Банкок, 13 октомври 2016 г. Този ден започва, както обикновено. Слънцето свети ярко, туристите обикалят забележителностите на Банкок, пълнят салоните за масаж и се излежават по плажовете. Уличната търговия е в разгара си, а ресторантите предлагат изобилие от морски деликатеси. Всичко си е наред до момента, в който тайландците започват да чувстват как внезапно светлината помръква. Изчезва не ярката слънчева светлина, а божествената светлина, разпростряла се над страната. Тя изчезва едновременно със смъртта на крал Пхумипхон Адунядет (Рама IX), управлявал 70 години Тайланд. На 5 декември 2016 г. кралят трябва да навърши 89 години. Светлината буквално се скрива, защото според тайската космология кралят, седнал на трона си във Великия дворец, е център на Вселената. Бог Вишну му изпраща небесна светлина, блага и добродетели от небесата в двореца и те изпълват краля. По време на царуването си кралят разпръсква божиите благини върху поданиците си в страната. Тайландците вярват, че именно тази светлина прави почвата плодородна, движи развитието на науката и занаятите и увеличава благосъстоянието на народа. Сега, когато кралят е мъртъв, вече и светлината я няма. Цял Тайланд облича черно и потъва в траур, скърбейки за краля. Сайтовете на вестниците, държавните служители и множеството от търговските компании се оцветяват в черно-бялата гама. Тялото на Пхумипхон Адунядет е изложено за поклонение в Храма на Изумрудения Буда. Там то трябва да престои, докато хората се простят с човека, станал символ на всичко най-добро в страната. От друга страна, докато тялото на мъртвия крал не бъде предадено на огъня, неговият наследник във властта официално не може да започне да управлява. Според различните прогнози периодът на кралско безвластие може да се удължи даже до лятото на тази година. Самият Пхумипхон официално започва да управлява едва четири години след като е обявен за крал. Тайландците очакват с трепет предстоящата промяна. Непосредствено след ковчега на Пхумипхон в деня на неговото погребение с един от жълтите мерцедеси се движи и бъдещият нов крал на Тайланд, ексцентричният принц на монархичната династия Чакри – това е Маха Ваджиралонгорн, синът на Пхумипхон. След траурната церемония той решава да отложи с една година възкачването си на престола, за да се подготви за управлението на страната. Междувременно принцът възлага отговорността за управлението на монархията на Регентски съвет, оглавяван от 96-годишния Прем Тинсуланон. На повечето тайландци принцът не внушава почит, а по-скоро ужас. Древно тайско пророчество гласи, че десетият крал на династията Чакри ще донесе със себе си хаос и залез на кралството.
Десетият крал е именно Маха Ваджиралонгорн. Доколкото може да се съди по характера му, той ще бъде идеалният изпълнител на пророчеството. Сега принцът е на 64 години, но тайландците още от младежките му години се молят друг да заеме престола, без значение кой, само не и принцът. Ролята на краля в Тайланд е церемониална. От 1932 г. в страната действа конституционна монархия. Въпреки това през последните седем десетилетия Пхумипхон Адунядет успява да издигне престижа на кралската институция на непристъпна висота. Формално задачата на краля се свежда до изпълнение на будистки ритуали, но за тайландците починалият крал е символ на икономическия и културния напредък. Страната се превърна от изостанала диктатура в развита държава, макар и доста странна. Официално Пхумипхон е обявен за крал през 1946 г. и до смъртта си преживява 20 премиер-министри, 16 конституции и 18 опита за държавен преврат, повечето от които завършват с успех. През всички тези години обаче моралният авторитет на Пхумипхон остава неоспорим. Той е истински политик, спасил няколко пъти страната си от гражданска война. Например през 1991 г., когато в Тайланд е извършен поредният военен преврат и на власт идва генерал Сучиндa Крапраюн, започват масови протести, които бързо прерастват в стълкновения между привържениците на генерала и тези на демократите. За да избегне кръвопролитието, Пхумипхон извиква при себе си генерал Сучиндa и неговия противник, лидера на демократичното движение генерал Чамлонг Симуанг. Пред обективите на камерите двамата генерали според протокола влизат, пълзейки на колене, в покоите на краля. Пхумипхон ги заставя да дадат