След думите на Владимир Путин, че с тайнствени цели се събира биологичен материал от руснаците, темата за генетичното оръжие влезе в топ новините. В основата си самата идея за такъв тип оръжие за масово унищожаване (ОМУ) често бива осмивана, но за съжаление, нещата не са така прости. Какво знаем за биогенетичното оръжие с днешна дата? И защо в Русия и САЩ се плашат от него?

Миналата седмица Русия, САЩ и Великобритания излязоха с обща  декларация за разработването и приемането на нова програма, която ще отговори на заплахите в областта на биологичната безопасност – съгласявайки се, че „светът се сблъсква със сериозни трудности от гледна точка на биологическата сигурност“. В частност става дума за заплахата от разработване и употреба на биологично оръжиe от държавни и недържавни субекти, а също така, за опасността от научно-техническите постижения, „които притежават потенциала да бъдат много полезни, но могат да бъдат използвани за причиняване на вреди“.

Няколко дни преди огласяването на декларацията, по време на заседание на Съвета по правата на човека, президентът Владимир Путин заяви, че някои чуждестранни сили събират биологичен материал от руски граждани. След това за нечии опити да се създаде невиждано досега биологично оръжие с избирателно действие заговориха ако не всички, то мнозина.

Да се каже, че това е гореща тема, означава да не се каже нищо. В масовото съзнание генетичното оръжие се намира някъде между извънземните на служба в Пентагона и избягалия на Луната Хитлер. Не е странно, че всичките тези речи предизвикаха взрив от емоционална полемика в медиите и социалните мрежи – с участието не само на профилирани по темата учени, но и на всички, които не ги мързи. При това се изразяват рязко полярни  мнения – от опити да се обясни смисълът на генетичното оръжие от чисто военна гледна точка до откровено осмиване на руските власти.

Тоест поляризацията се получи не по научен, а по политически път. Либералната част от коментиращите еднозначно обяви, че предположението за наличие на генетично оръжие или разработки на такова, е пълна недомислица. Например известният със своята гражданска активност „популяризатор на науката“ Михаил Гелфанд употреби не изцяло научния термин „глупост“, застъпвайки се за американците, които събират биоматериал в Русия.

На практика ВВС на САЩ още през лятото на официалния си портал за държавни поръчки обявиха търг за доставката на 12 образци на молекули от рибонуклеинова киселина (РНК) и синовиална тъкан от руснаци. Според условията на търга донорите трябва да бъдат граждани на Руската федерация, европеиден тип, без травми на опорно-двигателния апарат, с отрицателни анализи на ХИВ, хепатит В, хепатит С и сифилис. Този странен търг се счита за повод за изказването на руския държавен глава, макар той да се позоваваше на данни от контраразузнаването, а не на открити източници.

След изявлението на Путин американците се опитаха ако не да се оправдаят, то поне да внесат яснота в тази странна ситуация. Представителят  на авиационното учебно командване (AETC) на Военно-въздушните сили на (ВВС) на САЩ  Бо Дауни заяви, че специалисти от това ведомство се занимават с откриването на различни биомаркери, свързани с травмите. За тези именно изследвания на 19 юли бил публикуван контракт за закупуването на образци от РНК и синовиална тъкан. В началото в документа не било посочено желано местоживеене на образците, но за продължаване на изследването се изисквали образци точно от Русия, тъй като предишният доставчик предоставил биоматериали на граждани на Руската федерация.

Ролята на Пентагона неговите адвокати обясняват с формалната ведомствена  принадлежност на медицинското заведение. Интересно защо е било неуместно първата партида от биоматериала да се вземе от същите тези американски пилоти, които са били задължени да го предоставят според контракта. Та нали именно техните травми евентуално биха били лекувани, а не тези на руските летци… Би ми се искало да погледна в очите този първоначален доставчик, който контрабандно е внесъл от Русия в САЩ исканото от Пентагона. Да, именно контрабандно.

