Ако САЩ имат специален представител за Украйна, защо и Евросъюзът да няма?

Ръководителят на представителството на Европейския съюз в Русия заяви, че нормандският формат се нуждае от разширяване, като към настоящата „четворка“ се присъедини и ЕС. Експерти признават, че това ще помогне на европейските чиновници да напомнят за себе си и да не отпадат от световния дневен ред. Включването на ЕС може да повлияе и на самия ход на събитията в Украйна. Но едва ли към по-добро.

Европейският съюз иска да се присъедини към така наречения „нормандски формат“ по уреждането на конфликта в Украйна. „На нас ни е необходимо да се фокусираме в по-голяма степен върху преодоляването на кризата в Украйна, тъй като нормализирането на отношенията ни с Русия ще бъде трудно, докато тя продължава“, заяви посланикът на ЕС в Руската федерация Вигаудас Ушаскас. По думите му за Европейския съюз е време да стане част от „нормандския формат“, форума на четирите държави, включващ Русия, Германия, Франция и Украйна. „Ако САЩ имат специален представител за Украйна, то защо и Европейският съюз да няма такъв?“, коментира Ушаскас.

Както е известно, „нормандската четворка“ започна работа през юни 2014 година, когато в рамките на тържествата по случай 70-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия лидерите на Русия, Германия, Франция и Украйна за първи път обсъдиха пътя за решаване на конфликта в Донбас.

Към днешна дата нормандският процес се намира в застой. През септември президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Париж планира организирането на среща по въпросите за Украйна след изборите в Германия. Прессекретарят на руската държава Дмитрий Песков обаче отбеляза, че засега преговори на „нормандската четворка“ не се планират, тъй като няма конкретни договорености за тях.

Защо Европейският съюз реши да стане участник в „нормандския формат“? С какво това ще промени събитията в Донбас? Тези въпроси коментират експерти.

„До този момент ЕС не е демонстрирал политическа воля и не се е доказал като субект, който е в състояние да взима такива решения“, отбелязва политологът, доцент в катедрата по политическа теория в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО) Кирил Коктиш. Според него Европейският съюз е мотивиран единствено от „желанието да присъства, за да не е изключен от процеса“.

Заместник-директорът на Центъра по украинистика и беларусистика на Московския държавен университет (МГУ) и член на Съвета по международни отношения при президента на Русия Богдан Беспалко припомня, че основните икономики в ЕС – тези на Франция и Германия – вече са участници в нормандския формат. „Съдейки по изявлението на Ушаскас, става дума за институционализация на Европейския съюз; тоест европейските чиновници искат да говорят от името на Европейския съюз като субект на политиката“, добавя той.

Беспалко също така припомня, че за разлика от ЕС, Съединените щати нямат желание да се присъединят към „нормандския формат“. „За  американците конфликтът в Украйна е удобен начин за оказване на натиск върху Русия. Включването на САЩ в „нормандския формат“ би означавало за тях да приемат редица ограничения и задължения. Така например, в случай на явни нарушения от страна на Украйна, Америка би била длъжна да ѝ влияе, а тя не иска това. Именно по тази причина САЩ няма да се присъединят към нормандския формат“, анализира политологът.

Впрочем миналата седмица заминаващият си американски посланик в Москва Джон Тафт за пореден път заяви, че „САЩ не са членове на тази група и не се опитват да станат част от нея“. „Ние обаче се опитваме да помогнем на германците, французите, руснаците и украинците в реализирането на Минските споразумения. Нашата цел е да помогнем да се стигне до компромисно решение“, добави дипломатът.

„Въпреки това възможното участие на ЕС в „нормандския формат“ може да донесе допълнителни дивиденти в процеса на урегулиране“, не изключва Богдан Беспалко. „В този случай е вероятно гледната точка на западните европейски държави, тоест гласът на Западна Европа, да вземе превес и да започне да се чува по-отчетливо. Независимо, че частично е лишена от суверенитет и много силно зависи от САЩ в политически, геополитически и военен аспект, Западна Европа е настроена за мирно уреждане на конфликта в Украйна“, подчертава експертът.

Политологът напомня и че за Западна Европа е важно не само възстановяването на търговско-икономическите отношения с Русия, но и реалното стабилизиране на положението в Украйна като цяло, тъй като тази страна е „източник на безпокойство и разходи“.

„Източна Европа, в частност Прибалтийските страни, Полша, Румъния, България, напротив, са ориентирани към САЩ. Следователно Източна Европа не е заинтересована от мирно регулиране на обстановката в Украйна. В политиката на Украйна много активно се намесва Полша. Наред с резките антируски инициативи и изявления, Варшава по всякакъв начин се опитва да разруши отвътре дадения формат“, посочва Беспалко.

Според него, ако ЕС влезе официално в нормандския формат, гледната точка на страните от Западна Европа ще преобладава. „Тоест именно тя ще започне да звучи в позицията на ЕС като субект на „нормандския формат“ на преговорите“, подчертава още политологът.

От своя страна Кирил Коктиш счита, че по-ясно изразеният глас на Западна Европа едва ли ще може да повлияе на Киев. „Европейският съюз няма силно влияние по въпросите на вътрешната политика“, коментира Богдан Беспалко, по чиито думи Федерика Могерини е „председател на клуб, а не субект, не министър на външните работи“. „Ако ЕС бе ключов разпределител на европейския ресурс, би било наистина интересно. Но де факто това не е така“, смята Коктиш.

Той припомня, че сега в ЕС съществуват два центъра на приемане на  решения – Германия и Франция. „Имайки предвид, че този механизъм е крайно инертен и сложен, при неговото наличие за същата тази Могерини е почти невъзможно да получи някакъв мандат за присъединяването на Европейския съюз към „нормандската четворка“. Може да се стигне до протакане на нещата, но не и до реални качествени промени“, прогнозира Коктиш.

„Дори при четирима участници същинските решения се вземат лошо. Не вярвам увеличаването на броя им да промени нещо кардинално“, резюмира той.

Автор: Марина Балтачова

Източник: vz.ru                   

Превод: Елена Дюлгерова