Old money, new money и the deal
Дългоочакваният „кремълски списък” бе публикуван в края на януари. Той е съставен съгласно американския закон „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции” (CAATSA – The Countering America's Adversaries Through Sanctions Act), който бе подписан от президента Доналд Тръмп през август 2017 г. Самият списък, в който фигурират 210 имена, е наречен набързо и иронично още „списък на приятелите на Путин”. В него влизат 114 чиновници от руската администрация и 96 руски олигарси. Не липсват и премиерът Дмитрий Медведев, и външният министър Сергей Лавров. Сред „приятелите на Путин” фигурират още председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, председателят на Думата Вячеслав Володин, специалният представител на президента Сергей Иванов, секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, главата на Федералната митническа служба Владимир Булавин, първият зам.-министър на отбраната и началник на Генералния щаб Валерий Герасимов, началникът на ГРУ Игор Коробов, главният прокурор Юрий Чайка, началникът на Следствения комитет Александър Бастрикин, директорът на Федералната служба за охрана Дмитрий Кочнев, директорът на ФСБ Александър Бортников, директорът на външното разузнаване Сергей Наришкин, губернаторът на Санкт Петербург Георгий Полтавченко, кметът на Москва Сергей Собянин и други чиновници, в това число и цялото ръководство на администрацията на президента на Русия. В „кремълския списък” могат да се прочетат още имената на директора на „Ростех” Сергей Чамезов, на „Россет” Олег Бударгин, на генералния директор на „Росатом” Алексей Лихачов, на началника на „Русхидро” Николай Шулгинов, на генералния директор на руските железници Олег Белозеров, на директора на „Аерофлот” Виталий Савелиев, на президента на „Обединена самолетостроителна корпорация” Юрий Слюсар и на редица други ръководители на държавни компании. Естествено, голям интерес представляват публикуваните имена на руски олигарси. В „кремълския списък” са включени руски бизнесмени със състояние повече от един милиард долара като Олег Дерипаска, Роман Абрамович, Владимир Потанин, Вагит Алекперов, Герман Греф, Леонид Федун, Алишер Усманов, Виктор Векселберг, Вадим Якунин, Алексей Милер, Игор Сечин, Михаил Фридман, Михаил Гуцериев, Сюлейман Керимов, Андрей Костин, Зиявудин Магомедов, Михаил Прохоров, Евгений Касперский. Цитираните по-горе имена са само част от обнародваната листа. Но се твърди, че има и секретен „кремълски списък”. В него фигурират отново високопоставени руски чиновници и лица със състояние, по-малко от един милиард долара. Освен това бе обявено, че ще има още един доклад на американското Министерство на финансите, в който ще бъдат изчислени потенциалните последствия от разширяването на санкциите на САЩ „върху държавния дълг на Русия и пълния спектър на дериватите”. Дмитрий Песков, прессекретар на президента на Русия, справедливо отбелязва, че въпросният „списък” не води автоматично до икономически санкции. Той преследва предимно политически цели, основната от които е разрушаване на политическата стабилност и насърчаване на подривни настроения в навечерието на президентските избори. Публикуваният „кремълски списък” е само един текущ отчет. Американското финансово министерство може да разшири по всяко време списъците, без да има нужда от някакъв допълнителен доклад. В „кремълския списък” са прибавени предприятия, в които има над 25% руско държавно участие и имат печалба над 2 милиарда долара. Не е случайно, че покойният Збигнев Бжежински преди време заяви: „Русия може да си има колкото си иска атомни куфарчета, но тъй като 500 милиарда долара на руския елит са вложени в наши банки, разберете: този ваш елит е вече наш”.
