Интервю на Калин Първанов с Елеонора Николова, изпълняващ длъжността директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
Елеонора Николова е родена през 1950 г. в Русе. Била е съдия в града, председател на Районния съд, окръжен прокурор и адвокат. Два пъти е избирана за кмет на Русе, а през 2005 г. става народен представител от ОДС. От 2014 г. е временно изпълняващ функциите на директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен повече като БОРКОР, а преди това е негов зам.-директор.
Центърът е създаден от Министерски съвет през 2010 г. с помощта на германския антикорупционен експерт Ролф Шлотерер, който беше съветник на правителството „Борисов 1”. Следващите правителства обаче, включително кабинетът „Борисов 2”, така и не назначиха титуляр за директор на ЦППКОП и нито веднъж не свикаха ръководния орган на центъра – неговия Консултативен съвет, в който влизат представители на парламента, правителството, държавни агенции и съдебната власт.
Госпожо Николова, миналата година заявихте, че всяко следващо правителство се опитва да трансформира оглавявания от Вас център и че живеете под вашите „разлепени некролози”. Но ето, че надживяхте още едно правителство, каква е равносметката от съвместната ви дейност с него в областта на противодействието на корупцията? Имаше ли такава въобще?
Центърът е създаден като инструмент за провеждане на антикорупционната политика на правителството, поради което не може да има самостоятелен и независим живот. Ръководният политически орган следва да възлага задачите, да ги приема и да обезпечи внедряване на предложените и одобрените мерки, а центърът да ги произведе. Следва да бъдат гарантирани комуникационните канали и цялостното внедряване на пакета от мерки, както и последващото измерване на резултатите от тях. Досега работихме с пет поредни кабинета, два от които служебни. Да, центърът оцеля засега, но от това никой не е щастлив, защото успоредно с „оцеляването” беше в ход подценяване, неглижиране и опит за маргинализиране. За нас е важно институцията да бъде припозната като работещ инструмент, който предоставя качествени анализи на изпълнителната власт за вземане на управленски решения.
Известно е, че по време на кабинета „Борисов 2” не беше свикан нито веднъж вашият ръководен орган – Консултативният съвет на ЦППКОП. Как разчетохте този знак?
За последно Консултативен съвет е свикван и центърът е работил съобразно правилника си само при първия кабинет на г-н Борисов. Всички следващи правителства не са свиквали Консултативен съвет и не са се съобразявали с модела БОРКОР, така както е заложен. Няма да скрия, че в такава обстановка ни беше много трудно да работим. Най-сложно се оказа мотивирането на служителите поради ясните указания „отгоре” да стоим на едно място и да не произвеждаме продукта, за който получаваме заплати.
Няма да забравя как един от най-добрите ни анализатори – млад и амбициозен човек, сподели с мен, че се чувства аутсайдер, абсолютно ненужен. И че единствената му връзка с държавата и обществото е през получаването на месечното възнаграждение. Никой не се интересува от неговите усилия и подготовка, никой не оценява експертизата и постиженията му – той не може да прави дългосрочни планове и се чувства излишен. Това е демотивиращо за държавен служител, в който е инвестирано изключително много в продължение на години.
Как тогава успявахте да задържите експертите си?
Вижте, постъпих честно. Събрах хората да разсъждаваме заедно. Единият път пред нас беше да станем невидими, да не работим нищо, каквото очевидно се очакваше. Но почтеното отношение беше да изпълняваме задачите, както са ни възложени, защото получаваме заплати от данъкоплатците. Това е отговорност към обществото, към правителството и към всички в България, които са изразходили определен ресурс, за да съществуваме. Хората са изключително отговорни и много си обичат работата, ценят я, виждат достойнството на собствените си предложения. И бяха мотивирани да продължат да работят макар и с цената на разколебаване и притеснения в определени периоди
Беше ли приоритет борбата с корупцията за това правителство?
На вербално ниво тя вървеше изключително добре.
Но, ето, премиерът отчиташе повишени приходи в НАП като свидетелство за успешна борба с контрабандата.
Това не мога да го отрека. Всъщност точно тук се използва комплексният подход, за който ние настояваме толкова много – действия от оперативен порядък с усилията на всички институции, които имат отношение към проблема. Точно това е и нашият модел. В случая тези усилия имат ясен измерител – повишените постъпления в бюджета. Действията са оперативни и доказват значението на комплексния подход от всички институции със задачи в определена сфера.
