Колкото повече ни бият, ставаме по-силни.
Интервю на Калина Андролова с Андрей Фурсов
Европа води самоубийствена политика. Тя е жертва на унищожителна миграционна вълна, на терористични атентати и на финансови загуби от конфронтацията с Русия заради санкциите, за които настояват най-вече САЩ. Въпреки тези щети Европа продължава да води именно такава политика. Защо?
Това е разбираемо. Работата е там, че Европа не е субект. Не можем да кажем, че Европейският съюз е колония на САЩ, но това със сигурност е политическа единица, зависима от САЩ. Практически във всички страни от ЕС на власт са проатлантически, северноатлантически елити, които американците отглеждаха в продължение на половин век. Напълно естествено е, че ЕС, който не е субект в политическите отношения, а е единствено икономически гигант, следва в политиката линията, която му задават САЩ. Създава се впечатление, че ако САЩ заповядат на Европа да отиде да се обеси, то Европа ще отиде и ще се обеси.
Напоследък наблюдаваме известен конфликт между САЩ и Германия в контекста на санкциите срещу Русия. На американците им е неприятно, когато се появяват елементи на субектност. Има теории в американския стратегически анализ, че САЩ трябва да се преориентират към Полша като бъдещ лидер на Европа, може би отначало като лидер на Източна Европа...
Да, за това писа и Фридман от агенция „Стратфор”, но всъщност Полша никога няма да може да замени Германия, защото Полша няма такъв икономически потенциал като Германия. Но проблемът не е само в Германия, тя представлява общоевропейско ядро, това, което по-рано е било империята на Карл Велики, тоест Германия, Франция, Северна Италия и пр. Полша исторически никога не е била лидер. И си мисля, че така и няма да й се удаде да бъде лидер. Тя няма потенциал за това.
За влошаването на ситуацията в Европа сериозна роля играят и мрежите на Сорос, които контролират общественото мнение и публичните настроения. Може ли да се каже, че тези мрежи на Сорос са прикритие, под което се усеща ръката на службите на САЩ?
Да, може да се каже. Но не бива да се преувеличава влиянието на Сорос. Необходимо е да се помни, че Сорос е спекулант и такъв ще си остане и в очите на европейския елит и особено в очите на старите европейски фамилии от типа на Ротшилд, Рединг, Самюел… Сорос е просто едно лице. Не е по силите на един-единствен Сорос да реши тези задачи, които си представяме. Той в голяма степен се занимава предимно с пиар. Аз мисля, че в Европа много по-сериозни хора от Сорос водят играта. А това, че Сорос е свързан със западните специални служби, няма никакво съмнение. Защото на запад такива стремителни състояния, както у Сорос, не могат да възникнат ей така изведнъж. Богатствата на запад се създават много дълго. Сорос е типичен новобогаташ. И не бива да преувеличаваме неговото влияние върху политическите процеси.
А кой държи в хватка всички медии в Европа, които излъчват и пишат едни и същи неща, сякаш се намират под общ контрол?
В такъв случай трябва да кажа няколко думи за структурата на европейския елит. Тя е много по-сложна, отколкото се представя в обществото. Напоследък много се пише за Ротшилд, за Рокфелер... но реалната структура е значително по-сложна. Например всички знаем абревиатурата WASP (White Anglo-Saxon Protestant). Не по-малко е известна и абревиатурата RISE (Rich, Integrists, Sephardi, Establishment). Това е елит, основно в Англия, семейства на сефарадски евреи. Ротшилдите не са сефаради, те са ашкенази. Знаете, че еврейският свят се дели на три части – това са 10 милиона ашкенази, 2 милиона сефаради и няколкостотин хиляди т.нар. римски евреи. Това са евреи, които са се преселили в Римската империя от I до III век от н.е. Например техни представители са семействата Барух. Това е висшият елит на еврейския свят. Това е едната линия. А втората линия в Европа това са аристократическите и монархическите семейства, групиращи се около династията Уиндзор, Оранската династия, херцог Лихтенщайнски, норвежката и шведската монархия. Това е блокът от протестантски монархии. Те дори имат свое собствено разузнаване, то не се афишира, но съществува разузнаване на протестантските монархии в Европа. Още една група от европейския елит – това е Ватиканът. Това са испански, северноиталиански и южногермански гвелски фамилии. Гвелфите са аристократически семейства, които поддържат римския папа през Средновековието, когато той се бори с императорите от Свещената Римска империя. А тези, които поддържат Свещената Римска империя, се наричат гибелини. Например семейство Аниели в Италия са гвелфи, които от XIV век контролират определена част на Италия. „Фиат” на Аниели дава 3% от БВП на Италия. Тоест не може да се каже, че европейските медии се контролират от едно-единствено място. В същото това време, когато аз започнах да чета чуждата преса през 70-те години, тя беше много разнообразна. А сега цялата преса почти е еднаква. Процесът е нивелиран. „Икономист”, „Фигаро”, „Шпигел”, каквото и да избереш, имаш чувството, че на журналистите са им пуснали касета и те говорят едно и също. Но аз мисля, че това не означава, че има един център. А това е просто една нивелираща политика, свързана с това, че глобалните елити привеждат своя дневен ред в медийната сфера. Глобалистите.