обещание, че няма да хвърлят страната в хаос, и те се съгласяват. Конфликтът се разрешава, като впоследствие на изборите побеждава демократичната коалиция, а народът чества краля като спасител на нацията. Принц Маха Ваджиралонгорн се ражда на 28 юли 1952 г. в двореца Дусит в Банкок. Той е второто от четирите деца на краля и единственият му син, продължител на династията. В превод името му означава гръмовержец. Маха получава начално образование в Банкок, а след това е изпратен във Великобритания, отначало в училището „Кингс Мийд” в град Сийфорд, а след това в колежа „Милфилд” в град Съмърсет. След Великобритания принцът продължава обучението си в Австралия. Там учи в Кралския колеж в Сидни. Още през XIX век в Тайланд се утвърждава традицията аристокрацията да изпраща своите деца да учат зад граница. Най-често предпочитат да ги изпращат във Великобритания, Франция или САЩ, но са допускани и изключения. Така например принц Чакрапонг Пуванат през 1902 г. завършва с отличие университета в Санкт Петербург, жени се за дъщерята на местен търговец и даже приема православието. А когато се завръща в родината си, става началник-щаб на тайландската армия и основава Военновъздушните сили на страната. Още с навършването на 13-годишна възраст Маха е изпратен във Великобритания. И именно там се проявяват онези качества на Ваджиралонгорн, които впоследствие стават причина за лошата му слава. Той се отнася към прислугата като към мебели, постоянно се оплаква, че е самотен, и се бие със съучениците си. Проблемът не е само в културната бариера, а и в неговата разглезеност. По-късно самият той казва, че до 12-годишна възраст дори не можел сам да си върже връзките на обувките. За да го дисциплинира, крал Пхумипхон го изпраща да учи и в Кралския военен колеж на Австралия. Това е най-елитното висше военно учебно заведение в страната. В най-добрия случай да го завършат успяват едва 60% от постъпилите курсисти. Обучението на принца върви доста трудно. Той едва издържа тежките тренировки. Съучениците му се подиграват, наричат го панда и ленивец. Изследователят на Тайланд Пол Хендли счита, че кралят правилно го е изпратил във военно училище, защото е време Ваджиралонгорн „да спре да витае в небесата и да се спусне на земята”. Принцът е леко закръглен и дребен на ръст. Съучениците му са единодушни, че той успява да завърши военната академия единствено благодарение на дипломатическия си статут. След като завършва, Маха продължава обучението си във военната академия в Пърт по специалността „Борба с бунтовници и партизански групи”. Обаче малко преди да завърши обучението си през 1976 г., е отзован обратно в Тайланд. По това време в страната започват масови студентски протести срещу диктатора Таном Китикачон, който през 1971 г. сам сваля своето правителство, в което е министър-председател, и разпуска парламента. Принцът се връща в страната, когато тя се намира в доста трудно положение. В съседен Виетнам комунистите са победили в гражданската война. В Тайланд избухва въстание на маоистите и страната се очертава като следващата плочка от доминото, която ще бъде съборена от червената вълна в Индокитай. Принцът е необходим на диктатора Китикачон, за да демонстрира подкрепата си от страна на кралското семейство. Защото е сигурно, че против семейството никой не би се решил да протестира, даже и потъналите в мизерия селяни. Ваджиралонгорн се явява на срещата с Таном във военна униформа и пред телекамерите одобрява действията на диктатора. След това принцът е изпратен на предната линия в битката срещу партизаните на границата с Камбоджа. През това време вътрешнополитическата обстановка продължавала да се нажежава. На 5 октомври 1976 г. протестиращите срещу Таном студенти поставят политическа пиеса в кампуса на университета „Тамасат”. Подкрепящото диктатора дясно радикално издание Dao Siam публикува снимка от спектакъла, на която е изобразена кукла, висяща на бесилка. В статията се твърди, че студентите разиграват наказанието на Ваджиралонгорн. На следващия ден след публикацията четири хиляди войници влизат на територията на кампуса и устройват кървава баня на студентите. Войниците стрелят с автомати и даже с гранатомети. Шефът на полицията в Банкок, вместо да спре кръвопролитието, обявява случващото се за „потушаване на провиетнамски