Ваше Превъзходителство, повече от две години сте посланик на САЩ в България. Как се развиваха през този период българо-американските отношения?

Радвам се, че задавате този въпрос, защото мисля, че ние наистина започнахме осезаемо да разширяваме и задълбочаваме нашите отношения. Двустранните бизнес връзки също се развиват много добре. Търговията между двете страни нарасна с впечатляващите 17 процента в сравнение с миналата година, като балансът е в полза на България. В същото време американски компании, разширявайки своите офиси или откривайки нови заводи, осигуряват повече работни места за българите. Увеличава се и търговията на селскостопански продукти. Наскоро ние поставихме началото на сътрудничество между университети в САЩ и България, което ще се фокусира върху предоставяне на младите фермери на познания в областта на маркетинга на селскостопанска продукция, нещо, което е толкова необходимо в съвременния свят. Ние осъществяваме и очакваме да продължим да разширяваме диалога между високопоставени официални лица по важни за нашите две страни въпроси. Примери за това са срещата на премиера Борисов с президента Обама в Овалния кабинет през 2012 г. и посещенията на високопоставени представители на нашата администрация, последното от които беше на държавния секретар Кери. Аз бях много доволна от посещението на държавния секретар Кери, защото то не само даде възможност за открита и сериозна дискусия по въпроси от двустранен интерес, но включи и ангажимент за регулярни консултации в областите енергийна сигурност, образование и културни връзки, сигурност и отбрана и върховенство на закона. Ние отдаваме голямо значение на широките културни и междучовешки дейности и те продължават да се разрастват успешно. Например сключихме споразумение, което обвързва САЩ със задължението да помага на България в опазването и съхранението на нейното забележително културно наследство, работейки съвместно срещу нелегалния трафик на антични предмети. Един от резултатите от посещението на държавния секретар Кери ще бъде създаването на двустранна комисия за запазване на културното наследство, която ще осъществява конкретни проекти в бъдеще. И аз съм особено горда, че осигурихме една голяма субсидия от 706 000 долара, която ще бъде използвана за реставрирането на прекрасната и много специална църква „Св. Йоан Алитургетос” в Несебър.

Какво според Вас трябва да се промени в България, за да се развива тя по-добре?

Аз мисля, че България има огромен потенциал. От красотата на нейната природна среда до нейната високообразована и талантлива работна сила – всички основни елементи за икономическо развитие са в наличност, но една от пречките за по-бърз растеж със сигурност е слабостта в областта на върховенството на закона. Без върховенство на закона и добре функциониращи институции демократичните общества не могат да предоставят на гражданите си преимуществата, които те заслужават и очакват, като например равенство на възможностите и справедливост. За да могат хората с увереност да инвестират в икономически инициативи – от земеделие до промишлени предприятия, – те трябва да са сигурни, че законите и регулациите ще бъдат прилагани честно и безпристрастно и че правилата ще са еднакви за всички. Аз съм окуражена, че има широка обществена дискусия за необходимостта от борба с корупцията и провеждането на реформи, включително пакета от реформи в съдебната система, предложени от министър Иванов, които се надявам да са във фокуса на вниманието тази година. Повишаването на прозрачността, особено що се отнася до обществените поръчки, собствеността на медиите и, разбира се, съдебната система, също ще допринесе за общественото и инвеститорското доверие. Такъв тип реформи се нуждаят от време и силен ангажимент, за да успеят, но аз съм оптимист, че както се казва в известната поговорка: „Там, където има желание, има и начин”.

Вие се срещате с ръководители на партии от целия политически спектър. Какви са Вашите впечатления от българския политически елит?

По време на мандата ми в България аз се срещам и работя с политици и лидери от широк спектър от политически партии. По принцип съм с положителни впечатления от тяхното желание да дискутират открито с мен своите виждания за политиката в България, позициите на своите партии и предвижданията си за политическите събития. Имало е случаи, когато в моя дом съм посрещала политици с много различни възгледи и те не са се колебали да обсъждат различни въпроси. Такъв тип ангажираност по отношение на проблемите е много важен за гражданите да направят информиран избор.

Един от най-често поставяните въпроси в двустранните ни отношения е този за отпадането на визите за българи, които искат да посетят САЩ. Има ли вероятност това да се случи в близко бъдеще?