Правнуците на скитските царе

По данни на ВЗГЛЯД първият доклад за биологично оръжие и възможното разработване на негова генетична версия за използване срещу населението на Руската федерация е предоставен от нейната Федерална служба за безопасност (ФСБ) още през 2007 година. Тогава бе приет първият вариант на закона за забрана на изнасянето от Русия на биологични образци. Тоест първата партида биоматериал за нуждите на американските военно-въздушни сили се е появила в САЩ в нарушение на руския закон, който, впрочем, съдържа подробно описание на образците на биоматериала.

Сега по искане на бившия главен санитарен лекар, понастоящем депутат в Държавната дума Генадий Онишченко, се готви нов закон за биологическа защита. Парламентът възнамерява да го разгледа през декември тази година. Но засега нека се върнем в 2007-а.

Тогава на мода беше излязло определянето на индивидуалния геном. На територията на РФ  се увличаха етносите, склонни да издирват своите древни и героични предци. Много учени считат всичките тези „търсения на алели“ за нещо на границата с лъженауката, но в един момент явлението се превърна едва ли не в епидемия. Генетичният материал се изпращаше доброволно някъде в Америка, а в отговор пристигаше нещо като удостоверение, че си еди-колко си процента, примерно,  древен скит. Мнозина се гордееха с „произхода“ си, макар че самосъзнанието на генетичен ариец изобщо не влияе на заплатата.

Масовостта на това явление обезпокои контраразузнаването.

Истината впрочем е, че „генетичната подозрителност“ в началото тръгна от там, не от  ФСБ. Не толкова отдавна британската компания Oxford Nanopore Technologies отказа да продаде на лабораторията по еволюционна геномика при Московския държавен университет (МГУ) секвенатор (прибор за разчитане на ДНК), обвинявайки руснаците във връзки с военните и възможно използване на получените данни за разрушителни цели. Това само по себе си е показателно: ако генетичните изследвания на Запада действително се провеждат за военни или подобни приложни цели, хората, склонни да се подозират взаимно, правят това и в този случай – подозират другите в това, с което самите те се занимават. 

Злополучният търг на американските ВВС само изглежда като повод за изказването на президента Путин и последвалите го дискусии. Проблемът е доста по-дълбок, той действително съществува и няма как да не излезе на повърхността. Просто някои аспекти от разработките на генно-биологичното  оръжие са неочевидни и е лесно да бъдат използвани за спекулации.

Хрониките на Доктор Смърт

На този етап няма никакви реални доказателства, че генетичните данни на отделни етноси се използват за разработване на оръжие за масово унищожаване. Или че могат а бъдат използвани за това. По този признак генно-биологичното оръжие за масово унищожаване (ОМУ) лесно може да влезе в категориите на конспирацията. Само че историята познава достоверен случай, при който разработването на генетично оръжие бе потвърдена чрез структурирането на масив от данни и свидетелските показания на много хора – случай, вече използван в съда.

По времето на апартейда ЮАР бе една от най-напредналите в медицинската област страни в света. Достатъчно е да си спомним, че първото в историята на човечеството успешно присаждане на сърце се случи в Кейптаун. И ето, че в началото 80-те години на ХХ век, в обстановка на най-строга секретност, започна да работи проектът Strand  – комплексна програма по създаването на отрови, психотропни вещества и генно оръжие, което е трябвало да порази избирателно само чернокожото население. Основната цел бяха членовете на  Африканския национален конгрес (АНК), но по съдебен път бе доказано, че опити за прилагането им е имало и на териториите на Намибия, Ангола и Мозамбик, а наркотиците специално са се разпространявали сред негрите в  ЮАР. Програмата бе оглавявана от военния медик, кардиолог по професия, Вутер Басон, получил чин бригаден генерал и прозвището Доктор Смърт.

