Интервю на Десислава Пътева с активиста инж. Мариана Христова, представител на коалиция „България, свободна от ГМО” 

Инж. Христова, един от първите законопроекти, които ГЕРБ и Обединените патриоти обещаха да внесат, е този за концесиите. През февруари президентът Румен Радев му наложи вето, като изтъкна, че се създават предпоставки за корупционни практики и за вземане на решения, които ощетяват обществото. Смятате ли, че чрез повторното му внасяне се търсят вратички за експлоатирането на природните ресурси, без това да носи каквито и да било обществени ползи?

Мисля, че в момента отново се прави опит да бъде манипулирано обществото. Преди да се разпусне предният парламент, законът за концесиите беше разглеждан заедно с още няколко закона, които вървят в пакет и комплексно създават възможности за корупция, за безкрайни концесии и за какво ли още не. Съгласно нашето законодателство, след като веднъж е върнат с вето от президента, законопроектът няма как да бъде върнат в новия парламент. Новият парламент може да бъде със съвсем различно мнозинство. Той изобщо не е длъжен да гледа решенията на предишния, защото всеки там е бил в лично качество. Старият проект все едно не съществува. Това означава, че целият проект би трябвало да започне от „а” и „б” - министерството да изготви законопроект, да го качи на сайта, да има обществени обсъждания, да бъде корегиран и отново да бъде разгледан в Министерски съвет. След като Министерският съвет подпише законопроекта, едва тогава той може да влезе в парламента.

Обяснението на управляващите е, че проектът трябва да бъде приет, защото ни заплашва наказателна процедура от ЕК.

Това е пълна измама. Дори да ни заплашва наказателна процедура от Европейската комисия, тя протича в много дълъг период от време. Първо, ние ще получаваме предупредителни  писма. Дори да е задействана наказателната процедура, което в никакъв случай няма да стане в срок от една година, ние можем да я прекратим във всеки един момент, като изпълним условията, които поставя Европейския съюз (ЕС). Освен всичко друго, това, на което отговаряше старият проект, влиза в категорично противоречие с това, което иска ЕС. Съюзът иска ограничаване на срока, а ние даваме срок за концесия от 95 години, което на практика прави концесията безкрайна. 

Проблемът е, че управляващите в момента чисто процесуално се опитват да минат по по-кратък път, тоест депутат от ГЕРБ да внесе проекта директно в Народното събрание. Какво се случва при тази ситуация? Когато депутат внесе там проекта, няма да тече общественото обсъждане, а всичко това ще влезе директно в комисията. Заинтересованите лица, без значение кои са, трябва да присъстват на заседанията на комисията – да внесат своите предложения писмено, да следят много изкъсо процеса. И тук говорим за изключително сгъстени срокове, които нямат абсолютно никакво техническо оправдание. Това, което те изтъкват като причина, е несериозно. Толкова е кухо, че няма накъде повече.

Колегите са направили една карта с раздадените концесии за метални изкопаеми. Това, което човек може да види с просто око, е, че най-чистите региони на България са дадени за унищожаване. Разрешителните са много, и то на места, където действително представляват опасност за околната среда. Саботират се всякакви опити да се правят местни референдуми, както стана в Трън, където беше отхвърлен. Там остана още един вариант, който тепърва трябва да бъде разгледан. Но така или иначе, това, което ние наблюдаваме, е, че се застава срещу мнението на гражданите. Виждаме го и във Велинград, където имаше и подписка да не се прави волфрамова мина, но натискът продължава. И към момента, независимо от категоричния отказ на хората, продължава да върви по процедура в РИОСВ.

Най-страшното е, че България е много зле икономически, независимо, че според Бойко Борисов дишаме във врата на Китай. Не знам как дишаме във врата на Китай, освен ако Китай не е дал заден ход, настъпвайки газта до дупка. Дори тогава, според мен, ще се затрудним да му дишаме във врата… Но явно има нещо, което на мен не ми е ясно от стъкмистиките на правителството. За да излезе господин Борисов с такова изявление пред медиите, сигурно има причина за това. Ще трябва да разгледам детайлно каква е причината, за да ми е по-ясно.