Въпреки че този въпрос често се поставя, аз мисля, че все още има някакво неразбиране какво точно представлява Програмата за безвизово пътуване и какво е необходимо за една страна да бъде част от нея, така че ще се опитам да обясня. Програмата за безвизово пътуване дава възможност на граждани от определени страни да пътуват без визи до САЩ с туристически или бизнес цели и им позволява престой максимум 90 дни. Така че единствената визова категория, за която тази програма се отнася, са визите от тип B за временно посещение. Тя НЕ се отнася за хора, които искат да емигрират или да работят в САЩ, нито за тези, които участват в лятната студентска програма за работа и пътуване. Между другото ние изпращаме в САЩ около 7000 студенти по тази програма всяка година. Програмата за безвизово пътуване се подчинява на редица стриктни правила, които са скрепени в закон, най-важното, но не и единствено, от които е средният процент на отказите да е не повече от 3% от подадените молби за визи. За 2014 г. процентът откази за България е 15,2%, така че има още какво да се направи, за да може България да стане част от тази програма. Ние все пак продължаваме да работим, за да направим пътуването до САЩ по-лесно за българите, като използваме всяка налична възможност да информираме обществеността за начините на кандидатстване и като улесняваме процедурите, например посредством новата програма за бизнес пътувания.

В България много се коментира фактът, че американски фондации спонсорират български медии и неправителствени организации и че обикновено един кръг от такива структури получава най-голямото финансиране. Какви са принципите, по които се извършва финансирането?

Мисля, че имате предвид фондация „Америка за България”, която е неправителствена организация. Посолството няма отношение към процедурите на фондацията за разпределяне на грантове, така че не мога да говоря конкретно за това как те присъждат субсидии. Но мога да кажа, че дейността на фондация „Америка за България” е изключително прозрачна – от подкрепата, която получават първоначално от американската Агенция за международно развитие, до настоящите конкурси за финансиране. Може да намерите цялата тази информация на тяхната интернет страница, където е формулирана и мисията им в България и са обсъждани техните принципи и цели.

Подготвяното между САЩ и ЕС Трансатлантическо споразумение предизвиква много опасения и много протести в Европа. Как ще успокоите хората, които смятат, че с това споразумение ще се отвори безконтролно възможността за проникване на ГМО храни тук, както и че големите корпорации ще придобият огромни права за сметка на националните държави?

Честно казано, смятам, че тези от нас, които вярват, че ТПТИ ще донесе ползи за хората от двете страни на Атлантика, включително и особено на потребителите и собствениците на малки и средни предприятия, не можаха да обяснят добре защо това е така, така че аз ще се опитам да го направя сега. Преди всичко изненадващо е, като си помислиш, че макар трансатлантическото партньорство да включва почти всеки аспект от отношенията между държавите и фактът, че САЩ и ЕС са най-големите търговски партньори един за друг, ние все още нямаме този тип търговско споразумение, което многократно и в глобален мащаб се оказва, че би увеличило търговията между и би повишило просперитета на участниците в него. В края на краищата една от основните цели и един от най-големите успехи на европейската общност са намаляването на бариерите пред търговията между членовете и просперитетът, който биха постигнали в резултат на това. ТПТИ ни дава възможност да издигнем съществуващото партньорство между САЩ и ЕС на следващо ниво посредством отваряне и облекчаване на търговията и инвестициите от двете страни на Атлантическия океан. Нашите очаквания са, че по този начин ние ще създадем работни места, ще осигурим повече инвестиции и иновации и най-вече ще дадем повече възможности за по-малкия бизнес. Защо това е така? Отговорът е, защото големият бизнес има голям персонал, който да се занимава с цялата съществуваща документация и формалностите по трансатлантическата търговия, докато малките компании нямат тези възможности. ТПТИ ще улесни процеса, което ще подпомогне специално по-малкия бизнес. В същото време ТПТИ се придържа към високите здравни и екологични стандарти и стандартите за безопасност, които нашите граждани както в САЩ, така и в ЕС не само очакват, но и заслужават. Гражданите ще имат същия избор да купуват продуктите, които предпочитат.

Прави ли са анализаторите, които твърдят, че между САЩ и основните държави в ЕС – Германия и Франция – се очерта сериозно разминаване по въпроса за разрешаване на украинската криза?

