В опит да успокои бунта на студентите правителството на Хонконг оттегли частите за борба с безредиците от центъра на мегаполиса. Студентите продължават окупацията на цели квартали срещу решението на Пекин да ограничи всеобщото избирателно право в автономния регион под властта на Китай.

След нощ на всеобщ хаос и сблъсъци между студентите и полицията, правителството на Хонконг обяви решението си да изтегли частите за борба с безредиците от центъра на града. В замяна на този акт на добра воля властите приканват студентите да освободят окупираните от тях транспортни артерии и да позволят свободното движение на спешната помощ и градския транспорт.

Причина за конфликта, избухнал през уикенда е решението на Пекин да реформира изборните правила в автономната провинция, която премина под властта на Китай през 1997г. През август централните власти обявиха, че шефът на централната изпълнителна власт в Хонконг ще бъде избран през 2017г. с всеобщо,пряко гласуване, но само двама-трима кандидати, селекционирани от специален комитет ще бъдат допуснати до изборите. Студентското движение Occupy Central настоява за отмяната на решението на Пекин,което ограничава правото на избор, и за „рестартиране на процеса на демократични реформи“.

Първоначалният призив на студентите насрочваше протестите за идната сряда, но размириците избухнаха още в събота, 27 септември, което свари властите неподготвени. В уличните акции участват десетки хиляди жители на Хонконг, предимно младежи. По мащаба си това е най-значимият протест в подконтролните на Пекин територии от протестите на площад „Тянанмън“ през юни 1989г., потушени от властите, акт, който предопредели решението на Китай да се развива по принципа „една държава две системи“, заключаващ се в съвместяването на пазарна икономика с еднопартийна система.

С населението си от 6.7 милиона човека Хонконг е демографски пренебрежим, но икономически значим фактор за Китай. Градът приютява шестата по големина фондова борса в света. От момента на появата на индекса за икономическа свобода през 1995 г., Хонконг заема в него първото място в продължение на 13 години и е “отворената порта на Китай към света“. Студентският бунт подкопава международния имидж на Китай и е предизвкателство към централната власт, която се опасява той де не се прехвърли и в други градове.

Размириците в Хонконг идват в момент на нарастващо политическо напрежение по периферията на Китай, който от месеци води тиха война с уйгурските сепаратисти. Властите в Пекин реагираха незабавно на студентския бунт в Хонконг и ограничиха достъпа до някои социални мрежи като „Инстаграм“, в които потребители разменяха снимки от протестите, потушавани със сълзотворен газ.

След етническите бунтове в Урумки през 2009г. Пекин забрани Туитър и Фейсбук на територията на Китай, като забраната е в сила и с днешна дата.