Намесата в Косово създаде ужасни прецеденти, които преследват Запада

Вашингтон увековечи и задълбочи грубите си грешки на Балканите, когато се намеси в Косово, няколко години след интервенцията в Босна. Гражданските конфликти в неспокойната провинция на Сърбия, с преобладаващо албанско население, назряваха и след това избухнаха в средата и края на 90-те години. Този път Вашингтон дори не направи жеста да се съобрази с европейските държави, а от самото начало зае водеща позиция в политиката. В крайна сметка, Съединените щати поведоха 78-дневна въздушна война срещу Сърбия, заставяйки Белград да отстъпи контрола на окупационни сили на НАТО, действащи под резолюция, одобрена от Съвета за сигурност на ООН, която служи само за параван. Русия неохотно се съгласи с тази резолюция, въпреки че връзките на Москва с Белград и руските интереси на Балканите датират от деветнайсети век.

Тази стъпка отрази военната, икономическата и дипломатическата слабост на Русия, последвала след разпадането на Съветския съюз. Въпреки гнева спрямо политиката на НАТО, руските лидери не смятаха, че могат да направят много в отговор на намесата на Запада в традиционната руска сфера на влияние. Дори и след изненадващо пасивния отговор на Москва, арогантността на Вашингтон беше на ръба да предизвика трагедия. В последните дни на войната, Москва изпрати символичен мироопазващ контингент в Косово, без предварително разрешение от западните сили. Върховният командир на НАТО, ген. Уесли Кларк от американската армия, нареди на британския командир ген. Майк Джаксън да вземе контрола над летището край столицата на Косово, Прищина, и да предотврати кацането на руските военни самолети със сила, ако това е необходимо. Джаксън категорично се противопостави на заповедта на Кларк, като заяви безцеремонно, че няма да започне Втората световна война заради американския генерал.

Намесата в Косово създаде някои ужасни прецеденти. Съюзът, ръководен от САЩ, който би трябвало да има отбранителна роля, нападна държава, която не е атакувала нито един член на НАТО, пренебрегвайки гневните възражения на Москва и насилствено отдели провинцията от суверенна държава, като я постави под международния контрол. Тази серия от обезпокоителни прецеденти се задълбочи от действията, които предприеха Съединените щати и техните съюзници в началото на 2008 г. Косово искаше да обяви формалната си независимост от Сърбия, но беше ясно, че върху подобна стъпка ще бъде наложено руско (и вероятно китайско) вето в Съвета за сигурност на ООН. Вашингтон и специалната коалиция на страните от Европейския съюз безсрамно заобиколиха Съвета за сигурност и одобриха декларацията за независимост на Прищина.

Това беше изключително оспорван ход. Някои от членките на ЕС се притесниха от възможността за по-сериозни последици. Испания се притесни, че такова решение може да окуражи собствените ѝ сепартистки движения, особено на баските и каталунците. Гърция и Кипър бяха загрижени, че ратифицирането на насилственото разделяне на Косово от Сърбия би могло да узакони предишното отнемане с военна сила на северната част на Кипър от страна на Турция, както и последвалото учредяване на Севернокипърската турска република в тази окупирана територия.

Руските лидери възразиха остро и предупредиха, че действията на Запада, за които той не е упълномощен, създават опасен, дестабилизиращ прецедент. Вашингтон отхвърли тези възражения, като заяви, че ситуацията в Косово е единствена по рода си. Заместник държавният секретар по политическите въпроси Р. Никълъс Бърнс направи такова изказване по време на брифинг на Държавния департамент през февруари 2008 г. Тъй като ситуацията беше единствена по рода си, настоя той, западната политика за Косово не създаде прецедент по отношение на други ситуации на етнически сепаратизъм. Както нелогичността, така и надменността на тази гледна точка спират дъха. 

Западните сили скоро разбраха, че само защото са заявили, че техните действия в Косово не са създали прецедент, не значи, че не е било така. Русия изяви тази гледна точка само няколко месеца по-късно. Република Грузия се занимава със сепаратистки напъни в два региона – Южна Осетия и Абхазия, още от разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. Правителството на президента Михаил Саакашвили в Тбилиси не упражняваше кой знае каква власт над нито една от двете области, и руските „мироопазващи” войници се появиха на място в Южна Осетия.

Когато силите на Саакашвили започнаха офанзива, за да си възвърнат контрола над Южна Осетия в началото на август 2008 г., като откриха артилерийски преграден огън срещу самопровъзгласилата се за бунтовническа столица, руснаците контраатакуваха и скоро достигнаха до покрайнините на Тбилиси. Както може да се очаква, Съединените щати и техните съюзници обвиниха Москва за конфликта, въпреки че последващо разследване от страна на Европейския съюз хвърли голяма част от вината на Саакашвили. Войната продължи само пет дни, а когато приключи, Кремъл даде да се разбере, че подсилената руска армия ще продължи да защитава автономията както на Южна Осетия, така и на Абхазия. 

Администрацията на Джордж Буш осъди първоначалното нахлуване на Москва, а също и последвалите действия на Кремъл, това направиха и съюзниците на Вашингтон в НАТО. Но също както Русия не беше в състояние да въздейства на поведението на НАТО в Косово, западните сили (с изключение на това да започнат война срещу Русия) не можаха да направят нищо за намесата на Москва в Грузия. Този епизод беляза друг етап в продължаващото влошаване на отношенията между Запада и Русия.

Прецедентът с Косово се завърна и започна да преследва Съединените щати през 2014 г., когато Кремъл засили военното си присъствие на полуостров Крим и го използва, за да „надзирава” референдума, при който Крим гласува в полза на отцепването си от Украйна. Тази стъпка беше прелюдия към анексирането на полуострова от Русия. Вашингтон реагира още по-гневно, отколкото след нахлуването на Москва в Грузия, като скоро наложи редица икономически санкции срещу Русия. На пресконференция ядосаният президент Обама заяви, че на Русия няма да ѝ бъде позволено да преначертае „границите на Европа чрез военно насилие”. Нито един от журналистите в залата не попита президента какво смята, че е направил алиансът НАТО в Косово.

Намесата в Косово е дори по-лоша грешка в чуждестранната политика на САЩ, отколкото предишната намеса в Босна. Тя вля сили у изключително неприятното политическо движение – Армията за освобождение на Косово, което продължи да извършва внушителен брой нарушения на правата на човека. Мисията допълнително трансформира НАТО от военен алианс за отбрана в механизъм за агресивни кръстоносни походи. Принудителното ампутиране на територията от суверенна държава създаде шаблон, предизвикващ тревога в международната система след Студената война. Вашингтон допълнително подкопа международното право, като заобиколи Съвета за сигурност на ООН и използва специалната западна коалиция, за да даде независимост на сепаратисткия район. Тези мерки предизвикаха крайно неблагоприятни прецеденти, които се завърнаха, за да засегнат Запада. И накрая, но със сигурност не на последно място, действията на Съединените щати и техните съюзници от НАТО в Косово сипа допълнително отрова в отношенията с Русия. При всички случаи, ръководената от САЩ мисия в Косово беше неразумна и непродуктивна.

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева