През 2011 г., когато дългогодишният диктатор Муамар Кадафи беше убит Либия навлезe в нов етап от своята история. Противно на западните очаквания (или не) премахването на Кадафи не доведе до мир, демокрация и небивал просперитет за африканската страна. На 7 юли 2012 г. за пръв път от десетилетия либийските граждани гласуваха на първите парламентарни избори след падането на Кадафи. Националният преходен съвет предаде властта на Генералния национален конгрес и целият свят затаи дъх в очакване на предстоящата демокрация . Вместо това няколко месеца след тези избори започнаха поредица от терористични атентати. При един такъв атентат беше убит и американският посланик в консулството на САЩ в Бенгази .

През октомври 2012 г. премиерът Мустафа Абу Шагур беше свален от власт, след като за пореден път не съумя да сформира правителство с голяма парламентарна подкрепа. На негово място дойде адвокатът Али Зейдан, който се смяташе за образован новатор, технократ и прозападен политик. Под предводителството на либералния Али Зейдан, обаче, конгресът гласува налагането на шериата като основен закон на Либия. Управлението на Зейдан продължи до 2014 г., когато конгресът го свали от власт. Появиха се спекулации, че правителството на Абдула ал-Тани, което замени това на Зейдан, обмисля връщането на монархията, като единствена опция за омиротворяването на страната . Междувременно в Либия се създаде нова институция, която трябваше да действа като парламент – Палата на представителите. Изборите за този нов законодателен орган не успяха да дадат решение на кризата в Либия, защото представителите на Генералния национален конгрес призоваха привържениците на партиите, членуващи в конгреса, да използват насилие ако е нужно, но да компрометират избирането на депутати за Палатата на представителите. По-либерално настроените групировки спечелиха изборите при изключително ниска избирателна активност, сблъсъци и кланета. Законотворците от Генералния национален конгрес въобще отрекоха съществуването на нова законодателна институция, гласуваха продължаването на мандатите си, а техните поддръжници окупираха столицата Триполи . Новоизбраната Палата на представителите, която трябваше да даде на Либия нормален парламент и стабилност избяга в град Тобрук. Така от един легитимистки спор между два парламента, се разпали втора гражданска война, която продължава с пълна сила и до днес .

В момента Северозападната част на страната се контролира от Генералния национален конгрес, който представлява основно ислямистките и радикални партии, които през 2011 г. свалиха Муамар Кадафи от власт, с подкрепата на САЩ, Франция, Великобритания и Италия . Палатата на представителите в Тобрук пък контролира Киренайка с важните градове Тобрук, Бенгази и др. В продължаващия вече две години конфликт участие взеха и въоръжените сили на различни племенни групи, най-важната от които е тази на туарегите, които контролират огромен участък от пустинята по границата с Алжир. Участие в постдържавните процеси взема и „Ислямска държава“, която през 2015 г. превзе важния морски град Сирт. В отговор на това Египет заяви категоричната си подкрепа за правителството в Тобрук и нанесе въздушни удари по позициите на „Ислямска държава“ . Неуспешни бяха и опитите на ООН да уреди мирно споразумение между основните враждуващи сили. Интересни са и международните реакции. Египет, ОАЕ, САЩ, Великобритания и Франция подкрепят правителството в Тобрук, докато Турция, Катар и Саудитска Арабия финансират Генералния национален конгрес в Триполи . Според анализатори, войната в Либия започва да прилича на опитно поле между различни външни сили. През март 2016 г. излязоха сателитни снимки, които ясно показват, че във военновъздушната база Бенина, която се намира до Бенгази и е под контрола на генерал Халифа Хафтар (командващ силите на правителството в Тобрук), се помещават и френски специални части . Все още няма информация за самолети или бронирана техника, но е сигурно, че поне 200 френски войници са дислоцирани в базата. Според аналитичната агенция Стратфор, това може да е предпоставка за по-масирана западна интервенция в Либия, въпреки че не е ясно на коя страна, защото ако Франция работи предимно с генерал Хафтар и правителството в Тобрук, то в западната част на Либия англичаните и американците поддържат милиции, които воюват с армията на Хафтар.

Това е лесно обяснимо, ако си припомним, че западните страни имат различни интереси в Либия. Ако за Италия най-важното е страната да стане мирна и бежанският поток да спре, то за Париж по-ключово е да не се нарушава сигурността на съседните африкански страни. Границите на тази страна не са очертани от значими природно-географски бариери и това, както и нестабилността на повечето африкански страни, допълва опасността от разпространение на конфликта извън либийска територия. Според представители на френското разузнаване, в момента южните части на Либия са пресечна точка на два маршрута за нелегален трафик на оръжия, хора и наркотици. Единият започва от Мавритания и е насочен към Червено море, а другият го пресича при Сахел и продължава на юг към Централна Африка. С оглед на неотдавнашната френска сухопътна намеса в Мали, за Париж е императивно да пресече тези канали, които към момента са под протекцията на туарегските отряди и други по-малки милиции. Впрочем не е тайна, че либийските туареги сериозно подпомогнаха събратята си в Мали. Честите атаки на либийски милиции над обекти в Алжир също водят Париж към по-активна военна намеса в Либия. През януари 2013 г. добивното предприятие за природен газ Айн Амен, което се намира близо до либийската граница, беше атакувано. Подобна атака имаше и над нигерския район Арлит, където френският енергиен гигант „Арева“ добива уран.

В Либия се сблъскват и интересите на Саудитска Арабия и Египет. Египетския президент Абдел Фатах Сиси, който дойде на власт след като организира военен преврат срещу ислямисткото правителство в Кайро, няма как да не е притеснен от факта, че стотици и дори хиляди членове на „Мюсюлманските братя” се укриват в нестабилната Либия. Освен това египетските икономически и търговски интереси в Либия са сериозно застрашени. През 2014 и 2015 г. имаше няколко случая на пострадали египетски шофьори на тирове, както и египетски специалисти в различните индустриални предприятия (доколкото те функционират все още). Според представители на Генералния конгрес в Триполи и ислямистката групировка „Бригада на мъчениците от 17 февруари”, Кайро е предоставяло и продължава да предоставя огромни количества пехотно стрелково оръжие, бронирани машини, автомобили и муниции за армията на генерал Хефтер. Същото обвинение към Египет повдигна и Саудитска Арабия, която смята, че намесата на Абдел Фатах Сиси в либийската гражданска война е „пречка за възстановяването на мирния процес” .

Към момента войната в Либия продължава да отнема живота на хиляди хора. Според мнозина в дипломатическите кръгове, Либия практически не съществува като държава. Нито една от двете основни сили няма надмощие над другата. Това би могло да се измени при по-активна западна намеса, за което има индикация от наличието на френски контингент в подкрепа на генерал Хафтар. Ще продължава и намесата на Саудитска Арабия, която има интерес да поддържа напрежение по западната граница на Египет и да подкрепя по-радикалното правителство в Триполи. Всичко това води и до проблеми за Европейския съюз, който е свидетел на безпрецедентно преселване на огромни маси от хора от Близкия Изток и Африка.