Кандидат на Кремъл, френски аналог на Тачър или католик реакционер? Фийон може да се окаже по-значима фигура, отколкото клишираните анализатори предполагат към днешна дата.

Милиони французи споделят общ навик. Вместо да гледат новини, отделят седем минути на ежедневното куклено политическо шоу по Canal Plus. Там поне не лъжат. С чаша смях горчивият хап на действителността се преглъща по-лесно. Пък и хуморът е най-прозорливият прочит на политическото театро. Но този път дори сценаристите на предаването се объркаха. Докато куклата на Саркози месеци наред се пререкаваше с тази на Жюпе, Фийон се вясваше епизодично в скечовете на шоуто, и то винаги, за да смутолеви нещо банално. Медиите и социолозите също проспаха възхода на невъзмутимия Франсоа и едва последната седмица отчетоха ръст в подкрепата за него. За финал той не просто победи, а прегази опонентите си на първичните избори на десницата. Сондажите вече го сочат за фаворит на президентските избори през май. Но знае ли човек дали пак няма да сбъркат?

ПОТИСНАТ САНГВИНИК

Така определя темперамента на Фийон неговата биографка Кристин Кели. Видът му заблуждава. Изглежда безупречно овладян, на втори тур се яви пред урните с морна черна дреха, наподобяваща подкъсено расо. Произхожда от католическо семейство, ходи на служба и дори отваря дума да се върнат униформите в училищата. Речта му е лишена от патос. На фона на екстрoвертния Саркози и многоукия Жюпе той изглеждаше като актьор, който подава репликите на звездите. Франсоа Фийон обаче умее да мълчи така, че да бъде чут. Съчетава мекота и решителност. Без излишни пози успява да отстои мястото си на авансцената. А в младостта си е всичко друго, но не и конформист. Докато връстниците му си дават среща на барикадите през 1968 г., когато всяко хвърлено паве ти заработва самочувствие и биография на революционер, Фийон окачва в стаята си портрета на тъжния, но достолепен генерал Дьо Гол. Да си консерватор в онези години иска характер. Впрочем сангвиничният му темперамент понякога пробива благоприличието и младият Франсоа е изгонен от училище, задето хвърлил димна граната в класната стая. В гимназията пак той организира протест срещу един даскал по английски, когото обявил за некомпетентен. Преподавателите вдигат ръце от своенравния младеж, обявен в училищните документи за „разсеян, мързелив и високомерен”. Самият Франсоа едва дочаква края на занятията, за да отскочи до гаража на Austin-Healey, в който дядо му работи като автомеханик. Много млад Фийон открива страстта си към автомобилите, а в зрели години дори участва в прословутите 24 часа на Льо Ман като любител пилот. През 90-те, когато вече е утвърден политик, върти волана по трасетата на престижни ралита като Спа-Франкоршан. Другата му страст е планината. На 17 се влюбва в алпинизма. Записва се скаут и дори оглавява местния отряд. Оттогава не спира да катери Алпите, а като млад дори пълзи по крути скали с осигурително въже. Французите понякога се дразнят от снимките му с каска край някое бугати, но жените харесват у него това съчетание от хладнокръвие и вкус към риска. На 18 разумът у него надделява и Франсоа влиза в релсите. Записва право. За кратко се колебае дали да не подхване кариера на журналист, стажува във Франс Прес, озовава се в Испания малко преди кончината на Франко. Но скоро разбира, че тази работа не е за него, и се връща в Париж. Там е любимата му Пенелоп Кларк. Тя е родом от Уелс, а двамата се запознават още като студенти. Женят се чак през 1980 г.

Днес съпругата му се появява в медиите само по изключение. Петте деца са я отдалечили от адвокатския занаят, но пък бракът с Франсоа я е вкарал волю-неволю в политиката и понастоящем тя е общински съветник в Солем. Там се намира семейното имение, чиято резиденция напомня малък замък. През 2013 г., когато Франция затъва в кризата, „Пари мач” публикува портрет на Фийон, гарниран със семейна снимка с цялата челяд на зелената морава пред каменното шато. През последните месеци троловете на конкурентите възкресиха снимката и я разнасяха из интернет с коментар „Един народен човек, който преживява кризата като всички нас”. Но иронията не постигна целта си. Фийон победи.

THATCHER .FR

Ден след победата му на първия тур вестникът на парижката интелигенция Liberation излезе с фотомонтаж, съчетаващ лицето на Фийон и прическата на Маргарет Тачър. Политикът не крие пиетета си към Желязната лейди, а програмата му залага на брутален остеритет. Сред водещите мерки в нея са съкращаването на половин милион държавни служители в рамките на пет години, увеличаването на работното време на чиновниците от 35 на 39 часа седмично и 100 милиарда евро икономии в бюджета за времето на президентския му мандат. Икономистите обаче се питат, доколко тези реформи са уместни в момент, когато родината на неолибералната революция, САЩ, избра президент протекционист. Да, френското чиновничество се нуждае от съкращения, но това няма да спре местните предприемачи да изнасят производството си в Азия, Мароко и дори във Великобритания, където „Рено” неотдавна откри завод на своята марка „Нисан”. Причината е в извънредно сложното френско данъчно и трудово законодателство. Фийон трудно може да конкурира азиатския социален дъмпинг, а ако иска да съхрани производствата във Франция, трябва да се бори и за доза протекционизъм в рамките на ЕС. Остеритетът не решава проблема, напротив, ще го задълбочи.

