Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в София, завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” и защитил докторат по политология в областта на международните отношения. Професионалните му интереси са свързани с ислямския фундаментализъм и ислямските партии.
Д-р Абуаси, създадената от Касим Дал Народна партия „Свобода и достойнство” реши да се отцепи от Реформаторския блок и да се яви на избори заедно с ДОСТ. Дал неведнъж е отхвърлял Местан заради неговата принадлежност към ДС. Тази рязка промяна в отношенията между двамата може ли да се обясни с това, че турските власти са ги призовали да загърбят разногласията си в името на по-доброто им представяне на предсрочния вот?
Имам чувството, че това обединение дойде с намесата на Турция, за да опита да увеличи нейните шансове за присъствие в българския парламент. По-голямата част от гласовете, които то ще получи, ще бъдат от Турция. Предстои да се види колко процента ще събере то, ще се види, доколко Ердоган ще опита да натисне българските турци, които живеят в Турция, да гласуват за неговата формация в България. А самият Касим Дал видя, че в Реформаторския блок няма да има кой знае какво присъствие, каквото и да прави. Не се знае дали самият Реформаторски блок ще влезе в парламента. Да не говорим, че се изложиха много, нямат авторитет, не са много хората, които гледат на тях сериозно. Тези две протурски формации искат да влязат в парламента. Местан поне има по-големи шансове от Касим Дал да влезе в него. Това Касим Дал да отиде при ДОСТ е голям жест, с него има по-големи шансове за присъствие. Доколкото разбрах, офертата за избираеми места при ДОСТ е доста по-щедра от тази, която дадоха Реформаторите при предишните избори.
Притиснат ли е Местан, за да направи този жест? За какво му е да подава ръка на човек, който досега го е нападал публично?
Не бих казал, че Местан е притиснат от Турция. Местан работи доброволно за турските интереси. Местан обича да говори много за евроатлантическите ценности, за демократичните ценности. Подобни лозунги са му любими. Непрекъснато хвали Турция, хвали Ердоган. Не сме чули от този човек, който защитава евроатлантическите ценности и човешките права, да направи дори и една критика или сериозна забележка спрямо това, което се случва в Турция. Целият свят вижда какво се случва в Турция, какви чистки се правят, как се уволняват хиляди хора. Преди няколко дни бяха уволнени поредните 8400 души, а при предишните вълни бяха изметени 40 000 души. Не сме чули Местан да критикува действията на Ердоган или ареста на журналистите, или потискането на медиите и нахлуването в редакции. Евроатлантическите ценности само в България ли важат? Не важат ли и в Турция? Когато говорим за ДОСТ като за чисто турски проект, това го доказва. Никой не казва, че Местан трябва да атакува Турция, но поне да изрази някакво недоволство от това, което се случва в Турция в нарушение на човешките права.
Любопитно е обаче, че и международната общност не вдига много шум за чистките на Ердоган. Единствено Меркел при скорошното си посещение в Турция се престраши да му напомни, че трябва да уважава европейските ценности.
