Световните медии отразиха напоително срещата между Негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, и римския папа Франциск.
На 12 февруари 2016 г. два огромни и свръхмодерни самолета прелетяха над океана и се приземиха на Острова на свободата – Куба. От тях слязоха патриарх Кирил и папа Франциск. Двамата се прегърнаха, целунаха и сред бели рози си размениха подаръци. Патриархът и понтифeксът (буквално „строител на мостове”, но за папата се ползва като „този, който е мост между земния свят и боговете”) се уединиха за два часа. Съвещаваха се на четири очи, а после излязоха сред хората. На техните лица сияеха усмивки, блаженство, любов и радост. Събитието бе определено като „среща на хилядолетието”, „хиляда години не са се виждали”, „историческа среща”, изобилстваха и множество други подобни заглавия. Пресичането на маршрутите на патриарх Кирил и папа Франциск бе представено на световния зрител на новини като нещо съвсем случайно. „Историческата среща” бе съпроводена от редица моменти, наситени с противоречива символика. Папата отслужи меса (католическа литургия) под портрета на Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна, известен повече като Че Гевара. Патриархът също не остана по-назад. Той започна своята визита с посещение в Двореца на революцията, тръгвайки от портрета на Карл Хайнрих Маркс и продължи с Площада на революцията и могилата на Героя на революцията. Самата Куба като място за среща определено е натоварена с огромен символизъм. При първи прочит прозира съблюдаването на някакъв баланс. Куба е в орбитата на Москва, но пък е католическа страна. При по-внимателно вглеждане изскачат обаче и други интересни „детайли”. Звучи несериозно, но е истина: Фидел Кастро е покровител на маговете вуду. Тази езическа религия е много активна на територията на Куба. Фидел Кастро беше единственият партиен и държавен ръководител в бившия социалистически лагер, който не забрани масонството. Старателно се сбутва в ъгъла и фактът, че дъщерята на председателя на Държавния съвет и първи председател на кубинската компартия Раул Кастро е една от основните активистки на ЛГБТ общността в Куба (т.е. лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър, интер- и пансексуални). Мариела Кастро е фанатичен участник в редовните гей паради в Куба, а Раул Кастро говори за легализиране на еднополовите бракове. От 2008 година в уж изостаналата икономически и технологично Куба се правят операции за смяна на пола, и то безплатно. Не е много сложно да се стигне да извода, че нагласите на хората в кубинската държава са доста далеч от тези на християните.
Самата цел на срещата между патриарх Кирил и папа Франциск не бе разяснена ясно. Наложи се впечатлението, че става въпрос за нещо като първоначален пряк диалог между двете църкви най-вече за обсъждане на масовите убийства и гонения на християните в Близкия изток. Директорът на пресцентъра на Ватикана отец Федерико Ломбарди разказа, че патриарх Кирил има богат опит в икуменическото общуване и че срещата е част от подготовката на предстоящия Всеправославен събор, към който се прави опит да бъде приобщена и Католическата църква. Икуменизмът е движение, създадено в началото на ХХ век от протестанти, което си поставя за цел да обедини „всички християнски църкви”. Някои коментатори изказаха мнение, че патриарх Кирил изпълнява някаква държавна мисия, свързана с подобряване на имиджа на Русия и лично на президента Владимир Путин. На срещата на 12 февруари 2016 г. бе приет съвместен документ, състоящ се от 30 точки.
В него като цяло е подкрепено доброто и осъдено лошото: за мир и любов, против враждата и войната. Осъден е и практикуваният както в предишни векове, така и днес „метод на униатство”, който отнема една религиозна общност и я присъединява към друга по пътя на нейното откъсване от своята църква. Униатите съхраняват православния обряд, но признават властта на папата и католическите догмати. Например в Украйна има Православна църква, а също и грекокатолическа. За сведение грекокатолиците (униати) агресивно и брутално завземат православни храмове, а свещениците униати присъстват активно по майданите, благославят неофашистите от „Десен сектор” и купуват оръжие за тези, които избиват жени, деца и старци в Донбас. Трагичните събития в Украйна бяха предшествани от 50-годишнината от пренасянето на мощите на Стефан Пунцевич, известен палач на православното население. И литургията по този повод бе отслужена именно от главата на Гръкокатолическата църква в Украйна в присъствието на римския папа.
