Българите сме известни с късата си памет, но едва ли някой е забравил онази печално известна снимка на премиера Бойко Борисов с армагана на чистачките от „Летище София”. Хванал победоносно метлата в дясната си ръка, сякаш е магьоснически жезъл, той се закани да измете корупцията в държавата, каквото и да му коства. Поводът бе поредната спряна обществена поръчка – в случая за почистване на аерогарата – за 13 000 000 лв., спечелена от компании, свързвани с депутата на ДПС Делян Пеевски. Реакцията на Борисов дойде малко след унищожителния доклад на Европейската комисия по отношение на саботираната реформа в съдебната система и корупцията по високите етажи на властта.

Два месеца по-късно министър-председателят доста по-разпалено размаха пръст на съпартицийците си. „Сплаши” ги, че за никого няма да има прошка, ако бъде уличен в корупция. Не пропусна да се потупа по гърдите и да се похвали, че готви големи антикорупционни акции и „изненади”. Меко казано смехотворно звучеше подобна закана, идваща именно от устата на Борисов, предвид факта, че доста често под килима се замитат детайли от „смущаващото” му минало. Все пак за него отдавна се говори като за фигура, свързана с организираната престъпност… Борисов и борба с корупцията? Това звучи като оксиморон.

Едно обаче трябва му се признае – министър-председателят не хвърля думи на вятъра, той действа. И наистина успя да ни втрещи с това, че прати маскирани спецполицаи в Центъра „Фонд за лечение на деца” (ЦФЛД), изненада ни с показния арест на Павел Александров и колегите му. Още повече, че според журналиста Надежда Цекулова, доскорошен представител на БНР в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, по време на заседанието, на което са нахлули ГДБОП и ДАНС, е трябвало да бъдат разглеждани и спешни случаи на деца. В личния си блог тя отбеляза още, че не може да си отговори на въпроса как хора, които работят с Александров от деня на назначаването му, никога не са забелязвали съмнителното му благосъстояние, но пък ГДБОП услужливо са открили пари в кабинета му.

Новината беше стряскаща за всички нас – хората, които познаваме дейността на организацията, но не защото имаме съмнения, че Александров е вземал подкупи, а защото още от самото начало стана ясно, че в този раздухан от медиите „скандал” има нещо гнило. Някои реагираха първосигнално, сетне излязоха с доста добре обосновани опасения, че шефът на Фонда е бил пожертван с цел да се покажат резултати в борбата с корупцията, защото така е угодно на управляващите. Както и за да се замаже намерението парите от структурата отново да бъдат насочвани към определени лекари и клиники, уж за да се насърчава медицината в България.

През годините, в които Александров беше зад кормилото на структурата, редица родители на болни деца са определяли фонда като добре смазана машина, която улеснява лечението на хлапетата, и то без семействата да извадят дори стотинка от джоба си. Нещо повече – преди няколко години, когато бе отстранен от поста от тогавашния здравен министър д-р Таня Андреева, отново по подозрения в корупция, оплакванията на родители за буксуването на работата на организацията зачестиха, а молбите за одобрение на лечение в чужбина се бавеха с месеци. Александров по-късно бе върнат на поста от служебния здравен министър д-р Мирослав Ненков, който определи акцията на ДАНС в сряда като „кален мехур”.

„Това, че съм възстановил Павел Александров на позицията му на управител на Фонда, е едно добро дело, защото политическото назначение от предишното правителство не се справяше добре. Ако проследим бурните медийни изяви на най-различни хора след арестите, някъде се прокрадва, че тези детски неправителствени организации, които правят кампании за лечение на деца в чужбина по времето на работата на Фонда, и в частност по време на работата на Павел Александров, почти не са правили кампании. Значи Фондът е работил добре. Това, което се случи, почти толкова тежко уврежда нашето общество, колкото атентатите в Брюксел”, заяви д-р Ненков пред Дарик.

На подобно мнение е и педиатърът д-р Бояна Петкова от „Пирогов”, която е категорична, че ефективността на Фонда под управлението на Александров е доказуема, „което не може да се каже за годините преди това, нито за 6-месечния период, в който не беше директор”. Коментарът на лидера на ДСБ Радан Кънев в деня на арестите също заслужава внимание:

„Вариант А: Има данни за престъпление, те са разкрити от прокуратурата и после „покрити” пак от нея, по нареждане „отгоре”;

Вариант Б: Има данни за престъпление, но прокуратурата ги е проспала поради некадърност;

Вариант В: Няма данни за престъпление, днешното шоу е елемент от PR-стратегията на PR-авителството ни;

Вариант Г: Данните за престъпление са разкрити преди време, но са „забавени”, за да „паснат на момента” по PR-стратегията.

Изводът обаче е един. При сегашната PR-окуратура и представи за борба с корупцията на изпълнителната власт, всичко е вятър и мъгла. PR-ите управляват страната, докато крадците управляват парите ни.”

Любопитно е обстоятелството, че още преди да е ясно дали Александров наистина е виновен, противоречивият здравен министър Петър Москов скоропостижно разписа заповед за назначението на проф. Владимир Пилософ като нов шеф на структурата. Друг е въпросът, че въпреки сериозните провинения и противоконституционни гафове на „бунтаря на здравеопазването”, премиерът все още гласува доверие на Москов. Нека не забравяме, че в кабинета „Борисов – 1” хвърчаха министерски глави за далеч по-леки нарушения. Просто повод за размисъл…

Особено интересна е завръзката в конкретния случай. Прокуратура опроверга първоначалното си съобщение за акцията, като междувременно освободи Александров под гаранция от 20 000 лв. Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор Сотир Цацаров, подчерта, че „разследването не е установило искане и получаване на подкупи от родители на деца, които се нуждаят от лечение“ – такива сигнали въобще не са били подавани от родителите на болни деца. Имало обаче доказателства за длъжностни престъпления и нецелево разходване на средствата на фонда. Обвинението, повдигнато на Александров, е за ръководене на организирана престъпна група.

Всички карти са на масата. Или почти. С особено нетърпение ще следим каква ще бъде развръзката, както и новите „изненади”, които ще ни поднесе Борисов. Засега обаче немалко хора оставаме с впечатлението, че конкретният повод за разбунване на духовете е адски зле скалъпен театър… и опит да се изметат неудобните.