Понятието „международна общност” е много гъвкаво. Имаме западните държави, както и САЩ, които винаги са го критикували. Виждаме, че Тръмп, който иска да се бори срещу „ислямския тероризъм”, проведе разговор с Ердоган в рамките на 45 минути. Американският президент забранява на гражданите на седем мюсюлмански държави да влизат в Щатите, а изключва от този списък държави като Саудитска Арабия и други държави в Персийския залив. Хиляди американски граждани бяха убити от граждани на Саудитска Арабия. А нито един от гражданите от държавите в списъка не е убил и един американец. На останалите Тръмп се подмазва – има бизнес за милиарди долари в Саудитска Арабия още преди да стане президент, има инвестиции за милиарди в Обединените арабски емирства. За тези, които не знаят, Тръмп има големи инвестиции и в Турция. Така че за каква международна общност говорим? Как Франция ще критикува Ердоган, при положение че той самият каза: „И вие сте помогнали на „Ислямска държава”. Тоест не само Ердоган, но и французите са помогнали. Цялото оръжие за ислямистите, което отиде в Сирия, минаваше през тези западни държави включително и през Саудитска Арабия. Нека хората на Сорос, хората на „Америка за България” да ми обяснят, щом толкова много държат на тези евроатлантически ценности, ценност ли е да продаваш оръжие за 60 милиарда долара на държава като Саудитска Арабия? Или Франция да продава оръжие на Саудитска Арабия за 32 милиарда в рамките на две години? Или Великобритания да отиде да строи затвори в Саудитска Арабия? За какви ценности става дума? Или тези ценности са само на хартия? Защо да критикуват Ердоган? Да не би да уважават човешките права повече от него? Ердоган е ислямист. Мисля, че вече никой не се съмнява в това, че той изповядва идеите на „Мюсюлмански братя”. Никой не се съмнява, че той извърши ислямистки преврат в Турция, че на мястото на всички тези десетки хиляди офицери и служители, които бяха уволнени, е назначил привърженици на неговата партия, където са ислямисти или проислямисти. Няма да спра да повтарям, че Турция търси влияние в българската политика. Надявам се, че българските партии, независимо каква ориентация имат, ще осъзнаят, че тези хора са много опасни за нашата национална сигурност, за да не им осигуряват косвено гласове в определени райони. Да не правят под масата търговия с гласове помежду си: „Аз ще ти дам за този район, ти ще ми дадеш за другия”. Имам предвид ГЕРБ. Има слухове, че са го правили.
Очаквате ли да има машинации на изборите и фалшификации? Самият Местан заяви, че очаква изборите да не бъдат прозрачни и честни.
Радвам се, че Местан мисли така, защото това ми дава надежда, че той няма да влезе в парламента. Затова той предварително тръгва да критикува нещо, преди то да се е случило. Имам доверие на правителството, което е в момента, имам доверие на президента. Нямам повод да смятам, че нещата тръгват по лош път. Надявам се всичко да мине гладко. Който спечели, спечели, който изгуби, изгуби. Да тръгваме да говорим за машинации още преди изборите, преди да сме видели какво ще се случи, това означава, че той не вярва, че може да влезе в парламента. Ако загуби, то ще има повод да каже, че има машинации. Ако спечели, то ще има повод да каже, че изборите са били честни. Тази логика ни е позната. Даже сега някои тръгват да заплашват, че ако не спечелят, ще излязат на улицата. Не може един политик предварително да казва, че ако не спечели, ще излезе на улицата. Това са детински изказвания. Такива заплахи показват, че тези хора са отчаяни, че вече народът не ги иска, а те осъзнават това много добре. Така минават към шантажа, към престъпната дейност – излизат на улицата, за да свалят демократично избрано правителство. На един протест можеш да отговориш с двойно по-голям протест, тоест, ако едните изкарат 10 000 души, другите могат да изкарат 20 000 души. Но не трябва да изневеряват на хората, които са ги избрали, по какъвто и да било повод. Трябва да спазят обещанието, което са дали на хората, които са ги избрали. Трябва да изпълнят своята програма. Тези, които са в опозиция, могат да излизат на улицата. Даже ако им трябват чадъри, с които да се пазят от слънцето, може да им ги осигурят, но не трябва да подават оставка.
Какъв очаквате да бъде изходът от изборите? Според социолозите ГЕРБ и БСП са изравнили своите позиции, но отказват евентуална бъдеща коалиция помежду си. В същото време виждаме прегрупиране на по-малките партии в лявото и в дясното пространство.