В социален план Фийон е прононсиран консерватор. Програмата му предвижда забрана на прословутите буркини, ислямските бански костюми, които предизвикаха словесни баталии по френските плажове, общински съвети и дори в парламента миналото лято. Фийон обещава да отнема френското гражданство на лица с двойно гражданство, заподозрени в тероризъм. Най-подир политикът заплашва да ограничи в определени хипотези и правото на еднополовите двойки да осиновяват деца. Католическата общност приветства тази мярка, която либералната политкоректност възприема като либертицид. Струва си да отбележим, че легализацията на еднополовите бракове раздели френското общество на две враждуващи половини и се иска доста политическа дързост да изровиш темата и да заложиш само на едната половина от избирателите. Най-отчетливата разлика между Фийон и останалите е в погледа му към текущите международни кризи. Прозорливият Франсоа не вярва в съществуването на „умерена сирийска опозиция” и настоява Париж да подкрепи Асад. Обявява се и за отмяна на европейските санкции спрямо Русия, с което де факто бламира източната политика на ЕС.

ФАВОРИТ ЪТ НА КРЕМ ЪЛ

На 7 май 2012 г. Владимир Путин за трети път влиза в Кремъл сред шпалир от гвардейци. Докато тече церемонията по инаугурацията, Путин за две минути се отбива в една малка зала, далеч от камерите, за да позвъни на своя приятел Франсоа Фийон. В този миг французинът събира папките в своя премиерски кабинет в Париж, който се гласи да напусне. Ден по-рано Саркози е загубил изборите и десницата минава в опозиция. „Какви са плановете ти от тук нататък”, пита Путин. „Още не знам”, отвръща Фийон, който обаче няма да забрави този жест на руския си колега. В апогея на триумфа си той се е сетил за круширалия си приятел. Когато паднат от върха, политиците са по-непотребни от куфар без дръжка и телефонът им млъква задълго. Затова позвъняването на Путин е като знак от съдбата за неизбежното второ пришествие. Близостта на Фийон и Путин си има предистория. През 2007 г. по време на своята предизборна кампания екстравагантният Никола Саркози се кълне пред камерите, че като президент „никога няма да стисне ръката на Путин”. По онова време Владимир Владимирович вече е демонизиран заради смазания бунт на кавказките уахабити, които Западът все още именува „борци за свобода” (freedom fighters). През август 1999 г. ислямистите опитват да превърнат Северен Кавказ в първообраз на „Ислямска държава”. Идеологията на похода им в Дагестан е джихадистка, парите и тогава пристигат от Катар и Саудитска Арабия, начело на операцията е йорданецът Хатаб, а ядрото на военната сила се състои от арабски наемници, обединени в Ислямската международна миротворческа бригада. След година активни бойни действия руската армия унищожава ислямистите, но пресата на запад вопие срещу Москва. Путин отстъпва президентския пост на Дмитрий Медведев и се нагърбва с ролята на премиер, за да спази изискванията на руската конституция. Саркози е убеден, че това е началото на политическия му залез и залага на по-либералния Медведев. С него сключва изгодния за Франция договор за продажба на десантните кораби тип „Мистрал”. По същото време премиерът Фийон поддържа постоянна връзка с руския си колега Путин и нито за миг не се съмнява в неговото завръщане в Кремъл. Отношенията им бързо преливат извън протокола. Путин не пропуска да засвидетелства симпатията си към френския премиер, с когото през 2008 г. играят заедно билярд в резиденцията в Сочи. Фийон си спомня как бил скован от ишиас и едва се навеждал над масата, но нямало как да пропусне тази възможност за неформално общуване. Путин уж случайно го оставял да отбележи по някоя точка, макар да бил добър майстор в играта. „Той е булдог, но не е лишен от чувствителност и сърдечност”, твърди Фийон. Руският президент понякога наистина е виртуозен в подхода си към гостите. През 2012 г., когато научава, че Фийон е загубил майка си, Путин му подарява бутилка изключително вино реколта 1931-ва, годината, когато е родена покойната maman на французина. Кой би устоял на жеста?