метеж”. След касапницата принц Ваджиралонгорн излиза пред главорезите, все още оплескани с кръв, и им благодари за добрата работа. Със завръщането си в родината принцът отваря нова страница в живота си. Той вече има славата на човек, който не търпи красивите жени да му отказват. Ако принцът се загледа по-дълго от пет секунди в едно момиче, при нея веднага отиват негови пратеници с настойчивата молба тя да посети апартамента на наследника на престола. Ако момичето откаже, я заплашват сериозни неприятности, включително и затвор по обвинение в оскърбяване на короната. През 1977 г. напомнят на принца, че в списъка на неговите задължения влиза и женитбата. Почти насила го женят за Сомсауали Китиякара, племенница на кралица Сирикит и негова първа братовчедка. Според думите на хората Сомсауали Китиякара е „дебело и не особено умно” момиче. Бракът става възможен благодарение на лобирането на клана Китиякара, който успява да убеди майката на принца кралица Сирикит, че по-добра партия за буйния й и разглезен син не може да има. Принудителната женитба обаче не променя принца. Той много рядко се прибира вкъщи. През 1978 г. принцесата му ражда дъщеря, но младият баща предпочита да прекарва времето си в Академията на Генералния щаб на армията под претекст, че трябва да продължи обучението си по военна линия. Принцът действително прекарва цели дни и нощи в обучение, но не в академията и не за да изучава тънкостите в борбата с бунтовници. Той се превръща в експерт на нощния живот в Банкок, за което си избира за учител местния медиен магнат Кампол Уатчарапол. В едно от нощните заведения Ваджиралонгорн се запознава с младата актриса Ювадхида Полпрасет, която става негова постоянна спътница из заведенията на Банкок. През 1979 г. тя ражда син на бъдещия крал, към когото той проявява много повече внимание, отколкото към законната си дъщеря. Синът му е благословен в домашната светиня на династията Чакри и получава низшата монархическа титла Мом Чао (Негова Светлост), която обикновено дават на децата при брак на членове от кралската фамилия с хора от простолюдието. Съдейки по наличието на специална титла за подобни случаи, явно, че Ваджиралонгорн не е първият тайландски монарх, любещ поданиците си не само духовно, а и физически. Пикантност към ситуацията добавя и обстоятелството, че момчето е първият син на принца и следователно е наследник на престола. През 1981 г. журналистът Майкъл Шмикър пише в Wall Street Journal Asia, че 29-годишният принц едва ли отговаря на представата, която има народът за качествата на бъдещия крал. „Изглежда, че той няма нито интелект, нито харизма. Той не може да създаде имидж на близък до народа крал и е възприеман крайно хладно от военните. Имиджът на Дон Жуан, който има, вреди на репутацията му и дава храна на критиците на монархията”, пише Шмикър. Статията e забранена в Тайланд, но поданиците на краля и без това знаят всичко, което пише в статията, няма нужда да я четат. Подобен материал е публикуван и на сайта Asia Sentinel, където журналистът пише: „Принцът е морално неустойчив и практически е неспособен да управлява”. Скоро след публикацията властите блокират сайта. За отбелязване е, че и двете публикации са в медии извън Тайланд. Да напишат нещо такова в Тайланд могат само хора, които нямат намерение до края на живота си да живеят там или да посещават страната, или пък журналисти, които не са запознати с текста на чл. 112 от Закона за оскърбяване на Негово Величество. При нарушаване на този закон се предвиждат 15 години лишаване от свобода. Съдиите тълкуват закона твърде разширено и можеш да попаднеш в затвора не само за това, че критикуваш краля. Могат също така да те осъдят, ако в киносалона не станеш прав при изпълнение на химна или ако си с черни дрехи на тържествена церемония, и в още много други случаи, ако съдът прецени, че си нарушил закона. В началото на 80-те години Ваджиралонгорн вече има постоянен кръг от приятели, съставен от бизнесмени със съмнителна репутация (включително бъдещият премиер на страната Таксин Чинауат) и бандити. През тези години тайландците му дават прозвището Сиа-О (принцът гангстер), защото навсякъде ходи с пистолети и крайно брутално разчиства сметките си със своите врагове. Един от изследователите на Тайланд описва слуховете, които се разпространяват за