, недалеч от Солсбъри. Друг – за работа с подслушвателни устройства, беше в съвсем невзрачна сграда с офиси в Лондон. Спомням се, че видях инструменти, монтирани, за да пробиват миниатюрни дупки в стените, които наистина се въртяха много бавно. Пробиването на стените отнемаше часове, но се правеше без какъвто и да било шум или вибрации. На това място научих, че правителството може да подслушва всекиго, като активира микрофона на мобилния му телефон, дори когато апаратът е изключен. Спомням си насочени като копия микрофони, които висяха от тавана и бяха предназначени за прихващане на отдалечени мишени, както и подслушвателното устройство, задействано чрез сноп от инфрачервени лъчи. Мишената обаче би могла да възпрепятства подслушването, ако дръпне завесите. Въпросът е, че за тези неща, разбира се, нямаше никакви наръчници, както нямаше наръчници и за които и да било други секретни техники на МИ6. И е несериозно да се мисли, че има написани такива наръчници.

Към тези разяснения бих добавил, че загубих всякакво доверие в полицейското разследване, когато то беше иззето от ръцете на местната полицейска служба и беше предадено на силно политизирания антитерористичен отряд на лондонската полиция. Подозирам, че е възможно оттам да идва тълкуването на удивително удобното (но невъзможно от физическа гледна точка) доказателство за метода, прилагащ отровно вещество върху дръжката на врата, метод, който съответства на написаното в „руския наръчник“.

Това са някои от въпросите, които официалното описание на събитията поражда. Борис Джонсън излъга относно несъмнеността на произхода на нервнопаралитичното вещество, а второстепенните доказателства, които изтъква, на този етап са крайно неубедителни. Нито едно от тях не доказва, че отговорността за покушението не е на руската държава. Но няма неопровержимо доказателство и че е нейна, а напротив, налице са и няколко други възможности. Крещящите проблеми с официалния разказ в края на краищата могат да бъдат разрешени, но онова, което е съвършено ясно е, че Джонсън и Мей действат прибързано и отвратително безотговорно.

Превод: Мария Дерменджиева

Автор: Крейг Мъри, 5 април 2018 г.

Крейг Мъри е бивш служител на британското разузнаване, бивш посланик на Обединеното кралство в Узбекистан и ректор на Университета „Дънди“. Текстът е публикуван в блога му на адрес: CraigMurray.org.uk