Имаше ли мерки, предлагани от вас, които бяха внедрени в практиката на институциите по време на последните три-четири правителства?
Да. В областта на превантивната работа по новото законодателство в качеството ни на съгласувателна институция по отношение на всички нови законопроекти сме направили над 500 предложения, от които са приети над 250. През последната година приетите са над 65%, което е показател за повишаване на доверието във всички институции по отношение работата на БОРКОР. Резултат от внедряването на редица от мерките е спестяване на пари – на гражданите, на бизнеса, на администрацията. Анализаторите ни припознават в управленски решения своите идеи и предложения. Реагират със смесени чувства – от една страна, са горди, че са работили добре и са предложили важни и ценни решения, от друга страна, се чувстват разочаровани – никой не признава тяхното авторство. Проблем е отсъствието на политическата част от модела, която да санкционира, която да оцени, ако щете, да признае заслуги или липса на качество. И отново ще повторя: резултатът от мерките ще е наличен, ако те се приложат комплексно, а не спорадично, частично. Комплексът от мерки, които предлагаме, цели да оздрави определен сектор – по същество тези мерки са цялостно предложение за реформа, а както знаете, реформите напоследък се случват най-вече на вербално ниво и по изключение – на практика.
За реформите в този сектор отговаряше г-жа Кунева и мандатът мина в спорове около нейния законопроект за предотвратяване на корупцията, който така и не беше окончателно приет. Г-жа Кунева предвиждаше създаване на национално бюро, което да следи и наблюдава 10 000 ръководители и чиновници. Това ли е панацеята за преборване или намаляване на корупцията – чрез създаване на нова мегаструктура, при положение че утвърдените органи като НАП, ДАНС и др. и в момента могат да събират такава информация и да извършват проверки при възникване на съмнения за доходи от незаконна дейност?
Законопроектът, наречен на името на вицепремиера, отговарящ за борбата с корупцията, е подкрепен от правителството. В този смисъл той е политическо решение, за което не следва да давам оценка. Тя се дава от гражданите чрез избори. Но ще направя своя коментар като юрист.
Считам за голямо достижение промяната на Закона за нормативните актове, която задължава изпълнителната власт да извършва анализ на въздействието при всяко законодателно предложение. Центърът работи с този инструмент и аз съм горещ негов привърженик. При този подход следва да се очертаят целите и след определен период от време да се измерят прокламираните резултати. Три от съставните структури на предложения нов орган са създадени със закони – Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Тоест, преди да се пристъпи към законодателно преструктуриране на сектора, задължително е да се направи оценка на въздействието на тези закони, които работят от пет и повече години.
Имаше ли такава оценка на въздействието?
Досега тя не беше задължителна, но на 4 ноември 2016 г. правната норма влезе в сила. Следващото правителство ще бъде задължено да придружи всеки един нов законопроект именно с такъв анализ. Дълбоко вярвам, че добрият анализ следва да изпреварва управленското решение. Възложила съм на екип от наши експерти да извършат преглед на всички антикорупционни стратегии, правителствени документи, създадени органи, постигнати резултати, да измерят съотношение цели-резултати, както и да проучат добрите практики на водещи държави. Този анализ би могъл да послужи като отправна точка за вземане на политическо решение.
Преди да предложи нови решения, г-жа Кунева дойде ли при вас да се запознае с опита на ЦППКОП и с вашата дейност?
Такъв въпрос ми беше зададен и от екипа на Европейската комисия във връзка с напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка. И както ние, така и Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Сметната палата и др., декларирахме нашето неучастие в изготвянето на законопроекта.
Да, г-жа Кунева посети центъра през март 2015 г., тя дойде с тогавашния министър на правосъдието г-н Христо Иванов и с около 40 журналисти. Нашите анализатори много се вълнуваха, все пак това бяха първите управляващи, прекрачили нашия праг. Те бяха подготвили презентация на целите, концепцията, методиката, софтуерните приложения, начина, по който се идентифицират слабите места в законодателството – т.нар. „портали на корупция”, както и за възможните мерки за тяхното ограничаване и елиминиране. Непосредствено след презентацията г-жа Кунева обяви своето виждане за създаване на нов орган, така че явно предварително целта на визитата е била друга.
Тоест да ви използват за масовка, за телевизионен фон?
Е, в този случай центърът беше използван като повод да се обяви пред медиите новата политическа визия и решението за създаване на нов орган.
Този законопроект беше ли опит за внедряване на „челния румънски опит”?