До тук добре. По-голяма част от анализаторите „залепиха” към името на всеки в списъка етикет „човек на Путин” или „човек на Кремъл”. Преди дни в наши медии бе обявено, че Ирина Бокова „поема компанията на руски олигарх”. Тя влезе в Борда на директорите на руския химически холдинг „ФосАгро”, който е собственост на олигарха Андрей Гуриев, а той е в „новия списък със санкции на САЩ като човек, близък до Кремъл”. Това може да го напише само човек, който абсолютно не е наясно кой е Андрей Гуриев. В действителност Андрей Гуриев е бивш състезател по бойни изкуства и през 90-те е служител от охраната на фамозния руски олигарх Михаил Ходорковски от времето на Борис Елцин. Ходорковски е бивш собственик на компанията МЕНАТЕП, основен акционер в руската нефтена компания ЮКОС, съществувала от 1993 до 2007 г. Ходорковски е световноизвестен като смъртен враг на Владимир Путин. Андрей Гуриев, както и собственикът на компанията МЕНАТЕП, бяха обвинени във финансови престъпления, кражби на държавна собственост и други тежки криминални престъпления. Да твърдиш, че хора от екипа на Михаил Ходорковски са близки до Кремъл, е доста смешно и невярно. Да си припомним. Холдингът „ФосАгро” е създаден през 2001 г. от групата МЕНАТЕП, която в този момент се контролира от Михаил Ходорковски. Последният беше осъден и влезе в затвора. По-късно бе амнистиран от Владимир Путин в резултат на мощен натиск от страна на американците. След като беше пуснат от затвора, Ходорковски се установи да живее на запад и продължи да работи срещу Кремъл и Владимир Путин. Налице е определена нестиковка. Андрей Гуриев, от една страна, е в „списъка на приятелите на Путин”, а, от друга страна, е „наследство” на човек, който е враг на Путин. В медийното пространство съжителстват различни версии относно концепцията и начина, по които е изготвен „кремълският списък”. Първа версия: механично са преписани телефонните указатели на президентската администрация и на руското правителство. След което е добавен списъкът с най-богатите руснаци от априлския брой на списание „Форбс” за 2017 г. Тази версия може да се приеме само при много повърхностно четене. Втора версия: списъкът е обмислен внимателно и е начало на многоходова комбинация. При по-подробен поименен анализ на вписаните 210 личности се установяват любопитни детайли. В „списъка” са включени много руски либерали, които са проамерикански настроени. Оказва се, че постоянните им пътувания до Вашингтон за „инструкции” не са им помогнали. Но прочутият Анатолий Чубайс, известен от епохата на „перестройката”, който оглавява държавната корпорация „Роснано”, е „забравен”. Той не е включен в „списъка на приятелите на Путин”. За разлика от Герман Греф, Виктор Вакселберг, Петър Авен и други Анатолий Чубайс се оказва „недосегаем”. От „кремълския списък” отсъства и Елвира Набиулина, шеф на Централната банка. Покрай нея и цялата Висша икономическа школа, която я „подпира”, начело с нейния съпруг Ярослав Кузминов. Липсва и „сивият кардинал” на компрадорските „научни” търсения Евгений Ясин, президент на фонда „Либерална мисия”. Няма да намерите в „кремълския списък” и Алексей Кудрин, който е „най-добрият министър на финансите на всички времена и народи” съгласно версия на американските елити. „Пропуснат” е и Антон Силуанов, сегашният министър на финансите, който е ученик и протеже на Алексей Кудрин. В пакета „пропуснати” е Владимир Мау, член на Президиума на Икономическия съвет при президента на Руската федерация. Известен е с това, че е бил много близък на починалия Егор Гайдар, баща на икономическата „перестройка”. Владимир Мау е директор на Гайдаровия форум. От „списъка” отсъстват вождовете на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин и Игор Юргенс. Не е изненада. Кудрин, Мау и Юргенс са съдокладчици при ежегодните обсъждания на „руските теми” в Тристранната комисия. Тази „тройка” присъства на форумите през 2015, 2016 и 2017 г. Но „изненадите” не свършват до тук. Логично е в „кремълския списък” да присъства „православният” олигарх Константин Малофеев. Той е собственик на телевизионния канал „Цариград” и преди време щеше да купува нашата закъсала финансово телевизия TV7. Но българските представители на Константин Малофеев, които трябваше да придобият управлението на медията, се изложиха и провалиха. А TV7 изпадна от българския телевизионен ефир. Освен това Константин Малофеев е основател и председател на движение „Двуглав орел”, което си поставя за цел към 2024 г. „след Путин” да възстанови монархията в Русия. „Православният олигарх” би трябвало да е