Независимо от всички тези декларации, България дължи всякакви свои икономически показатели единствено и само на европейските фондове. Това означава, че ние нямаме икономика. Превръщането на България в ресурсен придатък е погрешно и унищожава както природата ни, така и икономиката ни в бъдеще. Това означава, че ние, освен, че изнесохме един от най-важните си ресурси – хората, в момента изнасяме и суровините си. Оттам насетне на всеки един човек, който се е занимавал с бизнес, ще му стане ясно, че нямаме на какво да стъпим, за да може тази икономика да се съживи и да върви по някакъв път на развитие.

Когато говорим за ресурси, когато говорим за концесии, когато говорим за изкопаеми, за нефт и газ, от тях има смисъл и полза само тогава, когато навън се изнася готов продукт. Само тогава се създават работни места, само тогава икономиката действително се развива. Само тогава има смисъл от това хората да останат в България, да бъдат тук и да правят нещо. А не да изнасяме абсолютно всичко, до което сме се докопали. От концесионните договори, които аз съм прегледала, няма нито един, който да не е грабеж.

Как си обяснявате това, че правителството позволява природните ни ресурси да бъдат използвани за жълти стотинки, и то за неограничен период от време, както и да предоставя в частни ръце печеливши държавни фирми?

Ще прозвуча много грубо, но правителствата са се превърнали по-скоро в някакви акционерни дружества, в ЕООД-та. Хората, които идват, нямат абсолютно никаква визия за каквото и да било. Те самите не знаят какво трябва да бъде направено. Не знаят какво значи „устойчиво развитие”? Това не е клише, въпреки че сме го превърнали в такова. Хората, които знаят какво значи, които имат знания и умения, отдавна се умориха и напуснаха системата. В момента цялото това управление на практика не разполага със специалист, който би могъл да го консултира като хората. Ако евентуално има някакви специалисти, те са по усвояване на еврофондове, както и по източване на същите еврофондове.

Става въпрос за огромни суми, от които няма абсолютно никакви преки резултати. Тези пари не са се изпарили. Това означава, че са отишли в нечий джоб. Точно това е и резултатът, заради който имаме проблеми и с европейските фондове. Изобщо не знам вече дали има европейски фондове, с които да нямаме проблеми. Чиновниците в Европа може да са всякакви, но не са чак толкова големи глупаци, за да чакат българските хитреци да източат всичко. Кранчето просто започва да се затяга тук. И в резултат на затварянето на кранчетата, накрая като резултат ще получим само едни големи банкови сметки, които са лични и са някъде извън България. А икономическият спад ще бъде налице.

Само некомпетентност ли стои в основната на прокарването на законопроекти за концесии, които не са в държавен интерес, или по-скоро говорим за лобизъм? Не се ли превръща страната ни в колония, чиито ресурси обслужват други страни?

Естествено, че говорим и за лобизъм. Когато говорим за незнание и некадърност, те са идеална почва за лобизма. Ти си пазаруваш евтино власт и възможности за влияние върху законодателството. Ако човек не знае стойността на това, което продава, той може да продаде нещо безценно на безценица, защото критериите му са такива. Затова говорим за комплекс от фактори. Става въпрос за неграмотност, за абсолютна незаинтересованост, за алчност, съчетана с лобизъм и с големи корпоративни интереси, които се намесват навсякъде.

Можете ли да дадете някакъв пример?

Мога да споделя нещо във връзка с делото, което водим срещу „Парк Плейс Енерджи Корпорейшън” и решението на Светлана Жекова, която им разреши да дупчат за газ от въглища във водата на Добруджа. Това е същото, като да правят фракинг, или да правят газ от въглища. Тогава Жекова разреши набързо компанията да работи. С тази компания се съдим вече в продължение на две години и половина. Спечелили сме на първа инстанция. На втора инстанция корпоративният адвокат имаше подкрепление – една бивша съдийка, чиято пледоария пред касационната инстанция се състоеше в това: „Моля ви, нека да проявим човещина към корпоративните интереси”. Всички в залата онемяха. Обясниха ни, че корпорациите, бедничките, допускат грешки, че ние не трябва да сме толкова жестоки, трябва да проявим човещинка. Според корпоративните адвокати най-големият проблем на делото е, че страните, които ги съдят, не живеят точно на мястото, където е сондажът, съответно нямат право да имат мнение по въпроса.

Смятате ли, че депутатите са приели предишния закон за концесиите без много шум, с ясното съзнание, че погазват обществения интерес? Ако това е така, чии интереси защитават, ако не националните?