Още когато се разработваше концепцията БОРКОР, една от отправните гледни точки беше, че в България са привнесени много добри чужди практики, но те са имали или краткосрочен ефект, или въобще не са дали резултат. Затова се реши, че трябва да се подходи цялостно към проблема, като се установят българските традиции, създаденият капацитет, опит, нагласи и пр. Разбира се, съобразени и с чуждия опит, но при оценяване на рамковите условия в нашата държава.
Ще ви дам пример. По препоръки отвън ние се отказахме от следствието като орган на предварително разследване и създадохме полицейското дознание. Аз съм юрист със специализация в наказателното право и затова следя какво се случва в тази област. Резултатът е видим – даде се дългосрочна ваканция за престъпниците. Сега една от препоръките и забележките на петимата чужди прокурори, извършили оценка на работата на българската прокуратура, е да се увеличи потокът от дела към следователите. Ето защо не би следвало да се фетишизира модел или решение на една друга държава. Моделът може да е дал резултат, но при тамошната ситуация и условия.
Какво е Вашето отношение към придобилия почти митични характеристики румънски модел? Доскоро у нас преобладаваха еднозначните възторжени оценки, но вече могат да се чуят и други мнения – че под мотото за борба с корупцията в Румъния все по-често се извършва разчистване на политически сметки…
Не съм разговаряла с румънски колеги по този повод и не познавам ситуацията в детайли. Но се стремя да следя всичко, което излиза по темата в нашите медии. Мога само да кажа, че действията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и деклариране на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, се извършват и в България, за което са създадени съответните органи. Така че на административно ниво, на ниво превенция, няма нещо по-различно. По отношение на успешното наказателно преследване не познавам Наказателно-процесуалния кодекс на Румъния и тяхната практика, но ми прави впечатление, че там се съдят лица за подкуп, извършен преди 10 години, нещо, което в България към настоящия момент не е възможно. Принципно смятам, че гарантирането на обективен и състезателен съдебен процес включително с гаранции за правата на подсъдимия е едно от най-големите достижения в развитието на Наказателното право, което не трябва да изоставяме.
Корупцията е сделка между две страни и не винаги приемащата страна е по-активната. Създаде се впечатление, че подобно на румънския опит бюрото от закона „Кунева” е изцяло обърнато към държавните служители. Но корумпиращите ги не заслужават ли поне реципрочно внимание? Вече са налице бизнес кръгове и корпорации, които могат да си купуват не само отделни законодатели, но и цели закони.
Абсолютно сте прав. Изследвали сме много внимателно този въпрос и затова предложихме наказателноправни мерки, които да дадат възможност да се преследват корупционни престъпления и в стопанския сектор. Нещо, което в момента е невъзможно!
Този проблем присъстваше ли някъде в антикорупционните идеи на старото правителство?
Това е проблем на Наказателния кодекс.
Нима е възможно такъв въпрос да е убягнал на толкова много гръмогласни борци с корупцията в нашето общество?
Проблемът е много сериозен. От 2011 г. пиша по този въпрос. Многократно съм повтаряла, че ако вие сте длъжностно лице в НЕК, в БЕХ, в АЕЦ, в дружества със 100% държавно или смесено участие, както и в частни дружества, не подлежите на отговорност за извършване на длъжностно престъпление. Незабелязано се създаде празнина в нашия Наказателен кодекс чрез една „невинна” промяна в наименованието на определен раздел. И моментално огромна група лица в стопанския сектор останаха потенциално ненаказуеми.
Кога се е отворила тази празнина? Някой опитва ли се да я запуши?
Отворена е преди около 12 години през промяна на едно заглавие. До 2005 г. Глава 8 от Особената част на НК е озаглавена „Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”. Там са основните състави на длъжностни престъпления – член 282 и следващите. Без много шум обаче парламентът променя наименованието на Глава 8 и тя става „Престъпление против дейността на държавни органи и обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” (Държавен вестник, бр. 43 от 2005 г.). Промяна в отделните състави на престъпления не се прави. Следва обаче решение от съдия от ВКС, в мотивите на което се казва, че систематичното място на основния текст за длъжностно престъпление – чл.282 от НК, не позволява ангажиране на лица от стопанския сектор. Решението е много удобно и без да е от категорията на тълкувателните решения, цялата правоприлагаща общност се съгласява с него. Мълчанието на главния прокурор е оглушително. Така с три думи се изключва наказателната отговорност на лицата от икономическия сектор, тези, които управляват и контролират търговски дружества. Което моментално води престъпните състави само към лицата от държавния апарат. Само един пример: редица международни споразумения в областта на енергетиката са подписани от ръководни лица от състава на НЕК. Дори и да се съберат доказателства за действия, увреждащи държавата, тези лица не биха могли да бъдат подведени под отговорност.
