Калина Андролова зададе няколко въпроса относно изборите в САЩ на проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател в УНСС
Заради икономическата ситуация в САЩ ли беше избран един абсолютно необикновен и ексцентричен президент като Тръмп?
Образно казано, една от причините гъсеницата да се превърне в красива пеперуда е икономическата ситуация в САЩ, както и страданията и проблемите на обикновения човек. След 1970 г. американците имат много малко или никакво покачване на доходите, както и срив и загуба на работните места. Загуба и на жилищата, на здравните осигуровки и т.н. Тоест Тръмп успя да се обърне от чисто маркетингова гледна точка към нуждите и потребностите на огромна част от хората, които загубиха много неща не само във времената на икономическата криза, но и във времената на отварянето на пазарите след Рейгън и глобализацията на икономиките. Включително и на американската, която прехвърляше заводи от Америка към Китай и на други места. Имаше много потърпевши. Освен това към икономическата проблематика, която подтикваше към такъв човек като Тръмп, който да промени правилата на играта, се прибави и културната проблематика. Защото голяма част от тези, които навлизат от юг, са нелегални мигранти, които работят нелегално не само в малки, но и в големи компании и по този начин подбиват трудовата заетост на обикновения американец. Така че Тръмп уцели, ако не в десетката, то поне в деветката на проблемите, които възникнаха в САЩ през последните 30-40 години и особено след кризата от 2007 г., която разтърси Америка.
В този контекст, като говорим за това кой всъщност е гласувал за Тръмп, може ли най-общо да се каже, че той представлява производствения капитал, а Хилъри Клинтън финансовия?
В сравнителна степен това е вярно. Но Тръмп олицетворява и надеждите, и стремежите на средната класа и на долната класа, които всъщност бяха измамени от настъпилите промени. Те търсеха т.нар. game changer, президент, който да промени правилата на играта и да осигури по-голям приток на инвестиции в САЩ, повече работни места и по-високи доходи. Тоест профилът, който гласува за Тръмп, е на бял мъж със семейство, чиито 2, 3, 4 или 5 деца имат проблеми с намирането на работа, нямат добър достъп до колежи и университети и са загубили здравни и социални осигуровки. Тези, които през годините загубиха своите блага, се обърнаха към Тръмп. Освен това самата Хилъри Клинтън не беше убедителна в това, че не е свързана с финансовия капитал, с Уолстрийт и с фондацията „Клинтън”, за която се оказа, че е получавала щедри дарения от организации и страни, от които не би било достойнство да получаваш такива дарения.
Каква е ситуацията с външния дълг на САЩ и дали може той наистина да бъде намален, за което всъщност говореше Тръмп?
Очевидно е, че Тръмп иска прекалено много неща да направи, за да могат всички те да се случат. Единият от проблемите, пред които той ще се изправи, със сигурност е именно желанието му да намали външния дълг на САЩ в условия, в които той ще продължава да расте, тъй като политиката на Тръмп в икономически аспект ще бъде свързана и с намаляване на данъците и таксите, което ще доведе до още по-големи затруднения на консолидирания американски бюджет. Оттук идва и трудността не само да се намали, но и да се удържи геометричната прогресия, с която нараства американският външен дълг.
Какво значение за икономическата ситуация и в самата Америка, и в света има това, че мисията на резервната валута – долара, се извършва не от държавата, а от Федералния резерв, който по своята същност е една частна корпорация от закрит тип?
Това е свързано с външния, а не толкова с вътрешния дълг на страната, който също е гигантски. Но при тези избори тази карта не беше разиграна. Дори и в речите на Хилъри Клинтън нямаше нищо, което да предложи някаква коренна промяна на тази ситуация. Това е въпрос, който в САЩ не повдигнаха и вероятно няма да повдигнат, защото ако се появи резервна валута, например на БРИКС, това ще създаде огромни главоболия на американската икономика и на разплащанията с другите страни, и на изкупуването на американски активи от чужди страни.
Смятате ли, че юанът би могъл да стане резервна валута?
Сам по себе си юанът може да има претенциите, но няма потенциала за резервна валута на този етап. Още повече, че Китай навлезе в етап на сбиване на растежа, въпреки че по международните критерии той е висок, тъй като остава с над 6% среден годишен темп на нарастване на БВП. Много по-вероятно е цяла коалиция от страни да потърси своя собствена сигурна валута, на която да се уповава, тъй като американският долар, образно казано, става все по-лек и все по-труден за покритие. Можем да очакваме някъде около 2020-2025 г. появяването на световна валута или сключване на ново споразумение, което да реши нерешимите проблеми, които сега стоят пред долара.