Окачествявам политиката като корпоративна, тъй като корпоративните интереси се прокарват във вид на стратегия вътре в Народното събрание, на управленско ниво. Тази корпоративна политика позволява да се наемат високоплатени адвокати. Освен че ще напишат добре текстовете, чисто стратегически много добре умеят да ги пласират в точно определеното време. Това се случва, когато са най-сигурни, че ще постигнат съответното мнозинство, че ще има изключително кратък период от време за приемането им, че ще има суматоха около някакъв друг, паралелен законопроект, който ще привлече общественото внимание. Те отдавна владеят тази стратегия. Хората, които се интересуваме от тези процеси, не успяваме да следим толкова много проекти паралелно.

Винаги съм призовавала за систематизация, за това точно тази гражданска енергия да прокара политическото бъдеще на света. Това са процеси, които са глобални, не говорим само за България. Хората са в една и съща патова ситуация и във Франция, и в Австрия, в Германия, в САЩ. Системата ги поставя в ситуация да нямат избор. Те винаги избират по-малкото зло. Това, което наблюдаваме в момента е, че световният капитал се опитва да нахрани изтощените хора отдолу. Те са поставени в ситуация, в която в миналото са настъпвали революции. Единственото решение към момента, за да се избегнат революции, е да бъдат дадени субсидии на тези хора, които се държат на ръба на глада, да получат средства, за да продължат да не правят нищо срещу статуквото.

В момента нямаме власт, която да се противопоставя на властта на парите. Не може всичко да се базира на алчността и на безкрайните печалби. Това не е пазарна икономика. В пазарната икономика такива свръхразраствания не са възможни. Те винаги са стъпили на монополно положение, на незаконно разрастване на публични средства, на политически протекции, на някаква държавна защита, която е позволила създаването на това чудовище, което наблюдаваме в момента в целия свят и което унищожава хората. А инфлацията създава хартии, които условно са наречени „пари”, но зад тях реално не стои икономика. За да може хората да се противопоставят по някакъв начин на цялата тази система, която се храни с тези хартии, трябва да бъдат обединени. Това партийно разделяне, това раздробяване на хората по партии, партийки, партенца, партийченца и партизанченца, е самоубийствено за нас, нормалните хора.

Противник съм на безусловния базов доход, защото идеята, която стои зад него, ми звучи като призива на един наш политик, който казваше: „Нахранете журналистите”. Същата работа. Нахранете хората, които са готови да се надигнат и да ви ометат. Дайте някакви фалшиви хартии, които точно на третия месец няма да представляват нищо. Естественият пазарен механизъм е компенсаторен. Какво очакваме? Да се случи чудо – да се намерят пари, които да бъдат дадени на всеки българин – по 1500 лв. на месец, които ще са му достатъчни, за да живее, да мисли и да се развива, каквато е теорията. За да се намерят тези пари, те трябва да бъдат взети отнякъде. Откъде ще бъдат взети? От данъци. Тези данъци от кого ще ги вземем? От работещата средна класа, естествено, защото къде сте видели големи корпорации да плащат данъци, особено пък у нас. Това ще подейства чудесно – хем ще обезкървим тези, които все още могат да мислят и са способни да излязат на улицата, защото още не са съвсем поставени на колене, хем ще дадем някаква надежда на тези, които разчитат единствено на социални подаяния. Така ще задържим или ще удължим изкуствено срока, в който тази политико-икономическа система в света ще рухне. 

Най-ценният ресурс, на която и да е държава, са хората. Това е ресурс, който ние губим. На второ място са всички останали ресурси. Земята, върху която човек може да живее и от която може да се изхранва, е изключително важен ресурс. Но ние нямаме нито ред антимонополно законодателство, когато става въпрос за владеене на земя. Ние вече сме си създали вътрешни проблеми. Отделно от това, нямаме никакви ограничения чужди граждани да купуват българска земя. Отдаването на концесия, тоест разпродаването на парче на всички други ресурси, създава опасността от пълно унищожение на околната среда, на водата, а най-скъпото нещо в едни добивни индустрии е екологията. Тези корпорации идват в бананови държави, каквато е България, защото контролът не е достатъчно силен. Корупцията е много голяма – с нищожни средства, които ще дадат на проверяващия, те ще си спестят огромни разходи, които иначе трябва да инвестират в екология.