абсолютен враг на Запада. Ама отсъства от „списъка на приятелите на Путин”. Значи има сериозни причини за това. Константин Малофеев е собственик на Marshal Capital Partners, който партнира с американската Franklin Templeton Group, която пък изкупи украинските евробондове и финансира агресията на Киев срещу Донбас. Възстановяването на монархията в Русия е проект, който се курира политически от британците, а технически се изпълнява от „компетентните органи” на САЩ. По линия на монархическия проект „православният бизнес” и маскираните „дворяни” лобират от 2013 г. с примамката за чужди инвестиции за изнасянето на Ленин от мавзолея и ликвидиране на некропола на Червения площад. Лондон промотира за наследник на руския трон принц Майкъл Кентски, братовчед на английската кралица Елизабет II. Той е далечен родственик на Николай II и прилича много на него. Преди време британският седмичник The Sunday Times в своя уводна статия написа, че британският принц Майкъл Кентски за няколко години е получил 320 хиляди фунта стерлинги (около половин милион долара) от изпадналия в немилост руски олигарх Борис Березовски (който почина). Березовски, подобно на Михаил Ходорковски, беше от близкото обкръжение на Б. Елцин. Съгласно руската конституция в Русия има три нива на власт. Първите две са държавни – федерално и регионално. А третото ниво е муниципално, това е нивото на местното самоуправление. Едва ли тези, които са подготвяли „списъка с приятелите на Путин”, не са запознати с конституцията на Руската федерация. Защо тогава не са включени представителите на държавната власт в лицето на губернаторите? Затова пък в „списъка” фигурират всички политически представители на президента във федералните окръзи, а те нямат отношение към държавната власт. Очевидно се прави опит да бъдат настроени губернаторите срещу Кремъл и лично срещу Владимир Путин. Като им се подари надежда, че няма да бъдат „пипнати” при „добро” компрадорско поведение. В „кремълския списък” няма и представители на регионалната власт и елит. Изключение правят само ръководителите на двете столици Москва и Санкт Петербург. Това е логично. Москва и Санкт Петербург са 15% от населението на страната и 1/3 от бюджета на Руската федерация. Естествено е регионите да завиждат на столиците и да не възприемат позитивно путинската „вертикала” на властта. Много показателен е фактът, че „верният войник на Владимир Путин”, президентът на Чечения Рамазан Кадиров, отсъства от „списъка на приятелите на Путин”. Защо? Известно е, че Рамазан Кадиров има свой личен конфликт със „силовики” на Владимир Путин. Още едно доказателство, че „кремълският списък” е правен с мисъл. Всяка една фамилия е написана с отчитане на частните моменти, както и на общия контекст. Което значи, че в „списъка” няма случайности. „Кремълският списък” е правен от умни хора, които са дълбоко потопени в проблематиката. В „списъка” липсва и Владимир Жириновски, който е известен със своя войнствен антиамериканизъм, макар и понякога досадно популистки. При задълбочен анализ на „списъка на приятелите на Путин” е необходимо да се гледа не само кой фигурира в него, но и кой отсъства. Ако оставим настрана медийния шум около лицата, включени в „кремълския списък”, има възможност да се направи оценка на стратегическите последствия от действията на американците. „Списъкът с приятелите на Путин” е начало на поредица от отчети, които изпълнителната власт в САЩ трябва да представи. Предстоят доклади за руските медии, за „намесата в избори”, за енергийната сигурност, за противодействието на „руската агресия” в Европа и Евразия и други. Американската стратегия в случая цели максимално болезнено въздействие върху руския елит, върху източниците на неговите доходи и върху ключовите сектори на руската икономика, които обезпечават благосъстоянието на управлението на Путин. Реално става въпрос за дестабилизиране на съществуващата политическа система, фрагментиране на руския елит и създаване на благоприятни условия за смяна на политическата власт в Руската федерация. През XX и XXI век са приложени 174 пъти санкции срещу определени страни. В 80 от случаите те имат за цел смяна на политическия режим. САЩ са най-активни в този план. Те са инициатори на санкции в 109 случая от общо 174. В този смисъл американските санкции са с далеч по-голям хоризонт от санкциите на ЕС. Европейците преследват смяна на руския политически курс по отношение на украинския въпрос, но Брюксел не търси смяна на руската политическа система. Американските санкции обхващат значително по-голям кръг от въпроси: корупция, права на човека, киберсигурност и други. „Кремълският списък” вдига „жълт картон” на една голяма част от руския елит: ако вие останете лоялни към Кремъл, то ще ви отрежем от глобалните финанси и от много други възможности. Даниъл Фрийд, бивш главен координатор на санкционната политика на Държавния департамент, експерт на Atlantic Council, подчертава, че „кремълският списък” не означава, че срещу фигуриращите там ще бъдат въведени автоматично санкции. Обаче възниква определен висок риск, че лицата ще бъдат внесени в SDN – Specially Designated Nationals List, или списък на граждани от особени категории. На американските граждани им е забранено да влизат във финансови отношения с такива лица. Даниъл Фрийд пояснява: „На практика това означава, че хора, по отношение на които са въведени санкции, не могат да притежават банкови сметки в долари или друга валута в американски банки или извършват транзакции, преминаващи през САЩ, от банката, в която са техните спестявания. Те се лишават от достъп до всичко, свързано с финансовата система на САЩ”. Според Даниъл Фрийд европейските банки не участват пряко в тази система, но могат да приемат, че взаимодействие с лица, фигуриращи в „кремълския списък”, е свързано с поемане на голям риск. „Практиката показва, че при вписване в SDN фигуриращият губи достъп до услугите на повечето западни банки”, уточнява експертът на Atlantic Council. Държавният департамент обяви, че от 30 януари 2018 г. Вашингтон може да въвежда санкции против чужди компании или хора, „които правят значителни транзакции към организации от руския отбранителен или разузнавателен сектор”. „Кремълският списък” не задейства автоматично персонални санкции към фигуриращите в него, но ги обявява на практика извън закона. Нещо като клеймо. Това е едно от най-древните наказания. През Средновековието е било забранено да се дава убежище и храна на хора, които са били обявени извън закона. А всеки, който ги срещне, е можел да ги убие, без да рискува да си навлече последствия. Всяка една страна, която е в орбитата на САЩ, може да си позволи аналогичен на американския подход към фигуриращите в „списъка на приятелите на Путин”. Основният удар все пак е насочен срещу руските предприятия с държавно участие. В бъдеще те ще работят при ограничени партньорски връзки и условия. Ще бъдат затруднени инвестициите, вносът на технологии, износът на продукция, особено в наукоемкия сектор.
ПУТИН И ТРЪМП – СИТУАЦИОННИ СЪЮЗНИЦИ В БИТКАТА СРЕЩУ АМЕРИКАНСКАТА „ДЪЛБОКА ДЪРЖАВА”
„Кремълският списък” санкционира преди всичко руски олигарси, наричани „олигарси извън Русия”. Тези, които живеят извън Руската федерация и освен руско гражданство имат по още 1-2 други гражданства. Най-често американско, английско или израелско. През 90-те Борис Елцин и неговото „семейство” с помощта на американците си създадоха свои верни олигарси. Това са така наречените Old Money (Стари пари). С много малки изключения Елциновите олигарси не могат да бъдат поставени сред „приятелите на Путин”. Обратното, най-често те са активни противници на сегашния руски президент. Но има и други олигарси, които са действително „приятели на Путин”. Те са станали богати с подкрепата на сегашния стопанин на Кремъл. И могат да бъдат наречени New Money. Те са от средите предимно на „силовиките”, кадри от общността, която работи в областта на националната сигурност на Русия. Бивши колеги на сегашния руски президент. Владимир Путин няма да защити Old Money, но няма да стои безучастен, ако американците посегнат срещу New Money. Той вече заяви публично, че ако това се случи, ще последва незабавно ответен удар. Ще бъдат блокирани западните авоари и имущество преди всичко в руски компании. Необходимо е да се обърне внимание на факта, че руските Old Money са интегрирани много плътно в глобални финансови схеми, които захранват американската „дълбока държава”. Руските олигарси от времето на Борис Елцин си взаимодействат активно с американските лобистки кръгове около фамилията Клинтън. По-ясно казано: те финансират противниците на Доналд Тръмп, освен че не са „приятели на Путин”. Самият Владимир Путин все още не е абсолютно свободен, за да елиминира политическото влияние на руските олигарси oт времето на Борис Елцин. Коя е причината? По време на предаването на властта от Борис Елцин към Владимир Путин бе направена The Deal (Сделката). Сегашният президент се ангажира да не посяга върху интересите на „семейството”. Да не посяга върху Old Money. Освен Борис Елцин и Владимир Путин в The Deal индиректно участие взе и