Войната винаги е била хибридна. Днес теорията догонва практиката, а границата между войната и мира постепенно се размива.
На 21 януари 2013 г. точно в 11.30 часа сеизмичните станции в Близкия изток регистрират странен импулс. Диаграмата изобразява рязък скок и мигновено влиза в нормата. Епицентърът е някъде в централен Иран. Не е земетресение. То винаги оставя дълга, неравна следа с многодневни вторични трусове. Но какво е? Отговорът идва след седмица, когато израелският новинарски сайт Kanal 7 информира за експлозия в иранския завод за обогатяване на уран във Фордо. Година по-рано Техеран обявява официално за пускането на 2840 центрофуги за обогатяване на уран за нуждите на иранската ядрена програма.
Комплексът е свръхсекретен, скрит от погледите на 80-90 метра под земята в скални кухини, които трудно могат да бъдат разрушени дори при пряко попадение на конвенционални боеприпаси. Иран опровергава информацията на Kanal 7 и отрича какъвто и да било инцидент във Фордо. Ден по-късно обаче проговаря бившият таен агент на ЦРУ Реза Халил, който твърди, че при експлозията са загинали 250 човека, сред които водещи ирански ядрени физици и ръководители на програмата. Всички инсталации в радиус от 5 км са понесли щети. Взривът е резултат от израелска кибератака срещу компютрите, които управляват технологичния процес във Фордо, уточнява Халил. Случаят е потулен и не оставя почти никакви следи в медиите. Инцидентът във Фордо обаче може да се счита за класически епизод от хибридна война. В резюме: официално война няма, дори няма пряк контакт между противниците, но разрушението е постигнато. Авторът на атаката остава неизвестен, но подписът му прозира в медиите. Като предупреждение.
КОЙ КАЗА ХИБРИДНА?
Понятието „хибридна война” бе официализирано от НАТО на срещата на върха в Нюпорт миналия септември. Тогава алиансът обвини Русия в хибридна война срещу Украйна. В Латвия бе създаден център за противодействие на новата заплаха (Strategic Communications Centre of Excellence). „Файненшъл таймс” дори обяви България за потенциална следваща цел на Москва. Насаждането на параноя и медийните блъфове обаче също са елемент на хибридната война, затова си струва да погледнем нещата отблизо.
ОТ ТЕОРИЯТА ДО ПРАКТИКАТА
Да започнем оттам, че войната всякога е била хибридна. Тя никога не се е ограничавала до въоръженото противоборство. Днес просто теорията догонва практиката. Впрочем още през 1989 г. вестникът на морската пехота на САЩ отваря темата за „войната от четвърто поколение, в която няма да има фронтове, а битката ще се води в цялото противниково пространство”. Първопроходецът в съвременната теория е полковник Маргарет Бонд. В своя труд „Хибридната война: Новата парадигма за стабилизиране на провалени държави”, американската изследователка говори в прав текст. „Използването на прецизен набор от военни дейности, ресурси и програми, съчетани тъй, щото да постигнат без насилие, чрез убеждаващ икономически и политически натиск промени във враждебни правителства и движения”, препоръчва Маргарет Бонд още през 2007 г. Скоро военната наука доразвива дефиницията на хибридната война като съчетание на класически военни и подривни партизански действия, на икономически натиск, кибератаки и информационна война. Когато брадясалите окопници от Първата световна четат вражески позиви, хвърлени от аероплан, те също са жертва на хибридна война. Когато ЦРУ праща кубинските контри в Залива на прасетата, това също е акт на хибридна война. Защото войната е хибридна по природа, но днес намира своите понятия и се превръща в ефикасна, многопланова методика. А в Украйна ученикът Русия поне засега не отстъпва на учителя САЩ.
ВОЙНАТА ВЕРСИЯ 2014 ГОДИНА
Опираме до неизбежния цинизъм на Фон Клаузевиц: „Войната е продължение на политиката с други средства”. Непреходна истина, която днес търпи редакция. Защото хибридната война се опитва да свърже безкрайния исторически пунктир война–мир–война в една непрекъсната линия, в която войната става неразличима. Самата дума е нонграта в официалните документи. Времето на царските манифести и помпозните обявявания на война отдавна отмина. Днес войната съществува само в минало време в историческата книжнина, заместена от евфемизми в настоящето (мироопазване, мироналагане, конфликт, антитерористична операция). Два фактора обуславят войната версия 2014. Могъществото на медиите и глобалната мрежа. Залозите днес са същите: територии, ресурси и пазари. Но медиите и мрежата правят битката за сърцата и умовете по-важна от императива да унищожиш врага. Защото ядреното оръжие е хоризонтът на глобалната гибел. Битката днес се води отсам червената линия на тоталното самоунищожение, отвъд която губи смисъл.
ИНСТРУМЕНТИ НА ХИБРИДНАТА ВОЙНА
Цветните революции
Многострадалната Украйна е истински полигон на хибридната война. Но не от вчера, а наймалкото от Оранжевата революция от 2004 г. Цветните революции са американската перла в теорията и практиката на новата война. С внушителен списък от успехи: Югославия (2000 г.), Революцията на розите в Грузия (2003 г.), Оранжевата революция в Украйна (2004 г.), Революцията на лалетата (2005 г.) в Киргизия и, разбира се, Евромайдан 2014. Теорията на цветните революции е разработена още през 1973 г. Тогава бостънският професор Джийн Шарп публикува своите „198 метода за ненасилствен протест и убеждение”:
- Връчване на сатирични награди.