Удовлетворена съм, че този „пропуск” е видян от петимата чужди прокурори, които ни препоръчват създаване на текстове, позволяващи да се ангажира наказателната отговорност за лицата в стопанския сектор. Искам да подчертая, че това е проблем, който се знае както в прокуратурата, така и в съдилищата. Пак ли е необходимо някой отвън да ни казва какво трябва да се случи, след като имаме достатъчно капацитет да изследваме и да попълним дефицитите в правната ни система?
Тоест дори и отвън се признава, че корупцията не е само в държавния апарат, но и в едрия бизнес?
Разбира се, че е така. Въпросът за ролята на икономическия сектор за корумпиране на държавния отдавна е предмет на сериозна работа и намеса. При гостуването си в България през 2015 г. основателят на „Прозрачност без граници” проф. Петер Айген разказа за причината за създаването на неправителствената организация – констатациите, че германски бизнесмени и корпорации ползват подкупа като средство да получат концесии и важни държавни поръчки в развиващите се държави, като по този начин допринасят за задълбочаване на бедността и неравенството в тях, насърчават крупната корупция на държавното управление и разрушаване на държавността и демокрацията. Между другото проф. Айген оцени изключително високо нашата методика и начина ни на работа.
Предложили сме на Народното събрание, на министъра на правосъдието, на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор конкретни текстове, които да направят наказуеми корупционните престъпления в стопанския сектор, огледално на съществуващите състави за публичния сектор. Запознахме бившия вицепремиер Томислав Дончев и с наше предложение за проекта „Етични стандарти за почтеност в частния сектор”.
Последва ли някаква реакция?
Оставам с надеждата някои от лицата, които имат законодателна инициатива, да припознаят тези текстове. Ако ли не, надявам се да се случат през препоръката на чуждите прокурори. Важно е да знаем, че когато говорим за „завладяване на държавата” от корупция, най-тежката проявна форма е „поръчаното законодателство".
В тази връзка можете ли да заявите ясно и категорично съществува ли в България практика писането на законопроекти да се възлага на частни фирми и адвокатски кантори?
Да, това определено е действие, което забелязваме. Разпространена и постоянна практика е отделните министри да възлагат създаването на закон или изменителни норми в съществуващ нормативен акт на адвокатски кантори. Безспорно е, че във водещи софийски колективи има концентриран респектиращ капацитет. Ползването на становища и правна помощ е възможен и добър инструмент. Но следва да се съобразят и редица опасности – през адвокатски колектив по-лесно могат да се направят внушения и да се постигнат регулации в определена насока. Често професионализмът в специфични области е натрупан чрез обслужване на корпоративни клиенти, за които се създава и регулацията. Тук е налице конфликт на интереси, който по сега действащите правила не може да бъде ясно проследен.
Но след като такъв нормативен акт мине през парламента, това вече се нарича политика, а не корупция. Може да е „лобистка”, но все пак „политика”...
Това е най-тежката форма на корупция. Много често думата „лобизъм” е просто един евфемизъм. Защото държавата търпи щети от подобни решения, а определени хора реализират огромни облаги.
Спомням си, че терминът „завладяване на държавата” излезе от един сборник – „Корупция и антикорупция”, публикуван през 2000 г. В него бяха поместени изследванията на група западноевропейски икономисти, които са наблюдавали редица държави в преход. Като най-тежък порок беше посочено купуването на депутати и поръчването на закони от частни структури. Така че това не е само български феномен.
Можете ли да посочите случай за такива законопроекти?
Министър от първото служебно правителство ни предостави един законопроект, с който се правеше поредният опит да се регламентира т.нар електронно правителство. Средствата, които бяха платени за изработването му, бяха над 1 млн. лв. В интерес на истината той беше много професионално написан, но ние видяхме и възможности за корупция, и конфликт на интереси. Слава Богу, този законопроект не се случи, след това се направи нов.
Разработвайки проекта „Етични стандарти за почтеност в публичния сектор”, в частта, насочена съм Народното събрание, препоръчахме един добре познат инструмент в европейските структури - така нареченото „законодателно досие”. Това означава, че започвайки от идеята за създаване на закон, през работните групи и усилията на различни експерти, включително частни лица, през срещите в комисиите с браншови и бизнес организации – всичко това трябва да бъде отразено в досието, за да може всеки гражданин да види как се е развивал целият процес. И да е лесно проследимо дали пък тук няма конфликт на интереси или предпоставяне на определени интереси.