Всъщност аз бих казала, че ние и нашите партньори сме много единни в подхода си към кризата в Украйна. Всички ние се съгласихме, че това предизвикателство не може да бъде преодоляно посредством военна сила. Ние търсим мирно решение и считаме, че решаващо за това е прилагането от всички страни на споразумението за примирие от Минск и последващите договорености. САЩ, Франция, Германия и ЕС, както и нашите съюзници и партньори, включително България, са заедно в своята подкрепа за Украйна и в защита на общото разбиране, че международните граници не трябва и не могат да бъдат променяни със сила. Ние приветстваме усилията на президента Оланд и на канцлера Меркел да постигнат дипломатическо решение, което зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Мислите ли, че подписаните в Минск договорености ще доведат до траен мир в Украйна, или ще си останат просто добри пожелания?

Това зависи много от сепаратистите и техните руски поддръжници. Още от самото начало ние казваме, че прилагането на Минското споразумение има ключово значение. За съжаление украинското правителство докладва, че подкрепяни от Русия сепаратисти са нарушили примирието повече от 300 пъти, откакто то влезе в сила на 15 февруари, което е довело до повече от десет убити и стотици ранени. ОССЕ потвърждава, че случаите на нарушаване на примирието продължават и че подкрепяните от Русия сепаратисти продължават да отказват достъп на наблюдателите на ОССЕ до Дебалцево и до други места. Тези действия противоречат на това, с което Русия и сепаратистите се съгласиха в Минск. Тези ангажименти включват освен всичко останало незабавно прекратяване на огъня и изтегляне на тежките оръжия от фронтовата линия под ефективно международно наблюдение. Това включва и предоставяне на достъп до Дебалцево за наблюдателите от ОССЕ, което до този момент не се случва.

Редица американски сенатори призовават САЩ да доставят оръжие на Украйна. Как оценявате тази възможност?

От началото на кризата фокусът ни беше върху подкрепата за Украйна и търсенето на дипломатическо решение, което да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Ние продължаваме да подлагаме на преценка нашата политика спрямо Украйна, за да гарантираме, че тази политика е отговорна и адекватна. Най-важното нещо на този етап е сепаратистите и техните руски поддръжници да спрат незабавно атаките си, да изтеглят тежките оръжия, да преустановят потока от бойци и оборудване от Русия към Украйна, да позволят на наблюдателите от ОССЕ да си свършат работата и да тръгнат към пълно спазване на своите ангажименти съгласно споразумението от Минск.

Другата гореща точка в света е Близкият изток. Независимо от всички усилия САЩ не успяват да допринесат за постигане на мир между Израел и палестинците. Защо?

Близкоизточният мирен процес продължава много години. През февруари държавният секретар Кери се срещна в Мюнхен с другите представители на Четворката – руския външен министър Лавров, върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз Могерини и заместник генералния секретар на ООН Елиасон. Групата обсъди ситуацията в региона и подчерта необходимостта преговорите да започнат отново възможно най-скоро. Един устойчив и всеобхватен мир изисква големи усилия и от двете засегнати страни, но САЩ ще продължат да бъдат начело на тези усилия с надеждата, че възможно най-скоро може да се постигне дългосрочен мир.

Т.нар Арабска пролет доведе не до установяване на демокрация, а до възход на ислямския екстремизъм. Защо се получи така?

Не съм съгласна, че Арабската пролет е причина за тероризма, на който сме свидетели сега. Не мисля, че някой наистина знае какво кара определени индивиди да пренебрегнат тотално основните принципи на своето общество и да възприемат една екстремистка идеология, която ги кара да извършват терористични актове и насилие. Както каза държавният секретар Кери преди няколко месеца, в момента ние сме свидетели на колосална борба, борба, в която тези, които искат да разделят и разрушават, правят всичко възможно да заглушат онези, които решават проблеми, изцеляват и съзиждат. Неотдавна Белият дом организира среща на високо равнище за борба с екстремизма и насилието, за да разгледа многостранните причини за това и да обсъди начините да се справим с тях. Това е международно явление и изисква международен отговор.

След края на Студената война Съединените щати останаха единствената свръхсила. Днес тази изключителност се оспорва от държави като Китай, Бразилия, Русия и дори Унгария и Турция, а също и от организации като БРИКС. Как оценявате смяната на еднополюсния с многополюсен свят?

Светът е много обширно и взаимно свързано място и дава възможност на много нации да играят положителна водеща роля. Много от предизвикателствата, пред които сме изправени, като тероризъм, климатични промени и болести, са глобални по своя характер и изискват от държавите да работят заедно за намиране на решения. Ние приветстваме желанието на другите да поемат инициативата и да застанат начело за намиране на решения, които да направят света едно по-сигурно, по-здравословно и по-приобщаващо място за всички.