Ако има такива силни елити в Европа, за които Вие говорите, те, виждайки процесите, които се развиват, не се ли опасяват от потопяването на Европа?
Това е интересен въпрос и аз сам размишлявам над него. Мисля, че те прекрасно разбират ситуацията, но какво означава „силни”? Работата е там, че когато се отключи някакъв процес, много е трудно да бъде спрян. Ще Ви дам такъв пример. В началото на XX век елитът в Русия много добре разбира, че страната върви към революция. Общо взето, тогава само мързеливият не говори за това. Но процесът е започнал и за да бъде той преустановен, са били необходими много радикални промени. А за такива радикални промени елитът не е готов. Той се страхува за своето положение. Затова този елит е свален от един съюз между контраелита и населението. Разбира се, САЩ, Германия и Англия плащат по нещо, за да се случи революцията. Когато гледам съвременна Европа, аз си спомням за Римската империя. В Римската империя също много хора са разбирали, че нещата отиват към своя край. Но не са могли да преустановят този процес. Пак поради същата причина, защото, за да прекъснат този процес на разпад, е било нужно да предприемат радикални промени. В момента в Европа трябва да се случи революция, а елитите участват в революции в много краен случай и като правило – тогава вече е късно. Има и още един момент. Бих го нарекъл, деградация на човешкия материал в Европа. Тя е свързана с деградация на волята. Става дума за това, че здравите германски мъже не могат да защитят своите жени. Това означава, че нещо се е случило с психологическия код. Не мога да си представя, че в Москва мъжете ще се държат така, както германските мъже, когато в Кьолн жени бяха подложени на сексуално насилие. Тази деградация на човешкия материал в Европа е свързана със ситостта, с презадоволеността, с нежеланието да се работи: „Нека за нас да работят емигрантите”. Това погубва Европа. Затова и коридорът на възможни действия на елита е много стеснен. Преди време, преди около 15 години, разговарях с един швейцарец, тогава там имаше референдум какъв процент емигранти могат да бъдат допуснати в страната. И швейцарците най-общо гласуваха за максимално възможния процент. И аз го попитах: „Вие наистина ли не разбирате, че децата на тези емигранти след едно поколение вече няма да бъдат чистачи, домашни прислужници и ниско платени работници. Те ще потърсят своето място под слънцето и ще живеят именно по своите закони, а не по вашите”. Тогава той каза: „Да. Това го разбираме, но средният швейцарец не иска да работи чистач, прислужник и пр. А трябва все някой да извършва тези дейности. Средният гражданин не се вълнува много от това какво ще се случи след поколение или две”.
Тоест това е някакъв егоизъм на поколението на днешния ден ли?
