От Г еворг Мирзаян

Лошите правила

„Връщането на Крим в родния пристан“, както Владимир Путин нарече това събитие, се случи не само защото кримчани искаха да се върнат в Русия, а защото Москва ги чу и просто се възползва от подходящия момент. Кримският инцидент позволи на Кремъл да реализира първостепенна външнополитическа цел – да накара страните от колективния Запад да преразгледат правилата на играта във връзка с тяхното отношение към Русия.

Нека напомним, че тези правила предполагаха поражение на Русия относно нейните права, както и отказ от зачитане на интереси й в глобалната и регионална политика (на европейските, кавказките, близкоизточните сцени). През 90-те години тази формула като цяло устройваше Русия, тъй като руските власти тогава нямаха нито желанието да защитават своите външнополитически права и интереси, нито (когато това желание възникваше спорадично) имаха възможност да направят това. В един момент, обаче, Кремъл помоли да се уважават интересите му поне в рамките на неговите сфери на влияние (т.е. преди всичко в постсъветското пространство), а също да бъде допуснат до участие в системите за колективната сигурност и икономическата интеграция в Европа. Въпреки това европейските партньори игнорираха предложението на Русия и продължиха линията на трансформация на постсъветското пространство в свой интерес чрез насаждане на идеите на евроатлантическата интеграция. Но това не бяха просто послания за демократизация, икономическа либерализация, борба с корупцията, модернизация и изграждане на гражданско общество в постсъветското пространство. Европа и САЩ все по-силно се ангажираха с процесите на вземане на решения в съседните на Русия страни, а също така стимулираха или поне си затваряха очите за идването там на власт не даже на прозападни, колкото на антируски сили. Тоест САЩ превръщаха тези територии в звена от стратегическото сдържане на Русия, а в перспектива и в плацдарм за осъществяване на така наречената цветна революция – тоест, смяна на национално ориентирания елит с такъв, който обслужва интересите на външните поръчители.

Поставиха фигурките

През 2008 г. Москва се опита да се озъби, но явно това не бе достатъчно. Както и преди от Русия никой не очакваше, че последователно ще защитава своите интереси и тези, които са й били доверени, извън нейните граници. След откровената измама и неджентълменското поведение на европейските партньори по време на Майдана (напълно логично поведение в рамките на действащия тогава модел, в който на Русия не й се признаваха правата за сферите на влияние), Москва трябваше да разруши съществуващата система на взаимоотношения. И да демонстрира, че опитите занапред да бъдат пренебрегвани нейните интереси, ще извикват ответни действия.

Разбира се, Кремъл не само «разбута фигурките на шахматната дъска», той просто предложи на Запада да започне нова партия по нови правила. САЩ и Европа се отказаха, както можеше да се предвиди. Действията на Путин в Крим не само занулираха руско-западната партия, а поставиха под съмнение самото право на Запада да нарежда фигурките по свое изключително усмотрение на онези шахматни дъски, на които играе партии . Затова не е изненадващо, че отговорът на Запада на руското предложение бе изключването на Москва от Г-8 и въвеждането на санкции с цел Путин да бъде принуден да се върне към предходните правила на взаимодействие.

От друга страна санкциите са тежки и неприятни, но те не са вечни. Експертите неведнъж писаха, че Москва ще трябва да изтърпи до този момент, в който Европа не осъзнае, че е невъзможно Путин да бъде накаран да се върне към предишния модел на поведение . След което на свой ред ще се появи и разбиране за безсмислието или даже за вредата от санкционния подход. Както изглежда, този момент вече настъпи. Европа премина от етапа на гнева към готовността за нареждане на новата партия при новите условия (авторът прави препратка към т.нар. пет точки на Могерини при срещата на външните министри на ЕС в средата на март 2016 г. – бел. прев.)

Аналитиците не изключват през лятото «донбаската част» от европейските санкции към Русия да не бъде продължена, след което санкционната война ще бъде де факто завършена (приетият във връзка с Крим пакет санкции ще остане в сила, но въпреки това той не оказва сериозно влияние на руската икономика). И в крайна сметка Кремъл ще получи тези същите нови, тоест нормалните правила на играта, към които се стремеше . Премахвайки фигурките от дъската, ние след това ги разположихме по правилата и така поставихме съперника в мат.

Стоп на НАТО

Да, Москва няма да получи участие в системите за колективна сигурност и икономическа интеграция, което тя искаше преди – такова ниво на стратегическо сътрудничество след сегашния конфликт е просто физически невъзможно. Кремъл предлага да се започне реално партньорство, започвайки от малкото: елементарно изработване на правила на играта в постсъветското пространство, което ще позволи да не се допускат нови сблъсъци между Русия и Запада. И ако ЕС се съгласи на такъв вариант, това ще означава автоматично признаване на руските интереси в региона . Освен това, Москва успя да спре разширяването на евроатлантическата интеграция на Изток, преди всичко в Украйна.

