За какво всъщност иде реч

Р​​​​​​ечта на Мерил Стрийп при връчването на „Златен глобус” явно трогна много хора в България, а грубият отговор на Тръмп люто ги възмути. Дето се вика, „фейсбук избухна”. На мен лично тези вълнения ми напомнят за Елочка Шчукина от „Дванайсетте стола”, която се вълнува само и единствено от последния тоалет на дъщерята на американския милиардер Вандербилт. Но пък, от друга страна, случката има универсална политическа поука. Холивудската левица – срещу милиардера простак. Простак, но успя да приватизира захвърлените от охолната левица пролетарски каузи. И спечели. Точно същото се случва и в Европа, и у нас. Елочка Шчукина е лоша към мъжа си, така че ще го загуби. Така че струва си да се спре човек на казуса „Стрийп срещу оранжевото чудовище”.

Вместо да клекнат и да се съвземат след поражението, демократите около Хилъри и Обама утроиха усилията, явно искат да съборят Тръмп, преди още да е станал президент. Такова постизборно клатене на властта не е имало от 1861 г., когато заради Линкълн Югът се отцепва и започва Гражданската война. Не минава ден без компромати, петиции, демонстрации и дори боеве. Специално за деня на президентската клетва се готви многомилионна демонстрация във Вашингтон, която ще изправи оранжевата коса на Тръмп и ще го накара още на мига да си хвърли оставката. И Холивуд направо си е зарязал фабриката за мечти, за да рита Тръмп по кокалчетата. Например една група знаменитости, водена от Мартин Шийн, засне пропагандно видео, което призова членовете на електоралната колегия да не гласуват за Тръмп. Това би било равносилно на преврат, направо би хвърлило страната в хаос и насилие. Но електорите обидиха актьорите, защото на Хилъри изневериха 4 от нейните, срещу само 2 на Тръмп. Тук някои грантоедни дами твърдят, че речта на Стрийп била „общочовешка”, нямало никаква политика в нея. Истината е, че тя е активистка на Хилъри, дори произнесе реч на конгреса на Демократическата партия и призова да я номинират. Каквото и да каже, то се възприема като агитация срещу Тръмп. След този увод минаваме към самата реч на Стрийп.

Да, тя е изпълнена майсторски. Тембърът е на ръба на риданието, докосва душата подсъзнателно. Какво обаче е внушението? ПЪРВОТО ВНУШЕНИЕ НА МЕРИЛ Е, че някаква неизвестна зла сила (сещай се – Тръмп) се кани да изгони талантливите холивудски актьори, които са родени в чужбина: „Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са от тук”. Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА – смесени бойни изкуства, които не са изкуство…”. Кой обаче е тръгнал да гони законно пребиваващите в САЩ чужденци, камо ли холивудските актьори? Никой. И дума не е ставало. И най-малкото Тръмп, който е внук на имигрант, син на имигрантка и е женен за имигрантка. Стрийп просто лъже. Тези холивудски имигранти не са застрашени от нищо, а, напротив, бързо се превръщат в милионери, мултимилионери и американски граждани. Всъщност Тръмп е против незаконната имиграция и точно с това спечели сърцата на бялата работническа класа. Последно се отказа да изселва всички и ще гони само криминално проявените. Но точно това прави и Обама! Според официалната статистика от 2009 г. до края на 2014 г. САЩ са депортирали 2,5 милиона незаконно пребиваващи, предимно мексиканци. До момента вероятно са над 3 милиона. Никой президент не е изселил толкова незаконни имигранти, колкото Обама, а Хилъри със сигурност щеше да бие рекорда. Новото при Тръмп е, че ще строи стена с Мексико. ЕТО И ВТОРАТА ОЧЕВИДНА МАНИПУЛАЦИЯ: „Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим”. Но истината е, че Тръмп не проповядва насилие, точно обратното. В международен план той обещава да спре свалянето на неудобни режими по света. И обратното, тъкмо Хилъри и Обама потопиха в насилие половината арабски свят. В едно интервю Обама даже се оплака, че Хилъри е прекален „ястреб”. По принцип тя винаги гласува за военна интервенция и бомбардировки. Вярно, Обама се прави на гълъб и дори получи Нобелова награда за мир, но истината е, че в момента авиацията на САЩ бомбардира 7 държави, без да е обявена война. Само за миналата година са хвърлили над 26 хиляди бомби, без да има нито резолюция на ООН, нито молба за помощ от бомбардираната държава. Тръмп обещава да спре с тези намеси. Лично аз не му вярвам, но Стрийп определено лукави в полза на своята приятелка. Когато тълпата жестоко разкъса Кадафи, Хилъри пусна едно видео, където с грейнало от щастие лице се хвали: „Дойдохме, видяхме, той умря! Ха-ха-ха!”. Една от събеседничките казва: „Струва ми се, че Вие имате сериозна заслуга за това”. „И аз мисля така. Хаха-ха”, кима Хилъри. И аз не обичам Кадафи, едно време доста го критикувах. Но да се радваш на това нечовешки жестоко убийство… Това го може само Хилъри и чудно как нейната приятелка Стрийп не го забелязва. А може би Стрийп има предвид вътрешното насилие? Веднъж Тръмп наистина се изложи, докато охраната на митинга му влачеше да изгони един платен смутител, който се дърпаше и крещеше. Той каза в микрофона rough him up, демек бъдете груби с него. Но пък после излязоха доказателства, че активисти на Хилъри плащат на местни хулигани да смущават митингите на Тръмп. Кой е по-виновен? Хилъри е доста близка до движението „Животът на черните има значение”, което се превърна в основен вдъхновител на насилието в САЩ напоследък. Неговите демонстрации скандират „Убийте полицай”. И наистина, някои по-изтрещели чернокожи убиват. Сорос е главният спонсор на Хилъри, но той е и спонсор на „Животът на черните”. Миналата седмица из мрежата тръгна видео, в което четирима, вдъхновени от „Животът на черните”, тийнейджъри измъчват бял мъж с умствени проблеми в продължение на часове. Събличат го, бият го и го карат да псува и бялата раса, и Тръмп. Ето къде е насилието, но Стрийп гледа в обратната посока.