Каква беше съдбата и на това предложение?
То също чака добри времена.
Непосредствено преди президентските избори премиерът Борисов заяви, че след тях ще инициира „ревизия на всички приватизационни сделки, за да е наясно обществото кой какво е продавал и дали това е реалната цена”? В тази връзка някой търсил ли е експертизата на центъра?
Безспорно приватизационният процес е най-значимият разпоредителен инструмент с държавно имущество, а начинът, по който беше извършен, доведе до дълбоко разочарование сред гражданите. Те се чувстват ощетени, в определен смисъл измамени. От тук произтича и силното чувство за една дълбока несправедливост в нашето общество. Но в тази посока превантивни мерки биха били смешни, нелепи и закъснели. Приватизацията приключи. Единственото, което трябва да се направи, е да се изведат много професионално модели на престъпно поведение и разследващите органи под ръководството на прокуратурата и съвместно с ДАНС и с другите органи, които събират доказателства, да подведат под наказателна отговорност извършители на престъпления.
Центърът може да бъде полезен и да подпомогне този процес, като подготви един задълбочен исторически правен анализ – да видим всяко правителство какъв инструмент си е изработило за приватизация. Част от прочита на случилото се в нашия преход е през прочита на законодателството. Като юрист съм дълбоко убедена, че той е изключително необходим. За разлика от институциите, които оперативно се занимават с управлението, ние имаме капацитета да го направим.
Анализирайки сферите, натоварени с корупция, ние идентифицирахме като работна тема „Управление и разпореждане с държавна собственост” и сме я докладвали на екипа по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия през септември 2016 г.
Приватизацията свърши, но на дневен ред са концесиите. През 2014 г центърът излезе с анализ, според който за последните шест години държавата не си е търсила концесионните такси от десетки находища в условия на отсъстващ или формален контрол. Имаше ли някакъв ефект този доклад, правили ли сте последващ анализ дали държавната хазна си събира парите?
Анализът на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България е забележителен – обстоен, професионален, задълбочен и дава отговор за всички налични към момента празноти в нормативната уредба и в управлението на този процес. Внесохме доклада в Министерския съвет през юни 2014 г. Изпратихме екземпляр както на министър-председателя, така и на неговите заместници, на администрацията на МС, в Министерството на икономиката. Нямаше реакция. Едва през октомври 2015 г. със заповед на министър-председателя се създаде работна група за изработване на концепция и нов закон. Бяха включени и анализаторите, създали доклада. Те успяха да наложат част от мерките. Енергично възразихме срещу идеята за 99-годишни концесии и разбрах, че тя впоследствие е отпаднала.
Върху този закон президентът Радев наложи вето. Оказа се, че максималният срок за 99-годишни концесии е отпаднал, но също така е отпаднало и ограничението подобни сделки да се сключват най-много за 35 години. Как се отнасяте към такива идеи?
Ние препоръчахме още през 2014 г. в новия Закон за концесиите да бъдат вписани задължителни показатели за изчисляване на максималния срок на концесията. В Работната група в Министерския съвет представителите ни твърдо са поддържали становище, че предоставянето на концесии винаги е срочно и са сочили добри европейски практики, например в Германия. Становището ни е, че твърде дълъг срок на концесиониране по същество е разпореждане със собственост. Не на последно място не е съобразена философията на транспонираната Директива 2014/23/ЕС. В чл. 52 от същата е казано: „С цел предотвратяване на затваряне на пазара и ограничаване на конкуренцията срокът на концесията следва да бъде ограничен”.
Какво стана с предложението ви към Министерството на здравеопазването да се създаде електронна борса за купуване на лекарства за големите болници?
Тук срещнахме политическа воля и аз съм много доволна, защото успяхме да разгърнем цялостния модел БОРКОР. На база на два наши анализа разработихме концепция, в която предложихме ползването на конкретни инструменти – електронен регистър и електронен търг. Концепцията беше приета от МС, предложихме изменения в тогавашния Закон за обществените поръчки, за да стане възможна реализацията. От тук нататък това е работа на служителите на Министерството на здравеопазването. Информирани сме, че електронната платформа е изработена, проведена е и процедура по ЗОП за сключване на рамково споразумение. Надявам се професионализмът на служителите да е на ниво. Защото при лошо изпълнение може да се обезцени всяка добра идея. Нашите предварителни изчисления сочат, че чрез спестяване на разходи на администрацията, на болниците и на бизнеса през електронната борса ще бъдат реализирани икономии в размер на 20% от средствата, разходвани за лекарства. Прогнозата се потвърждава от Министерството на здравеопазването, както виждате, става въпрос за сериозно спестяване на пари!
