Най-непопулярният президент в новата история се оттегля след пет трудни години в Елисейския дворец

„Взех решение да не издигам кандидатурата си за втори мандат и държах да ви информирам лично”, заяви президентът на Франция Франсоа Оланд в телевизионно обръщение, излъчено снощи в 20:00 ч. в националния ефир. Ако слухове за новината циркулираха през последните седмици, то анонсът й бе изненадващ: обръщението на Оланд бе обявено едва час преди излъчването му. То идва седмица след избора на Франсоа Фийон за кандидат на републиканската десница на изборите през май и два месеца преди първичните избори за кандидат на левицата, които се очертават крайно оспорвани.

Последният месец бе белязан от острото противопоставяне между премиера Манюел Валс, който не крие президентските си амбиции, и президентът Оланд, който не изключваше възможността да се бори за втори мандат. Във френската конституционна конструкция президентът е глава на изпълнителната власт, а премиерът е обикновен изпълнител на неговата воля. В този смисъл сблъсъкът на президент и премиер в битката за президентската кандидатура звучеше като нон-сенс, предвид факта, че двамата провеждат обща политика и споделят обща политическа равносметка. Парадоксът в днешната ситуация се заключаваше във факта, че Валс е по-силната фигура от двамата, а Оланд бие рекордите по непопулярност. В последните десетина дни истаблишмънтът на социалистическата партия инстинктивно се групира около Валс, който успя да убеди действащия президент да се оттегли от надпреварата, за да даде някакъв шанс за консолидиране в своя лагер.

Петте години на Франсоа Оланд в Елисейския дворец ще останат в историята като един от най-нерадостните периоди за Франция. Париж отстъпи на Берлин лидерството в ЕС, което доскоро почиваше на съгласуваната воля на френско-германския тандем. В икономически план безработицата във Франция растеше и взе да отстъпва едва в средата на тази година: твърде късно, за да бъде капитализиран успехът от действащия президент. Франция преживя серия терористични атаки, но така и не преосмисли неадекватната си позиция в сирийската криза, където Париж продължава да подкрепя, макар и негласно, митичната „умерена сирийска опозиция”. В мандата на Оланд Франция допусна да бъде въвлечена в разпалването на украинската криза, като стана гарант на споразумението между лидерите на протеста и Янукович, а сетне остави щурмоваците на Майдана да извършат преврата в Киев без да реагира на погазването на споразумението. Във вътрешнополитически план Оланд захранваше жълтата преса с папарашки снимки от своята изневяра, а легализацията на еднополовите бракове раздели Франция на две и възкреси консервативните нагласи, които днес намериха своя говорител в лицето на Фийон. Реформата на трудовото законодателство пък стана причина за многомесечна битка на синдикатите с властта, която на моменти преминаваше в улични сражения. Парадоксално, но факт: реформите на президента уж социалист станаха причина за най-драстичното изостряне на социалния климат във Франция от 1968 г. насам. 

Сред успехите на Оланд са ефикасната намеса на френската армия в Мали, където Франция прогони ислямистите и наложи някакво подобие на мир. През 2015 г. в Париж, с водещата роля на френската дипломация, бе сключено глобалното споразумение за борба с климатичните промени. В годините на изпитания Оланд се държа достойно като президент на страна, многократно атакувана от терористите, но никога не успя да убеди французите и света, че е автентичен лидер, поради липсата на харизма, реформаторска програма и ясни цели. Най-вече поради липсата на политическа воля. „Оланд не се отказа от втори мандат. Всъщност той така и не стана президент”, пише „Фигаро” с днешна дата. И това е самата истина. Решението му да се оттегли от надпреварата е единственият ход, с който може да изкупи със смирение онова, което пропиля с безволие.