И въпросът тук не е в териториалния конфликт, заради който Киев няма да бъде доспуснат в НАТО. Москва ясно заяви своите интереси и готовността да ги защитава с всякакви средства, след което колективният Запад публично опроверга идеята за включване на Украйна в своята орбита. Оглавяващият Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че Киев няма да види ЕС и НАТО поне през следващите 25 години , а Барак Обама призна, че украинското пространство представлява „ключов руски интерес, а не американски и затова Русия винаги ще има възможност да доминира в Украйна и даже да засилва тази доминация“. Това е сериозен удар както по позициите на украинските власти (поставили си евроатлантическата интеграция като ключова цел на своята вътрешна и външна политика), така и по «атлантическите» стремежи на други елити в постсъветското пространство. И от друга страна е сериозен бонус за имиджа на Русия, която успя да защити своите интереси в своя регион.

Освен това елитите на Европа и САЩ признаха необходимостта от сътрудничество с Москва не само за постсъветското пространство, но и за решаване на глобалните задачи – сирийския, миграционния, иранския проблеми. Народите в западните страни признаха тази необходимост още преди половин година, след като Русия влезе във война със забранената на територията на Руската федерация терористична организация Ислямска държава. Сама по себе си сирийската операция компенсира голяма част от кримските загуби. Неадекватността на украинските елити, техните публични дразги, корупцията и неефективността свършиха всичко останало. И сега избирателите на Запад не разбират защо трябва да се съгласяват със санкции против страна, която се бори с международния тероризъм, за да се подкрепи една провалена държава?

Новият мир

Друга полза от кримския мат е стимулирането на по-нататъшния преход от еднополюсен към многополюсен модел. На първо място, за две години Кремъл успя да демонстрира, че световната свръхдържава в лицето на САЩ няма нито сили, нито средства, за да принуди Русия да се подчинява на американските изисквания в ущърб на собствените й национални интереси. Русия разкри пределите на американските възможности и реалната степен на надеждността на гаранциите на Белия дом за неговите съюзници (на които се предлагаше защита от Русия в замяна на техни антируски действия). На второ място , с провеждането на операцията по възвръщане на Крим на основата на прецедента Косово, Русия демонстрира на американците последствията от зададената от тях трансформация на международното право в такива негови аспекти като правото на самоопределение и държавния суверенитет. Ще бъде справедливо, ако всичко се ограничи само с тази огледална ситуация. Но ако Китай, Иран и други страни започнат да предявяват своите претенции за промяна на статута на отделни външни територии, Америка едва ли ще успее да им попречи по друг начин, освен чрез връщането към примата на международното право и действия чрез Съвета за сигурност на ООН.

Накрая, на трето място, в полза на многополярния свят изиграха своята роля и едностранните санкции на Запада против Русия. Всички видяха, че САЩ използват световните финансови институции, които са под техен контрол, за управление на политическия натиск, при това не срещу престъпна държава (както бе по-рано), а срещу един от лидерите на международната общност. В резултат на това в развиващите се страни възникна сериозно търсене на паралелни институции и то бе задоволено със създаването на банката на БРИКС, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и други организации.

Какъв Крим е нужен на всички?

Без съмнение кримската партия все още не е доиграна. И въпросът не е даже в това, че Москва трябва да съответства на кримския имидж – ежедневно да доказва своите лидерски качества, да демонстрира умерен подход към международните въпроси при твърда и проверена защита на своите интереси (които трябва постоянно да изчиства от шлаката на емоции като например „дайте да унизим САЩ в Сирия!“) Въпросът е в това, че Русия все още не е реализирала докрай всички тези международни възможности, които й даде възвръщането на Крим.

Москва трябва да полага повече усилия, за да повдигне жизненото равнище на полуострова. И не само, за да подобри живота на кримчаните. Полуостровът трябва да бъде превърнат във витрина, демонстрация пред укринските региони на всички преимущества от влизането на Крим в състава на Руската федерация . Частично (или дори в значителна степен) това все още не е постигнато заради украинската политика на блокада – водна, продуктова и енергийна. Въпреки това своята лепта в имиджовия провал внесе и тромавата руска бюрокрация (нека вземем дори само усложенията около Министерство за Крим, заради които, по мнението на кримски журналисти, търговете по реализирането на проекти на полуострова са били забавени минимум с половин година), корупционният фактор, сериозните кадрови проблеми в Крим, а също и скандалите вътре в местните власти (например, публичният конфликт между Алексей Чалий и Сергей Меняйло, който Кремъл не може да потуши вече много дълго време). Възможно е създаването на кримската витрина да успее след известно време. Но тя трябваше да бъде вече факт, отчитайки и проблемите на народа на самата Украйна, който е изправен пред избор .

Източник: Expert.ru
Превод: Александър Станчев

Геворг Мирзаян е научен сътрудник в Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките