Германия и Турция търсят реципрочно разрешаване на вътрешнополитическите си проблеми. С облекчаването на визовия режим за ЕС Ердоган ще спечели силен коз за предстоящите парламентарни избори. Въвеждането на строг граничен контрол срещу миграцията на бежанците пък ще спре подема на крайната десница и срива на християндемократите в Германия.

Блицвизитата на германския канцлер Ангела Меркел в Истанбул тази събота и неделя приключи с добра, най-вече за турската страна, сделка. Срещите на германския канцлер с президента на Турция Реджеп Ердоган и с премиера Ахмет Давутоглу завършиха с взаимно приемлив компромис. Въпреки първоначално обявената широка палитра от теми – борбата с тероризма, ситуацията в Сирия, други бяха непосредствените грижи на двете страни. И тяхното решаване трябва да мине през разрешаването на бежанската криза. Тази тема бе водеща и за състоялия се миналата седмица Европейски съвет в Брюксел, на който бяха очертани принципните договорености на общия План за действие срещу наплива на бежанци към Европа.

Както предпазливо коментираха в Берлин – Планът за действие ще е само основата на разговорите на Меркел в Истанбул и „от визитата на канцлера в Турция не бива да се очакват краткосрочни резултати“. Тепърва щели да се уточняват сроковете за изпълнение на конкретните ангажименти, както и гаранциите за тяхното изпълнение.

Германската преса обаче акцентира върху факта, че за първи път Меркел провежда международни преговори от позицията на по-слабия, нещо повече – канцлерът е в унизителната роля на просител. По всеобщо мнение, Меркел сама се вкара в капана на мигрантската криза с едноличното си решение да отвори границите за бежанци. Според последните данни само за последните 40 дни във ФРГ са влезли около 410 000 бежанци.

В страната расте недоволството от мащабния наплив на чужденци. В Кьолн дори бе извършено покушение срещу една от кандидатките за кмет на града в навечерието на местните избори. Усложнява се и ситуацията в приютите за мигранти. Вестник „Билд“ цитира в последния си брой думите на управителката на приюта в Хамбург: „ Седим върху буре с барут. Възможно е всеки момент то да се взриви и палатките да бъдат опожарени. Не можем повече да отговаряме за тази ситуация“.

Конфликтът между Християндемократичeския съюз (ХДС) на Ангела Меркел и Християнсоциалния съюз (ХСС) по миграционната политика вече е отявлен. Блокът на Меркел губи електорално доверие и се срина до 37%. Много депутати от ХДС, особено младежката организация, настояват канцлерът спешно да ограничи приема на бежанци.

Неслучайно тъкмо Меркел бе инициаторът на идеята да се прегради пътят на бежанците в Турция и придаде на Анкара, както написа пресата, ключово значение. Според осведомени тя се е чула по този повод с Ердоган още преди месец. Така се стигна до Плана за действие, който в общи линии изглежда по следния начин. Предвижда се Анкара да наложи строг контрол по границите си, да поведе борба с каналджиите, да построи гигантски лагери за бежанците и да спре безконтролното им бягство, 90% от което се извършва през Турция. В замяна Турция се предвижда да получи няколко милиарда евро помощ за издръжката на бежанските лагери, визови облекчения за нейните граждани в Шенгенската зона, както и възможно подновяване на преговорите за приемането на страната в ЕС.

По мнението на наблюдателите за ЕС и Германия ще е много по-изгодно, ако Турция поеме срещу няколко милиарда евро пограничната мисия на Европол. В подкрепа на това се явява и все по-обсъжданата в ЕС идея за създаване на „горещи точки“ – крайгранични регистрационни пунктове и лагери за бежанци.

Ситуацията изглежда заставя федералните власти да си затворят очите за това, че договореностите на Меркел в Истанбул влизат в драстично противоречие с позицията на Берлин отпреди седмици. Бундесверът, както е известно, „опекунства“ иракските кюрди и снабдява отрядите на пешмерга с оръжие в борбата им срещу „Ислямска държава“. Около сто немски военни инструктори ги обучават на място как да си служат с оръжието. Не е ясно как тази политика ще се съчетае с турските бомбардировки срещу позициите на кюрдите.

Едновременно с това в Германия на официално ниво се изразяват критики срещу режима в Анкара, който е обвиняван в авторитаризъм, нарушения на човешките права и т.н. Меркел е упреквана, че с визитата си в Турция в навечерието на предсрочните парламентарни избори на 1 ноември укрепва авторитета на Ердоган и неговата партия. Но е ясно, че за канцлерката много по-важно и неотложно е да се намери решение на миграционния проблем, от който зависи по-нататъшната й политическа съдба.

Страховете за надигането на крайнодясна вълна в Европа се оправдават от резултатите на парламентарните избори в Швейцария тази неделя, спечелени от дясната Народна партия, яростен противник на членството в ЕС и на неограничения прием на бежанци. Според неокончателните резултати Народната партия ще получи 65 места в 200-местния парламент,  което е най-добрият й резултат за последните 100 години.

Двустранна електорална взаимопомощ

Последният инцидент в Кьолн, при който бе намушкана с нож една от кандидатките за кмет заради „либералната“ й позиция спрямо бежанците, само показва силното покачване на напрежението в Германия, където тази година се очаква между 800 хиляди и 1 милион души да потърсят убежище. Потърпевшата Хенриете Рекер бе избрана в неделя с над 52% от гласовете. В същото време за днес е насрочен поредният грандиозен митинг на ислямофобската партия „Пегида“ по случай една година от учредяването й. Шествието ще премине по улиците на Дрезден.

Това е фонът, на който Меркел трескаво търси решение на проблема с бежанците, заливащи Германия. В не по-малко трудна ситуация се намира и турският президент Реджеп Ердоган, чиято страна преживява историческа политическа криза. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган се стреми към абсолютно мнозинство в следващия парламент след неуспеха й на последните избори през юни. Оттогава бе размразен и въоръженият конфликт с Кюрдската работническа партия (ПКК). Политическото напрежение достигна своята кулминация с двойния атентат на 10 октомври в Анкара по време на митинг на леви прокюрдски движения, при който загинаха 102 души – най-тежкият терористичен акт в историята на страната.

Основните опозиционни партии в Турция, които влязоха в коалиция с партията на Ердоган през лятото, все още не са заявили позициите си по споразумението с ЕС, което може да повлияе дългосрочно върху бъдещето на страната.