Западът като колективно понятие, като нотариус, пред който се изповяда „сделката”. В противен случай нямаше как да стане предаването на властта в Кремъл. В този момент Русия бе тотално десуверенизирана и на колене пред Запада. Old Money бяха създадени върху безпрецедентното разграбване на националните ресурси и опустошаване на съветската икономика. През 2007 г. обаче в своята Мюнхенска реч Владимир Путин заяви достатъчно ясно, че се задава краят на The Deal. От този момент той се превърна в обект на яростна демонизация на западните медии, контролирани от американската „дълбока държава”. В момента Владимир Путин и Доналд Тръмп се опитват да се освободят от определена група руски и американски олигарси. Тези, които са интегрирани във финансовите мрежи на американската „дълбока държава”. Едва след като бъде развалена The Deal и нейната олигархична база, Владимир Путин ще получи необходимата свобода за самостоятелно действие. Освен ако вече не е станало много късно... Владимир Путин има един много сериозен проблем. Той е критикуван остро от някои руски „силовики”, че прекалено дълго и стриктно е спазвал The Deal. Анализът на „кремълския списък” показва, че американците нанасят преди всичко удар върху руските олигарси от реколтата Old Money, които са съюзници на американската „дълбока държава” и клана Клинтън. Но и противници на Владимир Путин. Много от тях живеят в САЩ. Американската държава е създадена от емигранти и винаги се е отнасяла с внимание към емигрантите, които критикуват САЩ и Запада. Например Александър Солженицин написа ужасни книги за съветския ГУЛАГ, но в своята прочута реч в Харвард през юни 1978 г. заяви, че „в своя визионерски полет либерализмът е също толкова разрушителен и нихилистичен, както и комунистическата система”. Да не говорим за метаморфозите и покаянието пред Русия на Борис Березовски, преди да умре. Възниква естественият въпрос: къде се намират европейците в новия пъзел на руско-американските отношения? В Европа гледката е много тъжна. Брюксел няма потенциал и ресурси да се съпротивлява както на американската „дълбока държава”, така и на САЩ на Доналд Тръмп. В ЕС се вихрят центробежни сили. Първият резултат от тях е Brexit.
Това е причина еврочиновниците да имат в последно време силно шизофренично поведение. ЕС реагира незабавно на „кремълския списък”: Брюксел няма да подкрепи новите американски санкции. Белгийският премиер Шарл Мишел е пределно ясен: „Бих искал да подчертая, че Европейският съюз прие решение да не подкрепи усилването на санкциите... Да, ние имаме определено количество разногласия, но е важно да се открие път към диалог, защото диалогът е единственият начин, за да се управляват различията и да се разбират разните процеси при вземане на решения”. Това е опит за еманципиране на европейците от САЩ. Доколко ще бъде успешен, ще видим в близко бъдеще.
КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД МЕРОПРИЯТИЕТО „КРЕМЪЛСКИ СПИСЪК”
Грешно е да се счита, че в бъдеще няма да има никакви конфликти между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Всеки един от двамата защитава своите собствени национални интереси. Епохата на неоконите остави в наследство редица исторически конфликти между Русия и САЩ. Такива са кървавият хаос в Донбас, войната в Сирия, последиците в Косово и Либия. И редица замразени конфликти по света, които тиктакат като бомби със забавено действие. Доналд Тръмп наследи от президента Хари Труман конфликта на Корейския полуостров. Ако се замислим, то определено можем да кажем, че законът „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции” е антиконституционен закон, който лишава Доналд Тръмп от външнополитически правомощия, които са му гарантирани от конституцията на САЩ. Този закон е не само против сегашния президент, но и против института на президентството в САЩ. В известен смисъл Русия не е толкова жертва на закона... колкото инструмент за атака срещу Доналд Тръмп. Глобалните медии, които са под абсолютен контрол на „дълбоката държава”, преведоха неправилно израза exceptional за Америка на Барак Обама, което не означава висш, главен, а самобитен, уникален. Нещо като аналог на израза на Тютчев, на руската концепция „Умом Россию не понять...”. За нагнетяване на конфронтацията между САЩ и Русия по подобен начин са преведени и ключови фрази на Доналд Тръмп. Например: Make America Great Again и America First. Първият лозунг означава „Да направим Америка отново прекрасна” преди всичко за нейните граждани, а не велика, както се пише в нашите медии. Вторият израз „Америка на първо място” е в смисъл, че правителството на САЩ трябва първо да се заеме с вътрешните проблеми на САЩ, например със стареещата и разрушаваща се инфраструктура, а не да тича по света, да помага на „борците за демокрация” в Сирия, Либия, Украйна и др. Проблемът на Доналд Тръмп бе, че демократите преди него целенасочено и съзнателно демонизираха тотално Русия и Путин. Превърнаха Руската федерация в „империя на злото” в очите на американското обществено мнение. Демократите преминаха „червената линия” по отношение на другата ядрена свръхдържава Русия. Днес Доналд Тръмп в ситуацията, в която се намира, много трудно би могъл да обясни на американците, че изтеглянето на американските войски от Прибалтика и прекратяването на строежа на радари в Румъния и Полша, предназначени за неутрализиране на ответния ядрен удар на Кремъл в резултат на внезапна атака на Пентагона, ще увеличи значително националната сигурност на САЩ. В противен случай при избухване на ядрена война Америка ще я загуби катастрофално. Даже и при днешния баланс на военните сили между Москва и Вашингтон. Това е причината Доналд Тръмп да поеме ангажимент да разсекрети обещанията, дадени на Михаил Горбачов, да не се разширява НАТО на изток. В момента върви гигантска битка за Вашингтон между стопанина на Белия дом и „дълбоката държава”. У нас не се коментира много новината за разсекретяването на меморандума на Нунес. За какво става дума? Меморандумът е написан от председателя на Комисията по разузнаване Девин Нунес от Републиканската партия. В него се твърди, че решението за наблюдение на Картър Пейдж, външнополитически съветник на Доналд Тръмп по време на предизборната кампания, се основава на недоказано досие, събрано за американския лидер, което частично е финансирано от президентската кампания на Хилъри Клинтън. Американският лидер вярва, че разсекретяването на информацията ще му помогне да оспори твърденията, че предизборният му екип е сътрудничил с Русия около президентските избори. Тръмп е казал пред приближените си, че меморандумът ще разкрие, че е бил несправедливо подложен на атака от американското разузнаване. В меморандума Девин Нунес обвинява Хилъри Клинтън, че е сътрудничела на „руското” разузнаване. В случая не става дума за пропагандни приказки, а за напълно добросъвестно заявление на много информиран човек, чиито задължения са да контролира всичките американски разузнавания и контраразузнавания. Важно е да се разбере, че „руското” разузнаване, с което си е сътрудничела Хилъри Клинтън, е руски аналог или даже партньор на американската „дълбока държава” и организатор на протестите в Русия против Владимир Путин през 2011-2012 г. Въпросното „руско” разузнаване поднася като ритуална жертва Борис Немцов. Девин Нунес намеква, че Хилъри Клинтън е инициатор на създаването на „дълбоката държава”, но първоначално за борба с Джордж Буш-младши. Днес Белият дом е срещу Клинтън и „дълбоката държава”. В САЩ бе публикуван малък секретен доклад за дейността на ФБР по разследването на „руската връзка” на предизборния екип на Доналд Тръмп и неговата администрация. В него е посочено, че „независимият” британски агент на MI-6 Кристофър Стийл, който е разобличил връзките на Доналд Тръмп с Русия, се оказа подставено лице. Чрез него ФБР изготвя компромати. По-ясно казано: ФБР съзнателно в нарушение на американските закони се е занимавало с дискредитиране на президента на САЩ, като е ползвало съмнителни източници. Следенето на членовете на избирателния щаб на Доналд Тръмп започва още през лятото на 2016 г. Публикуването на секретния доклад и документи става непосредствено след визитата на ръководителите на Руското външно разузнаване, ФСБ и ГРУ в САЩ, където те се срещнаха със своите американски колеги. Практически едновременно с посещението бе уволнен зам.-директорът на ФБР Андрю Маккейб, който бе уличен в получаване на пари от обкръжението на Хилъри Клинтън и работа срещу администрацията на Белия дом. Няма как да не направят впечатление и събитията, станали след отпътуването на шефовете на Руското външно разузнаване, ГРУ и ФСБ от Вашингтон. Незабавно министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин заяви, че въз основа на „кремълския списък” ще бъдат въведени нови санкции срещу Русия. На 3 февруари 2018 г. в Сирия бе свален руски боен самолет край Идлиб. Той е бил поразен с преносима зенитна ракета. Тя е изстреляна от турската зона за деескалация в Сирия. Всеки опит за диалог между Кремъл и Белия дом е последван от „мероприятия” за влошаване на руско-американските двустранни отношения.