Вече всички знаем какви са резултатите от всички тези дейности. Те са дългосрочни, дори и тогава, когато компанията все още е терен. Те се натрупват и са с дългосрочно действие. Те могат да гръмнат след пет, след десет години, както се случи с появата на уран във водата ни. Освен това, хората не са достатъчно квалифицирани, не са наясно с процесите. Имаме институции, чиито административен капацитет клони към минус безкрайност. Самата система е центробежна за умните, честните хора. Няма как сърцето на човек, който разбира от специалността си, да се обърне и той да даде съгласие за реализирането на безумни политически решения. Може да подпише веднъж, два пъти, на третия път просто си събира багажа и заминава.

Или отказва да подписва такива решения и системата сама го изплюва. А как гледате на предложението процедури по концесии да откриват министрите и кметовете, а не само Министерски съвет и общинските съвети? Няма ли това още повече да засили монопола, особено в по-малките заселени места? И то с мотива, че по този начин се засилва оперативната самостоятелност на министрите и кметовете.

Не само това. Предложението създава огромни предпоставки за уязвимост на системата, за корупционни схеми. Виждала съм как това се случва, и то точно в Добруджа, където имаме българска фирма, която се занимава със сондажни дейности –ПД Нефт и Газ. Много често тя финансира общините, кметовете са изцяло зависими от нея. Абсолютно невъзможно е да се вземе каквото и да било решение, без да се получи одобрение от фирмата. Ако този кмет дръзне да вземе някакво друго решение, той повече няма да бъде кмет, ще изхвърчи много бързо след това. До такава степен е развито влиянието върху всички тези властови механизми.

За мен коалицията между Обединените патриоти с ГЕРБ е смъртоносна. Нямаме нито една спирачка. Вече имаме заявки за асфалтиране на Черноморието. Валери Симеонов е казал, че докато той е в управлението, тук няма да има свободно къмпингуване. Истината е, че всичко зависи от нас. Единствено хората, които са извън системата, които поне малко разбират как схематично работи тя или как схематично работи един бизнес, и са грамотни поне на някакво средно ниво, са единствените, които могат да окажат съпротива. Да кажат: „Стоп”!

Хората трябва да знаят, че дори и тогава, когато сме си извоювали нещо - било с протести, с гражданско участие, с неправителствени организации - трябва да бдим над него във всеки един миг. То е в опасност във всеки един момент. Това, че някъде сме се преборили, въобще не е достатъчно. Ние наистина трябва да се борим за всяко нещо, всеки ден. Парите изобщо не са фактор. Чисто технологично, пари в световен мащаб не съществуват, нямат стойност. Това са хартии, пуснати в обръщение. И даваш хартии, но срещу тях получаваш подземни богатства, вода, земя, които действително имат стойност. Това точно е материализирането на капитала от всички тези корпорации, монополи, политически клики.

В предишния законопроект беше вписано още, че има нови категории процедури, сред които и т. нар. „запазени концесии” – за фирми, в които работят служители в неравностойно положение. Това като че ли отново създава предпоставка за наемане на онеправдани хора само проформа, докато отделни фирми реално ще имат предимство в отдаването на концесиите...

Социалното източване в България е достигнало невиждани висоти. Това, което съм наблюдавала пряко и ме е докарвало до пълно изумление, е да се вземат двете деца на една българка, защото жената няма възможност да си плати тока. После да се разделят двете деца и да се пратят в две отделни семейства, които да получават по 500 лв. месечно, за да гледат всяко едно дете поотделно. Ако държавата има тези пари и може да даде дори само едните 500 лв. на тази майка, няма да има нужда да ѝ взема децата. Това е един от абсурдите на тази система.

Абсурдите са в много посоки. За да получиш помощи, трябва да стигнеш до близкия град. Освен това, човекът, който е назначен в Регионалната дирекция „Социално подпомагане”, трябва да стигне до теб, да огледа условията, в които ти живееш. Накрая получаваш смехотворна сума по карта – в размер на 13-15 лв. Това са пари, които не могат да покрият разноските - нито на човека, който трябва да отиде да се регистрира като безработен, нито на служителя, който трябва да извърши проверката и да се върне.