Срещата между патриарх Кирил и папа Франциск бе определена като „среща на хилядолетието”. Защо? Кой с кого не се е виждал от хиляда години? Каноническата самостоятелност на руската църква и въвеждането на патриаршеството става едва през 1589 година. Не е ясно и защо „срещата е историческа”. Тази среща изобщо не е първа между понтифекс и православен патриарх. През ноември 2014 г. папа Бенедикт XVI пристига в Истанбул, където го посреща константинополският патриарх Вартоломей I. Двамата са се срещали и преди това. През 1979 г. пък патриарх Димитрий Константинополски приема в Истанбул папа Йоан Павел II. А през 1964 г. в Йерусалим се състои среща между папа Павел VI и патриарх Атинагор Константинополски.
Освен това не е ясно защо патриарх Кирил и папа Франциск трябва да обсъждат положението на християните в Близкия изток? По-уместно е това да стане между папата и Антиохийския патриарх (Православната църква в Сирия). Вследствие на разцепленията в християнската църква днес титлата Антиохийски патриарх се използва от 5 различни християнски деноминации. Трима са католици и двама са православни. Интересен контраст! В Украйна паството на папата от години преследва православните, а Франциск и Кирил отиват в Латинска Америка да обсъждат съдбата на близкоизточните християни. В действителност може да се каже, че гражданската война в Украйна бе подготвена след активното отглеждане от Светия престол на цяло едно поколение грекокатолици, в чието съзнание католическите пастори имплантираха фашистките националистически идеи на Степан Бандера. В Украйна бяха извършени чудовищни престъпления точно от униати. И тези престъпления бяха отминати с обидно мълчание от папа Франциск. А що се касае до трагичната участ на близкоизточните християни, то темата се обсъжда с огромно закъснение. Техният геноцид вече се състоя. Малкото останали живи масово напуснаха региона. Чак сега папа Франциск и патриарх Кирил си спомниха за тях. И за днешната драма на християните в Европа също оглушително се мълчи. Никой не иска да забележи, че християнска Европа упорито и необратимо се превръща в нехристиянска.
За да осмислим проведената среща на 12 февруари на хаванското летище „Хосе Марти”, трябва да знаем какво представлява Ватиканът, какви цели преследва, какви задачи си поставя и какво място заема в съвременния свят. В действителност Ватиканът е като двуликия Янус. В едно са събрани едновременно църква и държава. Става въпрос за тотална власт с две взаимосвързани измерения – политическо и църковно. Ватиканът е сложен религиознополитически институт, в който католическото богословие е тясно преплетено с политиката. Всеки един „диалог” със Светия престол придобива политическо значение, и то с отчетлива геополитическа проекция. От друга страна, Ватиканът е изключително богата организация, което предполага и мощна финансова власт. Всяка една държава има специални служби. Във Ватикана разузнавателните мрежи са легендирани като орденски структури. Те са оформени в сложна мрежова структура, която е перфектно управляема и има за цел утвърждаване на властта на Ватикана. Сферата на влияние на папския престол се е разпростряла в целия свят, което предполага един глобален геополитически код. И тук трябва да се подчертае, че този феномен отсъства напълно при Православната църква. В католицизма съществуват документи, в които всичко е разписано, всичко е изчислено и всяко явление си има свое определение. В православието съществуват Светоотечески писания (каноните на Православната църква), в които е определено какво е ерес. Но за папата това не значи нищо. Той може да тълкува своята власт, както му е удобно. Днес той я тълкува като примат (върховенство) на честта, а не като примат на властта. Враговете на православието фокусират своята атака в строго определена точка. Целта е да се подмени и премахне Светоотеческото наследство. Така, че на един по-късен етап по естествен път да се съединят теология и външна политика. Затова противниците на православието се опитват приоритетно да проникнат кадрово в съответните отдели за външни църковни връзки на автокефалните (самостоятелните) православни църкви. Доцент Олга Николаева Четверикова, водещ руски експерт по въпросите на Ватикана, обвини Руската православна църква, че митрополит Иларион след оглавяване на Синодалната богословска комисия вече съвместява две длъжности. Той е и ръководител на Отдела за външни църковни връзки към Руската православна църква. По този начин в едно лице се съвместяват теологията и външната политика. Вместо водещо да е Светооттеческото наследство, според Олга Четверикова на преден план се извежда мнението на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква. Според нея „въпросната среща между папа и патриарх се възприема радостно само от тази част на обществото, която не вниква дълбоко във въпросите на междурелигиозните отношения”. Впрочем патриарх Кирил, преди да заеме сегашния си висок пост, е бил служител в Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква.