След падането на режима на апартейда, с престъпленията му се зае така наречената Комисия за истината и помирението (КИП) – извънсъдебен орган на новата чернокожа власт, който се занимаваше с разследване на всичко, асоциирано с ужасите от страна на белите поробители. Тя успя оперативно да залови почти всички учени и лекари, работили за проекта Strand, и в продължение на няколко години даваше информация за случилото се.

Трябва да се отбележи, че всички престъпници от апартейда са бури*, а не  англоезични южноафриканци. Един от тях – химикът Дан Хусен – обясни, че програмата е била разделена на два неравнозначни проекта. Първият е включвал създаването на това, което наричали „мръсни трикове“ (vuil truuks), тоест „средства за ликвидиране на отделни индивидиуми“ – или по-просто казано, отрови и психотропни вещества. Вторият проект си поставял за задача „създаването на достатъчно сложен вид оръжие за масово поразяване, което би могло да се използва при военни действия в Ангола и Мозамбик“.

Локализацията на съседни страни е ловка уловка на адвокатите. Идеята е компетенцията не само на Комисията за истината и помирението (КИП), но и тази на наказателните съдилища от общата юрисдикция на ЮАР да не излиза отвъд границите на страната. Стратегията е да се предотврати възможността участниците в проекта Strand да бъдат осъдени за престъпления срещу  граждани на други държави и на чужда територия.

Именно благодарение на този юридически капан, през 1999 година медицинският генерал Вутер Басон бе оправдан от Върховния съд в Претория, независимо от 46-те доказани убийства, извършени от него. Нещата се свеждат до това, че опитите са били извършвани върху пленени  намибийски бунтовници на територията на Намибия, а след това са изхвърляли труповете от хеликоптери в Атлантическия океан. Останалите убийства, извършени с химически препарати, също не са осъществени на територията на ЮАР (предполага се, че с някои от синтетичните отрови са били ликвидирани и няколко британски политици).

Оправдаването на Доктор Смърт предизвика криза във взаимоотношенията между ЮАР и Намибия, но през 2002 година Апелационният съд оправда Басон повторно. Намибийците обаче не се предават и сега Конституционният съд на ЮАР склони да постанови ново преразглеждане на делото. Перспективите за спечелването му обаче са слаби, доколкото – съдейки по всичко – немалка част от материалите по проекта Strand са прехвърлени в САЩ, а Вутер Басон получи силен лобист и защитник в лицето на Пентагона.

Съществуват данни, че през 80-те години на миналия век се е състоял своеобразен обмен на информация. Разузнаването на ЮАР предава на американците и англичаните огромен масив данни за дейността на КГБ в Африка и по организацията и сформирането на съветски и кубински военни  контингенти в Ангола, искайки в замяна материали от химически, биологически и медицински характер. Така ЮАР получава достъп до перспективни научни изследвания под предлог „организация на защитата на южноафриканските военнослужещи от възможното използване от страна на кубинците на химическо и биологично оръжие“ в Ангола.

Преди да падне апартейдът, процесът тръгна в обратна посока: Басон и неговият подчинен Ян Лоренц „върнаха“ на американците това, което бяха успели да изработят за 10 години (официално проектът Strand бе закрит през  1992 година, след което започнаха масовите арести на учени и служители от специалните служби). Формално това мина под мотото „хуманитарна акция“: ЮАР се отказа от разработките на каквото и да било оръжие за масово  поразяване, предавайки цялата база данни на американците в потвърждение на добрата си воля към тях.

Всичко това не е конспирация, нито „глупост“, както се изразява професор Михаил Гелфанд, а юридически потвърдена история. Друг е въпросът, че повечето практически детайли, свързани с тези зловещи разработки, са били оперативно засекретени.

Вирусите също са расистки

Нужно е да се знае, че бурите се заемат със своите изследвания далеч преди човешкият геном да бъде разшифрован. Принципът на техните разработки се свежда до обикновена идентификация на аминокиселините на принципа „свой-чужд“. Накратко принципът на работа е следният: специално измислено за целта химично съединение, попадайки в организма, трябва да „разпознае“ аминокиселината като присъща само за дадения генетичен тип. Ако типът е „чужд“, задейства се механизмът на отравяне.