принца по това време, така: „Той бие слугите си с камшици. Говори се, че даже заповядал да убият една от неговите любовници, защото го била заразила с венерическа болест”. През 1981 г. актрисата Ювадхида ражда втори син на принца. Същата година законната жена на принца Сомсауали изпада в тежка депресия и започва да дебелее още повече, защото непрекъснато яде нещо за компенсация на депресията. Това не я прави по-привлекателна в очите на принца, но и неговата репутация стремглаво лети надолу. Кралицата майка Сирикит често обсъжда с приближените си намерението да лиши Ваджиралонгорн от правото му да наследи трона. На пресконференция в Тексас през 1981 г. под влияние на емоциите си тя заявява: „Синът ми е добро момче, беше и добър ученик. Но той е малко... Дон Жуан. Момичетата го намират за интересен, а той ги намира за още по-интересни. Ако жителите на Тайланд считат поведението му за неподобаващо, то той е длъжен или да го промени, или да се откаже от правата си върху престола”. От принца се очаква да повтори доблестния път на баща си и да бъде благодетел, загрижен за народа и селското стопанство. Именно това поведение на баща му позволява на кралската монархия да оцелее. Но принцът прави всичко възможно да сведе до нула изграденото с труда на краля. В същото време нараства и недоволството срещу двуженството на принца. През 1983 г. Ювадхида ражда на Ваджиралонгорн трети син и той без разрешението на родителите си я удостоява с титла, която й дава статут на член от кралската фамилия. Това вбесява Пхумипхон, който орязва до минимум средствата за издръжка на принца. В Тайланд плъзват слухове, че принцът е изпаднал в гняв от наказанието на баща си и за да намери нов източник на доходи, е започнал да конфискува земите на селяните. Доколко са верни тези слухове, не е ясно, но факт е, че през 1980 г. портретът на Ваджиралонгорн започва да изчезва от домовете на бедните тайландци и на негово място се появява този на сестра му Сиринтон. Тайландците я наричат „принцесата ангел” и силно се надяват, че след смъртта на Пхумипхон тя ще заеме престола. Това също е възможно, защото още през 1974 г. кралят променя закона така, че вече се разрешава на жените да наследяват трона. Освен това Сиринтон е любимка на баща си за разлика от брат й, когото кралят вижда много рядко и почти не говори с него. Стига се до там, че през 1985 г. премиерът Прем Тинсуланон обявява нейния рожден ден, 2 април, за Ден на опазване на културното наследство. Впрочем според слуховете и Сиринтон има недостатък, който е пречка да стане кралица. Тя предпочита обществото на жените и не общува с мъже. Може би това не е напълно вярно, но през целия си живот „принцесата ангел” няма нито мъж, нито деца. През 1986 г. Пхумипхон все още се надява, че може да промени характера на сина си, и затова го изпраща да продължи военното си обучение в САЩ. Там Ваджиралонгорн се отдава на своята единствена, истинска професионална страст – да пилотира самолет. Когато се завръща в Тайланд, той става пилот на изтребител F-5E, като превръща ескадрилата от бойни самолети в свой кортеж и през следващата година лети около хиляда часа. В края на 80-те години Ваджиралонгорн твърдо решава да легализира своята любовница Ювадхида. За целта той обещава на краля, че ще промени поведението си и двамата с Ювадхида ще бъдат идеалното кралско семейство. Двойката започва да посещава приюти, да връчва университетски дипломи и да съпровожда краля по време на дипломатическите му визити. По това време принцът дава и първото си интервю пред местното модно списание Dichan, представяйки се на страниците му като разкаял се грешник и даже се опитва да разсъждава малко философски. Пред журналистите той казва: „Ако небесата решат, че съм непригоден за тази работа (да управлявам кралството), нека така да бъде”. Много скоро обаче принцът отново е отклонен от пътя на истински принц, по който е поел. Причината за това е, че след САЩ баща му го изпраща да учи в Кралския военен колеж за отбрана във Великобритания. Отначало принцът се справя добре с обучението, но много бързо го заменя с шумни нощни гуляи. През 1992 г. тайландските генерали и премиери, разменяйки ролите си в поредица от държавни преврати, се състезават да спечелят разположението на Маха.
