Арестът в Зубин Поток (Косово) на руския дипломат Михаил Краснощеков, който е сътрудник на мисията на ООН (UNMIK), е брутално нарушаване на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово. Руснакът бе арестуван от косовския спецназ KOSU по време на акция в Северно Косово. Сръбски експерт призова Русия да върне своя въоръжен контингент в състава на Kosovo Force (KFOR). Москва има това право като гарант на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. При арестуването на руския дипломат от косоварите той е ранен и откаран в болница. Интересно е да се наблюдава каква ще бъде реакцията на руската страна. От нея зависи в каква посока ще тръгне бъдещото развитие на събитията в Западните Балкани. Несъблюдаването на международното право в Косово и нараняването на руския дипломат са прецеденти, които отрицателно влияят върху имиджа на Москва в региона. Особено ако не последва някаква по-сериозна реакция, а само поредица от изявления на руското външно министерство. Напускането на руския въоръжен контингент на Косово през 2003 г. съгласно някои руски анализатори е в резултат на провежданата по това време линия на „примаковски мондиализъм“ във външната политика на Русия.
Косовският инцидент има и ключово значение по отношение на остатъчното руско влияние на Балканите. Инцидентът с руския дипломат е очевидна провокация. Косоварите в никакъв случай не действат без подкрепа и насърчаване от страна на САЩ. Тук е важно да се отбележи, че Прищина се управлява дистанционно от американската „дълбока държава“, която след като бъде притисната от президента във Вашингтон незабавно търси външнополитическа провокация срещу Москва. В нашия случай на Балканите. Да не забравяме, че американският президент съвсем наскоро назначи редица магистрати в американското министерство на правосъдието, които с ускорен темп започнаха да разследват измислената от демократите „руска следа“ в избирането за президент на Доналд Тръмп.
Напускането на сърбите на администрацията в Северно Косово и хлъзгавата и нееднозначна позиция на сръбския президент Александър Вучич по Косово и Метохия най-вероятно отново ще предизвикат вълнения на патриотично настроените сърби и ще последва отново политическа нестабилност в страната. На практика в своите последни публични изявления Александър Вучич по пътя към Брюксел се отказа от Косово. Нещо, което сърбите никога няма да му простят. Развитието и задълбочаването на конфликта между косовари и сърби ще повлече и други негативни за Белград процеси. На 25 май косовският президент Хашим Тачи даде заявка в Тирана за „усвояване“ на Южна Сърбия от Прищина. Както и за обединение на Косово и Албания. Под въпрос е бъдещето на Медведжа, Буяновац и Прешево, градове на сръбска територия (Южна Сърбия) населени предимно с етнически албанци. През тези все още сръбски земи преминава и стратегическият европейски транспортен коридор №10. Постепенно на дневен ред ще излезе остро въпроса за бъдещето на областта Санджак, в която мнозинството жители са сърби приели исляма. Грешно е да се счита, че въпросът със сепаратизма на Воеводина е поставен в архив. Натискът на колективния Запад върху Баня Лука също нараства. Република Сръбска все още воюва за своите права, но ресурсите й с времето се изчерпват. Косоварите търсят преднамерено изостряне на обстановката в региона и считат, че сега е моментът с външна помощ да си решат териториалните проблеми със сърбите. Премиерът в Прищина Рамуш Харадинай е далеч по-твърд към сърбите от Хашим Тачи. Необходимо е да се долавя един важен косоварски нюанс. Хашим Тачи е аватар на американската линия в Косово. Той е близък на Мадлин Олбрайт и е кадър на американската „дълбока държава“. За разлика от Рамуш Харадинай, който олицетворява и се движи близо до британските стратегически планове. Чери Блеър, съпруга на бившия британски премиер Тони Блеър, бе преди време адвокат на Рамуш Харадинай в съда в Хага. Той бе оправдан. По време на съдебния процес загинаха девет от десетте свидетели срещу Рамуш Харадинай, а десетият се отказа да свидетелства.
В момента наблюдаваме как се активизира изтласкването на руското влияние на Балканите. Прогнозите за бъдещето на Сърбия не са много оптимистични. Процесите се развиват много бързо. Не е невероятно Сърбия да се свие в обозримо бъдеще до територията на Смедеревския санджак образуван през XV век и известен още като Белградски пашалък.