ДОНАЛД ТРЪМП ПОГНА АМЕРИКАНСКИТЕ ОЛИГАРСИ, СВЪРЗАНИ С „ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА”
Миналата година президентът Доналд Тръмп обяви със свой указ от 21 декември „извънредна ситуация” в страната. Той декларира война на всички форми на престъпността. Престъпниците в Саудитска Арабия се досетиха още от самото начало след избирането на Доналд Тръмп, че това ще се случи. В САЩ група топ мениджъри напуснаха поголовно своите компрометирани постове и побягнаха да се крият. Доналд Тръмп погна транснационалните корпорации и всички държави и организации по света, които се готвят да нарушават законите на САЩ, в това число и ООН, която американският президент „обвини” в престъпления, и редуцира американското участие във финансирането й. В своя указ стопанинът на Белия дом посочи 13 международни престъпници, чиито средства са вече иззети. Споменати са още 39 престъпници или престъпни организации, включително и чужди държави. По този начин всеки престъпник по света, посочен от САЩ, който има офшорна сметка, трябва да трепери от страх. Вашингтон може да му конфискува активите във всяка една точка на земята. Естествено, това се случваше и до сега. Новият указ на Доналд Тръмп е най-комплексната война против транснационалните престъпници, която е била обявявана от президентите на САЩ. Най-големият „душманин” на сегашния американски президент е американската Vanguard Group, защото е финансовият „гръбначен стълб” на американската „дълбока държава”. Но и Google също е противник. Vanguard Group е една от най-големите инвестиционни компании в света. Нейният мениджмънт управлява активи на стойност над 5 трилиона долара. Главният изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Vanguard Group Уилям Макнаб неочаквано подаде оставка на 13 юли 2017 г. Международните транснационални корпорации като Vanguard Group продадоха Америка, за да удовлетворят своята ненаситност към печалби. Vanguard Group е най-големият инвеститор в компании, които имат най-много военни договори. Vanguard Group е „образцова корпорация” за Военнопромишления комплекс на САЩ. Тя винаги продава оръжие на двете сражаващи се страни и получава двойна печалба. Vanguard Group е корпорация, която укрива данъци в размер приблизително на 65 милиарда долара. Тя се преследва съдебно от американските данъчните власти. Най-важното. Vanguard Group излиза от рамките на обикновен монопол. Корпорацията представлява съвременен вариант на централизираната планова икономика на СССР. Vanguard Group притежава пълен контрол над „дълбоката държава”, над действащите и напуснали служители на ЦРУ, над сенчестото правителство във Вашингтон.
КАКВО ОБЩО ИМАТ ПОСЛЕДНИТЕ СЪБИТИЯ В САУДИТСКА АРАБИЯ И „КРЕМЪЛСКИЯТ СПИСЪК”?
В Саудитска Арабия бе направена огромна чистка сред управляващия елит. Над 325 членове на кралското семейство и предприемачи бяха арестувани за корупция и задържани в хотел „Риц Карлтън”. По-късно всички бяха пуснати без 56 човека, които са отказали да се откупят. Те са изпратени в затвора. От задържаните саудитски принцове са събрани 100 милиарда долара. А бяха планирани 800 милиарда долара. Драматичните събитията миналата година в Рияд са предшествани от многократните визити на зетя на Доналд Тръмп Джаред Къшнър в Саудитска Арабия. В действителност е извършена чистка на саудитските олигарси и бизнесмени, които бяха съществено звено в глобалната финансова мрежа на американската „дълбока държава”. Нещо като саудитски аналог на руските Old Money. Битката на Доналд Тръмп и Владимир Путин с американската „дълбока държава” и нейните разклонения по света навлиза в решителна фаза. Не че САЩ и Русия стават съюзници! Просто в този момент и двамата президенти се борят за окончателно овладяване на властта в своите страни. Единият в Москва, а другият във Вашингтон. Доналд Тръмп и Владимир Путин още известно време ще бъдат ситуационни партньори. А после, както гласи класическата геополитика... кой, откъдето е!