Да, аз скоро си купих от Париж една забележителна книжка, американска, която се казва „Поколението, което предаде Америка”. Тя е за поколението на бейби-бумърите. Това е поколението, което сега отива в пенсия (поколението, родено между 1945 и 1965 г.). В тази книга е показано колко много това поколение се отличава от предшестващото поколение, за което най-главните неща са работата и семейството. За поколението на бейби-бумърите най-главното са развлеченията, няма нужда от деца, защото децата са отговорност, и т.н. В Европа се случва същото. Аз бях поразен, когато преди няколко години четох лекции в Германия и седнах да си говоря с един германски социолог. Той ми каза, че много германски мъже, около 40%, искат да бъдат домакини, да си стоят у дома. Много германски мъже също така казват, че да се ожениш, означава да поемеш голяма отговорност. По-добре да си вземеш куче. Защото отговорността е по-малка. Това дори не е егоизъм. Това е социален инфантилизъм, който идва и се възпитава от потребителското общество. По всички медии от сутрин до вечер се говори и се апелира единствено да се потребява, потребява, потребява… Купи си това или онова! Потребявай! Пътувай! Забавлявай се! Как Европа преуспя? С две ценности – труд, трудова етика, и семейство, което е крайъгълният камък на християнството.
Християнството сякаш си отива от Европа днес.
В Европа християнството умря. Европа вече е постхристиянско общество. В някои страни даже забраняват коледните елхи, за да не оскърбяват чувствата на мюсюлманите. Това е цивилизационната смърт на Европа. Много ми е тъжно, че това се случва. Когато един ден стоях близо до Уфици във Флоренция, си помислих, че днешните италианци имат такова отношение към културните си паметници, както арабите към египетските пирамиди. Изминали са 500 години и Европа е такава, каквато е сега. Към Европа са се устремили хора от Африка, от Азия, но процесът е комичен. Защото образовани и млади португалци например отиват да живеят в Бразилия, а в Португалия пристигат млади и необразовани анголци, мозамбикци и др. Тоест случва се едно преместване и заместване на населението. Изобщо, когато говорим какво са казали Тръмп, Макрон или Меркел, то това е само върхът на айсберга. Въпросът е, че се случва една грандиозна промяна на световния демографски баланс. И това ще стане съвсем ясно след примерно 25 години. Бялата раса е едва 8% от населението на света. В Африка през 2050 година населението ще бъде милиард и половина. В Индия – също милиард и половина. Китай сега е 1,4 милиарда души. А има и други – Пакистан, Индонезия, Бангладеш... Тези страни просто не могат да изхранят населението си. Или ще има клане и войни вътре в тези държави, но дори и така да е, част от това население пак ще избяга там, където е чисто и светло, в Европа и в Америка. Неотдавна разговарях с един човек, който живее в южната част на САЩ. Той каза, че испанизацията на южната част на САЩ върви със стремителни темпове. Така че рано или късно белите хора в Америка ще започнат да живеят единствено в северните щати – Вашингтон, Орегон и пр. А южната част на САЩ чисто демографски ще бъде заета от испаноговорящи. Защото те имат най-малко по три-четири деца. И, естествено, заемат все по-голям обем и изтласкват бялото американско население. Този процес не може да бъде решен с никакви политически инструменти, става дума за чиста демография. Това е същото, както Великото преселение на народите смила Римската империя чисто демографски.
По време на Студената война нямаше миграционни вълни, тоест има начин границите да се затворят и да се намали пропускливостта им.
Бих казал, че имаше такъв начин. Но сега, за да се преустанови този процес, е нужно в Европа да дойдат на власт много силно дясноавторитарни националистически режими. От кои страни в Европа бягат бежанците. От Хърватия и Унгария, тъй като там с тях се отнасят твърдо. Но и стандартът на живот там не е такъв, какъвто е в Германия. Но как да се спре миграцията във Франция например? След като според тяхното законодателство, ако един мигрант вече се е установил там, той може да си прибере цялото семейство, цялата фамилия от Африка. Как да се преустанови миграцията в Германия, ако Меркел казва: „Заповядайте!”. Меркел в едно интервю каза, че през 2050 година няма да има никакви германци, а ще има общоевропейци. Явно в тези европейци тя включва и мигрантите от Африка и Азия. Тоест европейците могат да прекъснат този процес само ако имат силна воля. А те нямат такава.
Това е старата идея на Куденхоф-Калерги, основателя на Паневропейския съюз.
Да. Тази идея е на Куденхоф-Калерги, която фамилиите Варбург и Ротшилд приемат „на урa” и дори я финансират. Действително, след още 50 години ще има Мюнхенски султанат. И други подобни вкопавания. Швейцарците имат шанс, ще затворят своите планински и горски проходи и никого няма да пуснат, ще съществуват като остров. Но това е много тъжна картина, защото оказва се, че тези постижения, които придобиха европейците през XVIII и XIX век, както и през първата половина на XX век, именно те станаха основата за рухването на всичко. Отначало Европа заграби колонии, а после колониите дойдоха в Европа.
