По улиците на Ереван излязоха хиляди протестиращи. Някои от тях използваха дори и сила, за да се противопоставят на назначаването на бившия президент на Армения Серж Саркисян за министър-председател, съгласно конституционните промени, които превръщат премиера в най-влиятелната политическа фигура в страната. Някои заподозряха, че това е вариант за опитния политик да запази поста си, като просто смени етикета му, без да преминава през демократичен изборен процес. Причината е, че в Армения премиерът се назначава от парламента, докато президентският пост се заема след преки избори.

Никол Пашинян, политическият ветеран начело на „кадифената революция“ (както той сам я нарича) и основен играч в опита за цветна революция от 2015 г., е публичната фигура, която стои зад тази кампания. И то въпреки, че както Серж Саркисян отбеляза – човекът, събрал едва 7% от вота на последните избори, няма право да говори от името на целия народ. На Пашинян трябва да му се признае обаче, че хем беше отворен към намеренията за конституционни промени, хем успешно можа да привлече множество наивни млади хора в разрастващата се протестираща тълпа. Младежите бяха съвсем разбираемо недоволни от застоя в икономиката на южнокавказката държава. Но участието им в размириците беше използвано и те бяха превърнати в „човешки щит“ за по-възрастните организатори на протеста – същото, което се случи и през 2015 г.

Нещо повече, трябва да отбележим, че Армения, подобно на Украйна преди около 5 години, е разкъсвана между Изтока и Запада. И това разделение се доказва от действията на бившето правителство на Саркисян, в опита му да балансира между членството в Евразийския икономически съюз и новосъздадените връзки с ЕС, посредством „Всеобхватното и засилено партньорство“.

Тази геостратегическа „шизофрения“ ненадейно дестабилизира вътрешнополитическата ситуация в Армения, изпращайки объркани сигнали на гражданите и провокира несъгласие в различни слоеве на обществото, както обикновено се случва, когато нерешителните лидери се опитват да угодят на всички. Така създалата се обстановка се оказа благодатна почва за крайни националисти като Пашинян, които демагогстваха, че предходното правителство не е направило необходимото, за да защити арменските национални интереси и че се е поддало на руската „военна дипломация“, поддържайки стратегически баланс със съседния враг в лицето на Азербайджан.

Международният отглас от действията на Пашинян и другите прозападно настроени подстрекатели, които завземат властта след оставката на Саркисян, не бива да се подценяват. Защото има голяма вероятност те да провокират „продължение на войната“ в Нагорни Карабах, в опит да предизвикат Русия да нанесе ответен удар и тя да бъде натресена в тресавището на кавказки военен конфликт. Общите ангажименти на Москва и Ереван в областта на отбраната не излизат извън границите на тази територия, която е международно призната като част от Азербайджан. Но въпреки това, руската военновъздушна база в Гюмри може да изиграе определена роля при хаотичното развитие на евентуален конфликт.  

Събитията в Армения са динамични и с всеки изминал ден стават все по-непредвидими. А дестабилизацията на страната не е от полза нито за Русия, нито като цяло за възникващия многополюсен световен ред. Но за сметка на това импонира главно на интересите на САЩ и техните съюзници, които провокират проблеми точно в центъра на руско-турско-иранския триъгълник и то в едни силно чувствителни от геополитическа гледна точка времена.

Източник: Oriental Review

Превод: Антоанета Киселинчева