- Молитви, богослужения и поклонения („Пуси Райът”).
- Разсъбличане в знак на протест (голите протестърки от „Фемен”).
- Рисуване в знак на протест.
- Преследване по петите на длъжностни лица.
- Побратимяване с войници (кадър с девойка, прегръщаща полицай).
- Студентски стачки.
Дежа вю, нали? През 1993 г. Джийн Шарп издава „От диктатура към демокрация”. Книгата ще се превърне в наръчник на цветните революции. Подготовката им започва с „инвестиция в гражданското общество”. В Украйна знаем дори цифрата: 5 милиарда долара за десетина години, официално признати от източния стратег на държавния департамент Виктория Нюланд. Рецептата невинаги сработва, проваля се в Узбекистан (2005), Беларус (2006) и Армения (2008). Но дори провалът й води до международна изолация на неотстъпчивите режими, които я потушават със сила. Част от стратегията на цветните революции са ескалирането на напрежението и провокирането на властта да прибегне до сила. Евромайдан 2014 (сиреч второто издание на цветната революция в Украйна) започна с мирни протести, продължи с окупация на центъра на Киев и брутални провокации към полицията от страна на щурмоваците от Десния сектор и завърши с дългоочакваната кървава баня, помела властта на Янукович. А снайперистите, окървавили протеста, се разтвориха в природата. Едва ли някога ще разберем кой ги е изпратил. Революциите винаги са били патосен момент, лелеян от романтиците от XIX век. Героят винаги търси своята публика. Спомнете си Дьолакроа. Цветните революционери обаче са воини на хибридната война и крият лицата си зад маски.
Зелените човечета
Те бяха вторият епизод в украинската драма. Руският отговор на победилия Евромайдан. Въоръжени и без опознавателни знаци, те блокираха Крим, принуждавайки властта да се предаде без бой. Сетне се появиха в Донбас. Хибридната война не разчита на армии, а на малки ефикасни групи, които сеят напрежение и парализират властта. В Киев футболните агитки и щурмоваците със свастики бяха острието на атаката. В Донбас част от местния кримиконтингент и малки групи диверсанти заквасиха бунта. Медиите увлякоха масите. Хибридните пълководци са експерти по PR. Като бившия премиер на Донецката народна република Александър Бородай. Като бившия лидер на опълченците в Донбас Игор Стрелков, който има добро перо. Или медийния клоун Олег Ляшко от украинската страна, който прави „турнета” по фронта, съпровождан от рояк камери.
Медийната митология
В практиката на хибридната война битката за интерпретацията взема връх над аритметиката на жертвите на бойното поле. Епизод първи. На 17 юли полет MH17 на Малайзийските авиолинии е свален над село Грабово в Донбас. В рамките на седмица се развихря медийна истерия, която вини сепаратистите. Вашингтон обещава доказателства, с каквито не разполага. Близо четири месеца по-късно в интервю пред Spiegel Online холандският следовател Фред Вестербеке вече не изключва руската версия за наличието на украински военен самолет в района в мига на експлозията. Но истерията вече е свършила своята работа. Кортежът с катафалките на жертвите е ужасил света. Рундът е спечелен от американците. Епизод втори. Руският хуманитарен конвой за бедстващия Луганск. През септември той предизвика истински ужас в Киев и на Запад. Властите седмица го държаха на КПП-то. Дори побързаха да спретнат свой конвой. Залогът на операцията бе не толкова дали ще бъдат нахранени гладуващите в обсадения град, а КОЙ ще го направи. КОГО ще снимат камерите в ролята на благодетеля, който разтоварва чували за бедстващите. Това в никакъв случай не трябваше да е Москва. Но този втори рунд бе спечелен от Кремъл.
Кибер войната
Мрежата и софтуерът са новото бойно поле на войната. В Киев проруските хакери от Киберберкут вандализираха електронните билбордове на местните националисти, на които изгря печатът „военнопрестъпник”. Но това е дребна илюстрация. Невидимите фронтове на кибер войната са навред. Между Китай и САЩ, които взаимно се обвиняват в хакерски атаки, а въпросът се дискутира на ниво държавни лидери. Между САЩ и Иран. Според американците кибер офанзивата Olympic games е забавила иранската ядрена програма поне с две години. Американското превъзходство на новото бойно поле е смазващо, но Техеран също нанася своя удар. През 2011 г. персийците пробиха системата на управление на свръхсекретния дрон RQ-170 Sentinel и го приземиха невредим на своя територия.
ОПРОВЕРГАНИЯТ ФОН КЛАУЗЕВИЦ
Хибридната война размива границите на войната и зачерква самото понятие. А когато изчезне думата, изчезва и нейният антоним – мирът. Постепенно се превръща в илюзия. Границите се размиват като в Близкия изток. Понятията „държавност” и „суверенитет” се релативизират. Истината добива множествено число. До степен, че мнозина днес спорят: дали е в ход третата световна война? Или още се радваме на остатъчен мир.
Изт. Margaret Bond: Hybrid war: a new paradigm for stability operations in failing states