Ако съдим по хрониката на тяхното приятелство, Путин не просто цени Фийон, а го полива като кактус, който все някога, след две-пет-седем години, ще цъфне. През 2013 г., когато французинът е обикновен депутат, господарят на Кремъл го кани в своята крайградска вила, а това е необичайна чест. Ако се доверим на биографката на Франсоа Фийон Фабиен Осер, през 2010 г. се разиграва сцена, достойна за „Татко Юбю”. Самолетът на френския премиер е задържан от поледицата на летище „Шарл дьо Гол” и пристига чак късно вечерта в Москва. В знак на особено внимание Путин предлага на Фийон артистите от „Болшой” да изиграят постановката си на извънреден сеанс за високия гост. Французинът предпочел да не свикват трупата заради него.

Руската връзка на Фийон е дълбоко вкоренена и предшества появата на Владимир Путин на политическата сцена. Младият политик за пръв път се озовава в Москва в разгара на перестройката, през 1986 г., като председател на Комисията по отбрана във френския парламент. По онова време московчани ходят с транзистори по улиците, за да слушат неуморните глаголствания на новия генсек, след десетилетия на мълчание пресата разкрива сталинските процеси, край хотелите се навъртат черноборсаджии, които менкат рубли в долари или търсят да купят чифт джинси от западняците. Буржоата Фийон е покорен от завладяващия хаос на горбачовското разкрепостяване. За педантичния френски политик, който гради кариерата си като бизнес план, да се озове в Москва е нещо като кръщелно потапяне в реката на историята. Горбачов с рождения белег на челото е пророк, който повежда многомилионния си народ през пустинята на прехода. Михаил Сергеевич много скоро загубва пътя, но човешката река ще продължи през пустинята, а Фийон никога няма да отвърне поглед от Русия. Нещо повече: ще наеме за текстописец на речите си талантливия Игор Митрофанов, французин от белогвардейски произход, който, казват, е сред най-доверените му съветници. В обкръжението на Фийон има и други асистенти, които говорят руски, а това не е често срещано умение сред френския политически елит.

На власт и в опозиция, като кмет, министър или обикновен депутат Фийон редовно посещава Москва. На икономическия форум в Санкт Петербург през 2013 г. Путин го кани да седне до него, знак за всички присъстващи величия от световния бизнес, че Фийон има бляскаво бъдеще въпреки временния застой. Случва се двамата да спорят. През 2012 г. Фийон пита в прав текст: „Владимир, защо подкрепяш този мръсник Асад?”. Путин го посочва с пръст и му връща въпроса: „А ти знаеш ли кой ще дойде след него? Аз не знам и докато не разбера, ще го подкрепям”. „Когато отидох в Ливан преди няколко месеца, се убедих, че засега Асад е без алтернатива”, сподели неотдавна Фийон.

В навечерието на изборите Путин не пропусна да подкрепи приятеля си: „Франсоа е делови човек, много твърд преговарящ, който има чувство за дълг към държавата”, подметна руският президент пред камерите на две френски телевизии. Впрочем това не е гратисен пиар. В мемоарите си един френски министър на културата си спомня как на обяд в премиерската резиденция Матиньон през 2010 г. Путин се опитал да продаде на Фийон един полуразрушен руски завод край Волга, но французинът отказал въпреки доброто настроение от виното и сърдечната близост с руския президент. Самият Фийон съветва колегите си, които имат досег до Кремъл: „Знайте, че Путин има свой стил, един разговор с него никога не трае по-малко от три часа. Но ако се споразумеете, той не се отмята от думата си”.

ФРАНЦИЯ 2017

Изборите са през май и промяна ще има. Безпомощният Оланд вече се оттегли от надпреварата, а левицата е в руини. Към момента Кремъл ликува: балотажът по всяка вероятност ще изправи един срещу друг двамата му фаворити: Марин льо Пен и Франсоа Фийон. Win-win situation. За Меркел перспективата е крайно неприятна. С първата диалогът е почти невъзможен. С Фийон конфликтът ще е най-вече на тема европейска външна политика. Французинът твърди, че е време Европа да се еманципира. Разбирай от САЩ. „Догматично и лицемерно е да лъжем Украйна, че я искаме в ЕС”, заявява Фийон. Сиреч казва гласно онова, което всички мислят, но не смеят да декларират публично. Но Германия е васална на Вашингтон по отношение на външната си политика и Меркел ще бъде принудена да обосновава германската зависимост от САЩ с благовидни аргументи. А това е деликатно упражнение, което ще я изложи на критики отляво и отдясно.

Но ще се възкачи ли Франсоа III на републиканския престол? Двамата му съименници го сториха с различен успех. Митеран реформира из основи Франция през 80- те, провидя пътя на Европа и играеше без комплекси своята особена роля на световната сцена. Неговите четиринадесет години в Елисейския дворец са последната бляскава епоха в новата история на Франция. Оланд остави след себе си маразъм и социална криза. Франсоа III има трезва преценка и голистки нотки в речите. Той е израснал под портрета на генерала в детската си стая. Винят го, че е реакционер, но възгледите му повече приличат на актуализиран голизъм, версия 2017. Французите се съмняват в потенциала на Франция да играе значима роля на световната сцена. Той обаче е налице. Онова, което липсва, е волята. Фийон я притежава. Но до победата има още път.