Когато Виктор Орбан се загрижи за това да затвори границите на Унгария за бежанци, ЕС започна наказателна процедура срещу Унгария. Което звучи като воля и план за самоунищожение, а не като търсене на начин да се реши проблемът с бежанците. Това подсказва, че мигрантската вълна не е случайна, а тя е поощрявана. Явно Европа не търси начин да спре бежанците.
Тук има такъв момент. Помните ли, че имаше такова едно Трансатлантическо съглашение, което САЩ искаха да се подпише. Просто Америка искаше да направи с Европа това, което Европа направи с Източна Европа през 90-те, поглъщайки източноевропейските икономики. За да може Америка да погълне Западна Европа като икономика, необходимо е ЕС да се съхрани, да го има, но да бъде много слаб. Затова и планът за отслабване на ЕС е понятен. Тази част от европейския елит, която не иска да бъде погълната, настоява да няма ЕС. Затова е много интересно, че миграционната криза е полезна и за двете групи. Едните се надяват чрез миграцията да разрушат ЕС, а другите (САЩ) се надяват да го отслабят. В някакъв момент техните интереси се преплетоха. Изобщо кризата с мигрантите много напомня на военна операция, но от нов тип. Защото в Европа пристигнаха много здрави млади мъже, разни членове на ИДИЛ и др. Което много ясно променя баланса в Европа. Още повече че за да се промени балансът на Европа, е необходимо около 15% от населението да бъдат мигранти. 15% решават всички задачи. Сега мигрантите все още не са 15%. Доколкото ми е известно, във Франция мигрантите са около 8-9%, а в Германия и Италия са по-малко. Но въпреки това проблемът е налице. Миграцията е бомба със забавен механизъм. Ще тиктака и рано или късно ще се взриви.
Всички американски неправителствени организации подкрепяха самоотвержено и с много пари и логистически напътствия мигрантите.
Нещо повече ще ви кажа. Има един такъв ръководител на френските специални служби – Дьо Маранж. В спомените си човек от испанското разузнаване пише за въпросния Дьо Маранж, че в края на 70-те и началото на 80-те години е участвал в обсъждането между европейци и американци на идеята за строителство на тунел под Гибралтар, за да се облекчи преселването на мароканците и алжирците в Европа. От тази идея нищо не се е получило, но тя е била факт. Но вече в началото на 80-те Тристранната комисия обсъждаше прехвърлянето на мигранти към Европа.
САЩ винаги са използвали ислямския фактор за борба преди със Съветския съюз, а сега и с Русия. След Студената война започна естествено сближаване между Европа и Русия. САЩ много добре усещат, че този процес не може да бъде спрян в бъдещето. Поради тази причина предпочитат Европа да бъде потопена, но не и да попадне в пазарна и политическа симбиоза с руснаците. Какво мислите за такава теза?
Така е. Украйна например е средство да се създаде именно такава бариера между Европа и Русия. А освен това и да се пречи на китайския Нов път на коприната в Европа. Защото САЩ много силно се вълнуват от бързата връзка Китай–Германия. Но аз мисля, че САЩ много скоро ще имат много големи свои проблеми. И няма да им бъде до нищо друго. Сега американците се оказаха в такава ситуация, че трябва да направят нещо в Северна Корея. Във Венецуела. Расте напрежението между САЩ и Китай. И расте напрежението вътре в собствената им страна. Защото това, което се случи в Шарлотсвил, Вирджиния, това е съзнателна акция на ред черни демократи, сенатори, които са недоволни от Тръмп. Самите афроамериканци, както в САЩ наричат негрите, казват, че техният първи черен президент е Клинтън. Понеже той страшно много направи за тях. После дойде Обама и те си живееха много добре при него. И сега дойде на власт Тръмп, който няма никаква политкоректност към афроамериканците. Tова, което се случва, е безусловно провокация, с която черните показват на белия истаблишмът, че… „момчета, внимавайте...”. Това означава, че при тези условия расовите противоречия в САЩ ще нарастват. През 1989 г. един много голям американски социолог ми каза по време на перестройката: „Знаете ли, Америка също очаква своята перестройка. Само че тя ще бъде по-кървава, защото класовите отношения у нас се припокриват с расовите”. И аз го попитах: „А кога според Вас ще бъде вашата перестройка, расова и кървава?”. А той ми отговори: „Около 2020 година, след 30 години”.