На Ватикана е възложена особена мисия за преформатиране на съзнанието на европейците. След промените през 1989 г. Ватиканът рязко активира своите усилия, насочени към разширяване на папската власт в европейските интеграционни процеси. Този вектор в дейността на Ватикана винаги е бил ясно очертан. Със сядането на папа Йоан Павел II на папския престол Ватиканът започна редовно да подчертава своята уникална роля, която е призован да играе в обединението на Европа. Йоан Павел II бе умело ръководен от ордена „Опус Деи”, една организация, която често е обвинявана в тайнственост и агентура за влияние с цел да манипулира политическия и икономическия живот в Италия, но и не само там. Папата периодически напомня, че европейското единство е създадено от католическата вяра. Като идеен лидер Ватиканът активно подготви европейското съзнание, въздействайки на хората със своите религиозни символи. Любопитно е да се знае, че основният духовен символ на ЕС, който е въплътен в знамето на съюза и изобразява „съвършенство и пълнота”, има в действителност религиозен произход. В глава XII от „Откровенията на Свети Йоан” се казва: „И яви се на небето велико знамение: жена, облечена в слънце; под нейните крака луна, и на главата й венец от дванадесет звезди”. За католиците жената символизира Дева Мария по описания по-горе начин. Тя е изобразена на много икони на светлосин фон и с ореол от дванадесет звезди. Конституцията на ЕС, както и Договорът за създаването на ЕИО (Европейска икономическа общност) през 1957 г., са подписани във „вечния град” Рим. Основен защитник на интересите на Ватикана в ЕС се превърна създаденият още през 1980 г. Съвет на европейските епископални конференции (СЕЕК). От своя страна той пък създаде своеобразно политическо бюро в ЕС – Комисията на епископалните конференции (КЕКЕС). Светият престол оказва влияние върху Евросъюза и чрез Бюрото на европейските политически съветници, както и чрез организацията Европейско католическо огнище, която всъщност е духовен център под ръководството на йезуитите. В него се събират представители на различни изследователски групи, които се занимават с решаване на икономически и политически проблеми на Европейския съюз. Процесът на европейска интеграция през 1990 г. се превърна в основно направление за работа на Брюксел и „Опус Деи”. Орденът се оказа незаменим в извеждането на Светия престол до водещи идейни позиции в общоевропейското строителство. През 1993 г. на официалния представител на римския център на ордена Джузепе Кориджилиано му е зададен въпросът: дали Светият престол е възложил някаква особена мисия на „Опус Деи”? Отговорът му е изключително кратък: „Европа!”. През 2001 г. Католическата църква направи своята първа решителна крачка в глобален план. Ватиканът открито даде заявка за идеен лидер не само в процеса на европейското строителство, но и за реализацията на стратегията в световен мащаб. Същата година специална група на КЕКЕС публикува доклад с недвусмисленото заглавие „Световното управление: Нашата отговорност – глобализацията да стане шанс за всички”. Този документ ярко символизира духовното единение на Католическата църква с европейския бизнес елит. Във въпросната специална работна група освен представители на епископалните конференции и генералния секретар на КЕКЕС влизат и представители на деловите кръгове, като френския финансист Мишел Камдесю, бившия главен изпълнителен директор на „Бритиш Петролиум”, бившия финансов съветник на Ватикана и бивш генерален директор на ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията) и СТО (Световна търговска организация) Питър Съдърланд, вицепрезидента на Ситибанк и бивш министър на финансите на Холандия Ото Рудинг, професора по международно право и бивш директор на германската федерална канцелария проф. Рудолф Долцер, бившия генерален директор на МОТ (Международна организация на труда) Мишел Хенсън. Усилията на експертната работна група са насочени към превръщане на съществуващия международен ред в система за глобално управление. Цитираният по-горе програмен доклад показва, че Светият престол е бил предварително много добре подготвен за промените, които настъпиха след развихрилата се криза през 2008 г. По времето на папа Бенедикт XVI основна тема на неговите публични изказвания е единна Европа като модел на новия световен ред. Ключова в този план е папската енциклика (папско послание до всички католици) Caritas In Veritate, която е публикувана през 2009 г. в навечерието на срещата на G-8 в Акуила, Италия. В нея се говори за необходимостта от срочно установяване на истинска „глобална политическа власт”, която трябва да бъде призната от всички. Енцикликата е пропита с патос за справедливост и грижа за човечеството, предлага нова система за управление на базата на съществуващите бизнес структури. С това свое послание папата придава морална легитимност на властта на световните финансови кланове, по чиято вина днес човечеството се намира в дълбока криза. Особено показателен е фактът, че през 2011 г. Ватиканът заяви, че трябва да бъдат създадени световна централна банка и наднационални политически институции, тъй като националните институти не са способни да се справят с кризата. Какво по-голямо доказателство, че Светият престол при цялата своя мощ не е нищо повече от изпълнител на волята на всесилната световна финансова олигархия.