Известно е, че някои етноси притежават индивидуален генетичен набор, който в редица случаи предизвиква специфични наследствени заболявания. Христоматийни примери: непоносимостта към лактоза при китайците и сродните им етноси от Югоизточна Азия; липсата на ферменти за отделяне на алкохола от кръвта при палеоазиатските народи (в най-широк смисъл – от чукчите до индийците); синдромът „Тея-Мартин-Бел“ при евреите ашкенази; бета-таласемията при изолираните народи от Кавказ; мускулната дистрофия при якутите, „средиземноморските синдроми“ при гърците и местните жители в Южна Италия.

По правило индивидуалният генетичен набор е свързан с генните мутации, предизвикани от обстоятелствата при формирането на етноса, малобройността на групите с даден произход (якути, малките народи в Дагестан), изкуственото пренаселване на някои територии и традиционните роднински бракове (ашкенази). Прието е непоносимостта към лактозата при китайците да се обяснява с по-късното – в сравнение с европейските народи – опитомяване на кравите: организмът на народите от този регион просто не е успял да привикне към млякото.

Всичките тези неща не са битов расизъм, а медицински обстоятелства, които просто трябва да бъдат приети. Мнозина не го правят. Например, сред евреите ашкенази в САЩ с превантивна цел преди сключване на брак е прието да се прави генетична експертиза, защото синдромът „Тея-Сакс“ при потомството се проявява само ако и двамата родители са носители на дефектни гени. При положение, че е само единият, детето се ражда здраво, а е възможно изобщо да не наследи дефектния ген, което води до оздравяване на общността като цяло.

Африканските народи се различават силно по своята генетична вариантност и историята на нейното формиране. Неизлечимата сърповидно-клетъчна анемия обаче, се счита за присъща само за афроамериканското население. Още един пример: при африканците и, кой знае защо, при грузинците отсъстват гените, които са в състояние да блокират ХИВ-вируса. А най-устойчиви към него неочаквано се оказват славяните и балтийците.

Чудовищният брой болни от СПИН в ЮАР и съседните ѝ държави не се свързва директно с дейността на Басон и проекта Strand като цяло. Доста по-често „под път и над път“ се споменава ритуалният канибализъм, който не е плашило, а част от живота. Медицинска сестра от руски произход споделя, че е свидетел как в болница в Кейптаун практически всяка седмица се налага от стомасите на пациенти да вадят ту пръсти, ту черен дроб, ту някакви други човешки органи в сурово състояние.

При това някои лидери на Африканския Национален Конгрес (АНК), включително президентът на ЮАР Джейкъб Зума, сериозно твърдят, че лекарствата срещу СПИН, както и самият СПИН, са изобретение на белите – следователно няма нужна човек да се лекува от тази страшна болест: сама ще мине, ако заболелият иде при шаман… Само че в общия контекст процентът на носители на ХИВ в южната част на Африка изглежда подозрително. Никой не потвърждава, че Вутер Басон действително е успял да създаде някаква отрова. Главното е, че се е работело над проекта Strand и резултатите от тази работа – каквито и да са били те – в крайна сметка се оказват в ръцете на  САЩ и под тяхно разпореждане.

Поглед в бъдещето

Основен аргумент срещу дори теоретичната възможност за създаване на генно-биологично оръжие бе и си остава конвергенцията. Не съществуват напълно „чисти“ нации – с редки и изолирани изключения (племето Даяки, което живее в Борнео; австралийските аборигени; жителите на Андаманските острови). С други думи, би било много трудно да се разработи някаква отрова, която да действа предимно на руснаците, предвид руското генетично разнообразие.