Твърди се, че Америка е изминала сериозен път от 60-те години насам и че там вече расизъм не съществува.
Проблемът не е само в расовите отношения, а и в това, че те са свързани с класови отношения. Защото всичко, което се прави, за да се подчертава ролята на черните в Америка, това в огромна степен е просто фикция. То е за пред черното население, за масовката. За времето на съществуване на САЩ англосаксонците са приели като свои единствено ирландците. Те не приеха нито испанците, нито италианците. На думи, да. Говорим си за мултикултурализъм и прочее. Но всички в Америка прекрасно знаят кой кой е, какво място заема в обществото и т.н. Има 20% квота за афроамериканци в университетите, но всички са наясно, че това няма особено значение. Черните могат да влизат в спорта, в киното, в музиката, в такива сфери. Но когато става дума за политиката... Това, че Обама се оказа президент, разбира се, не е случайно. Той се конкурираше с Клинтън, а на Уолстрийт изобщо не я искаха. И когато се решаваше въпросът, кой може да прекъсне възхода на Клинтън, да я победи, те решиха, че ако е мъж, то трябва обезателно да е черен. Така се появи Обама. Така че в САЩ има проблеми и те ще се разрастват. Защо всички американски служби работят срещу Тръмп, какво се случва във властта? Успя ли Тръмп да овладее властовия апарат? Не всички служби. Но какво е Тръмп? Човек, който за първи път от последните 30 години насам отправя предизвикателство към американските глобалисти. А какво беше убийството на Кенеди и импийчмънтът на Никсън? Това беше пълзящ преврат. След който САЩ се превърнаха от държава в предимно клъстер на транснационалните корпорации. Можем да кажем, че Картър и Рейгън бяха първите президенти глобалисти. Започвайки от Картър през 1976 г., Америка е под опеката на транснационалните глобалисти, които си формираха спецслужбите и част от военния елит съобразно разбиранията си. И ето, че след повече от 40 години в Америка се появява Тръмп, който представлява друга групировка, която не иска глобализъм. Или по-точно иска глобализъм, но не чрез финансовия капитал. Ясно е, че глобалистите ще направят всичко възможно, за да го отстранят. Няма да се учудя, ако Тръмп все пак бъде подложен на процедура по импийчмънт, не сега, но може би след година, година и половина. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че Тръмп също е опитен човек. Ако Америка се въвлече във военен конфликт, той може да обяви военно положение, това ще бъде вече съвсем друга ситуация. Въпреки че ние знаем как се решават въпросите в Америка. След атентата от 11 септември 2001 г. властта в Америка падна в ръцете на т.нар. Дълбока държава. И обърнете внимание, че когато започнат много силно да натискат Тръмп, започва да се говори, че той може да разкаже за събитията от 11 септември. Той самият казва: „Аз мога да разкажа това!”. Тоест той държи тази карта като коз.
Именно след 11 септември САЩ приватизираха националната сигурност. Сключват се договори за милиарди с частни компании. Което означава, че войната е бизнес, а бизнесът е война. Тогава от тук накъде върви светът?
В най-общ план светът върви към демонтаж на капиталистическата система. Даже Клаус Шваб, човекът, който организира срещите в Давос, каза: „Капитализмът вече не съответства на съвременния свят”. Но така или иначе капитализъм до известна степен вече не съществува. Защото капитализмът – това е пазар. А в света няма пазар, има монополи. Също така парите са загубили много от своите функции. Когато има система, която може да напечата милиард долара или трилион долара, парите губят своите функции. Да продължим по-нататък, какво се случва с институтите на капитализма? Демокрация? Смешно е да говорим за демокрация. Държавите? Англосаксонците казват: The state is fading away. Гражданското общество? Не е реално, то е манипулирано. Политиката се превърна в комбинация между шоубизнеса и административната система. Тоест от капитализма е останал само... И капитализмът съществува в някакъв див вид на определени места, в Бразилия, в Индия... Разбирате ли, става дума за демонтажа на тази система, капиталистическата. Проблемът на днешния световен елит е как да съхрани своята власт и привилегии в това посткапиталистическо общество. Също така е съвършено ясно, че място за всички от елита няма да има. И поради тази причина се разразяват тези елитни войни. Това, което виждаме, че се случва с Тръмп например. Това, което виждаме във Франция. Стълкновението вътре в елитите само на пръв поглед изглежда като политическо, всъщност става дума за нещо по-обемно: каква именно ще бъде посткапиталистическата система – в каква степен ще бъде олигархична, защото е ясно, че тя демократична няма да бъде. Тоест това е борба за това кой кого ще отреже от бъдещето.