В наши дни сме свидетели на промени в религиозната геополитика, която е в съзвучие с Третата технологична революция, основана на върхови постижения в психологията и когнитивната невронаука. По-ясно казано: става въпрос за прилагане на технологии на въздействие и управление на поведението, насочени към подмяна или разрушаване на базови ценности, културни норми, стереотипи и обичаи, които се формират на религиозно и образователно ниво. Съвсем наскоро в САЩ се появиха структури, които анализират, координират и практически ръководят разработването на принципно нови когнитивни (свързани със съдържанието, смисъла), поведенчески, образователни и други хуманитарни технологии. Те получиха название highhum (хайхюм). За разлика от хайтека (високи технологии), с който открито се занимава DARPA (Агенция към Пентагона за съвременни отбранителни технологии), програмите на хайхюма се финансират от закритата структура IAPRA, която е на пряко подчинение и се отчита на директора на националното разузнаване. Съгласно редица данни в периода 2014–2015 г. американските инвестиционни структури са увеличили вложенията си в хайхюма между 4 и 5,5 пъти. В новите условия дeйността на Ватикана като вековен религиознополитически институт с твърда йерархия от полувоенни орденски структури придобива особено значение. Това е така, защото в изграждания от бившия глобален хегемон „световен хаос” Светият престол отговаря за обосновка и легитимиране на „световната политическа власт”, така както е посочено в цитираната по-горе енциклика Caritas In Veritate от 2009 г. Точно в нея се говори за внедряване на стандарти на „универсални виждания” и „прието в световен мащаб” поведение. Център за разработване на хуманитарни когнитивни поведенчески технологии се явява и Орденът на йезуитите, който работи съвместно и синхронно със съответните разузнавателни структури на САЩ. Именно Орденът на йезуитите контролира повечето от елитните университети, в частност Джорджтаунския университет, от който масово произлизат кадри на ЦРУ. Със самото вземане на властта от йезуита Хорхе Марио Берголио (папа Франциск) през 2013 г. бе ясно, че Ватиканът преминава към високотехнологични методи на управление чрез програмиране на съзнанието с цел поетапна концентрация на властта. По отношение на православните църкви Светият престол започна да прилага нови методи на „диалог”. Разчита се на формално богословско обединение. На Втория ватикански събор (1962–1965) е формулирана икуменическата концепция на католицизма, която му позволява да открие диалог с другите религии. Но да запази неизменно положението на властта на папата. Вторият ватикански събор повтори „учението за установяване, непрекъснатост, значение и смисъл на свещеното първенство на римския понтифекс и неговото безгрешно учителство” и утвърди, че „в сила на своята длъжност, т.е. като наместник на Христос и пастир на цялата църква, римският понтифекс притежава в църквата пълна, върховна и универсална власт”. По-ясно казано, абсолютната власт на папата остава тази истина, която трябва да признае всеки, който е устремен към единение с католицизма. Така че срещата на 12 февруари между Франциск и Кирил се разглежда от Ватикана просто като етап за влизане на православните църкви в лоното на католицизма. Светият престол в този момент не натрапва обсъждане на богословски въпроси. Търси обединение в християнската молитва, на духовно ниво. Днес тактиката на Светия престол е плавно и гъвкаво проникване на ниво дълбочинни базови ценности чрез „диалога на любовта”. Като основен и актуален вектор на йезуитската технология на „меката сила” се извежда на преден план темата за християните в Близкия изток. Тя се превръща в ключов въпрос за осигуряване на православно-католическото сближаване и „култивиране” на усещане за „икуменизъм”. Началото е дадено на 7 септември 2013 г. с „ден на молитва и пости за мир в Сирия, Близкия изток и в целия свят”. Както стана ясно по-късно, по време на преследванията на православните от униатите в Украйна и жестокия геноцид на християните в Близкия изток са се осъществявали секретни контакти между представители на Ватикана и Руската православна църква. Целта е била да се подготви срещата на патриарха и понтифекса. Според Олга Четверикова: „Главната задача понастоящем на Светия престол се състои в това православните църкви да признаят върховенството на римския папа, тълкувано като главенство на неговата власт. Ключова роля в осъществяване на тази цел е призван да изиграе Константинополският патриарх Вартоломей. Той трябва да утвърди в православието заимстваната от католицизма идея за Константинополския патриарх като видима глава на Православната църква с особени властни прерогативи, за да обедини поместните (административно отделни църковни организации) православни църкви под свое начало”. Патриарх Вартоломей вече се е молил съвместно с папата. Константинополският патриархат, уж част от православния свят, се е превърнал в проводник на идеите на Ватикана. Ключов момент в отношенията на Ватикана с Руската православна църква ще бъде предстоящият Всеправославен събор през тази година, който ще се проведе най-вероятно в Женева. Първоначално той бе планиран в Истанбул, но поради рязкото влошаване на отношенията между Москва и Анкара настъпиха промени. Защо католиците придават такова голямо значение на Всеправославния събор? Защото „разделението в самото православие” не устройва Ватикана? Папската власт възлага големи надежди, че Всеправославният събор ще утвърди първенството на Константинополския патриарх, който вече е готов да признае папския примат. Патриарх Вартоломей съгласно католическата концепция се стреми към създаване на единен регулиращ орган в Православната църква. Синодален орган, който да следи за единството. Всички да се придържат към едни и същи виждания. Да съблюдават всички документи, които са приети през последните 50 години. Накратко: Всеправославният събор трябва да създаде синодален орган, който да бъде над съборите на отделните православни църкви. Решенията на този център, който ще бъде „външен” за Българската православна църква, за Руската православна църква и др., ще бъдат задължителни за всички православни църкви. Поради това, че на патриарх Вартоломей принадлежи примата на честта, то той ще решава въпросите, които касаят всички православни църкви. Всеправославният събор не е вътрешноцърковно събитие. Този въпрос е политически. Патриарх Вартоломей е политическа фигура. Практически той е подкрепян от Светия престол и Държавния департамент на САЩ. Патриарх Вартоломей редовно се среща с американския президент и с високопоставени представители на американската администрация. Още през 2005 г. кардинал Кох бе пределно ясен: „Аз следя за развитието на този въпрос с голяма симпатия, защото съм убеден: ако работата стигне до откриване на Всеправославен събор, то той ще бъде голяма опора на икуменическия диалог с нас”. В Русия продължава вълна от остри критики към митрополит Иларион, който открито преди срещата на 12 февруари призова за създаване на „стратегически православно-католически алианс, пакт, съюз” и заяви, че е необходимо да се действа „като единно цяло, като единна структура”. Някои руски анализатори бяха изключително резки в своите оценки по отношение на „историческата среща”. Те я окачествиха като „спецоперация на йезуитите”. Считат, че става въпрос за поведенческа война. За тотална подмяна на „легитимната основа” на мирогледната матрица при съхраняване на православната форма. Тази година на Великденската служба в катедралния храм „Христос Спасител” в Москва присъстваха католически кардинали. Освен съвместни молитви се планира открит превод на богословско образование и подготовка на икуменически кадри на базата на католически теоретични разработки. С тази деликатна задача се нагърбват преди всичко йезуитските теолози, които са експерти по преформатиране на базови ценности. Прeдседателят на Синодалния информационен отдел на Московската патриаршия Владимир Романович Лейгода посети Лондон. Той отиде в Кралския институт по международни отношения (Chatham House), който е най-големият британски аналитичен център, разработващ външната политика на Великобритания. Именно там Владимир Романович подчерта, че руската църква е най-важната