Да преминем към един друг „сектор”, в който се въртят още по-големи пари. Неотдавна предложихте трафикът на мигранти да се наказва задължително с ефективни присъди. Какво показва вашият анализ?
Срещнах въпроси, защо ние се занимаваме с този проект. Центърът се занимава не само с противодействие на корупцията, а с противодействие на корупцията и организираната престъпност там, където те се припокриват. В случая е налице учебникарски пример за това. Имам чувството, че нашите фактори на организирана престъпност се „превъзбудиха” от многото пари, свързани с трафика на бежанци. В момента наблюдаваме стройно организирана международна престъпна мрежа със свои представители в България, които упражняват силен корупционен натиск върху Гранична и Пътна полиция, както и върху цялостната охрана на нашата граница. Опасенията на анализаторите са, че при акумулирана такава мощ и финансова сила, може да се пристъпи към упражняване на натиск и върху политическото ръководство. Със сигурност ще се направи такъв опит.
Концентрирахме нашето внимание и усилията си към отговорността на трафикантите, които извличат колосални пари от човешкото нещастие и страдания. Поискахме да бъдат криминализирани опитът и подготовката към това престъпление със задължително изземване на превозните средства и целия технически ресурс, независимо чия собственост са. Предложените от нас текстове със сериозно завишена наказателна отговорност бяха подкрепени и от ДАНС, и от ВКП, и от Министерството на правосъдието. Текстовете са разписани, но времето не стигна, за да влязат в Народното събрание.
Защо чак сега се поставя този проблем? Дано не съм прав, но ако се заровим в законодателството, нищо чудно да се натъкнем на по-строги санкции за трафик на животни, отколкото на хора…
Специално в тази област правителството и институциите са се държали адекватно. Имаше внесени промени още миналата година, но нещата се развиват стремглаво. Ние искахме силно завишената отговорност по отношение на длъжностни лица да бъде огледално пренесена и към трафикантите и техните структури. Предлагаме законов минимум, който не позволява случаите да се разминават с нелепи наказания, примерно пробация.
И този проект е доказателство за ефективността на методиката ни, за начина на работа – в партньорство с редица държавни институции, неправителствени организации, университети, БАН. Ще цитирам данни на учени от Института по балканистика към БАН, които работят заедно с колегите си от Сърбия. На базата на сръбски публикации се извеждат следните данни: при среднодневно 100 преминаващи бежанци и минимално заплащане по 1000 евро за трафик през една държава, се генерира дневен финансов оборот от приблизително 100 000 евро. Малко корпорации в България могат да се похвалят с такъв оборот.
Давате ми повод да ви задам един деликатен въпрос. Когато стане дума за „антикорупция” и „борба с организирана престъпност”, държавните институции традиционно работят главно с една неправителствена организация, която сякаш е предпоставена пред всички останали като „носител на експертиза” и която си е поставила за цел да въздейства върху обществените политики и го прави много активно. Съществува ли негласна конкуренция между правителствения и неправителствения сектор в изготвянето на политики в областта на борбата с корупцията?
Винаги съм изхождала от едно много ясно разбиране – борбата с корупцията е задължение и ангажимент на изпълнителната власт и на нейните структури, какъвто е центърът. Неправителственият сектор следва да измерва усилията им, да оценява резултата от приложените мерки и най-общо да е коректив на властта.
В концепцията за работата на центъра изрично е прогласено партньорството както с всички държавни институции, така и с неправителствения сектор. В редица наши проекти сме търсили и реализирали такова взаимодействие, съобразявали сме се с доклади и становища на НПО, за да получим най-добрия резултат. Но за мен концептуално въпросът е ясен: правителството е задължено да изработи политика и да провежда действия за превенция и предотвратяване на корупцията. Неправителствените организации съветват, коригират, измерват, критикуват. Флиртът им с властта е контрапродуктивен за гражданското общество (с всички условности на това определение). Спомням си, че правителственият консултант по проекта БОРКОР Ролф Шлотерер беше много изненадан да установи преминаването на експерти от сектора на НПО в политическото управление на страната и твърдеше, че такива „подскоци” в Германия са изключени.