Така Ваджиралонгорн се сдобива със собствен самолет F-16, недвижими имоти и получава длъжността маршал от авиацията, флота и армията. Сега във военно отношение той се подчинява единствено на върховния главнокомандващ на Тайланд. Ювадхида вече съвсем открито придружава принца на всички официални мероприятия. На разпространяващите се в страната слухове, че е станал собственик на няколко бара, лотария и салони за масаж, той заявява пред пресата: „Аз не умея да правя бизнес. Ако това ми се наложи, веднага ще се разоря”. Но журналистите считат, че това изказване е по-скоро камуфлаж и прикрива истината. Журналистът Пол Хендли казва следното: „В този период той получаваше огромни суми от бизнесмените, за да присъства лично на откриването на нови строителни обекти”. Разбира се, доходите му не са само от пиар мероприятия. Принцът се обвързва опасно с бъдещия министър-председател на страната Таксин Чинауат. Таксин се надява, че когато Ваджиралонгорн седне на престола, той ще бъде негов съюзник. На 10 януари 2002 г. в списание Far Eastern Economic Review излиза статия, в която се описват връзките и деловите отношения на Ваджиралонгорн с бившия премиер Таксин Чинауат. Тиражът на списанието е иззет от тайландските власти, а съдът, аргументирайки се със заплаха за националната сигурност, анулира визите на двамата кореспонденти на списанието Шон Криспин и Родни Таскър. Билахари Каусикан, посланикът на Сингапур в Тайланд по това време, също прави коментар за отношенията на принца с Таксин. Той твърди, че Ваджиралонгорн се е пристрастил към хазарта и е натрупал огромни дългове, които впоследствие бъдещият премиер Таксин е изплатил. Доста преувеличено е твърдението, че когато през 2001 г. Таксин става премиер, въпреки конфликтите му с военните и аристокрацията успява да се задържи цели пет години в премиерското кресло с подкрепата на принца. За да въведе ред в семейния си живот и да престанат да го упрекват в двуженство, Ваджиралонгорн решава официално да прекрати брака си със Сомсауал. Но и сега той не изменя на лошия си характер. Бракоразводният процес е пълен с публични скандали и обвинения. Принцесата прави опит да се противопостави, но принцът организира срещу нея агресивна, очерняща я кампания, от която излиза, че тя е виновна за кризата в техните отношения. Макар да има право публично да се защити, Сомсауал не може да нарече мъжа си лъжец, защото попада под оня текст от закона, който предвижда 15 години затвор за обида на член от кралското семейство. Така тя губи съдебното дело. Принцът вече е юридически свободен. Ювадхида посреща 42-рия рожден ден на принца като негова официална съпруга. Фракцията, стояща зад Сомсауал, която се надява чрез нея да дойде на власт, не се примирява с поражението и започва собствена компроматна кампания, очерняща принца. Това нанася допълнителен тежък удар върху имиджа на младото семейство. За да го смекчат поне отчасти, през 1994 г. Ваджиралонгорн и Ювадхида заминават с децата в една ферма на село, където под обективите на телевизионните камери цялото семейство разорава полето, гази в калта и засява ориз. След няколко месеца се връщат в същото село и вземат участие в прибирането на реколтата. Добрият имиджов ефект, който предизвиква „трудолюбието” им, не се задържа дълго. Като начало принцът набива най-известния в страната монах Луанг По Кун, който му предсказва, че няма да стане крал. След това се появяват слухове, че Пхумипхон Адунядет е казал, че е готов да направи всичко, което поиска принцът, ако той след това приеме завинаги монашеството. В същото време се влошават и отношенията на принца с новата му съпруга. В двореца отново започват да обсъждат перспективата за предаване властта на сестра му. Дворцовият елит вече се тревожи не само от неуравновесения характер на принца, а и от факта, че като седне на престола, ще получи достъп до Бюрото за управление на състоянието на короната с активи на обща стойност 30 милиарда долара. Кралят фактически се отказва от опитите да повлияе на сина си и си взема едно улично куче, което нарича Тондаен. В своите мемоари той пише: „Тондаен е куче, преизпълнено с уважение и добри маниери. То е скромно и винаги седи в краката на краля даже когато той иска да го погали”. Много от хората считат това за тънък намек към принца. През май 1995 г. Ваджиралонгорн внезапно обвинява публично Ювадхида