Как според Вас ще изглежда тази система на бъдещето?
Е, тук можем само да гадаем логически. Феодализмът беше контрол над земята. Какво е капитализмът? Контрол над капитала. Кое е главното сега във века на технологиите? Това е информационният, нематериалният фактор. Това е първо. Второто важно нещо в системата на бъдещето са ресурсите. Социалната система ще бъде построена върху контрол над информационните процеси, образованието и поведението на хората и върху контрол над ресурсите. Тази система няма да обхваща целия свят, а само около 150-200 региона, останалата част от света ще бъде просто изхвърлена. Всъщност части от Азия и Африка вече са изхвърлени. Сомалия, Конго, Централна Африка са райони, които са изхвърлени от социалните процеси, те не са нужни на никого. Светът ще се състои от такива парчета. Погледнете днешния Афганистан, според Вас там има ли държава? Няма. В Колумбия има ли държава. Не, там има два наркокартела. Партизаните ФАРК, които ту се помиряват с правителството, ту воюват с него. Някои казват: „Ние навлизаме в новото Средновековие”. Но Средновековието не е било чак толкова лошо. Ние не навлизаме в новото Средновековие. Ние сме в периода между края на Римската империя и Средновековието. Това са т.нар. тъмни векове. Тогава рухва системата на образованието. Днес също системата на образованието се руши. Аз съм преподавал в американски и в английски университети, аз виждам това. Средната класа, която беше опората на западното общество, се стопява. Тоест вървят процеси на деградация. Но най-интересното е, че тези процеси на деградация започнаха през 60-те години, и което е по-парадоксално – свързани са със Съветския съюз. В средата на 60-те Съветският съюз достигна ниво, което му позволяваше да премине от антикапитализъм в посткапитализъм. За това трябваше да се направят три неща. Първо, трябваше да се създаде нова система на производство и управление. Необходимо беше да се създаде нова енергетика. И на трето място трябваше тези неща да се защитят с нова съвременна военна техника. И абсолютно всичко това се беше случило. Имаше общодържавна автоматизирана система на Глушков, която позволяваше да се създаде това, което днес се нарича информационно общество. Тя превеждаше всички документообороти в цифри. Ние тогава изпреварвахме САЩ в изчислителната техника с около 12 години. САЩ толкова се изплашиха от това, че при Линдън Джонсън се създаде група, която се наричаше „Как да спрем Глушков”. И хората в тази група казваха, че ако не се спре Глушков, то през 70-те години Съветският съюз ще отиде много далеч. Глушков бе подложен на два опита за покушение зад граница. Но главният враг на Глушков беше съветската номенклатура. Защото, ако всичко, което той беше изобретил, се беше внедрило, то нямаше да могат да се занимават с икономически преписки и документи, а освен това технократите щяха да се наредят до партийците по значение, а номенклатурата не можеше да допусне това. И ето, че в този момент интересите на съветската номенклатура съвпаднаха с интересите на Запада. Междувременно западната преса непрекъснато плашеше съветското ръководство какво може да се случи. Вестник „Гардиън” отпечата статията „Глушков иска да замени Кремъл с перфокарти”. Така системата на Глушков беше премахната, елиминирана от модернизацията на Русия. Имаше и един съветски учен, Филимонин, който откри студения термоядрен синтез. Нефтът вече не е нужен, това е, довиждане! Това също засегна много интересите на Запада. И отново същото. Това