част от руското общество и при това е напълно свободна от държавата. Получава се парадокс. По отношение на държавната власт руската църква е „напълно свободна”. А по отношение на чуждата теократична държава – Ватикана, „единението” ще се превърне в обяздване и несвобода. С изненадваща откровеност свещеник Александър Волков, ръководител на патриаршеската пресслужба, преди срещата на патриарха с папата направи следния коментар: „По отношение на резултатите от срещата от формална гледна точка ние очакваме подписване на съвместна декларация, която да засвидетелства това единство, което в настоящия момент може да съществува между нашите църкви. Темата за унията също ще се обсъжда. Ние разчитаме, че резултат от тази беседа ще бъде нов етап във взаимоотношенията между Руската православна църква и Католическата църква”. Експертите обърнаха внимание и на думите на митрополит Иларион, който нарече основополагащите догматични различия между източната църква и западната – „тънкости”, които могат да се пренебрегнат. Светият престол много добре знае, че тонът в източните църкви го задава не патриарх Вартоломей, а Патриарх Кирил. В новата ситуация след 12 февруари на Ватикана ще бъде по-лесно да активизира в желаната от него посока диалога с другите източни църкви. В новата обстановка Светият престол действа по нов начин. Не търси уния при старите условия. По-просто е да се сключи външна уния като способ за единство на църквите със съхраняване на църковните догми, традиции и календари. После във времето ще се търси плавна подмяна на православните догми с католически чрез провеждането на всеправославни или архирейски събори. Както и създаване на обновени катехизиси (основополагащо богословско наставление) и типикони (образци, устави) в местните църкви.
Ватиканът представлява мощна административна структура, която слабее духовно. Той има нужда да се укрепи с помощта на вечно живото православие, което се стреми да постави под свой контрол. Да го превърне в своя духовна опора и да лиши от нея руската държава. Днешна Русия е немислима без православната вяра, която е удържаща сила на държавата. Очевидно е, че част от архиереите, които не подкрепят линията на патриарх Кирил, ще престанат да го споменават в своите молитви. Срещата на 12 февруари бе възприета от една голяма част от руските православни като акт на предателство от страна на патриарх Кирил. Православни експерти подчертават, че събитието на кубинското летище „Хосе Марти” е с антиканоничен характер. Нарушена е съборността, която е основа на православната вяра. Патриарх Кирил не притежава католическото единовластие на понтифекса. Със своето еднолично решение патриарх Кирил, когото някои православни наричат вече само Владимир Михайлович Гундяев (светското име на патриарх Кирил), наруши каноните в РПЦ и част от паството го счита за заговорник и узурпатор на църковната власт. Във втората половина на XX век в РПЦ се появи архиерей, който дръзна да наруши правилата на Светите апостоли, а също и на вселенските събори и на Светите отци. Тази личност бе митрополит Никодим (Борис Георгиевич Ротов). Той бе икуменист и криптокатолик, който беше обвиняван, че проявява слабост към малките момченца. На 10 август 1978 г. въпреки най-строгата забрана на Светите апостоли той отслужи панихида на гроба на папа Павел VI. На 12 август въпреки каноните той присъства на неговото опяване. През 1965 г. митрополит Никодим се срещна с блажена старица, която му казва в лицето: „Ти ще издъхнеш като куче в краката на твоя папа”. След 13 години митрополитът е на аудиенция при новия папа Йоан Павел I във Ватикана. Борис Георгиевич Ротов изпълнява задължителния обряд и целува папската пантофка. След кратка беседа с понтифекса му става лошо, пада на колене пред папата и предава Богу дух. По този начин се сбъдва пророчеството на блажената Пелагия Рязанска. Преди години, когато е бил шестнадесетгодишен, Кирил Гундяев е бил келейник на Борис Георгиевич Ротов. Келейник в православието е слуга на длъжностни и сановни лица като архиереи, игумени и уважаеми монаси. Неговите задължения са битово обслужване, деловодство и други.