Никой не очаква от тези избори да бъде изключена която и да е сила. Повечето ще влязат в парламента. Дали БСП или ГЕРБ ще получат 2-3% повече, не е толкова важно, а е важно какви коалиции ще направят след това. Шансовете за коалиция на БСП са или с ДПС, или с Обединените патриоти. Самите Обединени патриоти не са единни. Част от тях са близо до ГЕРБ, а друга част са по-близо до БСП. Трета част от патриотите балансират между двете сили. За тях няма значение къде ще попаднат, важно е да са на власт. Поради тази причина е много трудно да се прогнозира какви коалиции може да има. Всичко зависи от това дали партията на Сорос и на „Америка за България” ще влезе в парламента. Ако влязат в парламента, те ще се коалират с ГЕРБ, разбира се. Няма шанс да се коалират с БСП, причините са обясними. Това, което ме тревожи, е, че хората на Сорос и на „Америка за България” планират дестабилизация на България след тези избори. Мисля, че няма да чакат много, за да излязат на улицата, за да протестират и да издигнат лозунги. Разбира се, губещият от изборите ще ги подкрепи. Ако ГЕРБ не могат да формират свое правителство, в което да имат мнозинство, ще ги подкрепят поне частично. Това се прави и в Румъния, може да се направи и в България. Явно е, че част от хората в Румъния не са намесени. Но на нас ни е ясно кои са хората, които движат тези протести. Иска се оставката на хора, които спечелиха почти 2/3 от парламента преди няколко месеца. Кого представляват, че искат останалата 1/3 да излезе на улицата? Всяка голяма партия може да изкара на улицата между 10 000 и 30 000 души пред Народното събрание и пред Министерския съвет, ако изгуби изборите. Тогава ще свали правителството. Поне този път се надявам, че ако БСП спечелят тези избори, няма да се поддадат на това. Ако протестиращите искат да стоят на улицата по законен начин, нека да стоят. Времето през лятото е хубаво, ще могат да стоят колкото искат. Само да не пречат на хората, да не пречат на мнозинството от хората. Срещу един протест винаги ще има контрапротест. И досега не мога да разбера защо някои правителства се дадоха без бой, изневериха на хората, които гласуваха за тях. Бойко Борисов каза: „Ние не искаме да управляваме насила”. Но ти не управляваш насила, ти си избран за четири години. На следващите избори това правителство може да бъде свалено. Но ако всеки тръгва да шантажира с 10 000, 20 000 или 30 000 души... Ще Ви дам един пример. Ако ГЕРБ изгуби изборите, а има 700 000 привърженици, винаги може да изкара 50 000-60 000 души на улицата. По същия начин БСП може да изгуби изборите, но да изкара на улицата 50 000, 100 000 или 200 000 души. Веднъж завинаги трябва да е ясно, че това да излезеш на улицата, за да сваляш правителството, не е демократично. Поне трябва да има законови мерки за нещо подобно.
Ще успее ли коалицията между АБВ и „Движение 21” да прескочи четирипроцентовата бариера за влизане в парламента? Това обединение в последния момент не е ли симптом за безсилие, на всяка цена добиране до кокала?
Това ми прилича на обединението между ДОСТ и Касим Дал, защото искат да имат шансове да влязат в парламента, за което наистина съжалявам. Мястото на тези хора не е там, не и по този начин. И все пак това, което се случва в момента в България, изисква от всички хора, които имат лява ориентация, да се обединят като кауза. Вижте Сорос, „Америка за България” как се обединяват. Дори Прокопиев вече има партия, а ние започваме да отделяме лявото. Добре, нека да не е на всяка цена, но да поговорят с БСП да им дадат няколко места в парламента. Засега мисля, че това няма да се случи. Но се надявам хората да осъзнаят, че има нещо по-голямо от партията, има по-голяма кауза от партийността.
Има документи, които установяват агентурната принадлежност на Лютви Местан към тоталитарните комунистически служби, не е ли нелепо, че сега той твърди, че се бори срещу комунизма, че неговата партия е избрала евроатлантическия път?
Агент Ивайло (Иво Инджев) има блог, в който плюе Русия всеки ден. Не се говори за това, че хората с агентурно минало в момента работят за ЦРУ. Никой не говори за хора, които имат агентурно минало, но всеки месец получават хиляди от „Америка за България”. За един блог да получаваш хиляди евро само и само да плюеш Русия, макар че си бил агент на предишния режим? Вие видяхте, както се случи, как скочиха заради българското оръжие, което беше намерено в Сирия. Един шеф на отдел „Новини” в една национална телевизия, стипендиант на „Фулбрайт” и привърженик на „Америка за България” щеше да се побърка в защита на Саудитска Арабия и на американците по отношение на оръжията. Покани много хора, но нито един, който да отрази другата гледна точка. В тази телевизия трябваше да дам интервю за 15 минути, а ме прекъснаха на седмата минута. В същото време на хора, които представят „правилната” гледна точка, дадоха часове време в най-гледаните предавания. Какви са тези хора? Да кажат защо се говори за едни хора, които са с агентурно минало и биват уволнявани, а за други хора, пак с агентурно минало, никой не говори.