Далеч по-голяма полза би имало да закрием изцяло тази дейност, а хората директно да си получават парите. Вместо да назначаваме служители, които да обслужват тези хора, ще бъдат икономисани повече средства. С градския транспорт положението е същото. Разходите – за обслужване, за контрольори – са много повече, отколкото да направим транспорта абсолютно безплатен. Ние не можем да се справим с елементарни социални дейности, не можем ефективно да раздаваме малки средства на определени групи, камо ли да въведем безусловния базов доход, който да е валиден за всички. 

В текста на предходния законопроект за концесиите беше записано, че принципите на публичност и прозрачност може да бъдат ограничени в случаите, определени със закон. Това на практика ги изключва като основни положения в законовата уредба. Възможно ли е въобще да се провеждат прозрачно процедури за отдаване на концесия?

Да, възможно е. Това е единственото ни бъдеще. Пълната прозрачност трябва да е в основата на лечението на тази политическа система. На хората трябва да им е ясно, че единственият начин е всичко да бъде извадено на светло. Не само да бъде наблюдавано, а да бъде наблюдавано от хора, които са извън системата. Ние трябва да изискваме механизми, с които корпорациите могат да спрат. Не е достатъчно това ние да комуникираме с някакви тъй наречени „избраници”, а те да вземат решение от наше име.

Но нали ние сами ги избираме?

Реално гласуващите у нас са не повече от 30% от всички граждани, които имат право на глас. Останалите проценти са изкуствено добавени – те са или корпоративен вот, или някакви платени, или някакви манипулативни гласове. От тези 30% половината са гласували за управляващите. Реално 20% от общото население, което има право на глас, избират управляващите. И ние разчитаме, че тези хора ще ни представляват, ще прокарват нашите политики? Това е смешно. Но липсват механизмите и лостовете за регулация, за контрол, които да ги принуждават да не вършат безобразия. През последните години три пъти са избирани едни и същи хора, които и веднъж не са изкарали мандата си докрай. Хората продължават да ги избират не, защото много ги искат, а защото никой не отива да гласува, понеже не вижда за кого. Резултатът какъв е?

Напоследък доста активно се говори за концесията на Летище София. Служебното правителство на Огнян Герджиков отмени процедурата през април с аргумента, че тя не е в държавен интерес. Как тогава да разчитаме заявката на финансовия министър Владислав Горанов, че стратегията за концесиране на Летището ще остане непроменена?

Престъпление е Летище София да се дава на концесия. Защо и кому е нужно? Има сектори, които държавата не може да отдава Не само не може, а става опасно и за хората. Може да се отдава на концесия частично, но не и изцяло. Не да се преотстъпват такива важни сектори, каквито са въздушният и железопътният транспорт, образованието, здравеопазването и културата. За мен това са сектори, които по никакъв начин не могат да бъдат дадени в частни ръце.

Убедили сме се, че здравеопазване има само тогава, когато лекарят не знае колко струва това, което ти препоръчва – било то лекарства, услуги, процедури, операции. В момента, в който той знае цената и има интерес да ти продаде нещо, което е по-скъпо, няма да го интересува дали то те лекува. Не е нужно да вървим по същия път и да продължаваме да унищожаваме. 

Донякъде случващото се в здравеопазването е разбираемо. Най-малкото, защото болниците са търговски дружества и имат интерес от това да точат клинични пътеки, да приемат пациенти фантоми... 

Точно това е абсурдът. В областта на здравеопазването стигнахме не дъното, а направо изкопахме Марианската падина. 

Смятате ли, че новият министър на здравеопазването е алтернатива на досегашното управление в сферата на здравеопазването?

Още не мога да направя оценка. Периодът, в който заема поста, е твърде кратък. Единственото, което за мен е удовлетворяващо, е това, че отпечатъците няма да са актуални. Въпреки всичко чух, че според представители на Обединените патриоти отпечатъците трябвало да се върнат, защото срокът, в който били изпитвани, не бил достатъчно дълъг. Това е манипулация на общественото мнение, което не прави чест никому, включително на т. нар. патриоти.

За поста беше избран проф. Николай Петров, макар че преди това упорито се спрягаше името на д-р Даниела Дариткова, която бламираше „реформите” на предходния здравен министър? Означава ли този избор, че ще продължава да се прокарва политика в стил „Москов”?

