Разрушавайки неписаните правила на световната дипломация, днес администрацията на Тръмп нарушава на многостранния Съвместен всеобхватен план за действие, или с прости думи иранската ядрена сделка. Полутоновете и дипломатическите намеци напълно отсъстват от това, което може да бъде описано само като едностранно грубо излизане от сделката. Всички прекратени санкции на САЩ срещу Иран ще бъдат възобновени и ще бъдат наложени нови допълнителни такива. Няма никакво значение, че Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) многократно потвърди, че Иран спазва Съвместния план, което е удостоверено от 11 детайлни доклада от януари 2016 насам. Дори американският министър на отбраната Джеймс Матис свидетелства в полза на стриктните механизми за проверка. Фактите обаче изглеждат без значение. Иранската ядрена сделка е единственият материален успех във външната политика на администрацията на Обама, така че по вътрешнополитически съображения тя трябва да бъде унищожена. Обръщението на президента Доналд Тръмп към „иранския народ” по време на неговата реч в Белия дом обаче едва ли ще е достатъчно, за да промени нагласите. Огромното мнозинство от иранците подкрепят ядрената сделка и смятат, че тя ще помогне за облекчаването на икономическото им положение. Освен това експертите на Тръмп по смяна на режими подкрепят низвергнатата Народна организация на муджахидините, или НОМ, която е презирана в Иран отвъд всякакви представи. Рационалните геополитически играчи си задават и второстепенния въпрос що за съветник по националната сигурност би ‚посъветвал” стратегически своя шеф да унищожи многостранна, работеща ядрена сделка, одобрена от ООН? И стигаме до въпроса, че решението на САЩ да излезе от Съвместния план няма да открие пътя към ирански ядрени оръжия. Върховният лидер аятолах Хаменей, който има последната дума, многократно подчерта, че това не е ислямско.

Смяна на режима

Излизането от договора няма да открие пътя и за смяна на режима. Напротив, иранските хардлайнери, духовни и светски, печелят от своята интерпретация на сделката още от самото начало – не може да се вярва на Вашингтон. Решението на администрацията на Тръмп няма да открие пътя към пълномащабна война. Не е тайна, че всяко военно упражнение на Пентагона срещу Иран завършва кошмарно. Това включва и факта, че при такъв развой Съветът за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) може да бъде изваден от петролния бизнес в рамките на часове, което ще има тежки последици за глобалната икономика.

В своя хладен, спокоен и премерен отговор президентът Хасан Рухани подчерта, че Иран ще остане ангажиран със Съвместния план. Непосредствено преди изявлението той каза: „Възможно е в следващите два или три месеца да се сблъскаме с проблеми, но ще преминем през това.” В отговор на Тръмп Рухани наблегна: „Отсега нататък това е споразумение между Иран и пет държави...отсега нататък формулата 5+1 е без един от тях...трябва да изчакаме и да видим как ще реагират останалите.”

„Ако стигнем до извода, че може да задържим това, което искаме, без израелските и американските усилия, но с останалите пет държави, Барджам (иранското наименование на Съвместния план) може да оцелее.”

Ясно е, че вече е в ход титанична борба, която се върти около това дали администрацията на Рухани – която активно работи да диверсифицира икономиката – ще е в състояние да устои на атаката на хардлайнерите. Те винаги са определяли Съвместния план като предателство на иранските национални интереси.

Откликвайки на Рухани, „другите” реагираха бързо. Големите три страни в Европейския съюз – Германия, Франция и Великобритания, дадоха да се разбере, че търговията и инвестиционните връзки с Иран няма да бъдат пожертвани. Тези възгледи бяха повторени в позиция на водещия дипломат на ЕС Федерика Могерини.

Все пак ключовият въпрос е как европейските банки ще могат да продължат да подпомагат търговските операции в една взаимосвързана глобална икономика. Брюкселски дипломати заявиха пред Asia Times, че ЕС вече разработва сложен механизъм, за да защити европейските компании, имащи бизнес в Иран. Това е тема, обсъждана между ирански и европейски дипломати от трите водещи страни. Ако все пак евротройката капитулира, дори с подкрепата на Русия и Китай Съвместният план ще приключи ефективно с непредсказуеми последици, като например възможно излизане на Иран от Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Що се касае до решаващия петролен фронт, търговци от Персийския залив заявиха пред Asia Times, че дори с новите американски санкции и възможността цената на суровия петрол да надхвърли настоящите нива от около 70 долара за барел, над 1 милион барела ирански нефт дневно просто ще изчезнат от глобалните пазари. Ако ЕС, който внася 5% от своя петрол от Иран, се поддаде на големия натиск, този износ ще се преориентира към азиатските клиенти като Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Решението на Съединените щати хвърля сянка и над предстоящата среща САЩ-Северна Корея. Оценката на Пхенян, да не споменаваме Пекин и Москва, ще бъде неизбежна – на САЩ не може да се вярва. Въпреки всичките си недостатъци, Съвместният всеобхватен план за действие остава сложно, старателно разработено многостранно споразумение, което отне 12 години на дипломатически усилия, за да бъде постигнато и получи санкцията на ООН.

Ключов хъб

Геополитическите последствия са огромни. Първо, Вашингтон е стратегически изолиран. Единствените играчи, аплодиращи решението да се скъса сделката, са израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Тъй като Иран е ключов хъб в продължаващия процес на интеграция в Евразия, търговското и инвестиционно партньорство едновременно с Москва и Пекин ще бъде дори по-силно.

На военния фронт нищо няма да попречи на Русия да достави на Иран ракетната система С-400, нито на Китай с неговите „убийци на самолетоносачи”.

Съвместният всеобхватен план за действие беше замислен като сложно техническо начинание. Наред с това, не е тайна, че американският истаблишмънт никога не се примири с Ислямската революция от 1979 г. Първостепенната задача за Вашингтон остава смяната на режима. Истинската цел на САЩ, далеч отвъд техническите специфики на Съвместният план, винаги е била геополитическа. А именно, спирането на Иран да се превърне във водеща сила в Югозападна Азия. Това все още е актуално, както е видно от неотдавнашните усилия на Централното командване „за неутрализиране, противодействие и вкарване в рамки на дестабилизиращото въздействие, което има Иран в региона...” Или, според терминологията на Тръмп, да ограничи иранските „зловредни действия”.

Ръководителят на Централното командване генерал Джоузеф Вотел влезе направо в същността на нещата, когато заяви пред Комисията за въоръжените сили на САЩ в Конгреса през февруари, че „Русия и Китай едновременно изграждат многопластови отношения с Иран...Вдигането на санкциите на ООН в рамките на Съвместния всеобхватен план за действие отваря вратата на Иран за подновяване на молбата му за членство в Шанхайската организация за сътрудничество”. Накратко, това издава целия замисъл да се осуетят интеграционните процеси в Евразия, които позиционират Русия и Китай като равнопоставени конкуренти, подкрепящи Иран като част от Новия път на коприната.

Както може да се очаква, ние се връщаме към последната книга на д-р Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска”. „...Най-опасният потенциален сценарий ще бъде „антихегемониална” коалиция, обединена не от идеологията, а от взаимодопълващо се недоволство...голяма коалиция между Китай, Русия, вероятно и Иран...напомняща за мащаба и обхвата на предизвикателството, отправено от китайско-съветския блок, макар този път Китай вероятно да бъде лидерът, а Русия помощникът”, пише той. „Пренебрегването на тази опасност...ще изисква американските геостратегически умения едновременно в западния, източния и южния периметър на Евразия.”

Така че Тръмп пренареди фигурите на голямата шахматна дъска. Персийците обаче знаят някои неща за шаха.

Автор: Пепе Ескобар

Източник: Asia Times

Превод: Николай Николаев