Либералите в България виждат Русия и комунизма като едно и също нещо. Борбата срещу правителството на Путин и неговото навлизане у нас е поставена на равна основа със събарянето на паметника на Съветската армия. Руският лидер е смятан за най-голямата опасност пред демократичния свят, защото иска да възстанови международния престиж на страната си и според българското дясно, съответно да върне и Съветския съюз. Тази невероятна каша се получава от дълбоката кармична връзка на нашата либерална общественост с комунистическата идеология на техните родители и с възможностите, които им е предоставял съветският строй и държава преди 25 години.

Проблемът идва от там, че десните не разбират политическите процеси и позицията на руския президент в държавата му. Основните обвинения срещу него са три: че е превърнал Русия в авторитарна, че е работил за КГБ – от тук идва изводът, че е комунист и на последно място, че се опитва да възстанови СССР.

Руската федерация е президентска република. Тя е такава от септември 1993 г. Тогава „най-либералният и демократичен“ ръководител на страната – Борис Елцин разстрелва парламента с танкове и променя конституцията, защото депутатите не му позволяват да наложи своето самостоятелно управление. Той осъществява тези промени след съгласуването им със западните лидери и при тяхната пълна подкрепа. След разгонването на законно избрания парламент и провеждането на съмнителен референдум за приемането на конституцията през декември 1993 г. , Борис Елцин създава своя едноличен режим. Новият основен закон на страната дава много широки правомощия на държавния глава. Благодарение на това и подкрепата на олигарси, като Борис Березовски, той успява да спечели и президентските избори през 1996 г., въпреки че популярността му е много ниска. През осемте години на управление на Елцин, Русия се отказва от защитата на интересите си на международната сцена. Стандартът на живот се срива, а мафията и олигархията си имат държава . Президентът е напълно зависим от решенията, които се вземат от богатия руски елит. Ситуацията е толкова тежка, че през 1998 г. под натиск на част от супербогаташите, той решава да се оттегли и сам избира за свой наследник напълно неизвестния Владимир Путин. До този момент никой на запад и у нас не критикува руското правителство.

Руснаците нямат високи очаквания за новия президент, но той започва с борбата за опитомяването на олигархията и спирането на разграбването на страната. От там се появяват и първите упреци за авторитаризъм. Всъщност Путин не е променил нищо в системата на управление откакто идва на власт. Осъществяват рокадата около президентския пост с Дмитрий Медведев, но това е част от позволените от конституцията маньоври. Сравнен с „либералния“ Елцин, днешният президент на Руската федерация е привърженик на законността и човек, който държи на държавническите принципи. Упреците за смазването на опозицията и инакомислещите са донякъде несъстоятелни, защото хора като Алексей Навални, днес просто не могат да съберат подкрепа и това се вижда по последните им опити за митинги, които са организирани в Москва.

В Русия „при режима на Путин“ продължават да функционират опозиционни медии като радио „Ехото на Москва“ и телевизия „Дожд“. На този фон в нашата свободна България са сваляни предавания заради инакомислието им.

Най-интересно е обвинението в комунизъм, което днес се отправя към руския президент. То отново е свързано с недоразбрани процеси, които се случват в Москва. Путин мрази болшевиките. Неслучайно комунистическата партия е най-голямата опозиционна сила в страната. „Да се управлява течението на мисълта е правилно, когато това води до правилните резултати, а не като при Владимир Илич. В крайна сметка неговата мисъл доведе до разпадането на Съветския съюз. Заложили атомна бомба под сградата, наречена Русия, тя се взриви в един момент. Световната революция също не ни беше нужна“, каза Путин преди една седмица. Това не е първия път, в който той критикува комунистите. Причината е, че болшевиките ненавиждат империята и старата държавност, а днешният президент е държавник. Той е много по-силно привързан към предсъветска Русия. Заради това харесва Иван Илин, а в страната през 2014 г. бяха чествани руските воини, участници в Първата световна война и беше построен голям мемориал в тяхна чест .

Нашите либерали са заблудени от опитите за реабилитация на Сталин, които се виждат сред част от научните среди и в учебната програма за средните училища в Русия. Тук важното е, че за пръв път се обръща внимание на диктатора като към човек, който превръща СССР в световна сила, т.е. отново става дума за държавническа позиция. В същото време темата за убийствата, репресиите и лагерите при неговото управление продължава да бъде подробно представена и изучавана. С периода на Сталин е свързано и другото страшилище за либералите – Денят на победата. Днес това е най-тържествено отбелязвания празник в Русия. Според повечето западни анализатори основната причина да бъде избран той е възможността да се покаже военният потенциал на държавата. Истината е, че той обединява хората от постсъветското пространство. На празниците в Москва присъстваха държавните глави на почти всички страни, които се появиха след разпада на СССР. Отново тук на преден план излиза стремежът към държавността. Краят на Втората световна война е не само край на най-голямата трагедия за съветските хора, но това е и началото на превръщането им в граждани на суперсила. Студената война дава на Русия, като център на съветската страна, позицията на хегемон над половината земно кълбо. Това е характеристиката, която привлича Путин към тази дата. Тя обединява бившето руско имперско пространство и макар и в рамките на съветската реалност, поставя Москва в центъра на половината свят. От тази гледна точка той одобрява СССР като продължение на руската държавност, но отрича напълно идеологията му, която според него руши устоите на руските традиции и душевност. Путин не иска да възстанови Съветския съюз, а просто се опитва да върне Русия към традиционното ѝ място в европейската политика. Основният проблем на Европа е, че продължава да възприема Русия като агресор, въпреки че в историята ходът на армиите винаги е първо на изток . Схемите, в които Путин е комунистически диктатор явно идват от там, където не искат обединението на европейското пространство от Лисабон до Владивосток. А идеята, че Русия ще стане отново СССР може да се роди само в съзнанието на хора, които по един особен начин все още живеят във времето преди 1984 г.