Милитаризацията на космоса е на път да отмени 40-годишното табу и поставя под въпрос бъдещето на човечеството.

На 9 юни 1962 г. точно в 23 часа стотици туристи по покривните тераси на хотелите в Хонолулу гледат звездите с чаши в ръка. И няма да бъдат разочаровани. Точно девет секунди след указания час небето за миг е пронизано от ярка като Луна точка, която за секунди се разраства до огромно червено сияние. В онези години ядрените опити са гигантско шоу за респектиране на заклетия враг Москва. Още няма екологични движения и политиците не бързат да информират гражданите за пагубните ефекти от ядрените опити в атмосферата. Дори печелят сърцата им с пропагандни филми за мегатонните илюминации. След години те ще уморят от лъчева болест хиляди островитяни в Пасифика, но тази статистика и досега остава неясна. Starfish Prime обаче е повече от ядрен експеримент. Той се провежда в екзоатмосферата, на смътната граница с Космоса. Операция Starfish e грандиозна дори по днешните мащаби. Балистична ракета „Тор” извежда на височина 400 км над Земята ядрен боеприпас с мощност 1,45 мегатона. В секундите преди експлозията от острови и кораби в Пасифика са изстреляни 27 ракети с датчици, призвани да съберат информация за взрива от разни по отдалеченост точки. Десетки американски кораби и самолети събират данни околовръст. Два съветски изследователски кораба също се навъртат край островите Самоа. Ефектът от експлозията потриса дори американските военни. Радиоактивният прах от взрива се разнася отчасти над Южното полукълбо, отчасти в Космоса и образува изкуствено сияние, което се вижда чак в Патагония. Освободената енергия за секунди предизвиква така наречената електромагнитна пулсация, която уврежда приборите на много самолети и кораби в региона, прекъсва радиоизлъчването, съсипва уличното осветление в Хавай (на 1500 км от взрива!). Но най-вече унищожава шест сателита, един от които съветски. Това е и смисълът на експеримента: да установи може ли ядрен взрив на границата на Космоса да унищожи превантивно балистичните ракети на противника на влизане в атмосферата. Нещо като тактиката на насрещния огън при пожарогасенето.

АТМОСФЕРАТА КАТО УСМИРИТЕЛНА РИЗА

Шокът от видяното кара американците да намалят драстично мощта на следващите експерименти в атмосферата, а по-късно и да се откажат от тях. Впрочем още от 1958 г. Москва пледира те да бъдат забранени, но през 1961 г. Хрушчов се поддава на натиска на генералитета и в името на догонването на САЩ дава ход на сродна програма в СССР. Отрезвени от видяното, през 1967 г. великите сили подписват Договора за Космоса. Той забранява „разполагането на оръжия за масово поразяване в околоземна орбита, на Луната, на друго небесно тяло или складирането им в Космоса”. Образно казано, атмосферата се превръща в усмирителна риза за неосъзнатия ни стремеж към самоунищожение. Първоначално договорът е подписан от САЩ, СССР и Великобритания, а сетне се присъединяват и други страни. Развитието на технологиите обаче е на път да пенсионира достолепния текст, съхранил близо 40 години Космоса от милитаристичните попълзновения на човечеството.

УСМИХНЕТЕ СЕ, НАБЛЮДАВАТ ВИ

Според международното законодателство на 80 км над сухопътните граници въздушното пространство става общо и вече не е под суверенния контрол на съответната държава. А това е непреодолимо изкушение за военните. Студената война ще насити околоземната орбита със стотици сателити за наблюдение, свръзка, геолокация и метеопрогнозиране. Те са като предпазители на пистолетите, които всеки от противниците държи, опрян в челото на този отсреща. Всеки знае достатъчно за другия, за да си позволи някой да стреля пръв и безнаказано. Още тогава обаче нагонът към надмощие е по-силен от инстинкта за самосъхранение. САЩ и СССР развиват космически военни технологии като проекта Space shuttle (прословутите совалки) и руския му аналог „Буран”, който се превръща в първия космически дрон. През 1988 г., когато червената империя вече е в полуразпад, „Буран” шокира света с първия безпилотен полет до Космоса и обратно и благополучно се приземява на писта край Байконур. Макар и многофункционални, совалките са преди всичко прототипи на космически изтребители. Само краят на Студената война отсрочва военната им употреба. Руският проект „Буран” е закрит поради липса на финансиране през 1993 г. През Студената война не липсват и свръхгорещи епизоди. СССР изгражда полигон за изпитания на противоракетни системи в Сари Шаган, в казахските пустини. Площта му е почти колкото на Унгария. През 1984 г. от него е насочен лазерът „Тера 3”, който облъчва совалката „Чалънджър” с минимална мощност и разстройва апаратурата й. Това е предупредителен сигнал, че СССР, който губи сили, не е безпомощен пред американските технологии. Но да се върнем в 1983 г., когато американският президент Роналд Рейгън обявява Стратегическата отбранителна инициатива, Strategic Defense Initiative, популярно известна като програмата „Звездни войни”. Тя погребва Договора за ограничаване на ПРО (противоракетната отбрана) от 1972 г., който скрепява мира с перспективата за „гарантираното взаимно унищожение”. Това е първата политическа стъпка към милитаризацията на Космоса. Рухването на съветския блок през 1989 г. и последвалият разпад на СССР оставят САЩ без контрол в милитаризацията на Космоса, в която тихомълком се включват и китайците.

ВОЙНИТЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧВАТ ТАМ, ГОРЕ

Военните стратези са категорични: днес войните започват в Космоса. С концентрацията на орбитална спътникова групировка над бъдещия театър на военните действия. По този рояк от спътници може да се гадае изпреварващо къде предстоят военни действия. Още в операция „Буря в пустинята” през 1991 г. САЩ и съюзниците им концентрират 86 спътника над Ирак и целия Близък изток. Те позволяват на нисколетящите самолети да се провират между пясъчните бури благодарение на прецизната метеопрогноза от Космоса. Пак те засичат изстрелването на балистични ракети от Саддам и насочват съюзническата авиация по ярката следа, която оставят танковите колони на иракчаните на инфрачервените датчици на сателитите. 1999-а потвърждава тенденцията. При операция „Съюзна сила” срещу Югославия НАТО разчита на внушителна орбитална групировка от 120 сателита (36 свързочни, 35 разузнавателни, 27 навигационни и 19 метеорологични). Договорът за Космоса засега не е денонсиран от никоя от страните по него, но милитаризацията на околоземната орбита вече е в ход. Технологиите отдавна надхвърлят архаичните клаузи от 1967 г. В орбита кръжат сателити за насочване на ракетните системи, а от тяхното унищожение зависи парализата на противника. От Космоса може да бъде открит потънал кораб в океана на дълбочина до 200 м. Това предимство на сателитното наблюдение се нарича „свръхвидимост”. Липсата на граници пък позволява на сателитите законно да преминават над всяка точка на земното кълбо. Друго предимство на Космоса е, че там много по-сигурно могат да се съхраняват данни, отколкото да се опазят на Земята, а това е един от големите залози на войната, версия 2014 г.

КОЙ КОГО?

През 90-те Космосът е идилично място, в което международни екипажи осъществяват общи изследователски програми. Днес враждебната мнителност отново взема връх. САЩ и Русия вече изградиха отделни системи за геопозициониране (GPS и ГЛОНАСС). Дори анемичната Европа създава своята „Галилео”, а Китай е в напреднал стадий на изграждане на своята алтернатива „Бейдоу”. Днес няколко десетки страни развиват космически програми, около 20 са извели в орбита спътници с военно предназначение, но само три разполагат с ударни възможности: САЩ, Русия и Китай. Медиите не успяват да проследят високонаучното, засекретено и отдалечено противоборство там, горе, но то вече е в ход. На 11 юни 2001 г. китайска ракета SC-19 унищожава стар китайски метеоспътник на височина 850 км. САЩ осъждат остро тази демонстрация на сила от Пекин. Но не закъсняват с отговора. На 21 февруари 2007 г. американски крайцер от клас „Тикондерога” сваля изваден от употреба американски спътник на височина от 247 км над Пасифика. Истинският пробив в милитаризацията на Космоса датира от 2012 г. На 11 декември в САЩ е изведен в околоземна орбита уникален апарат, за чиято мисия не са дадени никакви подробности. Минисовалката е безпилотна, носи името X-37B Orbital Test Vehicule 3 (OTV-3) и прекарва 22 месеца в Космоса. Приземява се успешно преди броени седмици, на 20 октомври 2014 г., в базата на американските ВВС Вандерберг в Калифорния. НАСА отказва всякакви подробности относно мисията на апарата. „Не можем да споделим какво прави совалката, но го прави много добре”, заявява генерал Шелтън, един от униформените ръководители на проекта. Според учени от Европа, Русия и Китай американският космически дрон е първият космически изтребител-бомбардировач в околоземна орбита.

ПЛАНЕТАТА КАТО ЗАТВОР

Милитаризацията на Космоса не е просто технически, а капитален философски и етически проблем. Най-напред поради „синдрома на Кеслер”. Понастоящем около 15 000 отломки с размер над 10 см кръжат около Земята, а космическите нации следят скоростта, височината и местоположението на всяка от тях. До 20 години орбитата рискува да се задръсти. Унищожаването на цели в околоземна орбита дори като част от прост военен експеримент крие огромна и неосъзната опасност. През 1978 г. американският учен Доналд Кеслер развива теорията, че след определен момент броят на космическите отломки ще се множи в геометрична прогресия, защото те ще се сблъскват помежду си и ще образуват рояк от милиони малки метални частици около Земята, което ще направи невъзможно усвояването на Космоса. Така милитаристическият уклон на човечеството скоро може да обкръжи планетата с непробиваема завеса от космически боклук, през която няма да може да премине никой летателен апарат. Но според експерти ние сме способни дори да изпреварим мрачната перспектива на Кеслер. Милитаризацията на Космоса е демонстрация на драматичното несъответствие между техническите възможности и духовния ръст на човечеството. Между способността ни да се самоунищожим и неспособността ни да надмогнем националния егоизъм и нагона към доминация. Днес 50% от бюджета на космическите програми в света се харчат за военни нужди. Земята изглежда тясна за лудостта ни и мечтата на пионерите в усвояването на Космоса за колонизацията на близки планети, изглежда, отстъпва пред перспективата просто да се самоубием зрелищно.