И така, стигам до по-конкретното обвинение срещу Тръмп, което в речта е разположено между горните две: „Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби нокти в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби. Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания… Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито”. Става дума за журналиста Серж Ковалески от „Ню Йорк Таймс”, а преди това – от „Вашингтон Поуст”. Той страда от артрогрипоза, която изкривява ставите. Тази случка обаче не може да се възприема еднозначно и има дълга предистория. Тя започва с едно изказване на Тръмп срещу ислямистите: „Аз гледах, когато Световният търговски център се срина. И аз гледах в Джързи Сити, Ню Джързи, когато хиляди хора ликуваха, докато тази сграда се сриваше...”. След два-три дни Тръмп се отказа от това „хиляди” и намали силно бройката, но продължи да твърди, че едни араби в Ню Джързи ликували. Медиите го изкараха направо луд. Нямало такова нещо. Изкараха го лъжец, фантазьор и злостен ислямофоб. И най-много го нападаха „Ню Йорк Таймс” и „Вашингтон Поуст”. Но в един момент взеха да изскачат публикации от 2001 г. и какво се оказа? Оказа се, че Тръмп е прав! Покрай другите изплува статия на репортера Серж Ковалески във „Вашингтон Поуст”, в която пише: „В град Джързи часове след като самолетите се забиха в Световния търговски център, органите на закона арестуваха и разпитаха доста хора, които са били видени да празнуват атаките и да купонясват на покривите, докато гледали разрушенията на другата страна на реката”. Търсейки как да излезе от положението, вестникът на Хилъри се хвана за бройката и засне видео с Ковалески. В него той наистина изшикалкави: „Аз със сигурност не си спомням някой да е твърдял, че хиляди или дори стотици хора са празнували… доколкото си спомням, нямаше такова нещо…”. На митинг в Южна Каролина Тръмп се похвали как се оказал прав и се подигра с Ковалески, махайки с ръце по начин, който би трябвало да изобразява шикалкавещ човек: „А-а-а, аз не знам какво съм казал… аз не си спомням… не си спомням какво съм казал”. Тръмп обаче твърди, че не е знаел за недъга на Ковалески, подигравал се със страхливото му говорене. Вестникът отговори, че Тръмп чудесно знае, защото Ковалески го бил интервюирал, и то не веднъж. Но не спомена кога. Оказа се, последният път е било през 1993 година. Напълно възможно е Тръмп да не го помни, тъй като той дава стотици интервюта, а край него постоянно се въртят десетки журналисти. По-подробно можете да се запознаете с целия казус в това видео: https://www.youtube.com/watch?v=ueCdV_wCVrc. Не се наемам да твърдя кой – крив, и кой – прав, но със сигурност Стрийп преувеличава с това „разбито сърце”. Тръмп има повече основания да е обиден от Ковалески.

Речта на Стрийп е манипулация. Но по-важното е, че в момента Демократическата партия, което ще рече лявата сила в Америка, е направо срината. Изгуби президентството, двете камари в Конгреса, скоро ще изгуби и Върховния съд за поне 15 години напред. В щатските власти положението е още по-отчайващо. Сега демократите имат два хода – правилен и неправилен. Правилният е да се изчистят от клана Клинтън, да се върнат към левите ценности. Погрешният е да продължат да играят в отбора на Хилъри и холивудските знаменитости. Явно кланът Клинтън яко държи цялата партия за топките и ги води към още по-тежък погром. Затова конструктивната критика идва от дясно. Ето какво пише в консервативното списание „Нашънъл Ривю” коментаторът Ян Тътъл: „Хилъри Клинтън не превъзмогна неспособността си да се свързва с ключовите избиратели, а вместо това се опита да ги заслепи с бляскавите си приятели. Това говори, че тя не разбира своя политически момент. Трябваше й бялата работническа класа, а не приятелите на Бионсе с нейния палат, който й струва 400 000 долара месечно…”. Това е истината за речта на Мерил Стрийп. Това не е еманацията на общочовешките ценности, а миризмата на разложената левица. Иначе Стрийп наистина е великолепна актриса и дама.