Според Вас Китай застрашава ли Америка?
По дефиниция ресурсите на планетата са ограничени. Една страна с население над един милиард, каквато е още и Индия също така, със своите ограничени територии не може да не отправя поглед към други страни. Със сигурност повече от 100-годишната стратегия на Китай и стратегията на Индия ще бъдат насочени към нови ресурси, най-вече към търсене на енергийни такива и убежище от глобалното затопляне. Защото и Китай, и Индия, и Пакистан ще пострадат от това глобално затопляне и в по-далечна перспектива ще търсят преразпределение на територии и блага в тяхна полза. Това е нещо, което САЩ и ЕС трудно ще преглътнат, тъй като те са най-крупните потребители на ресурси в световен аспект. Предстоят интересни времена, в които може би не бихме желали да живеем.
Най-общо казано, Тръмп се обяви срещу глобализацията, срещу изнесените производства, но ситуацията обратима ли е изобщо? Може ли светът да стане такъв, какъвто беше преди?
Подобряване в чисто икономически план може да се тълкува само в полза на някои. Тези, които препоръчват глобализацията, много добре знаят какво всъщност правят. Те препоръчват на страните със затворени икономики да се отворят. Тоест техните ресурси да могат да се купуват и експлоатират от чужди компании и обратно – чужди компании да продават изгодно свои стоки на чужди територии в тези страни, с което да рушат и ерозират националните икономики. И тъй като много от страните все повече се отварят, почти няма страна, която да не е силно отворена и която да не е следвала онези рецепти, които водят до национално бедствие, както го определя Бан Ки Мун в Давос през 2011 г. Всъщност глобализацията е рецепта за национално бедствие. Ако припомним тезата на Бан Ки Мун, той казва, че е необходима революция, и то политическа, която да опази националните икономики от глобализацията. Както се вижда от победата на Тръмп в САЩ и от Брекзит във Великобритания, много е вероятно България, която е една от пострадалите от тази глобализация, също да последва този принцип на леко деглобализиране. В момента деглобализирането е другият процес, който тече в икономиките – те започват да произвеждат противоимпортни продукти и да заместват това, което се внася отвън, с местни по-евтини и по-качествени продукти. България има такъв потенциал с изключение на човешкия ресурс, който ние подаряваме на страните – членки на ЕС или на САЩ, а те от своя страна не плащат и един цент за всеки българин, който отива да работи там.
Ако това наистина е бедствие за националните икономики, то в такъв случай кой печели от тази глобализация?
От глобализацията печелят страните, които бяха слабо развити, но най-печеливши всъщност са тези страни, които имат най-силни икономики и най-високи работни заплати и натрупване на капитали. Като погледнем картата на света, виждаме една-единствена най-развита страна – САЩ. Другите страни, които също печелят, това са най-развитите страни в Европейския съюз – Германия, Франция и Великобритания, разбира се, и северните страни. Най много изсмукване на блага и на хора беше постигнато в Източна Европа, включително и в страните, които в момента са кандидатки за членове на ЕС. Частично ние сме печеливши от еврофондовете, но в същото време сме и губещи от човешки капитал и от конкурентни компании, които идват с по-висока производителност на труда и предлагат по-евтини стоки, които убиват нашето родно производство.
В такъв случай, щом най-печелившата икономика са САЩ, защо тогава ситуацията е толкова влошена? Може би печелят само наднационалните корпорации, а не американската държава.
Да. Те са вече глобополи, не просто обикновените монополи от началото на ХХ век, а глобални играчи – корпорации, които превръщат политиката в корпоратокрация. Тези корпорации управляват по-малки и бедни страни, включително България. У нас, ако някоя голяма компания реши да направи нещо, то ще се почувства буквално за секунди, ако някой тръгне против нейните интереси. Тези глобални компании изнасят производства най-вече към страните, където има ниско заплащане на труда. Има страни, в които почасовата ставка все още е 10 американски цента и където предприятията се държат от местни мутри и мениджъри мутри. Те се стремят да изкарват своите капитали, своите приходи в офшорки и данъчни убежища. Даже и американската икономика в момента е губеща от такива велики, силни компании. Да не говорим за България, където 10-те най-големи компании почти винаги са само на загуба, за да не плащат данъци.