Много се надявам да не е така, макар че има такъв уклон. Дано не се стигне отново до идиотската ситуация, в която всички решения на поредното правителство по отношение на здравеопазването влизат в съда и падат там. Вярно е, че съдебната ни система не е най-блестящата. Но е вярно, че нещата бяха толкова абсурдни, че нямаше как да не паднат, дори и при такава система. Положението беше повече от драматично.

Липсвати ни регресивните искове. Когато съдът установи, че един министър е нанесъл вреда или България е осъдена в Страсбург например, тези суми да се искат обратно от виновния. Неясно защо, при нас такива процедури не съществуват, за разлика от другите държави. Това щеше да сведе до минимум напълно безумни решения. Ако знаеш, че можеш не само да загубиш поста, който заемаш, а и да ти бръкнат в джоба, ще подхождаш много по-сериозно. Ще си наясно какво точно подписваш. За жалост, този регулаторен механизъм в нашето законодателство не е заложен.

Когато се съдят хора, които са били на властови позиции, и има видими злоупотреби, често се стига до това, че те излизат накрая бели и чисти като ангели. Освен че са правили нарушения, накрая са си спечелили възможността никога повече да не им бъде търсена съдебна отговорност за извършеното. Съгласно нашето законодателство, както и в целия свят, никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо.

Освен законопроектът за концесиите, ще бъде предложен и законопроект за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Ще промени ли това политическата картина, съответно - начинът, по който живее българинът? Или по-скоро ще бъдат облагодетелствани само отделни партии? 

Световна тайна е, че една мажоритарна система облагодетелства единствено и само големите партии. Аз съм привърженик на баланса. Не може да стане чудо, независимо дали ще е само мажоритарна, само пропорционална или ще бъде смесена. Няма панацея, но изборната система е комплекс от много други неща. Зависи от формата на районите, къде да разположени, какво влиза във всеки един отделен район – дали е едномандатен, дали е многомандатен, каква зона обхваща, каква е тежестта на гласовете, как се заемат мандатите... Към всички тези неща трябва да прибавим цедката на входа, за да може да влезе някакъв човек или някаква партия, за да види името си написано в тези листи. Всичко това представлява изборната система. 

И от тази изборна система не можеш да вземеш едно нещо, да го развяваш като флаг и да обясняваш: „Като направите това, ще стане чудо”. Не съм чак толкова добър специалист по избирателни системи, но в момента, в който някой ми каже, че с мажоритарния вот ще станат чудеса, си давам сметка, че някой просто може да промени изборната география, да промени това как се вземат мандатите, да промени изискванията на входа и да спечели изборите.  

Това е несериозно и носи разочарование у хората. Не може хора, които толкова повърхностно се плъзгат по темите, да ги превръщат в публично зрелище и пиар кампания, като обещават на хората разни неща. Веднъж изпитали неуспехите, хората зачертават цялата система. Ако мажоритарния вот се провали, ще си кажат: „Повече не искаме да чуем за мажоритарна система”. Но това не е недостатък на мажоритарната система. Недостатъкът може да е комплексен и да е в много други неща.

Истината е, че много малко хора разбират от това. Обикновено те са партийни функционери и близки до партиите. Това са хората, които нямат интерес да консултират гражданите, защото това ще доведе до загуби за собствената им партия. Оттук нататък се получава параграф 22 – обикаляме в кръг, кучето си лае…

Ако е ясно, че реална промяна няма да има, каква е причината фигури като Слави Трифонов толкова упорито да настояват за въвеждането на тази система? Тези демонстрации от негова страна само бутафорен театър ли са? Може би това е просто опит да се хвърли спасителен пояс на Бойко Борисов, който губи позиции? 

За мен резултатът ще е точно такъв. Не можах да си наложа да гледам Слави Трифонов, дори тогава, когато вървяха дебати за мажоритарния вот. Гледах по телевизията коментари на някакви негови сценаристи. Това, което ми направи впечатление, беше абсолютно лаишкото, непрофесионално отношение и повърхностно третиране на проблема. От това просто ми настръхна косата, признавам си откровено. За мен резултатът ще бъде точно такъв – ГЕРБ ще бъдат бетонирани.

Тоест има привидна борба със статуквото, а реално се работи в посока на гарантирането на интересите на управляващите... 

Не си спомням този човек някога да се е борил с властта, но може паметта да ми изневерява... Откакто го помня, този човек винаги е бил на трапезата на властта. Не прави изключение и този път.