Например смятаното за изначално руско население в северната част на Русия, както и това в района на Урал, най-вероятно има генетични връзки с финско-ургическите народи, започвайки от началото на XV век. Началото на колонизацията на Севера е положено от самотни мъже (ушкуйниците**, княжеските воини, по-късно – казаците), които са вземали за жени местни дивачки. В конвенционалния щат на САЩ Минесота също никой не се ангажира с категорично мнение за генетичния произход на този или онзи човек. Тоест вирусът-расист, разсъждавайки по този начин, би могъл да сработи в Руанда или Камбоджа, но не и в Европа, Русия или САЩ.

Друг е въпросът, че днес биотехнологиите се намират на прага на технологична революция, а когато тя се състои и в някаква степен „плодовете“ ѝ задействат – никой нищо не може да гарантира. Ако генно-биологичното оръжие придобие реални измерения, то ще бъде по-страшно от атомната бомба – в това свое определение Путин, без никакво съмнение, е прав.

От друга страна, учените футуролози отдавна говорят за нова спирала на евгениката***,  за „модернизация на човека“, за създаването на нови раси. Всичко това само на пръв поглед изглежда като реинкарнация на Жул Верн или търсене на живи снежни човеци. По-скоро с нещо подобно се занимават специфични държавни организации, въпреки разни международни конвенции за забрана и използване на биологично оръжие.

Нещо още по-лошо – такива технологии днес вече са достъпни не само за големите държави с техните почти неограничени финансови ресурси, но и за  частните лаборатории, които би могло да са управлявани от Бог знае кого, включително от психически нестабилни „гении“. Впрочем така беше и с ядреното оръжие. На американците, като „пионери“ в областта, им потрябва свръхскъпия Манхатънски проект****, над който работиха всички известни на човечеството гениални умове. Сега бомбардирането с някаква си мръсна бомба е нищо работа.

--

* Бурите са основната част от белите жители на Република Южна Африка. Те говорят африканс и произлизат главно от нидерландски, френски и немски заселници, предимно протестанти. На африканс думата „бур“ означава селянин и днес много бури смятат, че това наименование е обидно, предпочитайки името африканери.

** Новгородските пирати, активни най-вече през 14 век. Името им идва от ушкуй, вид плоскодънен кораб, който лесно може да се прехвърли по суша между реките.

*** Евгениката е набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора. Точната дефиниция на термина „евгеника“ е обект на дебат от създаването му. Нейните защитници я разглеждат като приложна наука и биосоциално движение, целящо подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство. Други я считат за псевдонаука

**** Проектът „Манхатън“ (на английски: the Manhattan Project) е кодовото название на проект за създаване на първите в света ядрени оръжия, осъществен в САЩ между 1939 и 1946 година със сътрудничеството на Великобритания и Канада. Всички дейности са се осъществявали под контрола на Инженерния корпус на Армията на САЩ, а самият проект е ръководен от Дж. Робърт Опенхаймер. В резултат на тези усилия през 1945 година са построени и взривени 3 атомни бомби. 2 от тях са плутониеви („Fat Man“ – в превод „Дебелака“ и „Тринити“), а последната е ураниева („Little Boy“ в превод – „Малчугана“). Първа е взривена „Тринити“ – на 16 юли 1945 година, край Аламогордо, Ню Мексико. Това е първият ядрен опит, извършен от човека. На 6 август 1945 г. „Малчуганът“ е хвърлен над японското пристанище Хирошима, а на 9 август „Дебелакът“ е хвърлен над Нагасаки. В резултат на тези атомни бомбардировки загиват близо 400 000 души. След тях никога повече не е употребено ядрено оръжие срещу цивилно население. Проектът е струвал на американското правителство 2 млрд. тогавашни долара (около $23 млрд. за 2007 година). Производството на необходимите материали е било държано в пълна тайна, и е било разпръснато на десетки места из целите Съединени щати. Най-големите звена от проекта са били заводът за обогатяване на уран в Оук Ридж, Тенеси и лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико.

Автор: Евгений Крутиков

Източник: ВЗГЛЯД

Превод: Елена Дюлгерова