откритие засегна интересите на тази част от съветската номенклатура, която вече беше свързана силно с търговията на нефт. С Филимонин се случи нещо още по-лошо, отколкото с Глушков. Иззеха му цялата техническа документация и му забраниха да се занимава с тези неща. Във военната сфера по това време имахме абсолютно забележителен ракетен конструктор – Владимир Николаевич Челомей, който създаде цял ред съвършено уникални проекти, включително и такава система, която условно се наричаше „Залезът на Америка”. Челомей измисли специална автоматизирана система, океанско-сухопътен-космически комплекс за отбрана и настъпление, без аналог в света към онзи момент, но ръководството на Съветския съюз се отказа от нея. Политбюро реши да говори със Запада и да подпише Договор за съкращение на настъпателните оръжия и унищожаване на цялата документация. Номенклатурата на СССР прави това съвършено съзнателно. Тя много добре разбира, че ако СССР премине в посткапитализъм, то тя няма да има вече тези позиции, които заема в системата на антикапитализма. И през 1967 г. на Юнския пленум номенклатурата провали последния опит да се прокарат тези проекти и открития. Тоест 1967 г. – това е началото на пътя, който доведе до Горбачов и Елцин. Но работата е там, че ако Съветският съюз тогава наистина се беше отправил към бъдещето, нямаше да може да бъде спрян изобщо. И СССР щеше да повлече със себе си и голяма част от останалия свят. А вместо това СССР тръгна да „се разбира” със Запада и знаете ли каква беше размяната? Цял ред технически изобретения бяха дадени на Запада в замяна на това СССР да бъде допуснат на финансовите пазари. Например от 1961 до 1969 г. един от главните играчи в Ситито беше Московската народна банка. И долари без тази банка нямаше как да се получават в СССР, защото европейците тогава нямаха пари. Тоест номенклатурата реши, че СССР трябва да се интегрира, те нямаха намерение да предават строя, но искаха просто да съхранят привилегиите си, като си мислеха, че ще измамят по някакъв начин Запада. „Ние ще им дадем някои технически изобретения, всичко това е една глупост, но пък ще се проврем на техните финансови пазари и ще имаме големи ползи”, така си мисли номенклатурата тогава. И до известна степен тя действа успешно. През 50-те съветската номенклатура заедно с американците разгромяват Британската империя. Парадоксално е, но в Корея ние воюваме заедно с американците. В същото време в Малайзия американската и съветската разведка помагат на малайзийските комунисти да се борят с британските колонизатори. САЩ и СССР разпаднаха Британската империя, но в същото време Британия започна да създава своята финансова империя. През 60-те СССР помага на Ротшилдите, а после и на Рокфелер по отношение на нефта. СССР винаги е имал тактически победи. Но през това време в самата съветска номенклатура се сформира един слой, който успешно се интегрира в западната икономика. Тези хора са част от западната корпоратокрация. Всъщност те също не искаха да разрушават Съветския съюз. Те искаха само да махнат КПСС и да заемат мястото във властта. Но това можеше да се направи само и единствено с помощта на Запада. Само че Западът ги надхитри в тази игра. Заедно със системата рухна и Съветският съюз и се получи това, на което станахме свидетели. Изводът е: никога не се отказвай от скок в бъдещето, защото, ако не отиваш към бъдещето, ти всъщност се връщаш назад.
Много мощна и масирана е русофобията в Европа. Как Русия може да се бори с тази неприятна ситуация?
