Либерални сме, обичаме гражданските права и свободата на изразяване, наблюдаваме всяко нарушено човешко право в мола и столичните градинки. Чувствата ни обаче са объркани. Истинска радост ни носи свалянето на предаване от ефира на Българското национално радио. Твърдо се противопоставяме да се чува, макар и в рамките на един час в събота, това, което не ни харесва. Да живее свободата на словото, БХК и наградата „Сахаров“!

Мислите, че сте попаднали в някоя абсурдистка пиеса, но не. Участвате във фалшивата пиеса на „демократичното общество“. В главната роля са либералните стожери, които иначе с вълнение проследяват връчването на всякакви награди, които разпръскват послания за свободи и права. Когато в българските медии се случва нещо опасно, държащата лиценз върху „гражданското общество“ група се чуди откъде да започне да плюе. Намирате се също така в държавата, в която дебнещият за плурализъм Гого Лозанов стои на поста председател на Съвета за електронни медии откакто се помним.

Демократичната общност, от своя страна, изразходва цялата си енергия, за да изрази задоволството си от свалянето на предаването „Деконструкция“. Радост, вместо скандал, че се забраняват думите. Говоренето в една национална медия, в която се изисква да бъдат представяни различните гледни точки в обществените и политически процеси, е заглушено по грозноват начин. Днес това се случва с „Деконструкция“, утре може да удари по главата  всеки друг. И точно заради принципната опасност от едно такова действие срещу говоренето, би трябвало да се прояви чувствителност на съмнението и възмущението.

Скъпи демократи, които викате „декомунизация“?! Какво по-ужасяващо има от това в едно обществено радио да звучи отвратителният унисон на коментари, мнения и политически анализи. Какво по-голямо нарушение на свободата на словото може да има от това, да забраняваш да се говори онова, което не искаш да чуваш. Неолибералният морал сега се прояви в своя фалш по-силно от всякога. Срамувам се от хората, които се проявяват като свободомислещи, изразяват граждански позиции, но не осъзнават проблема от затварянето на устата на неудобно за властта предаване. Срам ме е от вас, защото лозунгите ви са нафталинови и биха подхождали повече на годините преди аз и самите вие да сте се родили.

„Деконструкция“ е едно от предаванията с най-висок рейтинг в ефира на програма „Хоризонт“, освен това водещият му през последните години е избиран за журналист на годината на „Хоризонт“. Хората те избират за журналист на „Хоризонт“, защото слушателските обаждания няма кой да ги скрие, но в същото време те свалят от ефир, защото критикуваш остро властта.

Ех Божане, иронията… Иронията, драги мой! Тя ще ни изяде душата. И сега сме горди граждани  на България, на една образцова в медийния плурализъм страна. След като няма „Деконструкция“, плурализмът ще залее Радиото, телевизиите и онлайн медиите като цунами. Ще се въдвори истински ред на говорене и ще чуваме правилните коментатори в правилната им идеология за света. Останалата част от българските граждани, които са си позволили да имат друг поглед и по-различно мнение от владетелите на неолибералната истина, ще трябва да слушат до проглушаване по всички медийни канали тази единствено позволена истина, докато накрая им бъде вменено, че няма накъде да обръщат поглед в други посоки. Интересно е, че хората, които се представят за дисиденти и антикомунисти до гроб, сега звучат като номенклатурни палачи със съветски плам в очите. Председателят на СЕМ се носи в този ритъм, но също така и некадърното ръководство на БНР.

В края на мандата на Радослав Янкулов като генерален директор на БНР, сваляне на предаване от ефира на Националното радио е повече от трагичен финал. Това е трагичният триумф на едни некомпетентни ръководители и слаби личности, които се занимаваха повече с това да заглушат наличието на проблеми, отколкото да се впуснат в мисли как да ги разрешат. Ръководството на Радослав Янкулов и свитата му от директори и всякакви други послушни чиновници направиха всичко възможно почти никой, работещ в момента в Радиото, да не им вярва. Освен, че разкъсаха хората в БНР, внесоха дискомфорт и напрежение, стовариха им и властови заплахи, за да затворят устата и на протеста на служителите за оставка на провалилото се във всяко свое решение ръководство. Хората, които са работили в БНР през последните години по времето на Янкулов, ще си дадат  сметка, че свалянето на „Деконструкция“ от ефир е метастазата на безсилието. Днес режем 50% от хонорарите на стотици хора, след това им забраняваме да протестират с измислени заповеди, грозно дописвани на ръка със задна дата, упражняваме дисциплина като в Армията – кой кога си купува кафе и излиза от работа, а днес – честито, сваляме предаване! Но както се казва в една ливанска поговорка, „Лесно е да се държиш арогантно, когато вдигнатата високо глава е празна“. А пък в празната глава не може да се появи и чувство на дълбок срам, тъй като, за да се появи, трябва нещото да бъде осмислено и след това да се засрамиш. Да свалиш с лекота авторско предаване с аргумента, че в него липсва плурализъм е приклещване в собствен капан. И БНР, вместо да подчертава още повече пътя си към дъното, трябваше да заяви позиция и да предотврати едно такова действие от национален ефир да се свалят от ефир авторски предавания. Вместо това, Управителният съвет на БНР прие с кротко раболепно единодушие нещо всъщност толкова скандално. В това време пък генералният директор не знае как да се изкаже пред медиите за това действие и тихичко си стои в кабинета.

Свобода на словото по български означава, че ако смееш да критикуваш правителството и системата, НАТО и Европейския съюз, значи трябва да си ги поканил при теб, за да се защитят. Тези организации притежават всички медии на собствена страна и ежедневно ни облъчват с пропагандата си по всички канали.

И накрая, няма как да не отдам внимание на един от най-интересните аргументи на врякащите от радост анализатори в подкрепа на свалянето на  „Деконструкция“. Това е силната им защитна позиция, че плащали данъци и издържали БНР, заради което изискват да им се сервира традиционната кухня. Но данъци плащат и всички останали извън тяхната клика, които искат да чуват гласове като тези в „Деконструкция“ и не искат да издържат БНТ и БНР, за да им се пробутва обичайната неолиберална шайка професори и анализатори от десетки институти и организации.  Плурализмът ни затъва отвсякъде и става все по-тъмно, а дали пожизненият председател на СЕМ ще го забележи?

„Свободата означава да казваш на хората и това, което не искат да чуват“

Джордж Оруел