Как Ви звучи тезата, че Лютви Местан ще се бори за „европейска демокрация без сараи”, че ще освободи стотици хиляди български избиратели от олигархичните и корупционните окови на ДПС? Местан непрестанно говори за амбивалентната същност на ДПС, за това, че не ДОСТ, а именно ДПС е проект на Турция. Каква е истинската същност на тези две политически сили?
Винаги съм твърдял, че откакто Ердоган дойде на власт, ДПС нямат пряк досег с Турция и с турските служби. Доган играе с руснаците, но повече с американците. Той докара американските бази в България, разбира се, с помощта на БСП. По отношение на ДОСТ и Местан – не вярвам да има някой в България, който не вижда, че ислямистите влязоха в ДОСТ. Мюфтийството се обърна наопаки – при тях вече има салафити, уахабити. Мюфтийството се превърна в политически инструмент на ДОСТ. Поне по времето на Доган Мюфтийството не играеше в политиката. В момента Мюфтийството в България играе в политиката, поддържа отношения с посолствата на Саудитска Арабия, поддържа отношения с турските институции, с имами и т.н. Ако питате мен, за Доган може да се говори всичко, но не и че е турски проект. Може да има корупция, но коя партия в България не е корумпирана? Не знам за такава. Такава не съществува – като започнеш отляво до най-дясното. Така че ДПС не може да е изключение. Местан може да говори каквото иска. Може да бъдеш мафиот, но поне не бъди предател.
Самият той казва, че политиката е изкуство на компромисите, но има предел, след който компромисът е равен на предателство. Чия кауза предаде той?
Самото създаване на ДОСТ в тази форма е равно на предателство. Равно на предателство е това да събираш всички ислямисти и да се обкръжаваш с тях. Равно на предателство е да не натиснеш Мюфтийството да се разграничи от политиката. Равно на предателство е да лансираш протурски лозунги за разделяне на българското общество. Свалям шапка на Доган, той винаги е твърдял, че не работи за Турция, че неговата партия е българска. Докато при ДОСТ още от тяхната конференция стана ясно, че работят за чужди проекти.
Местан смята, че на Турция не трябва да се гледа като на исторически архивраг, а като на стратегически партньор, който може да инвестира в подпомагането на българските фермери.
Защо не са го правили досега? Ердоган не е имал по-голям приятел от Борисов. Министър-председател с по-добри отношения с Турция не е имало от 1989 г. насам. Не видяхме да има инвестиции. Може да се дават някакви инвестиции на лична и на партийна основа, но в самата българска икономика не виждаме да има. По време на това приятелство ние видяхме само бежанци, видяхме неспазване на границите. Видяхме заплахи, видяхме шпионаж, видяхме намеса във вътрешните работи. Кога предвижда Местан да стане това, за което говори? Нали Ердоган управлява от 2000 г. насам. Защо не го направи до сега? Видяхме само негативи. Наивно е да се вярва на подобни изказвания. Местан лъже същите хора, които би трябвало да са негов потенциален електорат, използва тяхната етническа и религиозна принадлежност, за да ги привлече към себе си.
Въпросните „инвестиции” може да обслужват по-скоро интересите на бизнесмени, които са в приятелския кръг на Местан?
Не вярвам да има такава договорка с Турция. Когато Ердоган доведе катарския шейх в България, ни обещаха магистрала от Свиленград до Румъния. Нали обещаха да строят магистрала от Варна до Бургас. Защо не се случи? Наивно е да вярваме на такива обещания, празни приказки. Този, който е искал да направи нещо, е имал достатъчно време да го направи. Защо трябва да има ДОСТ, за да може Турция да помогне на България? Явно е, че това върши работа на Турция, а не на България. Дали това е негов личен интерес или неговата кауза е друга, освен да служи на България... Ако слушате Местан, той говори много хубаво, но човек, като помисли за две минути, ще види, че тези неща не са верни. Когато си принципен човек, не можеш да имаш двойни критерии. Не може да стоиш настрана, когато Турция върши всичко това, за което цял свят я критикува. Местан е близък с Турция, но дали ще донесе инвестиции? Ако говорим за етническите турци в България, на част от тях сигурно им харесва това, което той казва. Колко ще бъдат като процент, това ще видим на изборите. Зависи дали Доган ще стои по този пасивен начин спрямо всичко, което се случва.
А каква е причината да остава пасивен?
Може би човекът преживява някакъв... личен, психически дискомфорт и иска да си почива. А може би той има нещо предвид. Не съм специалист по ДПС, по вътрешните им структури, но мога да кажа, че ако Доган продължава да е далеч от политиката и с тези фигури, които нямат никаква харизма, никакъв авторитет сред хората, Местан може да увеличи шансовете си да влезе в парламента.
Местан е завел дело срещу страната ни в Страсбург заради глобите, които му биват налагани за използването на майчин език в предизборна агитация. Макар да е наясно, че погазва българските закони.
Той има право на това да съди България, където иска. Но трябва да го питаме дали кюрдите в Турция имат повече права от турците в България. На всеки му е ясно, че в България турците имат всички права, които има всеки българин. Дори в Националната телевизия имат новини на турски, училища, които обучават на турски. Кюрдите, които са 16 милиона в Турция, тоест около 20% от населението, какви права имат там? Хубаво е да си горд турчин, но да си неблагодарен турчин е лошо. Не сме чули да каже: „Благодарни сме, че Конституцията на България не прави разлика между който и да било гражданин независимо от етнос, независимо от религия”. Конституцията на Турция същата ли е по отношение на етносите? Защо не говори за това? Нали е евроатлантически човек?
Свидетели сме на процес на разпад на ЕС. Каква очаквате да бъде съдбата на Евросъюза?
Не виждам разпад на Европейския съюз, аз виждам разпад на една политическа класа в Европейския съюз. През цялото време тя работи срещу интересите на европейските народи и докара нещата до това дъно. Има разпад на „евроатлантически ценности”, защото вече никой не вярва в тях. Има разпад на ценностите на „Америка за България” и в цяла Източна Европа. Има разпад на имиджа на медиите в България, особено на националните телевизии. Хората виждат, че нещата минаха всякакви граници.
Как ще коментирате размразяването на проекта за газопровода „Турски поток”?
Турция е голяма страна, независимо дали се управлява от Ердоган или от някой друг. Ердоган се извини за сваления самолет, това е политически акт към Русия. В същото време Русия има интерес Ердоган да се отдалечава от САЩ и от Западна Европа, това е добре дошло. Размразяването на проекта е руски интерес. След като българите не искат да печелят 400 милиона евро на година, тогава ги дават на турците. Няма нищо странно, просто взаимните интереси на Русия и на Турция се събраха. Но на сближаването на Русия и на Турция не трябва да се гледа като на меден месец. Такова приближаване има, но различията между тях са много големи. Руснаците познават Ердоган. Много добре знаят, че той е човек, на когото не може да се има доверие. Обърна палачинката за 24 часа, може пак да го направи. Ердоган гледа своя интерес и го получава. Със свалянето на самолета, с руските санкции срещу Турция той губеше много, затова трябваше да подобри отношенията си с Русия. Освен това американците нищо не са му дали, подкрепяха кюрдите срещу него. Беше неизбежно той да поеме такъв курс. А от газопровода ще изкара много пари.
Какви очаквате да са отношенията на Ердоган с неговия американски колега Доналд Тръмп? Доскоро бяхме свидетели на словесни престрелки между лидерите на САЩ и Турция.
Виждам, че много хора, дори от лявото пространство, са на път да изкарат Тръмп спасител, като Че Гевара. Вярно е, че Тръмп не се харесва на Сорос, вярно е, че Тръмп не се харесва на „Америка за България”, вярно е, че не се харесва на Обама или на политическата класа в САЩ. Но Щатите не се управляват нито от Тръмп, нито от Обама. Те се управляват от интересите на гигантски икономически сили. Не се учудвайте, че Тръмп тръгна толкова рязко срещу Иран, а в същото време ще признава Йерусалим за столица на Израел. Той много добре осъзнава, че не може да управлява без мнозинството в Конгреса. Израелците имат голямо влияние в Конгреса в Щатите. Затова той тръгна да неутрализира и да намалява атаката на недоволните спрямо неговата политика в Конгреса. Основният враг за Тръмп като бизнесмен, като търговец е Китай. Затова трябва да се наблюдават отношенията между Америка и Китай в близките месеци. Надявам се, че през май Путин ще посети Китай. Мисля, че Тръмп няма да е много доволен от резултатите от това посещение. Очаквам Русия и Китай да подписват нови договори, Путин не отива там, за да пият кафе. Колкото повече тези две страни се приближават, толкова Тръмп няма да е доволен. До три месеца, още преди Путин да отиде в Китай, очаквам Тръмп да направи жест спрямо Русия или да влезе в контакт с Русия с надеждата, че руско-китайските отношения няма да се развиват повече и ще останат на това ниво. Тръмп гледа на Китай като на враг, неговата програма е в хармония с тези амбиции.
Какъв очаквате да е резултатът от преговорите между Русия, Иран и Турция по отношение на конфликта в Сирия?
В близките месеци няма да се стигне до политическо решение, но поне видяхме неговото начало. Турция вече каза, че смяната на Башар Асад, или смяната на режима в Сирия, не е техен приоритет, но няма да видим край на тази война през 2017 г. Има много различия по отношение на интересите. Турция може вече да не иска да сваля Башар Асад, но има проблем с кюрдите. Въпросът с кюрдите също е свързан с такива партии, които са подпомогнати от Щатите. Дали Щатите ще ги оставят, какво може да предложи Турция на САЩ... Крайният резултат по въпроса със Сирия вече се вижда, но ще отнеме доста време. Той ще бъде съвместно правителство, съставено 50% от представители на режима и 50% от представители на опозицията, ще има нова конституция и избори. Ще се види кой ще ги спечели. Дори Щатите няма да имат против това, което договориха Турция, Русия, Иран. Въпросът е в детайлите, дяволът винаги се крие в детайлите. Вече започва да се говори за възстановяване на Сирия, защото в момента режимът контролира близо 90% от населените места. Започва да се говори за възстановяване на тези райони. Когато бях там, видях, че има много райони, в които наистина започнаха да възстановяват инфраструктурата. Хората постепенно започват да се връщат към нормалния живот. Има райони, в които не се чувства, че има война. В Дамаск ресторантите работят до 4 сутринта, има дискотеки, има барове. Хората дори ходят на почивка в Латакия, Хомс, Тартус. Има разруха, но разрушеното може да се възстанови. Няма база за сравнение между тази година и предишните. Вижда се, че нещата отиват към края. Може да отнеме малко повече време заради терористичните актове, заради това, че Турция още не е затворила границите за терористите. Започнаха да разделят терористите на „наши” и „не наши”. „Ахрар аш-Шам” например са турски терористи. Бригадата „Султан Мурад” са турски терористи. „Нусра” не са турски терористи след тези развития. Умерената опозиция се оказа, че не са турски терористи, дори бригадите „Нур ал Дин ал-Зинки”, за които турците твърдяха, че са техни. Американците им изпращаха оръжие като умерена опозиция. Сега видяхме, че се групираха с „Нусра” против целия този процес, дори срещу Турция. Докато не се вземе решение да се ликвидират всички терористи, да бъдат изтикани далеч от политическите калкулации, това ще забави политическото решение на Турция.
Можем ли да очакваме нова вълна от терористични атаки заради завръщането на отлъчени бойци в Европа?
В Турция се очакват най-много атентати, през 2017 г. със сигурност ще има. Ще има атентати в Европа. Дали ще ги разкрият, преди да бъдат извършени, не е ясно, но ще има опити за атентати. Колкото повече „Ислямска държава” губи позиции в Сирия и в Ирак, шансовете за повече терористични атаки в Европа се увеличават.