Русофобията не се е появила вчера. За първи път русофобията се появява през 20-те години на XIX век, след Наполеоновите войни. Англичаните напълно съзнателно пускат проекта за русофобията като подготовка за общоевропейски натиск срещу Русия. Това е подготовка за Кримската война. После русофобията си отива. И русофобия няма доста дълго време. Всъщност съществува, но много слабо. И когато се появява Съветският съюз, започва борбата с комунизма. Макар че Бжежински каза в едно интервю: „Не бива да се лъжем, че се борихме със Съветския съюз, ние се борим с Русия, както и да се нарича тя”. Но днешната русофобия избухна по един удивителен начин. Когато свърши Студената война, през 90-те години при Елцин нямаше никаква русофобия. Напротив, на Елцин всячески му помагаха. Не знам дали чухте изявлението на Мария Захарова, която каза, че: „Когато американците казват, че сме участвали в изборите, по-добре да замълчат”. Въпросът е в това, че през 1996 г. по време на изборите в Русия от Америка са доставени 500 милиона долара, те са оставени в американското посолство и Марак Сулик, резидентът на ЦРУ, и неговата група просто са спали върху тези пари, след което са ги раздали. Всички знаеха за това. Днес официалното лице Мария Захарова припомня това. И веднага започнаха коментари на Делягин, който казва, че прокуратурата трябва да разследва случая. Значи Елцин е човек, купен с американски пари. При Елцин русофобия нямаше. Днешната русофобия стартира при Путин и особено след неговата мюнхенска реч. И най-вече, след като стана президент през 2012 г. Украйна, Сирия... Но всичко започна по-рано. Днешната ситуация е напълно понятна. Що се касае до борбата с русофобията, извън пределите на Русия е доста сложно да се борим с русофобията. Защото световните медии са отработвали 200 години въздействието върху съзнанието на хората. По телевизията скоро показваха интересна анкета с американци, на които им задават въпроса: „Необходимо ли е да се бомбардира Северна Корея?”. И те отговарят: „Да, нужно е. Задължително”. Тогава журналистът показва една карта на света и казва: „Моля ви, покажете къде е Северна Корея!”. И те показват различни страни като Австралия, Близкия изток и дори Канада, които считат погрешно за Северна Корея, и нито един не може да каже точно къде се намира Северна Корея. Обаче са твърдо убедени, че е нужно да се бомбардира Северна Корея. Знаете ли, ако в следващите дни американската пропаганда започне да говори, че Северна Корея е най-верният приятел на САЩ, изведнъж Северна Корея ще стане в съзнанието на американците наистина най-верният приятел. Защото степента на зашеметяване през медиите в Америка е много голяма. В Русия например и досега хората се отнасят с огромен скепсис към официалната пропаганда. Те ще проверяват и проверяват достоверността на поднесената информация или теза. Когато живеех в Америка, се убедих колко американците са...
наивни...
Те не са наивни, знаете ли, това е такова странно нещо. Те са равнодушни. И са големи конформисти. Това е много конформистки народ. На мен ми предложиха да остана в Америка за няколко години, но аз отказах. И главната причина да не остана там беше, че Америка е много несвободна страна. Много несвободна! В Русия социалният контрол е от върха надолу. Хоризонтален няма. Освен това в Русия институтите са слаби и системата винаги може да бъде прецакана или заобиколена. А в Америка всеки отделен човек е част от системата. В Русия има много извънсистемни играчи, много нестандартни хора. А в САЩ всичко е доста унифицирано, уеднаквено. Във Франция и Германия е същото. Но в Италия не е така. Така че, що се отнася до русофобията, да, трябва да се борим с нея. Но най-важното е, че трябва да се борим с русофобията вътре в Русия, защото вътре в нашата страна има доста русофоби. Ако вие гледате телевизионните токшоута, ще видите, че там има огромен брой хора, които изказват чисто русофобски позиции. Американци са ми казвали, че ако американец по този начин изкаже една такава чисто антиамериканска позиция в САЩ, то моментално ще го изгонят. Никой няма да му позволи да говори против Америка. У нас има един либерал, Ситин. Когато му съобщават, че турците са свалили руския самолет, той казва: „Хич не ми пука. Нека още десет ваши самолета да свалят”. Това е невъзможно в нито една страна. Тоест у нас има такава свобода на словото, че...
Какво ще се случи с Русия след Путин, имате ли страхове?
Първо мисля, че Путин ще получи още един мандат за управление. Това са още шест години. Хоризонтът на прогнозите в съвременния свят е около 3-4 години. Да се прогнозира какво ще бъде след Путин, това е доста дълго време напред. Трябва да решим какво ще бъде през следващите 3-4 години. Така че какво ще бъде след Путин, може да поговорим в края на следващия мандат на Путин.
А ако се появи някой като Елцин, новият Елцин?
Знаете ли, Русия е преживяла толкова катастрофи и смутове, че... Има такова понятие „праг на болката”. Ако американците трябваше да преживеят нашите 90-те години, те изобщо нямаше да могат. А ние ги преживяхме. Ние имаме много тежка история и много силен имунитет. Така че ще преживеем всичко. Колкото повече ни бият, ставаме по-силни.