в измяна с маршала от авиацията Анан Ротсамсан. Двамата уж избягали във Великобритания, като взели със себе си петте деца от брака на принца. Ваджиралонгорн изпраща на всички посолства и вестници в Банкок снимки на своята гола съпруга, а дрехите й изхвърля на улицата. Дворцовият елит, който ненавижда Ювадхида, ликува. Тя изчезва, а Ваджиралонгорн отново започва да се появява на дворцовите мероприятия с бившата си съпруга Сомсауали. Идилията продължава по-малко от година. Маха започва пак да посещава нощните клубове в компанията на различни девици. В Банкок вече се разнасят слухове, че принцът е станал собственик на остров Пханган, който се е превърнал в център на оргиите на елита и е безопасна територия за любителите на наркотици. На принца се приписва и контролът върху цялата наркомрежа в Тайланд. Списание Economist през 2002 г. прави следния коментар за поведението на принца: „Маха Ваджиралонгорн води недостоен за крал живот. Целият Бангкок коментира подробностите от неговия сензационен личен живот... На този етап няма приемник, достоен да заеме поста на крал Пхумипхон Адунядет, след като се оттегли от трона”. Този брой на Economist e забранен в Тайланд. Още по-негативна оценка на принца прави Economist през 2010 г., като пише: „Всички ненавиждат и се боят от Маха Ваджиралонгорн, защото той е непредсказуем със своята ексцентричност”. През 1998 г. принцът по подобие на баща си също си взема куче. Това е пудел, който той нарича Фуфу. Ваджиралонгорн дава чин маршал от авиацията на пудела си и му ушива малък кител и ботушки, за да може да приема заедно с него парада на ВВС. От този момент нататък принцът обръща внимание повече на кучето си, отколкото на жените си. На 12 ноември 2009 г. WikiLeaks показва съвършено безумно любителско видео, заснето осем години преди това, на което Ваджиралонгорн празнува рождения ден на Фуфу в компанията на принцеса Срирасми. На филмчето принцесата е гола до кръста и само по прашки яде торта в краката на принца от една чиния заедно с пудела. Част от филмчето излъчва и австралийският телевизионен канал АВС на 13 април 2010 г. в рамките на половинчасово предаване, посветено на критичен материал за кралското семейство в Тайланд. Принцът използва Фуфу и за да прави дипломатически скандали. Веднъж Ваджиралонгорн организира прием, на който е поканен и Ралф Бойс, посланик на САЩ в Тайланд. Принцът не харесва посланика и „дипломатично” демонстрира чувствата си към него, като пуска кучето на масата направо под носа на Бойс. Фуфу весело подскача между чашите, превръщайки изисканата вечеря в бардак. През 2015 г., когато кучето умира, принцът обявява четиридневен траур в страната, а самият той скърби за смъртта му много по-силно, отколкото е скърбял при раздялата със съпругите си. За Срирасми Акхарапхонгприча принц Ваджиралонгорн се жени през 2001 година. Тя е дворцова дама, с която според слуховете принцът се сближава още през 1993 г., когато вече официално се среща с актрисата Ювадхида. След като се жени за трети път, принцът заявява: „Вече съм на 50 години. Време е малко да се овладея”. Действително новините за нови подвизи на принца малко намаляват и Срирасми го дарява с поредния син. Женитбата обаче не е пречка Маха да продължи да се появява пред публиката в компанията на красиви девойки със съмнителен морал. През 2001 г. обстановката в Тайланд се влошава. На власт идва Таксин Чинауат, същият този олигарх, който плаща загубите от хазарта на принца. В страната се развихря корупция, но това не интересува Ваджиралонгорн. Той продължава да живее в своя луксозно-просташки свят. Например през 2001 г. принцът поръчва от ресторанта „Тайландско кралство” повече от 350 кутии с храна. Не би имало нищо необичайно освен факта, че ресторантът е във Великобритания, а храната трябва да се доставя ежедневно от тайландските авиолинии. През 2014 г. се разпада и третият брак на принца. Бившата му жена, лишена от всички титли, е арестувана. Родителите на съпругата му междувременно са замесени в корупционен скандал и са обвинени в клевета по адрес на кралството. Така съдът им отнема всички титли, като ги осъжда на 2,5 години лишаване от свобода. Тримата братя на Срирасми също са осъдени за клевета, като им присъждат по 5,5 години лишаване от свобода. Типангкон, синът на принца, остава при баща си. По-късно той го изпраща да учи в Мюнхен. През тези години Мюнхен е любимото място на принц Ваджиралонгорн, който през 2012 г. навършва 60 години. Той обича спокойствието на града и строгите изисквания за прилично поведение, които му дават възможност да си отдъхне от купоните в Банкок и да възстанови поразклатеното си здраве. През 2011 г. списание The Australian пише, че здравето на наследника на тайландския престол буди опасения. Според изданието принцът страда от рядка форма на рак, която изисква периодично да се правят кръвопреливания. Германия приютява блудния принц и той й се отплаща, като развлича германците от страниците на таблоидите. Вестник Bild с удоволствие публикува снимки на перлата в колекцията му от автомобили – Porsche 911 Turbo, което принцът шофира с бясна скорост по улиците на града. На 22 юли 2016 г., няколко месеца преди кончината на крал Пхумипхон, принцът отново попада в обектива на фотографите от Bild. Той пристига с частния си боинг на поредното посещение в Мюнхен, придружен от приятелката си Сутинда Нуи, бивша стюардеса от тайландските авиолинии. Целта на посещението му е да се похвали пред Сутинда с новата си придобивка, вилата Щолберг, разположена на езерото Щарнберг. Вилата му е подарък от признателни бизнесмени и струва 10 милиона евро. За посрещането на летището са строени 30 човека, лична охрана на принца, и двама висши офицери от ВВС на Тайланд. Охраната е в строги, делови костюми, а офицерите са в парадната си форма. Фотографите на Bild са насочили камерите си към изхода от самолета в очакване да се появи Ваджиралонгорн. Вратата се отваря и на трапа застава някакво странно същество, облечено в едва покриващ гърдите му женски потник, маратонки и толкова плитки, окъсани джинси, че едва прикриват половите му органи. Полуголото тяло на пътника почти напълно е покрито с татуировки. Зад него върви млада жена, не по-малко екстравагантно облечена. Едва когато това лице приветства по армейски офицерите от ВВС и охраната, журналистите разбират, че този хипстър е принцът на Тайланд. Bild веднага пуска снимките в интернет и социалните мрежи се взривяват от коментари. Един специалист по тайландска култура, който спестява името си, възмутено казва: „От снимките не може точно да се определи какво е татуирано, но според мен това е някакъв пошъл тигър в стила на якудза. Лично мен много повече ме възмущава това, че Тайланд има хилядолетна история в правенето на татуировки. Те могат да придадат привлекателност на притежателя им, да плашат враговете му и даже да го направят неуязвим. Анджелина Джоли също си направи татуировка, която да я пази от враговете й. Но, изглежда, принцът това не го интересува”.
Други коментари дават съвет на принца „да си смени джинсите, защото има вид на алкохолизиран бездомник или наркоман”. Всъщност действията на принца на летището са толкова неадекватни, че той действително има вид на надрусан с наркотици. По-късно в WikiLeaks изтича телеграма от едно посолство, в която пише, че психичното състояние на принца буди сериозно безпокойство. Често той получава остри, непредвидими сривове в настроението си, които водят до крайно агресивни и неадекватни на ситуацията прояви от негова страна. На подобен срив се приписват и облеклото, и поведението му на летището в Мюнхен. След смъртта на крал Пхумипхон законодателното събрание на Тайланд официално кани принца да заеме кралския престол и да приеме името крал Рама Х. Той се съгласява и съвсем скоро вероятно ще седне на трона. Експертите обаче са на мнение, че ако 65-годишният крал не успее с управлението си да срине окончателно кралската династия, то силно ще накърни нейния статут. Крал Пхумипхон беше приеман от народа като чудотворна икона, възвишаваща се над древния Сиам с неговите безкрайни оризови поля, публични домове и военни преврати. Беше уважаван от всички без изключение. И политици, и будисти, и мафиоти. Но най-много го обичаха селяните. За всички свои поданици кралят бе светиня. Именно това прави невъзможна перспективата принцът да бъде приет от поданиците си, както беше приет баща му. Ваджиралонгорн се ражда като принц, но се държи като простосмъртен. Той не обича народа си. Чужди са му хуманизмът, филантропията и щедростта. Мрази традициите и държавните дела. Той тъгува само за своето малко, бяло куче.